Решение по дело №1138/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1535
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20227040701138
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №      1535       / 22.12.2022г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети девети септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

при секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1138/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Земеделска производителна кооперация „Успех“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Аспарухово, община Карнобат, област Бургас, представлявано от председателя Н.Р.Р., чрез представител по пълномощие адвокат И.К., е оспорил решение № 948/08.12.2021г., постановено по АНД № 2401/2021г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 1441-F-547553/03.11.2020г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Бургас.

С наказателното постановление на касатора е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв., на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на Министерство на финансите.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно. Съдът не е разгледал и не е обсъдил наведените в жалбата му възражения, а е постановил решението си единствено въз основа на показанията на актосъставителя и на доказателствата, съдържащи се в преписката.

Касаторът твърди, че наказателното постановление не е издадено в преклузивния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, независимо че върху него е отбелязана датата 03.11.2020г. Освен това, твърди, че е бил в обективна невъзможност да подаде декларация образец 6 в законоустановените срокове, тъй като към този момент кооперацията не е разполагала с председател, защото съдът е отменил решението на Общото събрание за избор на председател, проведено на 15.09.2018г. Решението на Карнобатския районен съд е било вписано в Търговския регистър на 19.12.2019г. Ново общо събрание е проведено на 29.02.2020г., на което е избран настоящият председател, който е вписан в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 10.03.2020г. На 12.03. същата година кооперацията се е снабдила с електронен подпис на председателя и така на 18.03.2020г. е подала декларация обр.6.

На следващо място счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като веднага след вписването на председател дължимите суми за осигуровки за били платени по сметка на бюджета.

В заключение касаторът твърди, че наложената санкция е в нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в чл.5, ал.4 от Договора за Европейския съюз и доразвит в практика на Съда на ЕС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора, изложени в касационната жалба.

Недоказано е твърдението на касатора, че процесното наказателно постановление е издадено извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Обстоятелството, че датата на издаване на наказателното постановление е четири месеца и половина преди датата на връчването му, не е достатъчно, за да се направи еднозначно изводът, че наказателното постановление в действителност е издадено на друга дата. Изводите в съдебния процес при разрешаването на правни спорове винаги се правят само въз основа на доказателства, а предположенията служат единствено за индиция да се съберат съответните доказателства. В конкретния случай доказателства за по-късното издаване на наказателното постановление по делото няма. Самият касатор също не сочи такива.

Възраженията, изложени в касационната жалба относно обективната невъзможност да бъде подадена декларация обр.6 за м.януари 2020г. с краен срок най-късно до 29.02.2020г., са неоснователни. Ако се следва логиката, изложена във възраженията, процесният касатор ЗПК „Успех“ е следвало да закъснее в подаването на декларация и за м.ноември-м.декември 2019г., а по отношение на тези месеци няма такова закъснение. По делото е установено (л.61-гръб), че декларация обр.6 за м.декември 2019г. е подадена своевременно въпреки, че по отношение на този период са налице същите предпоставки - отменено решението от 15.09.2018г. на Общото събрание на кооперацията, с което Н.З.е бил избран за председател, които са изтъкнати в процесното възражение на касатора като обективна пречка за подаване в срок на настоящата декларация.

Освен това, след като с решение № 208/14.10.2019г., постановено по гр.дело № 1047/2019г. на Районен съд Карнобат е било отменено решението от 15.09.2018г. на Общото събрание на кооперацията, с което Н.З.е бил избран за председател, то за председател, ако няма упълномощен заместник, следва да се счита предходно избраният председател до избирането на нов такъв с решение на Общото събрание, съответстващо на закона.

Неоснователно е възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретното деяние е типичен случай на такова нарушение, то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Формалните деяния, каквото е процесното също могат да са маловажни при наличие на предпоставките за това, но те нямат съставомерни вредни последици, за това отсъствието на такива последици не може да е определящо за квалифициране на деянието като маловажно, но наличието на други смегчаващи обстоятелства без съмнение може да доведе до маловажност. Конкретния случай не е такъв.

Наложеното наказание не е в нарушение на принципа на пропорционалност. Конкретно определеният размер на имуществената санкция е съответен на минимално предвидения в закона. Той не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели и причинените от санкцията неудобства са съответни на целта й.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 948/08.12.2021 г., постановено по АНД № 2401/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: