Решение по дело №18441/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 5376/3.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18441 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от К.Ж.М., ЕГН**********, срещу Р.С.К., ЕГН********** и „В.” ЕООД, ЕИК201185365, за прогласяване за нищожен на договор за аренда от 24.10.2016г., с нотариална заверка на подписите с акт №156, том 3, рег. №7888 на н-с при ВРС, вписан в СлВп – В. с вх. №26908/24.10.2016г., том 10, акт №180, д.№3640/16, с който Р.С.К. е предоставила на „В.” ЕООД, облигационно право на ползване на 100% ид. части от осем поземлени имота. По същата искова молба е било образувано гр.д. № 3678 по описа на ВРС за 2017-та година, решението по което дело е обезсилено с решение постановено по въззивно търговско  дело №1124 по описа за 2018 г. на ВОС с указания за конституиране на всички задължителни другари, посочени като ответници в  молба вх. № 25785/10.09.18г. - л. 27 от въззивното дело.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД от К.Ж.М., ЕГН**********, срещу Е.А.К. с ЕГН **********, с адрес ***; Ж.К.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, А.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, П.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, А.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, "Е.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, Р.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***, "В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, за прогласяване за нищожен на договор за аренда от 24.10.2016г., с нотариална заверка на подписите с акт №156, том 3, рег. №7888 на н-с при ВРС, вписан в СлВп – В. с вх. №26908/24.10.2016г., том 10, акт №180, д.№3640/16, с който Р.С.К. е предоставила на „В.” ЕООД, облигационно право на ползване на 100% ид. части от осем поземлени имота, а именно:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №078023 (нула, седем, осем, нула, две, три), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „ВЪЛКОВ ДОЛ”, целият с площ от 11.201 дка (единадесет декара и двеста и един кв.метра). Пета (V) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 078022- нива, имот № 078103- полски път, имот № 078024 - нива, имот № 078036- нива, имот № 078034 - нива, имот № 078033- нива.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №055041 (нула, пет, пет, нула, четири, едно), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „КРУШКИТЕ”, целият с площ от 3.499 дка (три декара и четиристотин деветдесет и девет кв.метра). Трета (III) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот №055040- нива, имот № 055090- полски път, имот № 055042 - нива, имот №055055-нива, имот № 055054 - нива.

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №018014 (нула, едно, осем, нула, едно, четири), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „НА БУЧЕТО”, целият с площ от 6.600 дка (шест декара и шестстотин кв.метра), Седма (VII) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 018013- нива, имот № 018022- нива, имот № 018023- нива, имот № 018015 - нива, имот № 018072-полски път.

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №010047 (нула, едно, нула, нула, четири, седем), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „ПЕТРИЧА”, целият с площ от 3.999 дка (три декара и деветстотин деветдесет и девет кв.метра). Четвърта (IV) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот №010104- полски път, имот № 010046-нива, имот № 001014 - пасище с храсти, имот № 010048- нива.

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №058015 (нула, пет, осем, нула, едно, пет), с начин на трайно ползване ИЗОСТАВЕНА НИВА, в местност „ПОД ИЗВОРИТЕ”, целият с площ от 13.498 дка (тринадесет декара и четиристотин деветдесет и осем кв.метра). Четвърта (IV) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 058023- изоставена нива, имот № 058021- изоставена нива, имот № 058014 - изоставена нива, имот № 059030- полски път и имот № 058025 - изоставена нива.

6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №091009 (нула, девет, едно, нула, нула, девет), с начин на трайно ползване ИЗОСТАВЕНА НИВА, в местност „ДРАЧЕТО”, целият с площ от 7.899 дка (седем декара и осемстотин деветдесет и девет кв.метра). Пета (V) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 091008- изоставена нива, имот № 091021- изоставена нива, имот № 091022 - изоставена нива, имот № 091084- изоставена нива, имот № 094050 -полски път.

7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 000672 (нула, нула, нула, шест, седем, две), с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, в местност „БЯЛАТА ПРЪСТ”, целият с площ от 2.409 дка (два декара и четиристотин и девет кв.метра). Девета (IX) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 148031-изоставена нива, имот № 148030- изоставена нива, имот № 001373 - полски път, имот № 000684 - лозе и имот № 001319- полски път.

8. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 000719 (нула, нула, нула, седем, едно, девет), с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, в местност „ЗАМИНЕКА”, с площ от 1.617 дка (един декар и шестстотин и седемнадесет кв.метра). Девета (IX) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот №118020 - лозе.

На 01.03.2018г. е починал ответникът К.Ж.К. с ЕГН **********. На негово място са конституирани наследниците му по закон, както следва: съпруга - Е.А.К. с ЕГН **********, с адрес ***; дъщеря - Ж.К.Р. с ЕГН ********** с адрес *** и дъщеря - А.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***.

Ищцата мотивира правния си интерес за предявяване на исковете си излагайки следните твърдения:

Ищцата е собственик на 1/5 ид. части от всеки от осемте поземлени имота, предмет на договора за аренда, по наследяване от баща й Ж.С.К. и въз основа две решения на ПК – А. от 1999г. в полза на наследниците му, сред които и ищцата; че с оспорената сделка друга от наследниците на К. – Р.К. е отдала за възмездно ползване целите имоти; че по силата на чл.3, ал.4 ЗАЗ (ред. към 24.10.2016г.) ищцата е обвързана от договора за аренда, независимо че не е страна по него; че договорът е нищожен поради противоречие с конкретно посочени разпоредби на ЗАЗ и поради противоречие с добрите нрави – досежно клаузите на чл.2.1., чл.2.3., чл.2.5., чл.3.1., чл.2.6., чл.6.2-5 от него; че колизията на тези клаузи със закона и морала обуславя нищожност и на самия договор.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „В.” ЕООД, ЕИК201185365 депозират отговор на исковата молба, в които се оспорват исковете като неоснователни.

Твърдят, че договорът за аренда е действителен, като сключен в изискуемата от закона форма и същият не противоречи на закона и добрите нрави. Налагат се твърдения , че уговорените в него условия са допустими по съгласие на страните, като не е налице твърдяната липса на еквивалентност на уговорените престации. Оспорва се твърдението на ищцата, че арендодателят по сключения договор за аренда не е знаела, че подписва договор за аренда и не е желала неговото сключване. Твърдят, че договорът е подписан от лицето посочено за арендодател, със негово знание и съгласие, както и че договорът е потвърден от останалите съсобственици, с изключение на ищеца поради липса на противопоставяне. Така договорът е бил сключен в изискуемата от закона форма от лица, притежаващи повече от 50 % от собствеността на процесиите имоти.

Оспорват, че ищецът е съсобственик в арендуваните имоти. Налагат се твърдения, че по-голямата част от имотите са негодни за земеделско ползване, нямат необходимите продуктивни качества поради което попадат и в недопустим за подпомагане слой, че същите представляват "необработваема земя", поради това че не са обработвани повече от 10 години. Въз основа на тези си твърдения оспорват твърденията за липса на еквивалентност на престациите уговорени между страните по процесния договор и излагат, че уговореното арендно възнаграждение е съобразено с продуктивните качества на предоставените под аренда имоти.

В предоставения им срок по чл. 131 от ГПК, ответниците Е.А.К. с ЕГН **********, с адрес ***; Ж.К.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, А.К.М. с ЕГН **********, с адрес *** и А.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, депозират идентични отговори по исковата молба, в които не се оспорват исковете. Твърдят основателност на исковете. Заявяват, че не са приемали оспорения договор за аренда и не са изразявали съгласие по същия. Признават изложените в исковата молба факти. Признават иска.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът "Е.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 3 не е депозирал отговор по исковата молба и не е изразил становище по исковете.

В предоставения му по гр. д. № 3678/2017г по описа на ВРС срок по чл. 131 от ГПК ответникът Р.С.К. с ЕГН ********** признава исковете.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът П.И.К. с ЕГН **********  прави изявление за основателност на исковете. Навежда възражения за нищожност на договора за аренда, като противоречащ на закона.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълно и главно доказване от ищеца на правото на собственост върху твърдените идеални части от спорните имоти на наведеното основание (наследяване и реституция на наследодателя), сключване на оспорения договор за аренда от един от съсобствениците на имотите (един от сънаследниците на покойния наследодател) с ответника, обвързаността на ищеца от този договор, сочените от него основания за нищожност на сделката (противоречие със закона и добрите нрави) – отделно на всяка сочена клауза и като резултат – в цялост на договора. В тежест на ответника по делото е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си – за съобразяване на договора и клаузите му със ЗАЗ и добрите нрави.

С решение №8/19.02.2014г. по гр.д. №5109/2013г. на ВКС и решение №12/01.03.2018г. по гр.д. №1251/2017г. на ВКС е възприето, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който притежава по – малко от 50% от собствеността върху земеделския имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако те не са го приели изрично или мълчаливо. Съобразно с това се поставя съмнение в допустимостта на производството, тъй като е видно от материалите, че съсобственикът, реално сключил договора за аренда от дата 24.10.2016г. Р.К. е собственик на 1/5 ид.ч. от арендуваните земи, а ищцата К.М. – също на 1/5 ид.ч. от земите. С определение от 11.12.2017г. на ВОС, по ч.т.д. №1570/2017г., са дадени на ВРС задължителни указания да бъде разгледан предявения иск изцяло, поради което на осн. чл. 278, ал. 3 ГПК следва да се приеме, че производството е допустимо в цялост.

Ищцата налага твърдения, че притежаваното от нея право на собственост е в размер на 1/5 идеална част от арендуваните земи, придобито по наследяване от нейния баща Ж.С.К. и реституция въз основа две решения на ПК – А. от 1999г. в полза на наследниците му, сред които и ищцата.

Липсва спор относно материалната легитимация на ищцата като собственик. Във връзка с тези твърдения са приобщени на л. 18-28 и на л. 135-137 преписи от реституционни решения на ПК А. в полза на наследниците на Ж.С.К. *** за призованите му такива, които потвърждават соченото право на собственост у ищцата при сочената квота. При тези данни съдът приема за изяснен този първи релевантен за делото въпрос.

Сключването на договора за аренда от 24.10.2016г. (л.12-13 от делото) от страна на отв. Р.К., като един от съсобствениците на земеделските земи, с ответното дружество, също не е спорен между страните. Същият е и вписан в АВп, което финализира състава на неговото сключване. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в редакцията му към момента на сключване на договора за аренда от 24.10.2016г. предвижда, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Това означава, че сключения от единия от съсобствениците - Р.К. аренден договор от 24.10.2016г. обвързва и ищцата, като съсобственик на арендуваните имоти.

Основният спор по делото е относно действителността на така сключения договор за аренда, съобразно с приложимите правила на ЗАЗ, добрите нрави и неговите индивидуални клаузи, в рамките на сочените и въведени от ищцовата страна основания за това.

Основанието за нищожност „противоречие със закона“ е налице, когато цялата правна сделка или отделни нейни клаузи противоречат на императивни правила на закона, които не се регламентират от друга специална хипотеза на чл.26 ЗЗД. Основанието за нищожност „противоречие с добрите нрави“ е налице, когато сделката противоречи по драстичен начин на общоприетите в обществото и в практиката при подобни случаи разбирания за морално и правно допустимо. В тази насока обемът или материална оценка на насрещните престации не е и не може да бъде единствено меродавен, с оглед предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето. Единствената законова разпоредба, която въвежда като изричен елемент от хипотезата си явната нееквивалентност на престациите е тази на чл. 33 ЗЗД, която обаче включва и допълнителни предпоставки и не предмет на настоящото производство. Ето защо противоречие с добрите нрави, по критерий еквивалентност на престациите, би могла да е налице, само когато се установи такова драстично несъответствие между съдържанието на задълженията, при което едното от тях е незначително до степен на практически нулево (така и Решение №24/09.02.2016г. по гр.д. №2419/2015г. на 3-то ГО на ВКС и други). За това при преценка на двустранните договори относно това, дали са накърняващи добрите нрави, следва да се преценява в контекста на действителната обща воля на съконтрахентите, на база на всички уговорки, взаимната им връзка и цел, като еквивалентността на престациите е само един от белезите за това, при това не абсолютен, а преценяван с желания от страните допустим от закона интерес от възникването на облигационната връзка.

На база на тези принципни и същностни характеристики на въведените от ищеца основания за нищожност, следва да бъдат разгледани сочените от него клаузи на договора – поотделно и в съвкупност.

С уговорката на чл. 2.1. от договора страните са предвидили срок на същия от 20 стопански години. Следва да се има предвид, че в чл. 4 ЗАЗ е предвиден само минимален срок за сключване на сделката от 5 стопански години, като в ЗАЗ няма предвиден изрично максимален срок на този вид договори. Ето защо противоречие със закона на тази клауза не е налице. Още повече, че спецификата на този вид договори, предназначението им и плановия резултат от тях предполагат по – висока продължителност спрямо договорите за наем например, за което свидетелства и минималния законов срок. Поради това съдът намира, че сключването на договор за аренда за 15 или 20 години, само по себе си, не противоречи нито на закона, нито е в противоречие с добрите нрави (така напр.  Определение №835/12.11.2012г. по т.д. №18/2012г. на ВКС, 2-ро ТО).

Не се споделя и довода за нищожност на клаузата на чл. 2.3. от оспорения договор с аргумент, че действието му може да бъде продължено при продължаване на изпълнението и непротивопоставяне на арендодателя. Общата разпоредба чл. 236 ЗЗД, приложима и при договорите за аренда предвижда при изтичане на срока, ако използването на вещта е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът да се счита продължен за неопределен срок. Освен това правата на арендодателя не са накърнени, защото е предвиден изричен механизъм за защитата им, като е предвидено изрично изявление с погасителен и преграждащ ефект.

В рамките на така уговорения законов срок арендодателят е гарантиран чрез възможността да прекрати договора при условията на чл. 27 ЗАЗ, които не са и не могат да бъдат изключени чрез уговорките на раздел II от процесния договор. В случая обаче, дори да е налице противоречие на чл. 2.5. от договора с разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ и чл. 28 ЗАЗ, то не води до нищожност на целия договор, тъй като нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД).

С чл. 3.1. от договора за аренда е уговорена цена за ползването от 15.00 лв. за 1 декар арендувана площ за имотите по т. 1 – т. 3 от раздел първи, т.е. за имоти с № 078023 - площ 11.201дка, № 055041 - площ 3.499 дка и № 018014 - площ 6600 дка. За останалите имоти от т. 4 – т. 8 от раздел първи е уговорена цена от 2.00 лева на декар площ. Установява се в тази връзка от приложения на л. 33 списък от ОД Земеделие – В., че за стопанската 2015-2016г. е определена средна годишна рентна цена за землището на с. А. от 30.00 лв. на декар. Приблизително подобна е цената за ползване по другите сключени от ищцата договори (л. 28-31 от делото). От друга страна обаче следва да се отчете, че съпоставката е само по средни пазарни цени, която сама по себе си не следва да е решаваща, както се мотивира по – горе. От значение е да се преценят състоянието, категорията, обработваемостта и другите конкретни за случая специфики на имотите. Така от приетото на л. 139 от делото удостоверение 05.02.2018г. от  ОД Земеделие – В. се установява, че само първите три имота по договора за аренда - № 078023, № 055041 и № 018014, изобщо са били заявявани за подпомагане за стопанските години при действието на договора, а останалите пет арендувани имота не са били заявявани за това през тези години. Аналогични са данните и в приложение 1 (л. 146 от делото) към удостоверение от 27.02.2018г. от  ОД Земеделие – В. (л. 144 от делото), че имотите по т. 4 – т. 8 от раздел първи от арендната сделка не попадат и в земите, допустими за подпомагане в землището.

При обобщаване на тези данни се достига до следните изводи: Относно първите три арендувани ниви уговорената цена е около два пъти под средната такава за землището, а за останалите пет около 13 пъти по – ниска. Заедно с това обаче само първите три имота са били реално използваеми и активни, съответно обработваеми и реализиращи доход за ползвателя. Останалите пет земеделски имота (т.4 – т.8 от раздел едно) са били необработваеми, неизползвани и не попадат в подпомагания поземлен слой. При тези данни относно състоянието, категорията, обработваемостта и другите конкретни за случая характеристика на имотите съдът не може да приеме, че уговорената цена за петте имота по т.4 – т.8 от раздел едно от арендния договор, е толкова незначителна до степен на практически нулева, след като потенциалната полза от стопанисването им е също практически нулева, по данните от делото. За първите три имота действително има несъответствие спрямо средните пазарни цени на арендните плащания в землището, която е около два пъти, като имотите са активни и носещи доходи. Но все пак разликата от 15.00лв. на декар спрямо 30.00лв. на декар не може да се приеме за толкова грубо несъответна, колкото да доведе до очевидно противоречие с общоприетите в обществото и в практиката при подобни случаи разбирания за морално и правно допустимо.

В подкрепа на гореизложеното следва да се вземат предвид и правилата на чл. 16 ЗАЗ, които дават възможност на арендодателя, при значима промяна на обстоятелствата, от които съконтрахентите са били водени при сключване на договора, да поиска от арендатора индексиране на цената. А ако последният не се съгласи, въпросът може да бъде разрешен от съда, по реда на чл. 16, ал. 5 ЗАЗ. Законодателното разрешение е безусловно и приложимо през целия период на арендния договор и отчита както продължителното му изпълнение, така и всяка последваща нужда от актуализация на клаузите му при констатирана промяна на меродавните обстоятелства, в т.ч. съразмерността на дължимите престации. Този институт разкрива сходни белези със стопанската непоносимост по чл. 307 ТЗ и в крайна сметка защитава арендатора именно срещу прогресиращото през време на действие на договора обезценяване на рентата. Наличието на тази законова възможност допълнително подкрепя формирания по – горе извод и е от значение при преценката или не за „противоречие с добрите нрави“ на договора за аренда в земеделието (така и Определение №201/23.03.2018г. по гр.д. №2830/2017г. на 3-то ГО на ВКС, по реда на чл.288 ГПК).

В обобщение по горните съображения съдът намира, че ищецът по делото не успя да докаже пълно и главно несъмненото наличие на такива обстоятелства, водещи до цялостно и драстично противоречие на сключения договор със закона или с добрите нрави. В тази връзка следва да се отбележи още, че доколкото съществените елементи на договора за аренда са цена, имот и срок на действие, те са определящите при преценката или не за цялостна валидност на сделката. Евентуалните пороци на неусточените клаузи на чл. 2.6. и чл. 6.2-5 от него, дори да се приемат за водещи до нищожност, ще касае единствено самите неустоечни клаузи, а не и същественото съдържание на договора, поради което не може да има за последица цялостна нищожност на сделката. Поради което в заключение предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.

За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че изложените твърдения относно обстоятелствата при самото подписване на договора от Р. К., макар да е възможно да са причината за предявяване на настоящите искове, не са въведени като ясно дефинирано законово основание за недействителност (форми на принуда или измама или други), поради което не са и обсъдени от съда.

