Р Е Ш Е Н И Е
№260004/Варна,29.03.22 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 23.02.2022 год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При
секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 80/2018 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на П.С.И. *** против Решение №
819/30.11.2017 год., постановено по т.д.№ 589/2016 год., с което ОС – Варна е ОТХВЪРЛИЛ предявения от П.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу ГАМОР
ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” №48, и
УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к. Тракия, бл. 259, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от Н. М. О, при
участието на синдика Б.Н.Б., иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност вземане на кредитора УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, в размер на
135970,45лв, дължимо на основание договор за продажба на вземане от 10.03.15г.,
по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на МЦРМ-РАДОСТ ООД
към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от 05.02.15г., като неоснователен.
Въззивната жалба
е редовна и надлежно администрирана.
Основателността
на жалбата се оспорва в писмен отговор на „ГАМОР“ ООД /в несъстоятелност/.
Основателността
на жалбата се признава в писмен отговор на синдика Б.Б..
Съдът
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от П.С.И. *** /в качеството му на
кредитор в производството по несъстоятелност/, срещу ГАМОР ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” №48, и УЛЪЙБКА ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бл.
259, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от Н М О, с която е предявен иск с
правно основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ за установяване несъществуването на
прието в производството по несъстоятелност вземане на кредитора УЛЪЙБКА ЕООД,
ЕИК *********, в размер на 135970,45лв, дължимо на основание договор за
продажба на вземане от 10.03.15г., по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА
ЕООД вземането на МЦРМ-РАДОСТ ООД към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от
05.02.15г.
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.3, т.2 ТЗ изхожда от надлежна
активно процесуалноправно легитимирана страна, при спазване на особените
процесуални изисквания на ТЗ.
В
исковата си молба и в уточнителна молба ищецът твърди, че приетото в
производството по несъстоятелност вземане на УЛЪЙБКА ЕООД не съществува, тъй
като договорът за продажба на вземане от 10.03.2015 г. е нищожен поради
невъзможност на предмет, липса на основание, противоречие със закона и с
добрите нрави, заобикаляне на закона и поради привидност на договора. Сочи, че
към датата на сключване на атакувания договор, цедираното от МЦРМ-РАДОСТ ООД
вземане към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от 05.02.15г. не е
съществувало, което от своя страна влече нищожност на последващото прехвърляне
на вземането. Твърди, че съгласно договор за инвестиционен кредит от
13.12.12г. на отв. ГАМОР ООД в
качеството му на кредитополучател е предоставена сумата от 1300000 лв, а
МЦРМ-РАДОСТ ООД има качеството на солидарен длъжник. Посоченото в т.2 от
споразумението не отговаря на действителното факт.положение, а единствената му цел
е да се създаде привидност, като се внуши, че МЦРМ е трето за кредитното
правоотношение лице. Счита, че по този начин е заобиколена нормата на чл.304 ТЗ, вкл. се нарушават правилата за добросъвестността и лоялността в отношенията
между търговците. Твърди, че процесното споразумение от 05.02.15г. е изготвено
единствено за нуждите на производството по несъстоятелност, като счита
същото, както и договора от 10.03.15г.
за антидатирани. Твърди, че споразумението е нищожно поради липсата на
основание, тъй като не е налице сума, която да се дължи, евентуално ако такава
е платена, то тя поради солидарна отговорност е в различен размер. Излага се,
че споразумението е нищожно поради изначална липса на предмет, тъй като реално
вземането не съществувало. Твърди се привидност /абсолютна симулативност/ на
съглашенията, извършени единствено с цел да се легитимира УЛЪЙБКА ЕООД като
кредитор на ГАМОР ООД. Навеждат се твърдения за свързаност между лицата, което
обосновавало извод за злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ. Излага, че
договора за цесия от 10.03.15г. съставлява съглашение за възлагане събиране на
вземане, евентуално безвъзмезден договор, доколкото няма уговорена реална цена
за продажба на вземането, поради което е нищожен поради заобикаляне на закона.
Навеждат се и твърдения за увреждащ характер на споразумението при осъществен
фактически състав на относителна недействителност по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, с
оглед наличието на свързаност между лицата и увреждащия характер на сделката, извършена
в 2 годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. При
посочената съвкупност от твърдения се претендира несъществуване на вземане в
полза на УЛЪЙБКА ЕООД към ГАМОР ООД.
По делото
не се оспорва
факта на сключен договор за банков инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от
13.12.12 г. между УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ГАМОР ООД като
кредитополучател, по който МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА-РАДОСТ ООД, ЕИК *********, ведно с трети лица, има качеството на солидарен длъжник. Заемната
сума е усвоена от кредитополучателя ГАМОР ООД. Представена е неоспорена справка №
0757-65-002225/20.10.2014 год., изходяща от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и
удостоверяваща, че към горепосочената дата солидарният длъжник МЦРМ е заплатил
по кредитното правоотношение сума в общ размер от 109 970, 45 лева,
описана в подробна справка л. 343, т. 2 от делото. Представени са още
доказателства за допълнително погасяване от разплащателната сметка на МЦРМ на
сумата от 26 000 лева в полза на кредитора УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД на 24.10.2014
год. Така общата сума, с която солидарният длъжник е погасил кредитен дълг
възлиза на 135970,45 лв.
Съгласно
нормата на чл. 127, ал.1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между
солидраните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе
от тях по равно. Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД
презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между длъжниците е оборима. В отношенията с кредитора
всеки солидарен длъжник дължи всичко и може да
се освободи от отговорност, само ако общото задължение е изпълнено изцяло,
докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. В случая кредитът е предоставен на едно от солидарно задължените
лица – кредитополучателя ГАМОР ООД, което е усвоило кредитната сума. Предоставеният
кредит облагодетелства само това лице, а встъпването в дълга от останалите
солидарно задължени лица има обезпечителен характер.
Следователно, в настоящия случай, презумпцията на чл. 127, ал. 1 ЗЗД е
опровергана.
Възстановяването
на нарушеното имуществено равновесие
следва да се осъществи, като се приложат правилата за забрана на
неоснователното обогатяване. Когато един от солидарните длъжници е получил
цялата насрещна престация от кредитора,
във вътрешните отношения той отговаря за цялата платена сума от друг
солидарен длъжник. Следователно, на основание чл. 127, ал.1 ЗЗД в полза на МЦРМ
е възникнало регресно право срещу
кредитополучателя за заплащане на погасените суми по кредитния дълг в размер на
135
970,45 лв.
Подписаното
на 05.02.2015 год. споразумение между ГАМОР ООД И МЦРМ има единствено
установително значение за размера на дълга. Споразумението няма правопораждащо
правно действие, тъй като не съставлява юридически факт, от който възниква
вземането на солидарно платилия длъжник срещу кредитополучателя. Паричното
вземане възниква по силата на уговорената солидарна отговорност по договора за
инвестиционен кредит, плащането на МЦ и предвидените в закона регресни права
/чл.127, ал.1 ЗЗД/. Съглашението от 05.02.2015 год. не създава нов дълг, а само
установява безспорност в отношенията между страните по повод вече възникнало задължение. По
изложените съображения действителността на сключеното споразумение от 05.02.2015
год. е правно ирелевантна. Съобразно
фактическата установеност е налице възникнал и доказан по основание и размер
дълг, независимо от наличието или липса
на двустранно споразумение, което да го установява.
За
пълнота следва да бъде посочено и че с влязло в сила решение № 140/10.07.2020
год., постановено по ВТД № 146/2020 год.
по описа на АС – Варна е отхвърлен предявения от синдика на ГАМОР ООД за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на
увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице,
сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015г.,
по силата на което „ГАМОР” ООД се
задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970.45 лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“
ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД и Уникредит Булбанк АД
инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г., за размера на сумата от 22 661.75
лева до 135 970.48 лева. В решаващите си мотиви АС – Варна е приел, че след
като солидарният длъжник „МЦРМ Радост“ ООД
не е получавал суми по сключения договор за кредит, а съобразно уговорките в него, цялата сума е
била усвоена от „Гамор“ ООД и същият е поел задължение за връщане на
главницата, то с извършените от „МЦРМ Радост“ ООД плащания в общ размер на
135 970.45 лева, са погасени задължения на кредитополучателя. В този
смисъл, поетото от „Гамор“ ООД задължение в споразумението от 05.02.2015 г., не
представлява сделка увреждаща кредиторите, тъй като с нея не се създават нови
задължения, нито се обезпечават чужди задължения, а единствено е поето задължение
за възстановяване на платени от лице, различно от кредитополучателя суми,
които по силата на договора за кредит се дължат на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
именно от „Гамор“ ООД. При съвкупната
преценка на гореизложеното, съдът не изследва по същество доводите за абсолютна
и относителна недействителност на процесното споразумение като
правноирелевантни за изхода от спора. На същото основание не следва да се
разглеждат по същество и възраженията за антидатиране на споразумението.
Активната
материално правна легитимация на УЛЪЙБКА ЕООД произтича от сключен договор за
цесия от 10.03.2015 год., по силата на който цедентът - МЦРМ продава на цесионера - УЛЪЙБКА ЕООД
своите главни и акцесорни вземания в общ размер от 135 970, 45 лева,
обективирани в споразумение от 05.02.2015 год.
Наименованието на договора, качеството на страните, уговорените права и
задължения недвусмислено сочат, че
съглашението има характер на цесия по смисъла на чл.99 ЗЗД и е насочено
към промяна на титулярството на дълга. В този смисъл са и изричните разпоредби
на чл. 1.1 и 1.4 от договора. Обстоятелството, че цената се дължи от цесионера
след събиране на вземането, не променя горния правен извод. Страните разполагат
с договорна свобода да определят съдържанието на облигационната връзка, вкл. и
модалитетите на дължимата престация /чл. 9 ЗЗД/. Падежът на плащане не е
определящ за вида договор при наличие на ясни и ненуждаещи се от тълкуване
уговорки досежно главното съдържание. С оглед на изложеното, съдът намира за
неоснователни възраженията, че договорът от 10.03.2015 год. има характер на
договор за поръчка и конкретно – на договор за събиране на вземането.
Неоснователни
са и възраженията за недействителност на договора за цесия, обосновани с
несъществуване на прехвърленото вземане. На първо място, липсата на вземане не
обуславя недействителност на договора за цесия в която и да е от хипотезите на
чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Съществуването на вземането е относимо към последиците
от сключения договор и конкретно – настъпило ли е целеното частно
правоприемство. С оглед фактическите и правни изводи, че в патримониума на МЦРМ
съществува вземане в посочения размер, съдът приема, че договорът е породил
целените транслативни правни последици в полза на УЛЪЙБКА ЕООД.
Договорът
за цесия е осчетоводен още през 2015 год. в счетоводството на цедента. Счетоводните записи са възпроизведени в
ГФО за съответната финансова година /така заключение на ССЕ, устни обяснения в
о.с.з./. Следователно, по арг. от чл. 181, ал.1, пр. последно ГПК, договорът за
цесия се ползва с достоверна дата, тъй като счетоводните записи от м.03.2015
год. удостоверяват по безсъмнен начин предхождащо съставяне на документа. Счетоводният запис при МЦРМ с дата 10.02.15 г. по преценка на
вещото лице съставлява техническа грешка, още повече, че осчетоводяването по сметка
498 с МО № 4321 е от 10.03.15 г. и договорът е наличен в
счетоводството. Действително, договорът за
цесия няма счетоводно отражение при цесионера и длъжника, а вместо него е
осчетоводено джиро по гаранционно издадени записи на заповед. Сам по себе си
този факт не дерогира предходно коментираната приложимост на чл. 181, ал.1, пр.
последно ГПК, изводима от осчетоводяването при цедента.
Дори
и да се приеме, че достоверната дата на договора за цесия не може да се
установи от счетоводните записвания при страните, то представянето му в
производството по несъстоятелност с предявяването на вземането на „Улъйбка“ ООД
сочи, че същият е бил наличен към 22.01.2016 год. и по правилата на чл. 181,
ал.1, пр.последно ГПК последната дата следва да се приеме като дата на
съставяне на частния диспозитивен документ.
Вън
от гореизложеното, в настоящия случай липсата на достоверна дата се твърди
единствено като факт, индициращ за привидност на съглашението. Липсата на
достоверна дата на документа не води до недействителност на обективираното в
него правоотношение. Липсата на достоверна дата и евентуалното й по –късно
установяване в процеса няма отношение и към твърдяната привидност, която ищецът
се домогва да докаже. Договорът е сключен при условията на абсолютна симулация,
само когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните последици
между тях, а не когато е антидатиран.
По
делото няма доказателства, установяващи по реда на главното и пълно доказване
съгласие между страните в изложения по-горе смисъл. Ищецът е трето за
правоотношението лице, поради което ограниченията на чл.164, ал.1 ГПК са
неприложими.
Показанията,
на които ищецът се позовава, дадени в досъдебно производство не могат да бъдат
взети предвид, тъй като не са събрани по съответния процесуален ред и при
спазване на принципите за устност и непосредственост.
В
показанията си на 20.06.2017 год. св.Л.В, бивш управител на „Улъйбка“ ООД,
заявява, че не си спомня сключването на договор за цесия, а показанията му са
насочени преди всичко към осъществени джира по записи на заповед, които макар и
с гаранционна функция, съставляват отделна и самостоятелна сделка. Свидетелят
заявява, че дружеството е придобило качеството на джиратар, за да участва в
публична продан на недвижим имот, собственост на „Гамор“ ООД. Показанията в
тази част съпадат с доказателствата по делото за издадени записи на заповед в
размер, надвишаваш размера на приетото вземане, последващото им джиро в полза
на „Улъйбка“ ООД, снабдяването с изпълнителни лист по абстрактното
правоотношение, присъединяването на дружеството като взискател и участието му в
инициирана публична продан. От
показанията на свидетеля не могат да се извлекат релевантни данни за наличието
на вътрешна уговорка правните последици на договора за цесия да не настъпят.
Не
се съдържат релевантни за твърдяната привидност обстоятелства и в показанията
на св. Г.Даскалов.
Водените от
МЦРМ т.д.№ 1084/2016 и 1085/2016 год. по
описа на ВОС за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Рентал“
ООД, съответно“НДК“ ООД не съдържат релевантни доказателства за наличието на
вътрешна уговорка, обуславяща привидност на договора за цесия. Молбите за откриване на производство по
несъстоятелност са насочени срещу солидарни длъжници по договора за
инвестиционен кредит. Молителят МЦРМ се
позовава на осъществено плащане на кредитния дълг и претендира, че в неговия
патримониум е възникнало вземане срещу останалите солидарни длъжници по чл.
127, ал.1 ЗЗД. Твърденията в коментираните
искови молби, инициирали посочените търговски дела, не изключват процесната
цесия, тъй като тя касае вземане срещу друг солидарен длъжник –
кредитополучателя „Гамор“ ООД.
По изложените
съображения съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за
неоснователен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и
съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата за производството по отхвърления иск
държавна такса, възлизаща на 679,85 лева.
Въззиваемите
страни не претендират разноски.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 819/30.11.2017 год., постановено по т.д.№
589/2016 год. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА
П.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски апелативен съд
сумата от 679,85
лева, представляваща дължимата за производството
държавна такса, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията
на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: