№ 272
гр. С., 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова М.а
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500351 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв.М. – особен процесуален
представител на Никола И. М., ЕГН ********** от гр.С., ул. „Д. войвода“, №
16 против решение № 513/13.06.2024 г. по гр.д. № 5008/2023г. на Районен съд
– С., с което е било признато за установено по отношение на жалбоподателят ,
че дължи на „ Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „Цариградско шосе“, № 111П сумата от 2623.53лв., от
които
- 1500.00 лева (хиляда и петстотин лева) – просрочена главница,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 044СС-R 003610/20.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 14.07.2023 г. до окончателното плащане на
1
задължението;
- 680.80 лева (шестстотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.08.2021 г. до
10.07.2023 г.;
- 290.55 лева (двеста и деветдесет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 08.09.2021 г. до
10.07.2023 г.;
- 2.18 лева (два лева и осемнадесет стотинки), представляваща законна
лихва от датата на предсрочна изискуемост 10.07.2023 г. до 14.07.2023 г.;
- 90.00 лева (деветдесет лева), представляваща такса за поддържане на
кредитна карта по т.13 от договора за кредитна карта, начислена на 17.11.2021
г. и 17.11.2022 г.
- 60.00 лева (шестдесет лева), представляваща разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост на банковия кредит,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение № 1580/17.07.2023 г. по
ЧГД № 2837/2023 г. на РС – С..
С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати
разноски в исковото производство в размер на 1002.47лева, както и разноски в
производството по ч.гр.д. 2837/2023 г. на СлРС в размер на 102.47 лева.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че при постановяване на съдебния си акт съдът не е
изследвал въпроса за наличие на противоправна клауза в договора сключен
между страните по въпроса за предсрочната изискуемост на задълженията. По
този начин неговото решение било порочно, той като не било съобразено с
практиката на ВКС и СЕС.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Няма направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от юрисконсулт Е. Р., пълномощник на „ Първа инвестиционна банка“
2
АД, с който същата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че
същите аргументи са били изложени от процесуалния представител на
страната пред РС, съдът подробно ги бил разгледал и дал отговор в мотивите
на обжалваното решение. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено
и въззивника да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззивната страна не се явява. Представлява се от особен
процесуален представител – адв.М., който заявява, че поддържа въззивната
жалба, моли тя да бъде уважена като обжалваното решение бъде отменено, а
предявените искове бъдат отхвърлени.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
Процесуалният и представител по юриск.Р., в писмена молба до съда отново
оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се
потвърди обжалваното решение и претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – С. е бил предявен иск по чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК за осъждане
на ответника Н. М. да заплати сумите от 1500.00лв – главница, 680.80лв. .
възнаградителна лихва, 290.55лв. – наказателна лихва,2,18лв. – законна лихва,
90.00 лв.- такси за поддръжки и 60.00лв.- разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, за които РС е издал заповед за изпълнение №
1580/17.07.2023г. по ч.гр.д. № 2837/2023г. по описа на СлРС.
Възраженията на въззивната страна се съсредоточават върху
твърдението, че поначало в договора сключен между страните е била налице
неравноправна клауза по отношение обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо.
3
Отношенията на страните се основават на сключен между тях договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 044СС-R-003610/20.11.2018г. В т.13
от Общите условия към договора са били уговорени условията и редът, при
които настъпва предсрочната изискуемост – ако кредитополучателят не
заплати кое да е задължение до 5 дни от датата на която е станало изискуемо
след писмено уведомление от страна на Банката. В случая страните не са
договорили настъпване на предсрочната изискуемост „автоматично“, с
неплащане на дължимите суми. Кредиторът е бил длъжен изначало да
уведоми кредитополучателя, че прави цялото си вземане изискуемо с
отправяне на нарочно уведомление. Тези договорни разпоредби по никакъв
начин не накърняват правата на кредитополучателя. Те не са неравностойни, с
произтичащото от това последици. Няма никакъв спор между страните, че
преди да пристъпи към обявяване на вземането за предсрочно изискуемо,
ответникът не е бил платил 23 дължими вноски, с настъпил падеж. Това се
потвърждава и от изготвената по делото СИЕ. Това неизпълнение е сериозно.
Търсеното задължение е в общ размер над 2600.00лв. при кредитен лимит от
1500.00лв. Кредитодателят е спазил договорното си задължение и е уведомил
кредитополучателя, за обявяването на вземането си за предсрочно изискуемо,
за което е бил съставен протокол от ЧСИ, който е неоспорен от страните.
Тъй като съдът не констатира неравноправни клаузи, които да се
съдържат в Договора и Общите условия подписани от страните, намира че не е
налице нарушение на българското или европейско законодателство и съдебна
практика. Правните изводи на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 580.00лв. – заплатено възнаграждение за
особен процесуален представител, както и 200.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 513/13.06.2024 г. по гр.д. № 5008/2023г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Никола И. М., ЕГН ********** от гр.С., ул. „Д. войвода“, №
16 да заплати на „ Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „Цариградско шосе“, № 111П сумата от 780.00лв., от
които 580.00лв. – заплатено възнаграждение за особен процесуален
представител за въззивна инстанция и 200.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5