№ 1800
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110109855 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба за допълване на Определение № 48869/29.11.2024г. по гр.д.
№ 9855/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да му се
присъдят разноски на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото.
В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на молбата по
изложени подробни съображения.
След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на определението, съгл. разпоредбата на
чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за допълване на определението в частта за
разноските е неоснователна.
С оглед особеностите на производството по съдебна делба, в което страните
притежават качеството ответник и ищец едновременно, за прекратяването на делото при
оттегляне на исковете се изисква съгласие/изрично изявление на всички страни. Ето защо
при прекратяване на производство по делба поради оттегляне на исковете не се дължат
разноски на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Посочената от страната практика -Определение № 78 от
27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1521/2018 г., I г. о., ГК се отнася до прекратяване на
делбеното производство поради недопустимост на исковете и е неотносима в настоящата
хипотеза. Действително, в случая съдът е допуснал процесуално нарушение като не е
изискал съгласието на ответната страна преди прекратяване на производството по делото с
Определение № 48869/29.11.2024г. Въпреки това прекратителното определение е влязло в
законна сила на дата 12.12.2024г. Липсата на обжалването на това определение от страна на
ответника ясно сочи, че същият е бил съгласен и е желаел прекратяване на производството
по делото. Същото се извежда и от представената към отговора по молбата по чл. 248 ГПК
кореспонденция и предварителен договор от 25.11.2024г., в който страните по делото са
постигнали съгласие за прекратяване на производството. Допълнително, последиците от
тази процесуална неточност в действията на съда в никакъв случай не би следвало да се
вменят в тежест на страната.
Още повече следва да се спомене, че подаденият отговор не съдържа възражения по
същество, като изводите изложени от процесуалния представител на ответника се
припокриват напълно с посоченото в исковата молба. Същият съдържа текст в рамките на
най-много две страници и половина, повече от половината от който е описание на процесния
имот. Ето защо съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за така
1
осъществения труд не би могло да се оцени дори и в близост до размера на претендираната
сума от 1600 лв.
С оглед взетите предвид данни по делото съдът намира, че поведението на ответника
наподобява по-скоро злоупотреба с процесуални права.
По тези съображения намира, че молбата за допълване на определението в частта за
разноските е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 397907/06.12.2024г., подадена от К. Б. Б., за допълване на
Определение № 48869/29.11.2024г. по гр.д. № 9855/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми
състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2