МОТИВИ
към Присъда № 217 от 05.12.2013 г.
по н.о.х.дело № 2122/2013 г. по описа
на Районен съд – гр.*****:
Обвинението срещу подсъдимия Р.А.Б. – роден на *** г. в гр.*****, с настоящ адрес:
гр. *****, ул. ”*****” № **, понастоящем с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в Затвора - гр.Пловдив, български гражданин, не женен, без образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 27.02.2013 г., в гр. *****,
в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у Р.М.Г., продавач-консултант в павилион на „Табак Маркет” АД, с
предишно фирмено наименование „Булгартабак Трейдинг” АД, заблуждение относно
факта, че й предава сумата от 450.00 лева, като цена на закупени тютюневи
изделия, с което причинил имотна вреда на „Табак Маркет”АД, представлявано от С.М.Б.,
в размер на 230.00 лева – престъпление по чл.211, предложение трето, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, буква ”а” от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание за
посоченото в обвинителния акт престъпление в размер на четири години лишаване
от свобода, при първоначален „строг” режим, което да бъде намалено с една трета
предвид чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че целите на
наказанието ще се постигнат и без налагане на конфискация на имуществото на
подсъдимия.
Подсъдимият се признава за виновен в хода на
досъдебното производство. По това обвинение подсъдимият не е дал обяснения на
досъдебното производство, а при предявяване на разследването е заявил желание
производството да приключи със споразумение.
Делото е разгледано по глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите.
Служебният защитник не оспорва фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт. Счита, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено като се отчетат многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, в минималния законоустановен, намален с една трета.
Съдът, съобразявайки становищата на страните,
самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, ведно със събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Р.А.Б. е роден на *** г. в гр.*****, живее в гр. *****,
ул. ”*****” № **, понастоящем задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в Затвора - гр.Пловдив по досъдебно производство № 42/2013 г. на сектор
ПП ОД – МВР Пловдив, български гражданин, има две деца на 15 и на 13 години,
съжителства на семейни начала с жена, която от години работи и живее в Германия,
без образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На 27.02.2013 подсъдимият Р.Б. помолил своя
познат и шофьор на таксиметров автомобил свидетелят П.В.П. да го откара до гр. *****,
като му обещал да му заплати за услугата 30-40 лева. На същата дата, след 16:00
часа двамата пристигнали в град ***** с автомобила на свидетеля. Свидетелят П. ***
Загора и управлявал автомобила в посоки, които подсъдимият му съобщавал в
момента. Подсъдимият накарал свидетеля П.
да спре в централната градска част в близост до комплекс „Верея” и му казал да
го изчака 15-20 минути.
Около 16:30–17:00 часа подсъдимият се насочил
към намиращия се в близост павилион на „Булгартабак трейдинг” АД (към настоящия
момент „Табак маркет”АД), находящ се на ул.”Гурко” № 38 в град *****. В
павилиона като продавач-консултант работила свидетелката Р.М.Г.. Подсъдимият
поискал да закупи тютюневи изделия – цигари, марка „Марлборо” – бяло. Б.
пожелал да закупи 5 стека от тези цигари, но свидетелката установила, че
разполага само с два стека от тази марка. Тогава подсъдимият започнал да
разпитва за различни марки цигари – „Марлборо” – червено, „Давидов” и други. В
крайна сметка подсъдимият поискал два стека цигари „Давидов Голд”, един стек
цигари „Давидов Класик”, три стека цигари „Виктори” – бяло, два стека цигари
„Марлборо” – бяло и 1 стек цигари „Марлборо” - червено. Свидетелката Г.
приготвила цигарите и ги поставила в подаръчна торбичка, след което изчислила
стойността на стоките и съобщила на подсъдимия, че трябва да заплати сумата от
450.00 лева, като му издала касов бон. Подсъдимият извадил пачка с банкноти и
предал на свидетелката Р.Г. парична сума, която последната преброила и
установила, че е в размер на 440.00 лева. Свидетелката казала на подсъдимия, че
парите са по-малко с 10 лева и по негово настояване отново ги преброила. Подсъдимият
поискал парите обратно, за да ги преброи сам и започнал да ги брои. По време на
броенето подсъдимият с ловкост заделил незабележимо част от банкнотите - сумата
от 230.00 лева и ги укрил, като потвърдил на свидетелката, че парите наистина
са по-малко, след което извадил и прибавил към сумата банкнота от 10 лв.
Свидетелката Г. взела паричната сума и
започнала отново да брои. По този начин подсъдимият въвел в заблуждение свидетелката
Р.Г., че и предава сума от 450.00 лева, а в действителност й дал сума от 220.00
лв. Докато свидетелката за пореден път брояла банкнотите подсъдимият Б. взел
торбичката с приготвените цигари и бързо се отдалечил от павилиона в посока
изток, към центъра на града.
Когато приключила с броенето свидетелката Г.
с изненада установила, че сумата, която подсъдимият платил не е 450.00 лева, а
220.00 лева. Веднага свидетелката се обадила на регионалния представител на
фирмата, а на следващия ден лично подала заявление във Второ РУ ”Полиция” – гр.
*****.
В хода на разследването е било извършено
разпознаване на лице, като свидетелката Г. е разпознала подсъдимия Р.Б., като
лицето, което на 27.02.2013 г. я е измамило със сумата от 230.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява
от самопризнанията на подсъдимия по реда
на чл.371 т.2 от НПК, кореспондиращи и подкрепени от събрания в хода на
разследването доказателствен материал - прочетените на основание чл.283 от НПК
и приобщени по делото протоколи и други документи от досъдебно производство №
185/2013 г. по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. ***** от значение за
изясняване на обстоятелствата: постановление за образуване на досъдебно
производство от 03.04.2013 г.; заявление от Р.М.Г. от 27.02.2013 г.;
постановление за предоставяне на правна помощ; постановление за назначаване на
служебен защитник от 02.08.2013 г.; постановление за привличане на обвиняем от
02.08.2013 г.; протокол за разпит на обвиняем от 02.08.2013 г. и от 29.08.2013
г.; протокол за разпит на свидетел Р.М.Г. от 09.04.2013 г.; протокол за разпит
на свидетел С.М.Б. от 01.08.2013 г.; протокол за разпит на свидетел П.В.П. от
22.04.2013 г.; протокол за разпит на свидетел Р.М.Г. от 30.07.2013 г.; протокол
за разпознаване на лица и предмети от 30.07.2013 г.; справка за съдимост, рег.
№ 1635/09.04.2013 г.; справка от ГД „Изпълнение на наказанията”, рег. №
11761/21.08.2013 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 02.08.2013 г.; удостоверение, изх. № 20130710122639/10.07.2013 г.,
от Агенция по вписванията; пълномощно на С. Бонева; приетите в хода на
съдебното следствие като писмени доказателства - справка за съдимост, рег.№ 4963/03.12.2013
г., ведно с преписи от съдебни бюлетини.
По делото не са налице доказателства противни
на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им
обсъждане. Всички доказателства са непротиворечиви, съдът не счита за нужно да
ги обсъжда поотделно, а следва да ги ползва като изходна база за съставомерни
изводи.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
По описания начин, подсъдимият Р.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.211, предложение
трето, във връзка с чл.209, ал.1, във
връзка с чл.29, ал.1, буква ”а” от НК, тъй като на 27.02.2013 г., в гр. *****,
в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у Р.М.Г., продавач-консултант в павилион на „Табак Маркет”АД, с
предишно фирмено наименование „Булгартабак Трейдинг” АД, заблуждение относно
факта, че й предава сумата от 450.00 лева, като цена на закупени тютюневи
изделия, с което причинил имотна вреда на „Табак Маркет” АД, в размер на 230.00
лева.
Измамата е користно престъпление, засягащо
собствеността – при което деецът с користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага утвърждава неправилна, погрешна представа относно
определени обстоятелства и тази цел следва да съществува към момента на
изпълнителното деяние.
В случая подсъдимият е действал с користна цел,
тъй като е получил от свидетелката Г. финансови средства с изначалното
намерение да не предоставя дължимата от негова страна престация и по този начин
да извлече за себе си имотна облага.