         По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства на ответника „Ванхил“ се следват разноски от 1000,00лв. адв. хонорар и 5.00 лв. такса СУ по първоинстанционното производство по гр.д. № 3678/2017 г. на ВРС, 1000,00 лв. адв. Хонорар по въззивното производство по в.тд. № 1124/2018 г. на ВОС и 1000,00 лв. адв. Хонорар по настоящото производство.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Ж.М., ЕГН**********, с адрес ***, предявени срещу Е.А.К. с ЕГН **********, с адрес ***; Ж.К.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, А.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, П.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, А.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, "Е.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, Р.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***, "В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, за прогласяване за нищожен на договор за аренда от 24.10.2016г., с нотариална заверка на подписите с акт № 156, том 3, рег. № 7888 на н-с при ВРС, вписан в СлВп – В. с вх. №26908/24.10.2016г., том 10, акт №180, д.№3640/16, с който Р.С.К. е предоставила на „В.” ЕООД, облигационно право на ползване на 100% ид. части от осем поземлени имота, а именно:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №078023 (нула, седем, осем, нула, две, три), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „ВЪЛКОВ ДОЛ”, целият с площ от 11.201 дка (единадесет декара и двеста и един кв.метра). Пета (V) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 078022- нива, имот № 078103- полски път, имот № 078024 - нива, имот № 078036- нива, имот № 078034 - нива, имот № 078033- нива.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №055041 (нула, пет, пет, нула, четири, едно), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „КРУШКИТЕ”, целият с площ от 3.499 дка (три декара и четиристотин деветдесет и девет кв.метра). Трета (III) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот №055040- нива, имот № 055090- полски път, имот № 055042 - нива, имот №055055-нива, имот № 055054 - нива.

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №018014 (нула, едно, осем, нула, едно, четири), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „НА БУЧЕТО”, целият с площ от 6.600 дка (шест декара и шестстотин кв.метра), Седма (VII) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 018013- нива, имот № 018022- нива, имот № 018023- нива, имот № 018015 - нива, имот № 018072-полски път.

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №010047 (нула, едно, нула, нула, четири, седем), с начин на трайно ползване НИВА, в местност „ПЕТРИЧА”, целият с площ от 3.999 дка (три декара и деветстотин деветдесет и девет кв.метра). Четвърта (IV) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот №010104- полски път, имот № 010046-нива, имот № 001014 - пасище с храсти, имот № 010048- нива.

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №058015 (нула, пет, осем, нула, едно, пет), с начин на трайно ползване ИЗОСТАВЕНА НИВА, в местност „ПОД ИЗВОРИТЕ”, целият с площ от 13.498 дка (тринадесет декара и четиристотин деветдесет и осем кв.метра). Четвърта (IV) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 058023- изоставена нива, имот № 058021- изоставена нива, имот № 058014 - изоставена нива, имот № 059030- полски път и имот № 058025 - изоставена нива.

6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №091009 (нула, девет, едно, нула, нула, девет), с начин на трайно ползване ИЗОСТАВЕНА НИВА, в местност „ДРАЧЕТО”, целият с площ от 7.899 дка (седем декара и осемстотин деветдесет и девет кв.метра). Пета (V) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 091008- изоставена нива, имот № 091021- изоставена нива, имот № 091022 - изоставена нива, имот № 091084- изоставена нива, имот № 094050 -полски път.

7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 000672 (нула, нула, нула, шест, седем, две), с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, в местност „БЯЛАТА ПРЪСТ”, целият с площ от 2.409 дка (два декара и четиристотин и девет кв.метра). Девета (IX) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 148031-изоставена нива, имот № 148030- изоставена нива, имот № 001373 - полски път, имот № 000684 - лозе и имот № 001319- полски път.

8. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 000719 (нула, нула, нула, седем, едно, девет), с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, в местност „ЗАМИНЕКА”, с площ от 1.617 дка (един декар и шестстотин и седемнадесет кв.метра). Девета (IX) категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот №118020 – лозе, поради противоречие със закона и с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Ж.М., ЕГН **********, да заплати на  „В.” ЕООД, ЕИК201185365, сумата 3005.00 лв. – разноски както следва: 1000,00 лв. адв. хонорар и 5.00 лв. такса СУ за първоинстанционното производство по гр.д. № 3678/2017 г. на ВРС, 1000,00 лв. адв. хонорар, за въззивното производство по в.тд. № 1124/2018 г. на ВОС и 1000,00 лв. адв. хонорар по настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: