П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 15.10.2021 година
Административен съд Хасково, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на
секретаря Дорета Атанасова
и прокурора Цвета Пазаитова
сложи за
разглеждане адм.дело № 769 по
описа за 2021 година,
докладвано от Председателя
На поименното повикване в 10:38 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П.Т.З., редовно призован за днешно съдебно заседание, с призовка връчена на 27.08.2021 г., се явява лично и с адв. Б., с приложено по делото пълномощно.
Съдът докладва постъпили писмени бележки с вх. № 6430/13.10.2021 г. от адв. Б., пълномощник на ищеца З., в които е изразено становище по хода на делото. Направено е възражение срещу представеното от процесуалния представител на ответника пълномощно по делото и се излагат съображения по отношение на постъпилия отговор на исковата молба. Изразено е становище и относно това как следва да бъдат присъдени разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, редовно призовани за днешно съдебно заседание, с призовка връчена по електронна поща на 27.08.2021г., не изпращат процесуален представител.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО, редовно призовани за днешно съдебно заседание, с призовка връчена по електронна поща на 27.08.2021 г., се явява прокурор ПАЗАИТОВА.
АДВ. Б.: Моля за ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че
ход на делото в днешно съдебно заседание не следва да бъде даден, тъй като
намира депозираната искова молба за недопустима, поради което същата следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1 и 6 ЗМДТ във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3, т.8 ДОПК и на компетентността на органите по чл. 4 и 9б ЗМДТ, обосновава правната възможност да се извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни данъци и местни такси. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК компетентен да се произнесе по искане за възстановяване или прихващане е органът по приходите. В съответствие с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на местните такси се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като съгласно чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правомощията на орган по приходите. Кметът на общината и ръководителят на звеното за местни приходи в общината имат правомощията съответно на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и на териториален директор на Националната агенция.
Следователно, видно от цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на задълженията за местните данъци и ТБО е по реда на ДОПК.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че с ревизионния акт се възстановяват недължимо платени или събрани суми, като в чл. 128 и сл. от ДОПК подробно е разписана процедурата за възстановяване на тези суми. Тя включва както подаване на искане, така и извършване на проверка или ревизия, при която се извършва и прихващане от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания.
С оглед на
това, съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди, представляващи сума и лихва върху сума,
неправилно събрани и внесени по отменен общ административен акт, а именно
Решение № 1134/20.12.2018г. на Общински съвет Димитровград, в частта по т. II, т.1, с което на основание
чл.6б, ал.1 от ЗМДТ Общински съвет Димитровград е определил размера на такса за
битови отпадъци за 2019г., за населението на гр. Димитровград, не следва да
бъде разгледан по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 АПК, тъй
като е налице специален ред за възстановяване на претендираните суми. В
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е регламентирано, че когато закон или
указ е предвидил специален начин на обезщетение този закон не се прилага. Настоящият
състав счита, че относно възстановяването на недължимо внесените данъчни
задължения, в ДОПК е предвиден такъв специален ред, поради което претенцията на
ищеца за обезщетяване на имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, е недопустима.
Нормата на чл. 128, ал. 5 ДОПК, предвижда органът по приходите в 30-дневен срок
от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да
възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми,
заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е
признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени,
внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси,
глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по
приходите, включително внесени по писмено указание или становище.
Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци се осъществява по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. По същия ред се извършва и възстановяването на лихвите върху тези суми (чл. 129, ал. 6 ДОПК). От данните по делото не се установява, ищецът да е използвал цитирания административен ред по чл. 128 и сл. от ДОПК, което да е приключило с акт за прихващане или възстановяване, тоест не е изчерпан специалният ред за възстановяването на недължимо внесените задължения. С предявеният по настоящото дело иск за имуществени вреди и лихви активно легитимираната страна цели да осъществи въпросното възстановяване по исков ред, квалифицирайки своите вземания като претенции за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това, че ищецът не е реализирал своите вземания по реда на чл. 128 и сл. ДОПК не може да бъде правно основание за съда да игнорира специалния ред, предвиден за осъществяването на тези вземания.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна и не подлежи на уважаване. По отношение на претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че специалните норми на чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗОДОВ не предвиждат присъждане на разноски на ответника в хипотеза като процесната.
С оглед изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.Б.,***, с правно основание чл.203 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 63.11 лева, представляващи недължимо платена сума за ТБО за 2019г. по отменено Решение № 1134/20.12.2018г. на Общински съвет Димитровград, в частта по т. II, т.1, с което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ Общински съвет Димитровград е определил размера на такса за битови отпадъци за 2019г., за населението на гр. Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково
адм. дело №769/2021г. по описа на Административен съд Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от днес за явилата се страна и от съобщаването му за неявилата се.
Заседанието приключи в 10:50 часа.
Протоколът се изготви на 15.10.2021 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: