Р Е Ш
Е Н И Е
№ .……./ ….02.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти декември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2596 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 19644 от 28.11.2016 г. постановено по гр.д.№
111/2016 г. на СРС, 124 състав, са уважени частично предявени от «Т.С. ЕАД
искове, като е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Р.С.Г. и Г.Г.М. дължат разделно /по 1/2 всеки от тях/ на „Т.С.”
ЕАД, сумата 834.88 лева главница за доставена в периода до м.04.2014г.,
топлинна енергия в имот с абон. № 150265, ведно със законна лихва за периода от
16.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 212.91 лева лихва за
забава върху главното вземане, изтекла в периода до 08.09.2015 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.09.2015 г. по гр.д. №
56048/2015г. на СРС, I ГО, 124 с-в, като за разликата до пълния им предявен
размер са отхвърлени исковете като погасени по давност. С решението съдът се е
произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца
по 139.90 лева всеки от тях - разноски в производството по гр.д. № 56048/2015г.
на СРС, I ГО, 124 с-в, както и по 353.72 лева всеки от тях - разноски по делото,
и съответно е осъдил ищеца да заплати на ответника Р.С.Г. сумата от 69.54 лева
- разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице-
помагач на страната на ищеца- «Б.» ООД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, в частите, в които исковете му срещу
ответниците за главница и лихви за забава са били отхвърлени над уважените до
предявените размери, и съответно за обусловената от това отговорността за разноските в заповедното и исковото
производтво . Излагат се
доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и просесуалния закон и
необоснованост. Конкретните оплакваня са първо, за неправилна преценка от
решаващия съд на събраните доказателства-писмени такива и СТЕ и разминаванията
между тях относно количеството потребена топлинна енергия /ТЕ/, второ, за неправилно
приложение на чл.111 от ЗЗД по отношение на процесните вземания, обхващащи
период м.08.20-12 г.-м.04.2015 г., при което при подаване на заявлението на
16.09.2015 г.не е изтекла погасителната давност за тях . Моли да се отмени
решението в обжалваните части, и исковете да се уважат в
пълен предявен размер, прави и искане за разноски.
Ответниците Р.С.Г. и Г.Г.М. оспорват жалбата с
писмен отговор чрез адв.Б.И., с възраженията, че решението в ожбалваните части
е правилно, съобразено с приетите по
делото досказаелства, вкл. и две експертизи-СТЕ и ССчЕ, които не са били
сопорени от ищеца. Възразяват, че на 28.12.2016 г. коректно са заплатили на
ищеца сумите по съдебното решение. Намира оплакването за неправилно приложение
на чл.111 от ЗЗД за неоснователно. Молят жалбата да не се уважава, претендират
разноски.
Третото лице-помагач
на ищеца-«Б.»
ООД, също не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
В частта, в която
исковете за главница и лихви за забава са били частично уважени, решението не е
било обжалвано от ответника Р.С.Г., а
въззивната жалба на отвеника Г.Г.М. е
била върната с разпореждане от 24.04.2018 г. на районния съдия, което е влязло
в сила като необжалвано. Така решението в частите, в които исковете са били
частично уважени, не е предмет на въззивна проверка за допустимост и
правилност.
Съгласно чл.269 от ГПК,
въззивният съд извършва служебно проверка за валидност, а в обжалваната част и
за допустимост на обжалваното решение, и едва след това- за неговата правилност
като при тази преценка за правилност е ограничен от изложеното в жалбата.
Исковото производство е такова по
установителни искове за съществуване на вземане по реда на чл.422, вр. чл.415
от ГПК. Въззивният съд също следва да направи преценката дали са били налице
предпоставките за надлежното предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.
Ищецът
„Т.С.” ЕАД е подал на 16.09.2015 г. заявление по чл. 410 от ГПК до СРС, по
което съдът е издал на 24.09.2015 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжниците Р.С.Г. и Г.Г., съобразно заявлението, за заплащане разделно от
двамата длъжници, на сумата 967,46 лева за потребена топлинна енергия за
периода м.08.2012 г.-м.04.2014 г., със законата лихва от 16.09.2015 г. до
плащането, за 249,61 лева лихва за
забава върху незаплатената топлинна енергия за времето от 30.09.2012 г. до
08.09.2015 г., и 325лв. разноски. В
законовия 2-седмичен срок от връчването, на 06.11.2015 г., всеки един от
длъжниците е подал по заповедното дело отделно възражение на бланка по образец,
по чл.414 от ГПК, с което оспорва вземанията по заповедта като
недължими-заплатени. Така в предметния
обхват на исковото производство по чл.422 от ГПК са сумите и по периоди, за които
е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, така както те са били
посочени и в заявлението по чл.410 от ГПК.
В исковата молба по чл.422 от ГПК,
обаче, ищецът „Т.С.“ ЕАД е посочил, че искът за установяване задължение на
двамата дължници за главница цена на ТЕ в размер на 967,46 лв. е за период
м.02.2012 г.-м.04.2014 г., т.е. налице е разминаване във периода, като се сочи
период извън този по заповедта по чл.410 от ГПК, а именно м.02.2012
г.-м.07.2012 г. Това противоречие не е било отстранено от първоинстанционния
съд до постановяване на решението. С въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД исковият
период на вземането за главница цена на ТЕ е посочен правилно в съответствие със
заповедта по чл.410 от ПК, с което така контатираната нередовност се счита
отстранена, и насрещната страна е уведомена с получаването на препис от
въззивната жалба. Поради липсата обаче на посочване в диспозитива на решението
на периода, за който съдът се произнася, въззивната инстанция не може да посочи
в каква от обжалваната част същото се явява недопустимо, а и
първоинстанционният съд не постанови попрвака н асъщото с решението си по
чл.247 от ГПК от 24.04.2018 г. Така проверката в обжалваната част е такава за
правилност.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
На основание
чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по спора
съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при договор
при Общи условия, обвързващи ответниците и за дължимост от тях поравно на суми
към ищеца, представляващи дължима цена за доставена от дружеството-ищец
топлинна енергия и респ. върху така дължимите от всеки от ответниците главници
и лихвата за забава, както е посочено в първоинстнационното решение в частите,
в които исковете са уважени и е влязло в сила.
За отхвърлената част
от главницата над общо 834,88 лв. до
предявения размер общо 967,46 лв. за период м.02.2012 г.-м.04.2014 г./приет за
исков период в мотивите/ и лихва над 212,91 лв. до предявения размер 249,61 лв.
и до 08.09.2015 г., първоинстанционният съд е приел, въз основа на заключението
на вещото лице по приетата ССчЕ, че вземането е погасено по давност. Този
извод, обаче, реферира към Справка-Приложение № 1А към експертизата за период
м.10.2012 г.-м.04.2014 г., т.е. за по-малък от исковия период. Правилните данни
са посочени в Справка-Приложение № 1 към експретизата, според която дължимата и
неплатена главница за ТЕ за исковия период м.08.2012 г.-м.04.2014 г., възлиза
на 949,10 лв. със сумата от изравнението въведена м.07.2014 г., и така искът за
главница за цена на ТЕ се явява основателен и доказан за сумата 949,10 лв. за исковия период м.08.2012
г.-м.04.2015 г., а за вземания над този размер до претендирания от 967,46 лв. е
неоснователен, но не поради погасяване по давност, а като недоказан. Това е
така, защото вземането за цена на ТЕ за първия месец от исковия период- за
м.08.2012 г., става изискуемо съгласно приложимите ОУ, на 01.10.2012 г. и към
подаване на заявлението тпо чл.410 от ГПК не е изтекла 3 годишната погасителна
давност по чл.111 от ЗЗД. Или ищците дължат още 114,22 лв. главница цена на ТЕ,
за който размер въззивният съд съобрази и факта, че заповедта по чл.410 от ГПК
е само за суми за цена за ТЕ и лихви за забава, но не и за суми за дялово
разпределение, и в исковата молба сумата от 967,46 лв. се търси като цена на
ТЕ. По отношение иска за лихви за забава върху посочената главница, ССчЕ сочи
сумата от 212,91 лв., за колкото искът е уважен, при което няма сума, която да
е дължима от ответниците над този размер от 212,91 лв. за исковия период 30.09.2012
г. до 08.09.2015 г. и върху главниците за цена на ТЕ за исковия период
м.08.2012 г.-м.04.2014 г. поради което отхвърлянето на този иск не следва да е
като погасен по давност, а като
неоснователен поради недоказаност.
Изложеното сочи, че
първоинстанционното решение в частта, в която исковете за главница и лихви за
забава са отхвърлени като погасени по давност, следва да се отмени, и въззивният
съд да постанови ново решение в обжалваните части, като осъди ответниците да
платят всеки по 1/ 2 ид.ч. от сумата 114,22 лв./ разликата над уважения общ
размер 834,88лв. до дължимия обш размер 949,10 лв./за цена на ТЕ за периода
м.08.2012 г.-м.04.2015 г. и за разликата до предявения общ размер 967,46 лв. се
отхвърли като неоснователен, и в частта по иска за лихви за забава над 212,91
лв. до предявения размер от 249,61 лв. се отхвърли като неоснователен.
Това налага и
преразглеждане отговорността за разноските. За заповедното производство
ответниците дължат на ищеца общо 310,30 лв. или всеки по 155,15 лв., или всеки
дължи още 15,25 лв. разноски за заповедното производство над присъдените с
решението на СРС 139,90 лв. За исковото производство пред СРС на ищеца се
дължат от ответниците още 77,12 лв. разноски / над присъдените от СРС до общ
размер дължими 784,56 лв. съобразно уважените размери на исковете и разноски
821,74 лв./. Съответно, на ответницата Р. Стефанова се дължат от ищеца разноски
22,61 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска за главница, което налага
отмяна на решението в частта за разноски в полза на ответницата Стефанова над
22,61 лв.
По разноските за въззивната
инстанция: При
този изход на спора на въззивника-ищец се дължат съразмерно 33,73 лв. разноски
на уважения още размер за главница, от сторените разноски 50лв. за дръж.такса,
при липсата на списък п очл.80 от ГПК. Ответниците са направили разноски за
защита срещу жалбата 300лв. за адвокатско възнаграждение по договора за правна
защита с адв.Б.И., от които ищецът им дължи по съразмерност на отхвърления
обжалваем интерес, сумата 97,57 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 19644 от 28.11.2016 г. постановено по гр.д.№ 111/2016 г. на СРС,
124 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени исковете на «Т.С. ЕАД срещу
Р.С.Г. и Г.Г.М. за признаване за
установено, че ответниците дължат дължат разделно /по 1/2 всеки от тях/ на „Т.С.”
ЕАД, сумата над 834.88 лева главница за доставена в периода до м.04.2014г. и сумата
над 212.91 лева лихва за забава върху
главното вземане, изтекла в периода до 08.09.2015 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.09.2015 г. по гр.д. №
56048/2015г. на СРС, I ГО, 124 с-в, за разликата до пълния им предявен размер
като погасени по давност, и в частта, в която е осъден ищеца да заплати на
ответника Р.С.Г. разноски по делото над 22,61 лв. до 69.54 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р.С.Г., ЕГН **********, и Г.Г.М.,
двамата с адрес ***, дължат разделно
/по 1/2 всеки от тях/ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** В, и сумата 114,22 лв./ разликата над уважения общ размер 834,88лв.
до дължимия обш размер 949,10 лв./ за главница за цена доставена ТЕ за периода
м.08.2012 г.-м.04.2014 г. за имот с абон. № 150265, ведно със законна лихва върху
тази разлика от 16.09.2015 г. до изплащане на вземането, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.09.2015 г. по гр.д. №
56048/2015г. на СРС, I ГО, 124 с-в, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер за главницата 967,46 лв. за периода м.08.2012
г.-м.04.2014 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният по реда на чл. 422 ГПК, иск от „Т.С.” ЕАД, срещу
Р.С.Г., и Г.Г.М., страните с горепосочените данни и адреси, за признаване за
установено, че ответниците дължат разделно /по 1/2 всеки от тях/ на „Т.С.” ЕАД, сума над 212,91
лв. до предявен размер от 249,61 лв. лихва за забава натрупана в период
30.09.2012 г.-08.09.2015 г. върху главници за цена на ТЕ за м.08.2012
г.-м.04.2014 г., за имот с абон. №
150265, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
24.09.2015 г. по гр.д. № 56048/2015г. на СРС, I ГО, 124 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.С.Г.,
и Г.Г.М. да заплатят на „Т.С.” ЕАД, с
горепосочените данни и адреси, следните суми всеки един : по 15,25 лв. разноски за заповедното
производство по гр.д. № 56048/2015г. на СРС, I ГО, 124 с-в, по 38,56 лв разноски
за първата инстанция, и по 16,86 лв. разноски за въззиввната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т.С.” ЕАД да заплати на Р.С.Г. и Г.Г.М., с
горепосочените данни и адреси, по 48,78 лв. на всеки един за разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.