№ 2450
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507216 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. В. Й., ответник пред СРС, срещу
решение от 10.03.2023 г. по гр.д.№ 63810 по описа за 2020 г. на СРС, 45-ти
състав.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени срещу ответника/въззивник и
последният е бил осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата в
размер на 888,87 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се в гр.София, ул.*******, аб.
№ *******, сумата в размер на 8,49 лв.- главница, представляваща стойност
на услугата за дялово разпределение за периода м.11.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата
в размер на 142,47 лв.- лихва върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2018 г. до 27.11.2020 г.; сумата в размер на 1,78 лв.-лихва
1
върху стойността на дяловото разпределение, за периода от 31.12.2017 г.-
27.11.2020 г.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и несправедливо. СРС не
се бил съобразил с представените от въззивника доказателства за продажба на
наследство по реда на чл.212 ЗЗД. Неправилно СРС бил приел, че това
възражение е неоснователно като посочил, че имота бил транслиран в
патримониума на трето за спора лице едва на 31.08.2020 г., а процесния
период бил 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Сочи, че се касаело до продажба на
наследството, оставено от баща му В. С. Й. като съвкупност от права и
задължения. Сочи, че бил отгледан от майка си и никога не бил получил
грижи от баща си. Не бил ползвал и не бил живял в процесното жилище, от
което бил имал преди продажбата на наследството ¼ идеална част. Жилището
се било ползвало от К.И. Й.а и И. К. Г.. Продажбата на наследство било
извършена и съответно вписана в ТР на 31.08.2020 г., а исковата молба била
предявена на 18.12.2020 г. поради което счита, че не бил надлежно
легитимиран да отговаря по исковете. Твърди, че решението противоречало
на императивната правна норма на чл.212 ЗЗД и обезсмисляло продажбата на
наследство. Задълженията, които били предявени от ищеца след продажбата
на наследство не били негови.
Иска се от съда да преразгледа обжалваното решение и да постанови
друго, с което като признае липсата на пасивна легитимация за въззивника
като ответник да обезсили същото в осъдителната му част спрямо него или да
го отмени като неоснователно и необосновано и постановено в противоречие
с материалния и процесуален закон. Претендират се разноски.
От ответницата пред СРС- И. К. Г. не е постъпил отговор по въззивната
жалба, както и не се изразява становище в течение на производството пред
настоящата инстанция.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба, в който излага становище за
неоснователност на същата. Решението било постановено в съответствие с
материалния закон и съдебната практика в подобни случаи. Доводите на
въззивника били несъществени и необосновани. Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по
2
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
Основният довод на въззивника е, че след като се е разпоредил с
наследството останало от баща му, той не е процесуално легитимиран да
отговаря по предявените от ищеца искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД и оттук, че първоинстанционното
решение в частта, в която са уважени осъдителните искове е
недопустимо.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което
е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 02.02.2012 Г. ПО
ГР. Д. № 1540/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото е установено, че процесния имот е бил придобит в съсобственост в
условията на СИО от В. С. Й. /баща на ответника В. В. Й./ и К.И. Й.а /майка
на ответницата И. К. Г./ като и двамата съпрузи били починали, съответно В.
С. Й. починал на 15.01.2005 г., а К.И. Й.а на 17.12.2014 г. Ответникът В. В.
Й. предявил искова молба по която било образувано гр.д.№ 22171 по описа за
2018 г. на СРС, 52-ри състав, постановеното по което решение от 20.04.2012
г., с което процесния имот бил поставен в дял на основание чл.349,
ал.1,предл.1 ГПК на К.И. Й.а, било обезсилено с решение от 03.08.2021 г. и
3
имотът бил изнесен на публична продан. Квотите на ответниците в
съсобствеността били съответно : за ответницата ¾ и за ответника – ¼. От
представяния по делото договор за продажба на наследство било видно, че
ответника В. Й. бил продал на едно трето за спора лице –Б.Г. притежаваното
от него като съвкупност от права и задължения наследство, оставено от
покойния му баща В. С. Й., вкл. и процесните идеални части от имота. Прието
е още, че ответника Й. бил включен под № 16 сред лицата, удостоверили
решението на ОС на ЕС, където се намира процесния имот, за сключване на
договор с ФДР за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Това
обстоятелство не било оспорено по делото. СРС е приел, че ответниците имат
качеството на потребители като се е аргументирал с нормата на чл.150 ЗЕ. За
неоснователно е прието възражението на ответника Й., че не е ползвател на
имота, тъй като негов бил положения върху списъка към протокола на ОС на
ЕС, подпис. Продажбата на наследство била извършена на 31.08.2020 г., от
която дата било налице транслативно действие в полза на трето за спора
лице, както и било извършено след процесния период, който е 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. Освен това било констатирано, че между двамата ответници в
продължение на дълги години било водено производство по делба, в което
производство въпроса за принадлежността на правото на собственост на
всеки един от ответниците до размера на притежаваната от всеки идеална
част от имота, бил установен. Липсвали данни само един от ответниците
преимуществено да ползва имота съгласно постановките на ТР № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. По делото липсвали и данни само един от съсобствениците
като ползвател да е сключил договор с ищцовото дружество, нито да били
налице договорености между съсобствениците, че само един от тях ще ползва
имота и съответно ще дължи цената за доставената в него топлинна енергия
/ТЕ/.
/В останалата част въззивната инстанция не възпроизвежда мотивите на
СРС, тъй като не е сезирана с доводи във въззивната жалба по тези въпроси/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗ вр. с
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу В. В. Й. /на собствено
основание като собственик на ¼ идеална част от топлоснабден имот:
4
гр.София, ул.*******, аб.№ *******/ и срещу наследниците на К.И. Й.а. С
нарочна молба от 04.06.2021 г. ищецът е уточнил, че претендира вземанията
си срещу ответниците В. В. Й. и И. К. Г. като наследник на К.И. Й.а, при
квоти, съответно ¼ и ¾ .
Видно от доказателствата представени с исковата молба - на 07.11.2008
г. е била вписана искова молба по иск, предявен от В. В. Й. срещу К.И. Й.а
/л.11 от делото пред СРС/.
На л.14 по делото пред СРС е представен /също с исковата молба/
договор за продажба на наследство на основание чл.212 ЗЗД, вписан на
31.08.2020 г., по силата на който В. В. Й. се е разпоредил с наследството от
покойния му наследодател В. С. Й., починал на 15.01.2005 г., като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включващо
всички вещни и облигационни имуществени права в полза на едно трето за
спора лице- Б.Й.Г., за сумата от 1000 лева, която била изплатена на продавача
от купувача преди подписването на договора.
Действително, по делото е бил приет списък на ЕС във връзка с взетото
решение за сключване на договор с ФДР, но под № 16 фигурира името В. С.
Й., т.е. това на бащата на ответника – въззивник, виж л.23 от делото пред
СРС. А самият договор, сключен между ЕС и ФДР е с дата 22.10.2000 г., т.е.
преди смъртта на наследодателя на въззивника.
Спорно по делото е дали ответникът/въззивник следва да отговаря за
задълженията към ищеца за периода преди сключването на договора за
продажба на наследството на покойния му баща, вписан на 31.08.2020 г.
Разрешаването на този спор се прави с решението по същество и не
повлиява на допустимостта на обжалваното решение, т.е дали ответникът
следва да отговаря за вземанията претендирани от ищеца е от значение за
основателността на исковете, а не за допустимостта на производството.
Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.
По съществото на спора:
По реда на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите наследникът
може да продаде своята наследствена част изцяло, без да посочи предметите
на наследството. В този случай той обезпечава само своето качество на
наследник. Продажбата обхваща всички права и задължения по наследството
5
като съвкупност. Върху купувача по силата на продажбата преминават всички
имуществени права и задължения във връзка с прехвърлената част от
наследството спрямо другите наследници и спрямо третите лица. Разбира се,
за действителността на договора за продажба на наследство трябва той да
бъде извършен писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално
засвидетелствани, а когато в наследството има недвижими имоти, договорът
следва да бъде вписан, за да може да се противопостави на трети лица (чл.
212 ЗЗД). Прехвърлянето, обаче, обхваща само тия права и задължения,
които наследникът е имал в качеството си на наследник по
времеоткриването на наследство, т.е. към 15.01.2005 г.
В конкретния случай претенцията на ищеца е насочено срещу ответника
не във връзка с пасива на наследството, а по повод лична негова отговорност
като потребител на топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г. Това не са задължения, включени в наследството, тъй като същото е било
открито на 15.01.2005 г., виж в този смисъл и указанията в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 137А ОТ 17.11.1955 Г., ОСГК НА ВС.
Правоотношението между страните по спора възниква по силата на
това, че ответника е собственик на ¼ от процесния топлоснабден имот, арг. от
чл.150 вр. с чл.153 ЗЕ и се конкретизира от ОУ на дружеството-ищец. Без
значение за изхода на спора е дали ответникът е ползвал процесния
топлоснабден имот или не. Нещо повече, видно от представените от третото
лице помагач на страната на ищеца, писмени доказателства /л.102 и следв./
партидата е на името на ответника В. В. Й..
Макар мотивите на СРС да са непрецизни, крайните изводи на двете
съдебни инстанция съвпадат; решението е правилно и като такова ще следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват и такива не му се присъждат.
Въззиваемата страна претендира разноски и съдът на основание чл.78,
ал.8 ГПК определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
6
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.03.2023 г. по гр.д.№ 63810 по описа за 2020
г. на СРС, 45-ти състав в частта в която претенциите на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени срещу ответника В. В. Й., ЕГН
********** и последният е бил осъден да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, сумата в размер на 888,87 лв.- главница за доставена топлинна енергия
за периода от м.11.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се в гр.София,
ул.*******, аб.№ *******; сумата в размер на 8,49 лв.- главница,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода
м.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2020 г. до
окончателното плащане; сумата в размер на 142,47 лв.- лихва върху
главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2018 г. до 27.11.2020
г.; сумата в размер на 1,78 лв.-лихва върху стойността на дяловото
разпределение, за периода от 31.12.2017 г.- 27.11.2020 г., както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН **********, гр.София, ж.к.*******, ап.2,
съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, офис 76- адв. Х. Б., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
7
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8