Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр. Търговище, 24.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря С. И. и с участието на
прокурора Мартин Александров, като разгледа докладваното от съдия Р. Цветкова
КНАХД № 148 по описа на Административен съд –
Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.К.Х.
*** против Решение № 281 от 20.10.2021г. на Търговищкия районен съд, постановено
по НАХД № 639/2021г. Касаторът навежда, че атакуваното решение е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът атакува решението и
като необосновано, което не е касационно основание. Прави се искане съдът да
отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени наказателното
постановление, а при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на сторените по
делото разноски.
Касаторът С.К.Х., редовно призован,
се явява, поддържа жалбата и взема становище по същество.
Ответникът ОДМВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да
бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение
ТРС е изменил наказателно постановление /НП/ № 21-1292–001282 от 23.07.2021 г.,
издадено от Началник с-р отдел „ПП“ към ОДМВР
гр. Търговище, с което на жалбоподателя С.К.Х. *** за нарушения на чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
- „глоба” в размер на 200 лв., като е преквалифицирал основанието за налагане
на административна санкция от чл. 179, ал. 2 на чл. 179, ал.1 т. 5 от ЗДвП и е
наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 150
лв., потвърждавайки НП в останалата част по точки 2, 3 и 4, с наложени
наказания в размер: по т. 2 – „глоба“ от 10
лв., по т. 3 – „глоба“ от 10 лв. и по т. 4 – „глоба“ в размер на 20 лв.,
като правилно и законосъобразно. За да постанови този резултат, съдът е приел
от фактическа страна следното:
На 16.07.21 година, в
16.52 ч. в гр. Търговище, бул. „Трайко Китанчев“ на кръстовището с бул.
„Сюрен“, с посока на движение към кръстовище с ул. „Копривщица“, жалбоподателят
управлявал л.а. „Субару Аутбек“ с рег. №........, собственост на Ф. Г. М., като
на нормално работеща светофарна уредба преминал на червен забраняващ сигнал,
без да носи СУМПС и контролен талон към него, а също така не бил заплатил доброволно
наложена глоба с фиш GT/744219 от 09.06.21 година. За констатираните нарушения
бил съставен АУАН серия GA № 407800 от 16.07.21 г., подписан от жалбоподателя с
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни възражения
по акта, след което било издадено и атакуваното НП.
От правна страна съдът е
приел, че при съставяне на АУН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила посочени в чл.36-46 и чл.52-58 ЗАНН, а
описаната фактическа обстановка в НП за доказана по несъмнен начин с
представените писмени и събраните в съдебно заседание гласни доказателства от
разпитите на св. М. Б., С. Н. и А. К.. Съдът сочи, че от разпита на св. Бичков
става ясно, че същият бил повикан на място от другите двама свидетели, които
,докато били на наряд със служебен автомобил, видели как жалбоподателят на
процесните дата, място и час потеглил в посока бул. „Трайчо Китанчев“, въпреки
че светофарната уредба на кръстовището била с червен забранителен сигнал. На
място установили, че именно Х. управлявал неправилно движещият се л.а., като
при поискване на документите му жалбоподателят не представил СУМПС и контролен
талон, тъй като не ги носил, а от извършена справка се установило, че управлява
МПС с неплатена глоба по съставен фиш, което обстоятелство било вписано в
съставения на място АУАН. Съдът допълва, че св. Н. потвърждава изцяло
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а св. К. потвърждава казаното от
св. Н., като съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй
като е намерил същите за непротиворечиви и в пълнота потвърждавайки отразената
в АУАН и НП фактическа обстановка. Мотивирано съдът е оставил без уважение
възраженията на жалбоподателя, че не е преминал на червена светлина, както и за
маловажност на извършените административни нарушения. В заключение въззивната
инстанция е приела, че при издаване на обжалваното НП АНО е спазил изискванията
на чл.42, ал.1, т.3 и 4 и чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН, относно установяване на
адм. нарушение, но доколкото няма данни за причинено от жалбоподателя ПТП
следва да измени и преквалифицира основанието за налагане на адм. наказание
„глоба“ за извършеното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП от „чл.179, ал.2, във вр.
с ал.1, т.5 от ЗДвП“ на „чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП“, с което на Х. да се
наложи „глоба“ в размерна на 150 лв. При тези правни изводи съдът е
преквалифицирал основанието за налагане на адм. наказание на такова по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, с
което е наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 150 лв. и е потвърдил
атакуваното НП в останалата му част, като правилно и законосъобразно.
В жалбата, с която е
сезирана Административен съд Търговище касаторът
навежда, че съдът неправилно е приел за доказана описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка, както и че неправилно е приложен материалния закон, тъй
като за да бъде ангажирана административната му отговорност по реда на чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП следва поведението му като водач да е създало непосредствена
опасност за останалите участници в движението, което не е доказано по делото.
Сочи, че за извършеното от него би могъл да бъде санкциониран по реда на
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, но не и по посочените текстове в НП, респективно в
съдебното решение. Излага доводи, че неправилно въззивната инстанция е оставила
в сила наложените по т.2 и 3 от НП адм. наказания „глоба“ в размер на 10 лв.,
наложени на осн. чл.183, ал.1, т.1, тъй като за непредставяне на СУМПС и
контролен талон може да бъде санкциониран само един път по посочената законова
санкционна разпоредба, доколкото представлява едно нарушение. Касаторът излага
конкретни доводи и за незаконосъобразност на наложеното административно
наказание по т.4 от НП, с което му е наложена „глоба“ по чл.185 от ЗДвП за това,
че управлява МПС с неплатена глоба по издаден фиш.
Макар да не се
установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, така
постановеното решение е неправилно в по-голямата си част по следните
съображения:
Настоящата инстанция
намира, че съдът е изяснил релевантната фактическа обстановка в пълен обем с допустими по закон доказателствени
средства, като установеното от фактическа страна се подкрепя напълно от
събраните по делото доказателства. Обсъдени са в цялост наведените от
жалбоподателя възражения и мотивирано правилно са приети за неоснователни, но
въпреки това съдът е приложил неправилно материалния закон, изменяйки НП в
частта на санкционната норма на наложеното наказание по т.1 за извършено
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и потвърждавайки го изцяло в останалата му част.
Съгласно
чл.6, т.1 от ЗДвП, за което нарушение е санкциониран касаторът, участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. В атакуваното НП е уточнено, че водачът
не е съобразил поведението със светлинните сигнали, след което е посочено
„ПТП“. Правилно съдът е преценил, че след като от безспорно установената
фактическа обстановка няма данни за настъпване на ПТП, но все пак водача е
минал на червен сигнал на светофарната уредба,
не е налице предпоставката за ангажиране отговорността на жалбоподателя
по посочения в НП текст от ЗДвП – чл.179, ал.2, във вр.с чл.179, ал.1, т.5,
поради което, в кръга на правомощията си на въззивна инстанция, следва да
измени НП и преквалифицира санкционната норма. За извършеното нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП първоинстанционният съд е приел, че доколкото липсват данни
за настъпване на ПТП следва да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 150
лв., на осн. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Посочената норма предвижда налагането на административно наказание „глоба“ в
посочения размер на лице което не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. Нито в АУАН, нито в НП не е отразено
с действията си, нарушавайки правилата за движение, като потегля на червен
сигнал, на правилно действащия светофара на процесното кръстовище,
водача-нарушител да е създал каквато и да било опасност за движението, още
повече да е непосредствена такава. Не са налице и такива данни от събрания
доказателствен материал по делото, с оглед на което съдът правилно е възприел
доказаната релевантна фактическа обстановка, видно от която няма никаква
индикация за създадена опасност за движението. Въпреки това съдът е посочил, че
жалбоподателя следва да носи адм. отговорност именно по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Изменяйки НП в тази част и преквалифицирайки го по посочения текст от
закона първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния
закон. В тази връзка основателно се явява възражението на касатора за наличие
на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН,
водещо до незаконосъобразност на съдебния акт. В конкретния случай съдът
следваше да ангажира административнонаказателната отговорност на Х. за
извършеното от него нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП по реда на чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, доколкото по безспорен
начин е доказано, че Х. е навлязъл в кръстовището при забранителен червен
сигнал на светофарната уредба, в следствие на което няма настъпило ПТП, нито е
създадена непосредствена опасност за движението. Тъй като касационната
инстанция не разполага с правомощията на въззивната инстанция по чл.63, ал.7,
т.2, във вр. с ал.2, т.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН да замени наложеното адм.
наказание с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение, каквото се
явява това по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, в тази част може единствено да отмени
НП, като незаконосъобразно, поради допуснатото очевидно нарушение на
материалния закон. С оглед на това решението на въззивната инстанция следва да
бъде отменено в тази част, с което да бъде отменено и НП в частта, в която на Х.
е наложена глоба за извършено от него нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
За
основателно касационната инстанция намира и другите две оплаквания на касатора
за неправилно приложение на материалния закон по отношение на наложените му две
административни наказания „глоба“ в размер на по 10 лв. по чл.183, ал.1, т.1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП за извършено нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и за наложеното му административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв., на осн. чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.186, ал.7
от ЗДвП .
Чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да носи СУМПС от съответната
категория и контролния талон към него. От установената фактическа обстановка е
видно, че касаторът не е представил при поискване от контролните органи СУМПС и
контролен талон към него, за което същия действително носи административна
отговорност по чл. по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с
глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС.
В случая това бездействие на жалбоподателя – непредставянето на посочените
документи, осъществява само едно изпълнително деяние, а не две такива по
смисъла на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което въззивната инстанция е
следвало да отмени НП в частта, в която е наложено едно от наказанията по този
текст от закона.
По
отношение на наложеното адм. наказание по чл.185 от ЗДвП за допуснато нарушение
от Х. по чл.186, ал.7 от ЗДвП настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд отново е приложил неправилно материалния закон, като е
потвърдил НП в тази част. Законодателят е предвидил налагане на глоба в размер
на 20 лв. по чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Чл.186, ал.7 от ЗДвП предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в
сила НП и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Действително Х. е
установен, че е управлявал МПС при наличието на незаплатен фиш. Това обаче по никакъв начин не обосновава
налагане на санкция по реда на чл.185 от ЗДвП, тъй като тази санкция е
приложима само за такива нарушения, за извършването на които не е предвидено
друго наказание. Настоящият случай не е такъв, тъй като разпоредбата на чл.186,
ал.7 от ЗДвП въобще не съдържа белезите на административно нарушение, което да
бъде санкционирано по някакъв начин, доколкото законодателя е предвидел като
единствена последица от неплащане на наложената глоба по фиш изпращане на
преписката на публичен изпълнител за нейното принудително събиране, респективно
и на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, която
разпоредба от ЗДвП обаче беше обявена за противоконституционна с Решение № 3 от
23.03.2021 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 11/2020 г.
и оттогава е неприложима. Поради това и обжалваното НП в тази част също следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Видно
от това съдът, потвърждавайки изцяло НП в неизменената от него част, неправилно
е приложил материалния закон по отношение на наложеното наказание по чл.185 от ЗДвП, както и по отношение на едно от двете наложени наказания по чл.183, ал.1,
т.1, поради което решението и в тази си част е незаконосъобразно и следва да се
отмени, с което да се отмени атакуваното НП в посочената част.
Поради наличието на
наведеното с жалбата касационно основание за съществено нарушение на
материалния закон - по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
решението на районния съд следва да се отмени, като незаконосъобразно в частта,
в която се изменя атакуваното НП, с което на касатора за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП се налага адм. наказание „глоба“
в размер на 150 лв., на осн. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и в частта, в
която се потвърждава НП в останалата част по точки 3 и 4, с наложени адм.
наказания по т.3 – „глоба“ от 10 лв. и
по т.4 – „глоба“ в размер на 20 лв. В останалата част, в която е потвърдено,
като правилно и законосъобразно НП, в частта с която на жалбоподателя Х. е
наложено по т.2 адм. наказание по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 10 лв., решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Касаторът е претендирал
и присъждане на разноски по делото и с оглед изхода на делото има право на
такива, но доколкото не е представил доказателства да е сторил разноски, както
във въззивната така и в касационната инстанция, това искане следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.222, ал.1, във вр. с чл.221, ал.2, пр. 2-ро от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 281 от 20.10.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 639/2021г. в частта, в която
изменява НП №
21-1292–001282 от 23.07.2021 г. на Началник с-р отдел „ПП“ към ОДМВР гр. Търговище, с което на С.К.Х. *** за
нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
- „глоба” в размер на 200 лв., като преквалифицира основанието за налагане на
административна санкция от чл. 179, ал. 2 на чл. 179, ал.1 т. 5 от ЗДвП и е
наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 150
лв., както и в частта, в която потвърждава НП № 21-1292–001282 от
23.07.2021 г. в останалата част по точки 3 и 4, с наложени наказания в размер:
по т.3 – „глоба“ от 10 лв. и по т.4 –
„глоба“ в размер на 20 лв., като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част, в която НП №
21-1292–001282 от 23.07.2021 г. е потвърдено по т.2, с което на касатора Х. е
наложено адм. наказание по чл.183, ал.1, т.1 – „глоба“ в размер на 10 лв., като
правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.