РЕШЕНИЕ
№…200
гр. Самоков, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на десети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 220 по описа на съда за
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявило срещу А.И. ***, искове за установяване съществуването на следните свои
вземания срещу ответницата: за сумата 469,25 лв. – неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № *********, сключен на 06.01.2016 г. между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ответницата, ведно със законната лихва върху тази
сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 1429/2017 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане; за сумата 126,99
лв. – неизплатена договорна лихва по договора за кредит за периода от 30.09.2016
г. до 03.03.2017 г.; за сумата 12,77 лв. – неизплатена такса за оценка на
досие, дължима за периода от 16.12.2016 г. до 03.03.2017 г.; за сумата 217,83
лв. – неизплатена такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 16.12.2016 г.
до 03.03.2017 г. и за сумата 29,05 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
върху непогасената главница, дължимо за периода от 19.05.2017 г. до подаване на
заявлението в съда. Ищецът претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че на
06.01.2016 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата бил
сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на който
дружеството като кредитодател се задължило да предостави на ответницата
потребителски кредит за лични нужди в размер 1300 лв., а ответницата се
задължила да върне тази сума ведно с договорна лихва в уговорен размер 256,43
лв. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер 25,94 лв. като
първата от тях била платима на 15.01.2016 г., а последната – на 03.03.2017 г.
Наред с това ответницата се
съгласила да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер 65 лв. при
подписване на договора, но по съгласие на страните тази сума била включена в
размера на седмичните погасителни вноски, посочени по-горе, които по този начин
били увеличени със съответната част от тази такса. Освен това, по избор на
ответницата дружеството-кредитодател се задължило да й предостави допълнителна
услуга, наречена в договора „Кредит у дома” и изразяваща се в доставка на
заетата сума в брой по местоживеенето й, както и в седмично събиране на
вноските на кредита – също по местоживеенето й. За тази услуга ответницата се
задължила да заплати такса в размер 1108,86 лв., свързана с разходите по
предоставяне на услугата. Страните се съгласили тази такса също да бъде платима
от ответницата на падежите на погасителните вноски по кредита, а именно – на 60
броя равни седмични вноски, всяка в размер 18,48 лв. Ответницата извършила
плащания в общ размер 1903,45 лв., с които били погасени части от задълженията
й по договора, а исковете имали за предмет неплатените части от тези
задължения, както и обезщетение за забавено изпълнение на главницата.
На 19.05.2017 г. „Провидент Файненшъл
България” ООД сключило с ищеца договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който му прехвърлило вземанията си по договора с
ответницата. Ответницата била уведомена за цесията на 14.06.2017 г.
След като придобил вземанията
ищецът подал за тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1429/2017 г. по описа на РС –
Самоков. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата –
длъжник в заповедното производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ
ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес
от предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното
производство вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Е.К.,
назначена за особен представител на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете и е
заявила становище за тяхната неоснователност. Посочено е в отговора на исковата
молба, че размерите на прехвърлените вземания за главница и договорна лихва
съгласно приложение 1 към договора за цесия са по-малки от претендираните в
настоящото производство от ищеца. С отговора на исковата молба е направено
възражение за недействителност по чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК)
на договора за потребителски кредит, сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и ответницата – поради неспазване на императивните изисквания към
съдържанието му по чл. 11, ал. 1, т. 1, 6 и 11 от ЗПК, установяващи
необходимост от посочване в договора на място на сключването му, срок на
договора и погасителен план. Сочи се също така в отговора на исковата молба, че
от съдържанието на договора не става ясно каква част от погасителната вноска е
главница, каква – лихва и каква – такса за обслужване.
С отговора на исковата молба е
направено и възражение за нищожност на клаузите по букви „б”, „в”, „г” и „д” от
договора за кредит с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗПК. В
тази връзка се излага довод, че таксата за оценка на досие, общият размер на
фиксираната лихва и таксата за услуга „Кредит у дома” участват във формирането
на годишния процент на разходите, който в случая бил 180,36 % и надвишавал повече
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута
в страната. Твърди се в отговора на исковата молба, че периодите на
задълженията за договорна лихва и за такси са неправилно определени и се
изтъква, че претенцията за лихва за забава е неоснователна, тъй като цесията е
породила действие спрямо ответницата от уведомяването й за нея на 14.06.2017 г.
В хода на устните състезания юрк.
Иван Недков – пълномощник на ищеца, изразява становище за основателност и
доказаност на исковете и моли същите да бъдат уважени.
Пред съда ответницата се
представлява от назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адв. К., която заявява, че поддържа становището по исковете,
изразено с отговора на исковата молба и в хода на устните състезания счита, че
същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
установените от приложеното ч. гр. д. № 1429/2017 г. на РС – Самоков
обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на
заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове
за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и
този срок е спазен.
Исковете са отчасти основателни.
Между „Провидент Файненшъл
България” ООД, гр. София и ответницата А.И.А. валидно е възникнало облигационно
отношение, основано на сключен между тях на 06.01.2016 г. договор за
потребителски кредит № *********. Страните са се съгласили „Провидент Файненшъл
България” ООД да предостави на ответницата потребителски кредит в размер 1300
лв., а ответницата да погаси кредита в този размер и да заплати фиксирана
договорна лихва в размер 256,43 лв., както и такса за оценка на кредитно досие
в размер 65 лв., на 60 равни седмични погасителни вноски.
Наред с това страните са се
съгласили „Провидент Файненшъл България” ООД да предостави на ответницата
допълнителна услуга, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеене на ответницата и седмично домашно събиране на вноските по кредита,
наричана „услуга Кредит у дома” срещу възнаграждение в размер 1108,86 лв.,
уговорен при сключване на договора. Страните се съгласили и това възнаграждение
също да бъде платимо от ответницата на падежите на погасителните вноски по
кредита, а именно – на 60 броя равни седмични вноски, с което общият размер на
всяка от погасителна вноска е 45,51 лв. с изключение на последната погасителна
вноска, която е в размер 45,20 лв.
Съгласно чл. 25 от договора, част
в размер 30 % от общия размер на таксата, представляваща възнаграждение за
услугата „Кредит у дома”, е равна на разходите, свързани с организирането на
услугата и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на ответницата, а
останалата част от възнаграждението, т. е. 70 % от него, е свързана с разходите
за събиране на седмичните вноски в дома на ответницата, като в случай на
предсрочно погасяване на целия кредит това възнаграждение се намалява по
определения в тази клауза начин.
В чл. 26 от договора е уговорена
и възможност ответницата да се откаже по определен ред от услугата „Кредит у
дома” по всяко време от действието на договора дори и да не е погасила
предсрочно кредита.
Установява се от представения
анекс № 1/18.01.2016 г., че ответницата е упражнила тази възможност и като
последица от това страните са се съгласили, че отпада еднократната такса за
допълнителната услуга „Кредит у дома” за бъдещите седмични посещения от
кредитодателя за събиране на бъдещите седмични вноски в дома на ответницата, т.
е. последната не дължи стойността, равна на 70 % от възнаграждението в размер
1108,86 лв. Съгласно анекса не отпада, т. е. остава дължима, неизплатената към
датата на подписване на анекса част в размер 30 % от това възнаграждение, която
част е свързана с организирането на допълнителната услуга, включително вече
извършеното предоставяне на кредита в дома на ответницата, както и не отпада стойността
на допълнителната услуга за вече извършените седмични посещения. С оглед
изменението в размера на дължимото за услугата възнаграждение съгласно анекса общият
размер на всяка бъдеща седмична погасителна вноска е 32,57 лв., а последната
изравнителна вноска е в размер 32,26 лв. като падежът им остава непроменен.
Предвид изложените обстоятелства
са неоснователни доводите на особения представител на ответницата, че
възнаграждението за допълнителната услуга „Кредит у дома” се включвало в
годишния процент на разходите по кредита, който поради това надвишавал повече
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута
и това обосновавало нищожност на клаузите по т. „б”, „в”, „г” и „д” от
договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, разходите на потребителя за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит се включват в общия разход
по кредита за потребителя, респ. в изчислението му като годишен процент на
разходите по кредита, но само в случай, че сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаването на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи или
условия (т. е. предоставянето му е свързано с други, търговски отношения между
страните, какъвто не е настоящият случай).
Видно е от съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит, че уговорките в него за предоставяне
на допълнителна услуга „Кредит у дома” не са задължително условие за
предоставянето на кредита на ответницата, а изразяват изрично и отделно
съгласие за предоставяне на конкретна услуга на ответницата, изразяваща се в
домашна доставка на заетата сума в брой по нейното местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, като възнаграждението за тази услуга е
определено достатъчно детайлно за отделните елементи на тази услуга. Уговорката
между страните по договора за тази допълнителна услуга не се свежда само до
едно допустимо отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 68 от ЗЗД,
съгласно която мястото за изпълнение на парични задължения е местожителството
на кредитора (разбирано като населено място по постоянния му адрес или
седалището му) по време на изпълнение на задължението, а представлява конкретно
съгласие, че мястото на изпълнение – както на задължението на кредитодателя да
предостави отпуснатата в кредит парична сума на кредитополучателя, така и на
задълженията на кредитополучателя за плащане на погасителните вноски, е точен
адрес на кредитополучателя. За да организира и осъществява изпълнението на тази
услуга, кредитодателят извършва разходи, както е посочено и в самия договор.
Обстоятелството, че размерът на възнаграждението за тази услуга е отнапред
определен при сключване на договора, напълно съответства на периодичния
характер на извършване на услугата, която е свързана с практическото
осъществяване на плащанията за периодично погасяване на седмични погасителни
вноски по отпуснатия на ответницата кредит, или казано с други думи – страните
по един договор могат още при сключването му да определят общия размер на
възнаграждението за услуга, която ще се предоставя периодично за срока на
договора и да разсрочат плащането на това възнаграждение на вноски за същия
срок. В тази връзка също така следва да се прави разлика между себестойност на
услугата и възнаграждение за нея, като между тези две величини не е необходимо
да съществува знак за равенство с оглед универсалния принцип за свободата на
договаряне съгласно чл. 9 от ЗЗД. И на последно място, обстоятелството, че само
12 дни след сключването на договора за потребителски кредит ответницата се е
отказала от допълнителната услуга „Кредит у дома”, без това да доведе до
прекратяването му, както и съдържанието на сключения в тази връзка анекс към
договора, имащ за последица значително намаляване на възнаграждението за
услугата, недвусмислено подкрепят следните изводи – че при сключване на
договора страните са имали намерение за действително предоставяне на услугата
срещу възнаграждение, съизмеримо с разходите за осъществяването й и че
предоставянето й не е било задължително за сключване на договора.
По всички изложени съображения
уговорките в договора относно предоставянето срещу възнаграждение на
допълнителната услуга „Кредит у дома” не отнасят това възнаграждение към
годишния процент на разходите по кредита, поради което клаузите по букви „б”,
„в”, „г” и „д” от договора не следва да се считат нищожни на основание чл. 19,
ал. 5, вр. ал. 4 от ЗПК. Наред с това по същите съображения тези уговорки не
противоречат на императивни правни норми и не ги заобикалят, не противоречат на
добрите нрави, нито представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите.
Неоснователни са и възраженията
на особения представител на ответника за недействителност съгласно чл. 22 от ЗПК на процесния договор за потребителски кредит поради несъответствие на
съдържанието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 1, 6 и 11 от ЗПК.
Преди всичко, липсата на
реквизити на договора по чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК (относно мястото на
сключването му) и по чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК (срок на договора за кредит) не
обуславя неговата нищожност с оглед действителното съдържание на чл. 22 от ЗПК.
И на следващо място, в процесния
договор се съдържа изчерпателна информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, поради което погасителен план,
разбиран като документ на отделен хартиен носител, не е необходим и липсата му
също не влече нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК. В договора не са уговорени различни лихвени проценти за целите на
погасяването, напротив – изрично е посочено, че договорната лихва по кредита е
фиксирана в абсолютна сума, поради което хипотезата по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК на необходимо отразяване в погасителния план на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, е изцяло неотносима към конкретния случай.
Ищецът се легитимира като носител
на вземанията въз основа на придобиването им от „Провидент Файненшъл България”
ООД по силата на сключен между тях на 19.05.2017 г. договор за цесия. За
прехвърлянето на вземанията ответницата е надлежно уведомена преди предявяване
на исковете с писмо, което е изпратено по пощата с известие за доставяне и й е
връчено лично на 14.06.2017 г. (л. 24 от делото). Съгласно трайно установената
съдебна практика уведомяването на длъжника за цесията не е лично незаместимо действие,
поради което е допустимо същото да бъде извършено и от пълномощник на предишния
кредитор, какъвто може да бъде и новият кредитор.
Общият размер на задълженията на
ответницата по договора за потребителски кредит е 1967,03 лв., от които 1300
лв. – главница; 65 лв. – такса за оценка на досие; 256,43 лв. – фиксирана
договорна лихва и 345,60 лв. – възнаграждение за услуга „Кредит у дома”,
редуцирано до тази сума от общия размер на уговореното за нея възнаграждение
(1108,86 лв.) предвид сключването на анекс № 1/18.01.2016 г. към договора и с
оглед неоспорената констатация за този размер в заключението на вещото лице В.К.
по съдебно-счетоводната експертиза (т. 3 от констатациите в заключението).
Ищецът признава в исковата молба
обстоятелството, че ответницата е извършила плащания по договора в общ размер
1903,45 лв. В приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото
лице К. посочва, че не са й предоставени конкретни данни за датите на отделните
направени от ответницата вноски. Ответницата е следвало да изпълни задълженията
си на равни седмични погасителни вноски до 03.03.2017 г., когато е настъпил
крайния срок за издължаване на кредита. Поради това и с оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК съдът не приема за доказано, че към датата на настъпване
на крайния срок за изпълнение на задълженията по договора за кредит ответницата
е била в забава за плащане на сума, по-голяма от 63,58 лв., която представлява
разликата между общия размер на задълженията й по договора (1967,03 лв.) и
общия размер на извършените от нея плащания (1903,45 лв.). С плащане на сумата
1903,45 лв. ответницата е погасила съобразно правилата на чл. 76, ал. 2 и 3 от ЗЗД изцяло задълженията си за заплащане на такса за оценка на кредитно досие в
размер 65 лв., на договорна лихва в размер 256,43 лв., на възнаграждение за
услуга „Кредит у дома” в размер 345,60 лв., както и е погасила част в размер
1236,42 лв. от главницата в общ размер 1300 лв., поради което исковете в тези
им части следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на вземанията – техен
предмет, чрез плащане. Размерът на непогасената главница е 63,58 лв., до който
размер искът за главница е основателен и следва да бъде уважен. Върху този
размер на главницата ответницата дължи законна лихва от 26.10.2017 г. - датата
на подаване по пощата на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1429/2017 г. на РС – Самоков до
окончателното й изплащане.
Както вече се посочи, от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, както и от останалите събрани
по делото доказателства не се установява на коя дата ответницата е
преустановила плащанията, поради което с оглед правилата на доказателствената
тежест и съдържанието на договора, следва да се приеме, че най-късната възможна
дата, на която ответницата е изпаднала в забава за извършване на плащания по
договора е крайният срок за изпълнение на задълженията й по този договор –
03.03.2017 г. Посредством използване на автоматизирана система за изчисляване
на законна лихва (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) се установява, че
за периода от 19.05.2017 г. (посочен в исковата молба като начален момент на
периода) до 25.10.2017 г. (денят, предхождащ подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №
1429/2017 г. по описа на РС – Самоков) обезщетението за забавено изпълнение на
задължението за главница в размер 63,58 лв. е 2,83 лв. До този размер искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен като
основателен и доказан, а за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 29,05 лв. за същия период – отхвърлен.
Ответницата е в забава за
изпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит отпреди
сключването на договора за цесия между „Провидент Файненшъл България” ООД и
ищеца, поради което уведомяването й за цесията на 14.06.2017 г. няма никакво
правно значение нито за периода, нито за размера на обезщетението за забава,
което тя дължи.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Затова ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 282 лв. за разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1429/2017 г. по описа на РС – Самоков и в
настоящото исково производство.
От тази сума 75 лв. са разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1429/2017 г. на РС – Самоков, от които
25 лв. са за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението и 50 лв. са
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът дължи на
ищеца и разноски в исковото производство в размер 207 лв., от които 75 лв. – за
довнесена държавна такса в исковото производство (с която сума държавната такса
по двата частично уважени иска става 100 лв. като се вземе предвид и държавната
такса, внесена в заповедното производство и като се съобрази, че минималният
размер на държавната такса по всеки иск е 50 лв.); 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ; 12 лв. – част от внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, съразмерна с уважената част от
исковете и 20 лв. – част от внесен от ищеца депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника, съразмерна с уважената част от исковете.
Независимо от изхода на делото
разноски на ответницата не се присъждат поради липса на искане в тази насока и
на доказателства за извършване на разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу А.И.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за сумата 63,58
лв., представляваща дължима на основание 79, ал. 1 от ЗЗД и неизплатена
част от главницата по договор за потребителски кредит № *********, сключен на
06.01.2016 г. между нея и „Провидент Файненшъл България” ООД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2017 г. – датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 1429/2017 г. по описа на РС – Самоков, до окончателното
й изплащане, както и за сумата 2,83 лв., представляваща дължимо на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение на
горепосочената главница в размер на законната лихва върху нея за периода от 19.05.2017
г. до 25.10.2017 г. (денят, предхождащ датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК), като ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София за установяване
съществуването на негови вземания срещу А.И.А., както следва: за главница – В
ЧАСТТА за разликата над 63,58 лв. до пълния предявен размер от 469,25 лв.; за
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва върху
главницата за период от 17.05.2017 г. до 25.10.2017 г. – В ЧАСТТА за разликата
над 2,83 лв. до пълния предявен размер от 29,05 лв.; за неизплатена договорна
лихва в размер 126,99 лв., дължима за периода от 30.09.2016 г. до 03.03.2017 г.
– ИЗЦЯЛО; за неизплатена такса за оценка на досие, дължима за периода от
16.12.2016 г. до 03.03.2017 г. в размер 12,77 лв. – ИЗЦЯЛО и за неизплатена
част от такса за услуга „Кредит у дома”, дължима за периода от 16.12.2016 г. до
03.03.2017 г. в размер 217,83 лв. – ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА А.И.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата 282,00 лв. за
разноски, от които 75,00 лв. представляват разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 1429/2017 г. по описа на РС – Самоков и 207,00 лв. представляват
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: