О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 03.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на 03.08.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. д. № 396/2020
год. по описа на СОС, взе предвид следното:
Софийският
окръжен съд е сезиран с частна жалба от Д.Ц., В.Л. и И.Т. срещу определение от
14.05.2020 год. по гр.д. № 782/2019 год. по описа на БРС, с което съдът е
прекратил като недопустимо производството по предявените от частните
жалбоподатели искове срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат следните суми, за които е
издадена за заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2151/2011 год. по
описа на БРС: сумата 8 399,62 лв. – главница по предоставен банков кредит,
сумата 1746,49 лв. – лихва за забава за периода 11.04.2011 год. – 13.10.2011
год., както и разноските по делото – 202,92 лв. държавна такса и 452,92 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземания по
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедта. Считат, че същото е постановено
в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Молят съда да го отмени и да върне делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът „О.Ф.Б.“
ЕАД оспорва частната жалба и моли съда да потвърди определението.
Слез
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците
твърдят, че срещу наследодателите им Е. Ц. и Р. Ц. е образувано изпълнително
дело № 20167920400323 на ЧСИ Каримов по молба на
ответника въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.12.2011 год. по
ч.гр.д. № 2151/2011 год. по описа на БРС за заплащане на посочените по-горе
суми. Изпълнителното дело е образувано на 30.11.2016 год. срещу наследодателите
на ищците за събиране по принудителен ред на сумите, обективирани
в издадената заповед за изпълнение. На 30.01.2018 год. ищцата Д.Ц. е
конституирана като длъжник по делото на мястото на Р. Ц., който е починал, а
след смъртта на Е. Ц. нейното задължение са наследили Д.Ц., И.Т. и В.Л..
Твърдят, че не дължат посочените суми, тъй като вземанията, установени с процесната заповед за изпълнение, се явяват погасени по
давност към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело –
30.11.2016 год. Сочат, че самото подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист не водят до прекъсване на давността.
Давността би се прекъснала с предприемането на същинско изпълнително действие,
каквото в случая е извършено за първи път с подаването на молба от кредитора за
образуване на изпълнително дело срещу длъжника за събиране на сумите, за които
е издаден изпълнителния лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение.
Със заповед
№ 5676/07.12.2011 год. по ч.гр.д. № 2151/2011 год. на БРС Е. Ц. и Р. Ц. са
осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумата 8 399,62 лв. – главница
по предоставен банков кредит, сумата 1746,49 лв. – лихва за забава за периода
11.04.2011 год. – 13.10.2011 год., законна лихва върху главницата, считано от
14.10.2011 год., както и разноските по делото – 202,92 лв. държавна такса и
452,92 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 год. кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е
прехвърлил на ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД процесните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2151/2011 год. на БРС.
Въз основа
на заповедта е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.
дело № 20167920400323 по описа на ЧСИ Каримов рег. № 792.
Видно от
приложените по делото удостоверения за наследници, длъжникът Р. Ц. е починал на
07.10.2015 год., като е оставил за свои
законни наследници Е. Ц. – съпруга и ищцата Д.Ц. – дъщеря. На длъжника в
изпълнителното производство Е. Ц. – лично и като наследник на Р. Ц., е
изпратена призовка за доброволно изпълнение, като същата е връчена на
19.02.2018 год. На ищцата Д.Ц. като наследник на Р. Ц. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена на 23.02.2018 год. Длъжникът Е. Ц. е починала на
17.08.2018 год., като е оставила за свои наследници по закон трите си деца –
ищците И.Т., Д.Ц. и В.Л..
По делото не
се спори, че срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2151/2011 год. не е
подадено възражение.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Производството
по предявените отрицателни установителни искове по чл. 439
вр. чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК е недопустимо и следва да
бъде прекратено по следните съображения:
Съдът
намира за недопустими предявените искове срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД за признаване за установено, че ищците
не дължат на ответника посочените в исковата молба суми по договор за кредит,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 2151/2011 год. на БРС.
За допустимостта на
иска с правно основание чл. 439 ГПК за изпълняемо вземане е формирана
задължителна съдебна практика /Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 12/2010 г., III г.о. и др./, според която същият може да се основава само на факти, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение: при неподаването на възражение по чл.
414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение
по иска за установяване на вземането по чл. 422
от ГПК, докато новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424
от ГПК.
В нормата на чл.
439, ал. 1 ГПК е специално уредена защита за длъжника при материална
незаконосъобразност на изпълнителния процес, чрез оспорване с иск на
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Касае се за специален отрицателен установителен
иск за недължимост на изпълняемото
право в изпълнителното производство, правният интерес от който за длъжника се
изразява в това въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което искът се
уважава, да бъде задължен съдебният изпълнител да прекрати с постановление
изпълнителния процес.
В
настоящия случай ищците се позовават на
изтекла погасителна давност към датата на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 30.11.2016 год., като считат, че изискуемостта е
настъпила най-късно на 14.10.2011 год., когато е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и поради това същите са погасени по давност
на 14.10.2016 год. Установява се
от материалите по ч.гр.д. № 2151/2011 по описа
на БРС,
че заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила през м. март. 2018 год. и от този момент е започнала да
тече давност за събиране на вземането по нея. Когато изпълнителният лист е
издаден в заповедно производство, то дължимостта на
вземането може да бъде оспорена само въз основа на факти, настъпили след
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Неподаването на възражение по чл. 414
от ГПК има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение, с което
настъпва и стабилитетът й. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
възможността за оспорване на задълженията въз основа на факти, които са били
известни на длъжника и на които е могъл да се позове в срока за възражение. С
влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират
всички възражения на длъжника относно съществуване на вземането настъпили до
този момент, и защитата му би могла да се осъществи единствено по реда на
специалните искове по чл. 424 ГПК, позовавайки се на новооткрити и нови доказателства и/или чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти настъпили след
стабилизиране на заповедта. Оспорване съществуването на вземането извън
тези хипотези е недопустимо, т.е. ефектът от стабилизиране на заповедта е
идентичен с този на силата на пресъдено нещо на
съдебното решение. Следователно, от влизане в сила на заповедта през м. март
2018 год. е започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът
може да събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за
погасяване правото му на принудително изпълнение.
Предвид изложеното, предявените от ищците отрицателни установителни
искове, които се основават на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност за
принудителното му събиране се явяват недопустими.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3, т.
1, пр. 2 от ГПК/.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 14.05.2020 год. по гр.д. № 782/2020 год. по описа на Ботевградския районен
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.