№ 422
гр. Сливен, 14.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500459 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.М.,
пълномощник на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ******* против определение № 871/26.07.2021г. по
гр.д. 2211/2021г. на Сливенския районен съд, в частта с която е било оставено
без уважение възражението за неподведомственост на спора поради
наличието на арбитражна клауза.
В жалбата се посочва, че в обжалваната част определението е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ищецът няма качеството на
„потребител“ по смисъла на Закона за потребителите, тъй като не е физическо
лице, което придобива стоки и услуги непредназначени за търговска или
професионална дейност. По този начин не била налице хипотезата на чл.19,
ал.1 от ГПК, който забранява арбитражните споразумения в случай на спор с
потребител. Изтъква се, че в този смисъл е налице съдебна практика на ВКС.
Жалбоподателят твърди, че за част от исковия период – от 18.05.2016г. –
31.05.2016г. страните са подписали Договор за промяна на страна на
измерване на ел.енергия ( 18.05.2016г.) според който всички спорове се
1
разрешават пред арбитражен съд. През процесния период ел.енергията на
обекта била засичана ежедневно дистанционно, поради което били налице
данни за ежедневната консумация. По този начин можело да се установи, че
за твърдения от ответника период ищецът бил заплатил цена за достъп
СрН/НН в размер на 397.32 лв. Така ставало ясно, че искът е недопустим за
сумата от 1858.33лв. поради неподведомственост на спора.
Моли се в обжалваната част определението да бъде отменено като
незаконосъобразно и производството по делото да бъде прекратено за сумата
от 1858.33лв., като недопустимо поради неподведомственост на гражданския
съд. Претендира разноски . Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от процесуалния
представителна ответната страна „ Аглика“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Твърдица******* – адв. Т., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Страната изтъква, че в случая приложение намира
разпоредбата на чл. 113 от ГПК за специална подсъдност на „ потребителите“,
предвид разпоредбата на §1, т.41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ. Страните били
сключели Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на
22.07.2013г., според който ищецът бил краен клиент и потребител на
ел.енергия. С оглед на това следвало да се приложи разпоредбата на чл.113 от
ГПК. В този смисъл имало практика на ВКС. От друга страна не бил
съществувал договор между страните, по който да била уговаряна арбитражна
клауза. Представеният от ответника договор касаел промяна на мястото на
отчитане на ел.енергия, но не и за присъединяване. Освен това арбитражната
институция не можело да бъде определена от данните по договора от 2016г. –
липсвали седалище и адрес на арбитража, както и БУЛСТАТ. Съществувала
практика на ВКС, според която понятието „ потребител“ следва да се тълкува
в широк смисъл. Страната намира искането за частично прекратяване на
делото за неоснователно, тъй като се базирало на произволни изчисления.
Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено и да се присъдят
деловодни разноски.
2
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 09.06.2021 г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от „
Аглика“ АД против „Електроразпределение Север“ АД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 3787.84лв. получена неоснователно от
ответника поради неправилно начисляване на такса за пренос ниско
напрежение и достъп ниско напрежение за периода 01.05.2016г. –
31.05.2016г., за което била издадена фактура № **********. В исковата си
молба страната е твърдяла, че не дължи цитираните по – горе суми, тъй като
ответникът е използвал нейни съоръжения и отчитането е извършено
неправилно. Правоотношенията между страните се основавали на Договор за
достъп до електроразпределителната мрежа от 22.07.2013г.
На 21.07.2021г. бил депозиран отговор на исковата молба от ответника
по иска. С него освен, че било направено оспорване по основателност на иска
било направено и искане за частично прекратяване на производството, поради
уреждане на част от процесния период ( от 18.05.2016г. до 31.05.2016г.) от
арбитражно споразумение между страните. Ответникът посочил, че
арбитражна клауза е налична в Договор за промяна на страна на измерване на
ел.енергия. Предмет на този договор е „начина на измерване на ел.енергия“ за
обекта на ищеца. Било направено искане за частично прекратяване на
производството по делото за сумата от 1858.33лв относима за периода
18.05.2016г. 31.05.2016г.
С обжалваното определение № 871/26.07.2021г., съдът приел, че
искането за неподведомственост на част от спора е неоснователно поради
качеството на „потребител“ и отхвърлил същото. В определението си съдът
посочил, че то не подлежи на обжалване.
На 24.08.2021г. ( п.к.) била депозирана молба от жалбоподателя с
искане съдът да отмени определението си в частта, в която е посочил, че
същото не подлежи на обжалване по отношение неуважаването на искането
за частично прекратяване на делото поради неподведомственост. На
31.08.2021г. с определение № 1214, съдът отменил първоначалното си
3
определение и приел, че в отхвърлителната част относно подведомствеността
на спора е допустимо обжалване на същото. Определението било съобщено
на жалбоподателя на 09.09.2021г.
На 16.09.2021г. била депозирана настоящата частна жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в
законния срок от лице с правен интерес от разрешаването на правния спор.
Разгледана по същество е неоснователна.
Според чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или
права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
Законодателят не е дал единно определение на понятието
„потребител“. В различни нормативни актове в него се включват различен
кръг от субекти на правото. Така например дефиниция на „потребител“ по
смисъла на Закона за защита на потребителите се съдържа в разпоредбата на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и според него “потребител” е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска и професионална дейност“. При тълкуване на текста се стига
до извода, че по смисъла на Закона за защита на потребителите, качеството на
„потребител“ може да има само и единствено физическо лице. Друго
схващане за качеството „потребител“ обаче е залегнало в разпоредбата на § 1,
т.41Б б.А от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ),
според който „потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия или природен газ и/или е ползвател на преносна и/или
4
разпределителна мрежа за снабдяване с енергия или природен газ“. По този
начин за нуждите на Закона за енергетиката ( какъвто е настоящият случай)
„потребител“ може да се яви, както физическо лице, така и юридическо лице,
а също така и едноличен търговец. В този смисъл е практиката на ВКС
обективирана в редица определения. В случая, тъй като ищецът е потребител
на „енергийни услуги“ определящо за качеството му на „потребител“ следва
да бъде определението дадено в Закона за енергетиката, което позволява като
„потребител“ да се индивидуализира, както физическо, така и юридическо
лице. Определението, дадено в § 1, т.41Б б.А от допълнителните разпоредби
на ЗЕ на понятието потребител се явява специално.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая е налице
забраната по чл. 19, ал.1 от ГПК за разрешаване на спора от арбитражен съд,
предвид качеството на „ потребител“ на ищеца, поради което обжалваното
определение е законосъобразно, а депозираната частна жалба не следва да се
уважи.
В полза на ответната по жалбата страна – „Аглика“ АД следва да се
присъдят деловодни разноски. Такива са претендирани в размер на 200.00лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът прецени направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и намира същото за
неоснователно. Търсените разноски са съобразени с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ******* *******
против определение № 871/26.07.2021г. по гр.д. 2211/2021г. на Сливенския
районен съд, в частта с която е било оставено без уважение възражението за
неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна клауза.
5
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ******* ******* да заплати на „Аглика“ АД
със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ЖК „Индустриален“
деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200.00 /двеста/
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6