Решение по дело №8772/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 197
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20211100508772
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100508772 по описа за 2021 година


Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20044689 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д. №
67124/2016 г. на Софийски районен съд, 69 състав, е признато за установено
по предявения от "С.Е.Л. ЕООД, ЕИК *******, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК
*******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 555,06 лв., представляваща допълнително начислено от
ответника задължение /корекция/ по Фактура № **********/21.09.2016 г., въз
основа на извършена проверка, обективирана в констативен протокол по
партида за клиентски номер № *******, за адрес: с. Вакарел, ул. „Васил
Левски“, сладкарница-магазин.
Със същото решение „ЧЕЗ Е.Б.” АД е осъдено да заплати на „С.Е.Л.“
ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 486 лв.,
представляваща разноски в производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Е.Б.”
АД, с която се обжалва постановеното от СРС съдебно решение, с което е
уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК при
твърденията, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано
1
и постановено в нарушение на материалния закон по подробно изложени във
въззивната жалба съображения. Цитира се многобройна практика на ВКС. По-
конкретно поддържа, че в клаузите на ОУ на дружеството съществува ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция. Заявява, че липсва правна
логика и законово изискване да бъде предприето изменение на клауза в
договор, която вече съществува и съответства напълно на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ. Искането към съда е да отмени решението, като искът бъде отхвърлен
изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „С.Е.Л.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. К. Г., е
депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор в 6 стр., с който
оспорва въззивната жалба по множество изложени в него съображения.
Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съобразено
със задължителната съдебна практика. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените
разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
С протоколно определение от 24.11.2022 г. съдът е допуснал промяна в
наименованието и правно организационната форма на въззивника „ЧЕЗ Е.Б.“
АД като исковете, респ. въззивната жалба се считат предявени от „Е.П.“
ЕАД.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 2 555,06
лв., посочена като дължима по фактура № **********/21.09.2016 год., тъй
като същата е начислена без основание.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Е.П.“ ЕАД е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
2
Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия.
Във връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество.
Спори се между страните в производството дали е налице основание за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
ответника или не.
От приетия пред СРС констативен протокол № 1013946 от 13.02.2016
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се
установява, че липсва пломба на щит /врата/ на ел.таблото. Счупено е лявото
захващащо ухо на големия капак на електромера. Направени са два
допълнителни отвора на гърба на големия капак на електромера. В момента
на проверката при товари на Ir = 9,2 ампера, Is = 0,3 ампера и It = 0 ампера.
Електромера е с тъмен дисплей и индикатора за товар не мига. По
гореописания начин цялата консумирана ел.енергия в момента на проверката
през електромер не се отчита и не се заплаща. Електромера е демонтиран за
метрологична експертиза.
От показанията на разпитаният по делото свидетел – Д.С.К. - В.,
служител в магазин за железария, се установява, че служители на ответното
дружество я повикали и й показали едно черно стъкло на електромер, била
отворена вратата на таблото. КП не бил съставен пред нея, а като я повикали
той вече бил написан, поради което тя отказала да го подпише и си отишла.
Разпитан св. П.С.П. заявява, че работи при ответника като техник ЕМА.
Имал спомен за проверката в с. Вакарел. По време на проверката отворили
таблото на което липсвала пломба. Колегата му видял, че дисплея на
електромера бил потъмнен и не индикирал консумация. След това
електромера бил демонтиран и установили, че липсва единия болт на главния
капак и са били пробити два отвора. Потърсили абоната, но се явил магазинер
от обекта, на когото обяснили за какво става въпрос.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура №
**********/21.09.2019 г. с получател – „С.Е.Л.“ ЕООД на стойност 2 555,06
лв.
От заключението на вещото лице - инж. В.Б. по изслушаната пред СРС
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че посоченото в Констативен протокол № 1539 от
07.09.2016 г., представлява промяна на електрическата схема на измерване на
електромера в процесния имот, която води до неизмерване на ползваното от
обекта на потребителя количество електрическа енергия. Общото количество
електроенергия неотчетено от СТИ – 20785 Квч.
При така установените факти, СГС намира следното от правна
страна:
Съгласно възраженията наведени във въззивното производство относно
3
наличието на основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на
корекции, настоящата инстанция приема следното:
Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че
са били обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа
енергия от ответника за адрес: с. Вакарел, ул. „Васил Левски“, сладкарница-
магазин, с клиентски № *******.
Във връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане
на електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество.
Настоящият съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не
може да се направи извод, че ответникът има основание да начисли сумите по
корекцията. При доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК, същият не установява ищцовото дружество да му дължи исковата сума
на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова
делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
До изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата,
вкл. постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво
приемаше, че и при действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите
от страна на доставчика на електрическа енергия. Коригирането на сметките
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на
същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на
потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за
виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД). Доставчикът на
електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна
корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи
условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 6 и т. 18 ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл.
26, ал. 1 ЗЗД – в този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.
№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, в което е цитирана и многобройна
практика по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д.
№ 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че доставчикът на електрическа
енергия – лицензианта е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на
тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага
дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен
отчет на подадената електрическа енергия, както и че съгласно чл. 120, ал. 1
ЗЕ СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което
последният има задължение да осигури правилното и коректно
4
функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС,
І ТО е прието и че възможността за корекция на сметката за потребена
електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното
изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства
върху СТИ - задължението е за бездействие, поради което основание за
ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие,
каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на
доставчика на електрическата енергия.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ
предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно
изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител
за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура,
чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави
корекции на сметки за минал период. В този смисъл е задължението на
продавача да предвиди в ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при
извършване на такава корекция, както и задължението да създаде и предложи
на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за
да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на
електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е
необходимо наличието и на двете предвидени в закона предпоставки –
изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от
17.11.2013 г., но по делото не се установява да е реализирано първото
условие. В приетите пред СРС ОУ на ответника липсва предвиден ред за
уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв е
предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две
5
предпоставки е налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК от ВКС – решение
№ 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015
г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. След като ответникът,
чиято е тежестта, не е доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98
а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че не е налице
изпълнение на вмененото му от закона задължение. При това, предвидената в
закона процедура не е завършена и не се е породило право на ответника да
коригира сметките на клиентите за минал период.
Въпреки изложеното, дори задължението за изменение на ОУ на
доставчика да беше изпълнено, настоящият въззивен счита, че не са налице
основания за ангажиране на обективната отговорност на потребителя - ищец.
Обективната (безвиновна) отговорност на едно лице може да бъде
предвидена единствено в закон или по изрична законова делегация.
Противно на твърденията на ответника във въззивната жалба,
настоящият състав намира, че в ЗЕ не е предвидена обективна
отговорност на потребителя на електрическа енергия за заплащане на
стойност за минал период при неотчетена или неточно отчетена електрическа
енергия, а липсва и законова делегация, даваща право на ДКЕВР да предвиди
такава обективна отговорност. Внимателният прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
показва, че в обхвата на законовата делегация не е включено такова право на
административния орган - делегацията касае буквално създаване на „правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване”, но не и право на ДКЕВР да предвижда
безвиновна, обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия.
Предвид изложеното, липсва изменение на нормативната уредба, което да
дава право на продавача да прави корекции на сметки за минал период, без да
е установена вина на потребителя или без да е установен периода на
неотчетена електрическа енергия и нейния размер, както е в случая.
Възраженията на ответника в посочения смисъл са изцяло неоснователни и не
се споделят от настоящия състав.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 1 000 лв.,
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за
адв.възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд,

РЕШИ:
6
РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение № 20044689 от 16.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 67124/2016 г. на Софийски районен съд, 69 състав вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „С.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК
*******, направените по делото разноски за адв. хонорар в размер на 555 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7