Присъда по дело №337/2022 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 7
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Христо Петров Попов
Дело: 20224120200337
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Г.О., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Н.
и прокурора Р. Н.
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Наказателно дело от общ
характер № 20224120200337 по описа за 2022 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. К. Й., роден на 26.11.1982 г. в гр. Г.О., българин,
български гражданин, с постоянен адрес с. К., общ. Л., ул. „***” № 31, със
средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в
това, че в периода от месец юни 2020 г. до месец октомври 2021 г.
включително, в гр. Л., след като е осъден с Решение № 543 от 12.01.2018г. по
гражданско дело № 2278/2017 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в
законна сила на 02.02.2018 г., изменено с Решение № 599/30.12.2019 г. по
гражданско дело № 1856/2019 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в
законна сила на 14.01.2020 г., да издържа свой низходящ – детето си В. М. Й.,
родена на 17.10.2003 г., чрез нейната майка и законен представител С. И. Д.,
двете от гр. Л., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно: 17 (седемнадесет) месечни вноски, всяка от
по 190,00 лева, на обща стойност 3230,00 лева –престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
За горното деяние и на основание чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54
1
и чл. 36 от НК, НАЛАГА на М. К. Й., ЕГН **********, наказание ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд -
В.Т. в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 337/2022 г. по описа на ГОРС


Внесено е обвинение на Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. срещу М.К.Й. от К.,
общ. Л. за това, че в периода от месец юни 2020 г. до месец февруари 2022 г. включително, в
гр. Л., след като е осъден с Решение № 543 от 12.01.2018г. по гражданско дело № 2278/2017
г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в законна сила на 02.02.2018 г., изменено с
Решение № 599/30.12.2019 г. по гражданско дело № 1856/2019 г. по описа на Районен съд –
Г.О., влязло в законна сила на 14.01.2020 г., да издържа свой низходящ – детето си В.М.Й.,
родена на 17.10.2003 г., чрез нейната майка и законен представител С.И.Д., двете от гр. Л.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: 21 (двадесет и една) месечни вноски от по 190,00 лева всяка, на обща стойност
3990,00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство е установено, че пострадалата В.Й. е навършила
пълнолетие през октомври 2021 г. и след настъпването му не е водила граждански дела за
издръжка срещу баща си М.Й., поради което от страна на прокуратурата бе направено
изменение на обвинението. Съгласно това изменение Й. е обвинен за това, че в периода от
месец юни 2020 г. до месец октомври 2021 г. включително, в гр. Л., след като е осъден с
Решение № 543 от 12.01.2018г. по гражданско дело № 2278/2017 г. по описа на Районен съд
– Г.О., влязло в законна сила на 02.02.2018 г., изменено с Решение № 599/30.12.2019 г. по
гражданско дело № 1856/2019 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в законна сила на
14.01.2020 г., да издържа свой низходящ – детето си В.М.Й., родена на 17.10.2003 г., чрез
нейната майка и законен представител С.И.Д., двете от гр. Л., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 17 (седемнадесет)
месечни вноски, всяка от по 190,00 лева, на обща стойност 3230,00 лева - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Така измененото обвинение обхваща периода, в който В.Й. е била
непълнолетна.
По направено искане в разпоредителното заседание по делото пострадалата В.М.Й. е
конституирана в качеството на частен обвинител.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и намира същото за
безспорно доказано, като допълва, че по отношение на фактическата обстановка и по
правната уредба на чл. 183, ал. 1 от НК също няма спор. Предлага Й. да бъде признат за
виновен в извършване на деянието, така както то е повдигнато и предявено от
прокуратурата с изменението на обвинението в съдебно заседание. По отношение на
наказанието прокурорът счита, че следва да се отчете големият период от време, в който
подсъдимия не е внасял вноски на детето си и предлага наказание четири месеца лишаване
от свобода, като намира, че са налице основания за приложение на чл. 66 от НК.
Повереникът на частния обвинител адв. М.П. от ВТАК моли съда да се произнесе с
присъда, в която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
по чл.183, ал. 1 от НК. Отбелязва, че от пораждане на правното действие на влязлото в сила
съдебно решение по гражданско дело № 2278/2017 г. по описа на Районен съд – Г.О.,
изменено с влязло в сила решение по гражданско дело № 1856/2019 г. по описа на Районен
съд – Г.О., с което Й. е задължен да плаща издръжка на дъщеря си в размер на 190,00 лв.
месечно, същия не е изпълнил нито една месечна вноска като част от задълженията си,
които са включени в инкриминирания период, съобразно направеното изменение на
обвинението. Също така няма изгледи на този етап да плаща подобна издръжка. Според адв.
П. подсъдимият дори умишлено в хода на производството прави всичко възможно да не си
получи книжата, което е показател, че освен, че осъзнава общественоопасния характер на
1
последиците, очевидно желае тяхното настъпване. Според него обществената опасност на
деянието е висока, тъй като бащата много добре знае, че е задължен със съдебно решение да
плаща издръжка, но въпреки това бездейства. Повереникът отбелязва също, че макар и да се
води неосъждан, показателно за личността на подсъдимия е това, че спрямо него това е
трето по ред наказателно производство за същото престъпление. Липсват смекчаващи
вината обстоятелства, поради което адв. П. счита, че при постановяване на съдебния си акт
съдът следва наистина да се наложи наказание лишаване от свобода, но в по-висок размер.
Частният обвинител В.Й. поддържа казаното от нейния повереник.
Подсъдимият не се явява в нито едно съдебно заседание по делото. Установено е, че
същият се намира в Кралство Нидерландия. На 07.09.2022 г. Й. е уведомен по телефона за
насроченото разпоредително заседание по делото, като в проведения разговор той е заявил
на съдебния деловодител, че е получил документите изпратени от Районен съд – Г.О..
Всички следващи опити на съда да се свърже с него бяха неуспешни. По тази причина на
М.К.Й. е назначен служебен защитник и производството се води в негово отсъствие.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Д.Д. от ВТАК
отбелязва, че за нея не е лесно да представлява подсъдимия М.Й. в настоящото
производство, тъй като не могла да установи никаква връзка с него. Счита, че има
достатъчно доказателства, че от страна на нейния подзащитен има неплатени повече от две
издръжки. Според нея въпросът опира до размера на наказанието. Адв. Д. не е съгласна със
становището на повереника на частния обвинител, че тъй като нейният подзащитен преди е
изтърпявал наказание за неплащане на издръжка, това е висока обществена опасност на
деянието. Отбелязва, че именно затова законът дава тази възможност за реабилитация - да
заличи последиците от наказателно преследване и санкцията от предишни осъждания,
поради което не следва този факт, че е реабилитиран да дава отражение при определяне на
санкцията. Поради тази причина счита, че наказанието следва да бъде в предвидения от
закона минимум. Според защитника е видно, че пробационна мярка не може да бъде
наложена, поради адв. Д. моли съда да наложи на Й. наказание лишаване от свобода три
месеца с отлагане за срок от три години.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
М.К.Й. е български гражданин, със средно образование, неженен. Й. е с постоянен
адрес в с. К., общ. Л., ул. „***” № 31 и с последно установен настоящ адрес в Кралство
Нидерландия, град Велп. Не е осъждан за престъпления (реабилитиран е по право).
Подсъдимият Й. и свидетелката С.И. са живели във фактическо съжителство, от
което се ражда дъщеря им В.М.Й., ЕГН **********, род. на 17.10.2003 г. Майката отглежда
детето в дома си в гр. Л.. Към настоящия момент В. вече е пълнолетна.
М.К.Й. и С.И. се разделят след около 10 години съжителство според думите на И. С
Решение № 543/12.01.2018г. по гр.дело № 2278/2017г. по описа на Районен съд – Г.О. бил
изменен размерът на присъдената по гр. д. № 431/2014г. по описа на съда издръжка, като
същата е увеличена от 120,00 на 130,00 лева. Съдебното решение е влязло в сила на
02.02.2018 г. С решение № 599/30.12.2019 г. по гр. д. № 1856/2019г. по описа на Районен съд
– Г.О. размерът на издръжката е изменен отново, като същата е увеличена на 190,00 лв.
В периодът от месец юни 2020 г. до месец октомври 2021 г. Й. не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски,
всяка от по 190,00 лв. Така останалите неплатени месечни вноски са в общ размер на
3230,00 лева.
Видно от приложеното на л.84 от ДП удостоверение от НОИ, ТП – В.Т., през периода
от месец януари 2020 г. до месец юни 2021 г. на Й. са изплатени парични обезщетения по
2
чл. 54б, ал. 1 и по чл. 54б, ал. 3 от КСО в общ размер на 5597,02 лв. Последният регистриран
трудов договор на М.К.Й. е от 21.07.2016 г., сключен с „Аркус“ АД гр. Л. и същият е
прекратен на 13.04.2020 г. съгласно справката за трудови договори.
От показанията на свидетелите Соня И.и В.Й., както и от събраните хода на ДП
писмени доказателства се установява, че за периода месец юни 2020 г. – месец октомври
2021 г. последният действително не е заплащал издръжка на дъщеря си като неиздълженият
остатък за периода е в размер на 3230,00 лева. Същият се равнява на 17 месечни вноски по
190,00 лева.
Така описаната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите
Дочка Николова Давидкова, В.М.Й. и С.И., както и от останалите приложени по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият М.К.Й. е осъществил състава на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като за периода от месец юни 2020 г. до месец октомври 2021 г.
включително, в гр. Л., след като е осъден с Решение № 543 от 12.01.2018г. по гражданско
дело № 2278/2017 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в законна сила на 02.02.2018 г.,
изменено с Решение № 599/30.12.2019 г. по гражданско дело № 1856/2019 г. по описа на
Районен съд – Г.О., влязло в законна сила на 14.01.2020 г., да издържа свой низходящ –
детето си В.М.Й., родена на 17.10.2003 г., чрез нейната майка и законен представител
С.И.Д., двете от гр. Л., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 17 (седемнадесет) месечни вноски, всяка от по 190,00 лева, на
обща стойност 3230,00 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че през посочения период
подсъдимият е бил в активна възраст и в добро здравословно състояние, които са му
позволявали да работи и реализира доходи, за да изплаща издръжка на непълнолетното си
тогава дете В.. За инкриминирания период подсъдимият е получавал и парични
обезщетения. Няма данни същият да е страдал от заболявания, които да възпрепятстват
трудовата му дейност и осигуряване на доходи за покриване на неговите нужди и за
изпълнение на задълженията към дъщеря си. Въпреки това не е изпълнил тези задължения,
като не е заплащал изискуемата издръжка на непълнолетното си тогава дете В.М.Й..
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието виновно, при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на престъплението са ниска правна култура и затруднено
материално положение.
При обсъждане вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът съобрази чл. 54 от НК, обсъди обществената опасност на деянието и
личната такава на дееца, подбудите за извършването, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е около средната за този вид престъпления.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид изложеното и като съобрази целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
съдът наложи на подсъдимия наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава три години,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
3
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е
наложително да изтърпи наложеното наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК и отложи изпълнението на наложеното на наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие
върху останалите членове на обществото.
Веществени доказателства по делото не са приобщени. В хода на наказателното
производство не са направени разноски.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4