Определение по дело №1088/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.423 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по възражение на длъжника Г. Я. П. от Г. П., обл. Благоевград, ул. «О.» с ЕГН *, подадено до въззивния съд с твърдението, че издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 653/12.07.2013г. на РС-П. по чГ.д.№ 603/2013г. не му е била връчена надлежно.

След отстраняване на нередовността на възражението във връзка с дължимата държавна такса по производството, въззивният съд го намира за процесуално допустимо –подадено е в срока по чл.423 ал.1 ГПК от длъжника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Допустимостта на възражението по чл.423 ал.1 ГПК е обусловена от спазване на срока за подаването му, който за длъжника тече от узнаване на заповедта за изпълнение. Твърди се, че длъжникът Г. Я. П. е узнал за издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение към С. Х. Л. за сумата от 2 296,97 /две хиляди двеста деветдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ лева - представляваща неизплатена сума по заем от 2008г., ведносъс законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на настоящето заявление /10.07.2013 г./ до погасяване на задължението, както и сторените от заявителя разноски по делото в размер на 45,94 /четиридесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - представляващи заплатена държавна такса, при връчване на съобщение от ЧСИ Ш. Д. по образуваното при него изпълнително дело № 571/2013г. въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист. С възражението е представено копие от запорно съобщението, изпратено на длъжника от ЧСИ и получено от него, при условията на отказ на 07.08.2013г., когато и всъщност длъжника твърди, че е разбрал за издадената от РС заповед и изпълнителен лист. Изложеното налага извод,че възражението е постъпило в законоустановения едномесечен срок от узнаването на заповедта чрез връчването на запорно съобщение за принудително събиране на вземането по нея при отсъствие на данни за по-ранното й узнаване от длъжника.

Разгледано по същество искането за приемане на възражението е неоснователно. Длъжникът твърди,че заповедта не му е била връчена надлежно ,т.е. че е налице основанието за оспорване вземането на кредитора с възражение по чл.423 ал.1 т.1 ГПК. От приложените съдебни книжа по заповедното производство – чГ.д.№ 603/2013г. по описа на РС-П. се установява, че изпълнителния лист е получен от кредитора на 29.07.2013г. Приложеното в цялост съобщение за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Г. П. е оформено от връчителя на съд.книжа на 12.07.2013г. с отбелязване за получател Е. П. – майка, пълнолетна от домашните му, живееща на адреса. Във възражението се сочи, че на адреса на подателя Г. П. не живее лице с име Е., а още по-малко пък това да е неговата майка, като в подкрепа на твърдението си представя удостоверение за родствени връзки между него и неговата майка, видно от което името на майката на подателя на възражението е С. К. П.

Позоваването на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с твърдения от подателя на възражението, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В конкретния случай се касае за връчване на съдебно съобщение на друго лице по реда на чл.46 от ГПК. Изложеното по – горе развитие на делото от фактическа страна дава основание да се направи извод, че процедурата по чл.46 от ГПК е приложена правилно, а уведомяването по този ред законосъобразно. Съобщението съдържа необходимите реквизити по чл.46 ГПК за да се счете за редовно връчено,както правилно е приел РС- П. преди да издаде изпълнителен лист. Длъжникът не е ангажирал доказателства за оспорване истинността на удостовереното от връчителя отбелязване в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение.Съобщението като вид съдебни книжа е официален свидетелстващ документ,и оспорването на истинността на съдържанието му с възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК произтича от естеството на това защитно средство. След като твърди, че е невярно отбелязването на връчителя на съд.книжа в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение чрез друго лице, длъжникът следва да обори истинността на това отбелязване с допустими доказателствени средства, а такива не са посочени в настоящето производство. В тежест на длъжника е да докаже,че удостоверения в съобщението начин на връчване, не отговаря на действителността. Представеното с възражението удостоверение за родствени връзки не установява релевантни за производството обстоятелства. Освен това несъвпадането на едно от имената за получател, Е., вместо С. не е основание да се обобщи като краен извод – ненадлежност на връчването, още повече че е налице пълно съвпадение на фамилиите – П. От друга страна в самта разпоредба на чл. 46 ГПК липсва като изрично изискване посочването задължително на двете/трите имена на получателя на съобщението, за да се придава изключителна важност на първото име в случая, като отново следва да се спомене, че единственно предствянето на удостоверение за родствени връзки, установяващи разминаване в личните имена на получателката не е достатъчно за оборване официалната доказателствена стойност на съдебното съобщение. Нещо повече, във възражението по никакъв начин не се оспорва подписа на получателката П. о особено важен реквизит за съобщението и неговата редовност и надлежност. При неоспорен положен подпис и валидно фамилно име на получателката, настоящия състав счита връчването за редовно, отговарящо и оформено съобразно всички изискуеми от закона и съответната норма реквизити.

Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Същевременно обаче законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно - чл. 46 ГПК. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. В конкретния случай не е допуснато нарушение на посочената нормативна уредба. Видно от съобщенията, заповедта не е връчена лично на длъжника, но е връчена на друго пълнолетно лице от кръга на домашните му, което се е съгласило да я приеме и не участва в делото като насрещна страна, нито е заинтересовано от изхода на делото. При това положение съобразно разпоредбата на чл.46, ал.4 ГПК следва да се приеме, че връчването е извършено на длъжника по надлежния за това ред.

Тъй като не се установява твърдяната нередовност на връчване на заповедта за изпълнение предвид недоказаното оспорване истинността на отбелязването на връчителя на съд.книжа за връчване на друго лице, изводът на РС за редовност на връчването е обоснован и законосъобразен.

Така мотивиран Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Я. П. от Г. П., обл. Б., ул. «О.» с ЕГН * за приемане на възражение по чл.423 ал.1 т.1 ГПК срещу издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на С. Х. Л. по чГ.д.№ 603/2013г. по описа на РС-П..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: