Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 13.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Кремена Борисова
Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова
и с участие на прокурор П.Вълчев от
Окръжна прокуратура– град Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАД № 139
по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ - изм. ДВ бр.100/2019 г., в сила от 01.01.2020г.
Касационното съдебно производство е образувано въз основа на касационна жалба рег.№ ДА-01-1559/16.05.2019г. по описа на ШАдмС, депозирана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.София, срещу Решение № 57/15.04.2019г., постановено по адм.д.№ 348/2018г. по описа на АдмС-гр.Шумен, в частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С.С.А. обезщетение в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „Изпълнение на наказанията“ - град Шумен за периода от 22.10.2006г. до 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018г., до окончателното й изплащане.
Касаторът изразява становище за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявеният срещу него иск да се отхвърли изцяло, като се прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция.
Ответникът С.С.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като е отправил изрично искане съдебното заседание да се проведе в негово отсъствие.
Представителят
на Окръжна прокуратура - град Шумен изразява становище за основателност на
касационната жалба, обусловена от погасяване по давност на исковата претенция.
Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде
отменено, като исковата претенция в тази й част да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:
С обжалваното Решение № 57/15.04.2019г., постановено по адм.д.№ 348/2018г. по описа на АдмС-гр.Шумен, постановено в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284 и следващите от ЗИНЗС, Административен съд – град Шумен е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София да заплати на С.С.А., сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „Изпълнение на наказанията“ - град Шумен за периода от 22.10.2006г. до 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното й изплащане; отхвърлил е предявения иск от С.С.А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София в останалата му част до пълния предявен размер от 25 000 лв., като неоснователен; както и е отхвърлил предявения иск от С.С.А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София за сумата в размер на 10 000 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 25 000 лв., за периода от 22.02.2007г. до 06.11.2018г., като неоснователен.
С касационна жалба рег.№ ДА-01-1559/16.05.2019г. по описа на ШАдмС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.София е оспорила решение № 57/15.04.2019г. в частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С.С.А. сума в размер на 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „Изпълнение на наказанията“ град Шумен, за периода от 22.10.2006г. до 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното й изплащане.
С молба рег.№ ДА-01-1679/27.05.2019г. по описа
на ШАдмС С.С.А. е поискал от Председателя на Административен съд-гр.Шумен да му
бъде назначена служебна защита по адм.д.№ 348/2018г. по описа на ШАдмС, тъй
като не е съгласен с постановеното по него решение и желае да го обжалва. В
молбата са изложени и аргументи за неправилност на Решение № 57/15.04.2019г., в
частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на С.С.А. срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.София, в останалата ѝ
част до пълния предявен размер от 25 000 лв.; както и за сумата в размер
на 10 000 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 25 000
лв., за периода от 22.02.2007г. до 06.11.2018г.
Въз основа на цитираните касационни жалби
първоначално е образувано касационно административно дело № 7969/2019г. по
описа на Върховния административен съд на РБ, като същото е насрочено за
27.04.2020г. С определение № 2744/20.02.2020г. обаче тричленен съдебен състав
на ВАС е прекратил съдебното производство и го е изпратил на Административен
съд-гр.Шумен, по подсъдност, аргументирайки се с влязлото в сила на
01.01.2020г. изменение на чл.285, ал.1, изр.второ от ЗИНЗС, според което,
решенията на административния съд по искови претенции по чл.285, ал.1, изр.първо
от ЗИНЗС подлежат на касационно оспорване
по реда на Глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд.
Настоящото касационно съдебно производство е
образувано въз основа на материалите по адм.д.№ 348/2018г. по описа на ШАдмС и
к.адм.д.№ 7969/2019г. по описа на ВАС, изпратени на ШАдмС в изпълнение на
определение № 2744/20.02.2020г. по адм.д.№ 7969/2019г. по описа на ВАС.
С разпореждане от 26.02.2020г. на
съдията-докладчик по делото, депозираната от С.С.А. касационна жалба е оставена
без движение, като на същия е указано да ангажира доказателства за срочността
на касационното оспорване, както и да внесе държавна такса в размер на 5 лева
или да депозира молба по чл.227а, ал.2 от АПК за освобождаване от държавна
такса.
В указания 7-дневен срок, изтекъл на 09.03.2020г., дадените указания не са изпълнени, поради което с определение от 11.05.2020г. на тричленен състав на ШАдмС депозираната касационна жалба от С.С.А. срещу Решение № 57/15.04.2019г., постановено по адм.д.№ 348/2018г. по описа на АдмС-гр.Шумен, в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр.София, в частта й за сумата над 300 лева до пълния предявен размер от 25 000.00 лева; както и за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 25 000 лева, за периода от 22.02.2007г. до 06.11.2018г., е оставена без разглеждане, а производството по КАД № 139/2020г. по описа на ШАдмС – прекратено в тази му част. Със същото определение съдът е приел, че касационната жалба на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ – град София срещу решение № 57/15.04.2019г. е допустима, поради което е конституирал страните по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание по тази касационна жалба. Цитираното определение в прекратителната му част е връчено лично на С.С.А. и на неговия процесуален представител адв.Н.В. и е влязло в законна сила на 29.05.2020г., като необжалвано.
В резултат на това, предмет на касационен съдебен контрол по настоящото касационно административно дело е решение № 57/15.04.2019г., постановено по АД № 348/2018г. по описа на ШАдмС, в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, град София е осъдена да заплати на С.С.А., с настоящ адрес ***, сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „ИН“ град Шумен за периода от 22.10.2006г. – 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
За да уважи частично исковата претенция, решаващият съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно установени от фактическа страна незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, от които в пряка причинна връзка произтичат претендираните от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е определил при приложението на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Този извод не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Предявеният от ищеца С.А. против ГД „ИН“ иск за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на това, че в периода, в който е бил с мярка „задържане под стража“ в Ареста в гр.Шумен е бил поставен в условия, рефлектирали върху човешкото му достойнство, като пренаселеност на килиите, липса на течаща вода и санитарен възел в тях, без пряк достъп на естествена светлина, проветрение и други. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е бил в Ареста в гр.Шумен за период от около четири месеца - от 22.10.2006г. – 10.02.2007г., когато е преведен в Затвора град Ловеч. Исковата молба е предявена в съда на 06.11.2018г.
При така установеното по делото, предявеното вземане е погасено по давност,
поради следните съображения: Съгласно чл.110 от ЗЗД, във вр. с &1 от ЗР от ЗОДОВ, давността за предявяване на иск по чл.1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на
специална разпоредба в самия закон, е пет години. С т.4 на Тълкувателно Решение
№3 от 22.04.2004г. по Тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието, че
началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от
причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на
административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се
прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично
пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния
случай, от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на
исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД и следва да се
приеме, че претендираното вземане е погасено по давност на 10.02.2012г., с
оглед момента на преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия
на администрацията на ареста.
Неоснователно е твърдението на С.А. в исковата молба, че претенцията му не
е погасена по давност, тъй като незаконосъобразността на действието и/или
бездействието, от което са настъпили претендираните вреди се установява в
производството по установяване и обезщетяване на причинените от него вреди, тъй
като според цитираното по-горе ТР №3 от 22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК
на ВКС, давността започва да тече от преустановяване на действията/бездействията.
Следва да се отбележи също, че цитираната от С. А. съдебна практика, от която извлича
аргументи за неприложимост на института на давността, е трайно изоставена – по аргумент от Решение № 13076 от
29.10.2018 год. на ВАС по адм. д. № 8389/2017 год., III о., докладчик съдията Ю.К.;
Решение № 12306 от 16.09.2019 год. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о.,
докладчик председателят Ж.П.; Решение №
17581 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2018 г., III о., докладчик съдията
П.П.и други.
Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че предметът на правния спор се определя от търсената съдебна защита. В предявената искова молба не се претендират вреди от условията след преместването на С.А. в ПД „Бойчиновци“ към Затвора – гр.Ловеч, поради което не може да се приеме, че незаконосъобразните действия/бездействия от страна на касационния жалбоподател са продължили и след 10.02.2007г.
Към датата на предявяване на исковата молба – 06.11.2018г. предявеният иск се явява неоснователен, като погасен по давност. Като е достигнал до друг правен извод, съдът е постановил решение в обжалваната му част в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и за сумата в размер на 300 лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 57/15.04.2019г.,
постановено по адм.д.№ 348/2018г. по описа на Административен
съд - гр.Шумен, в
частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – град София е осъдена да заплати на С.С.А., с настоящ адрес ***, с ЕГН **********,
обезщетение в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „Изпълнение
на наказанията“ - град Шумен за
периода от 22.10.2006г. до 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.А., с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, град София иск за сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в сектор „Арести“ към РС „Изпълнение на наказанията“ - град Шумен за периода от 22.10.2006г. до 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
.............................
2. ............................