С действията си подсъдимият е осъществил едно
от изпълнителните деяния, включени в състава на престъплението по чл.209, ал.1
от НК - въвеждане в заблуждение, като на 27.02.2013 г. подсъдимият въвел в
заблуждение свидетелката Г., като
въздействал върху съзнанието й, уверявайки я, че й предава определена сума пари
– 450.00 лева, с което у последната се формирали неправилни представи относно
определени факти от действителността, а именно – относно размера на предадената
сума.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление,
при което в следствие на формирана у измаменото лице неправилна представа за
определени факти и обстоятелства, последното извършва акт на имуществено
разпореждане, с който за измаменото лице настъпва имотна вреда.
В настоящия случай, вследствие
на действията, с които подсъдимият въвел в заблуждение Р.Г., последната му
предоставила стока - тютюневи изделия с продажна цена 450.00 лева, като
получила само 220.00 лева, в резултат на което е била причинена имотна вреда в
размер на 230.00 лева на ощетеното юридическо лице „Табак Маркет” АД. В този
смисъл деянието се явява довършено.
Подсъдимият е осъждан
многократно за престъпления от общ характер, като значение за правната
квалификация на процесното деяние има следното:
- с
присъда № 34/28.01.2009 г., по НОХД № 1023/2008 г. на Районен съд – гр.
Пазарджик, в сила от 08.07.2009 г., потвърдена с Решение № 137/2009 г. по ВНОХД
№ 428/2009 г. на Окръжен съд – гр.Пазарджик, е признат за виновен в извършване
на престъпление по 131а, вр.чл.129, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и осем месеца
при първоначален „строг” режим.
Наказанието е изтърпяно от 06.08.2009 г. до
19.02.2013 г. в Затвора гр. Пазарджик.
Процесното деяние е извършено в
срока по чл.30, ал.1 от НК, т.е. не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по предходното горепосочено осъждане, което обосновава опасния
рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” от НК като квалифициращ признак.
Предвид това осъждане, деянието
на подсъдимия предмет на настоящото производство, е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК, тъй като е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30,
ал.1 от НК.
Предвид конкретно извършеното деяние, с
оглед на средства, начина на извършване, размера на отнетото и настъпилите
обществено опасни последици, не разкрива белезите на маловажен случай по
смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, визирани в чл.54 от НК,
предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36
от НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
В случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е
настоящият, наказанието се определя при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното съжаление за случилото се, направените признания още
на досъдебното производство, затрудненото имотно и материално състояние
съобразно изложеното в декларацията приложена на досъдебното производство –
лист 42 от ДП.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са множеството
предишни осъждания за престъпления измами /осъждан на лишаване от свобода, което
търпял в Затвори в град Пазарджик и в град София – виж справката на лист 41 от
ДП/, изключая това обуславящо правната квалификация по настоящото дело и
недобрите характеристични данни.
Съдът счита, че на подсъдимия следва да
определи и наложи наказание за престъплението по чл.211, предложение трето,
във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с
чл.29, ал.1, буква ”а” от НК – четири години лишаване от свобода, при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер под средния законоустановен.
Ето защо и на основание чл.211, предложение
трето, във връзка с чл.209, ал.1, във
връзка с чл.29, ал.1, буква ”а” от НК, във връзка с чл.372 ал.4 и чл.373, ал.2
и 3, във връзка с чл.371 т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода което
на основание чл.58а ал.1 от НК НАМАЛИ с
една трета и осъди подсъдимия на две години и осем месеца лишаване от
свобода при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип, съгласно чл.61 т.2 вр.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
Наказанието съответства на степента на вина
на подсъдимия, степента на обществена опасност на извършеното и на дееца.
Размерът на наказанието, при предпоставката, че същото бъде изтърпяно, ще даде
възможност присъдата да изпълни възпитателната, поправителната и възпиращата си
функции. По-малко по размер наказание ще снижи и общо предупредителното и
възпитателното въздействие на наказателната репресия и ще направи наказанието
недостатъчно ефикасно. Приложението на условното осъждане в настоящия случай е
неуместно с оглед специалната и генералната превенция, а и недопустимо предвид
предпоставките визирани в чл.66 ал.1 НК.
Съдът, след като съобрази доказателствата за
имущественото състояние на подсъдимия /съобразно приложената декларация за
имотно и материално състояние/ и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
счита, че за поправяне на подсъдимия не се налага постановяване конфискация на
част от имуществото му.
Съдът счита, че така наложеното наказание на
подсъдимия в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както
за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ
способствали за извършване на престъплението: ниско правно съзнание,
утвърдени престъпни навици.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: