Р Е Ш Е Н И Е

№ 260441                             12.03.2021 г.                     ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                       граждански състав

В публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8214/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Р.Г.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.К., срещу „БГ Логистика 83“ ЕООД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление в …………………., представлявано от Д.Т.Г., съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., с която иска от съда да признае за незаконно и да отмени извършеното със Заповед №…./21.10.2020 г., издадена от „БГ Логистика 83“ ЕААД уволнение, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 508,60 лева, представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението, а именно за периода 22.11.2020 г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като по силата на сключен на 14.01.2020 г. трудов договор е заемал длъжността „………………..“. Твърди се още, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ със Заповед №…../21.10.2020 г., връчена му на същата дата и считано от 22.10.2020 г., както и че за неспазен срок на предизвестие работодателят му изплатил дължимото обезщетение. Ищецът твърди, че заповедта е немотивирана и необоснована, поради което и води до незаконност на уволнението му.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете по основание на подробно изложени в отговора аргументи. Ангажира доказателства, претендира разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените обективно съединени искове е по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител-адв.К., която поддържа исковете, по реда на чл.214 от ГПК изменя размера на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ като го увеличава на 520,00 лева, а същото бе прието от съда с протоколно определение от 26.02.2021 г.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощник-адв.К., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, че са се намирали в трудово правоотношение, прекратено на 21.10.2020 г. със Заповед №…. на представляващия дружеството-работодател управител; че правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ- поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; както и че по силата на това трудово правоотношение ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „………………..“. Тези факти съдът е приел за безспорни между страните с определението си по чл.146, ал.1 от ГПК от 02.02.2021 г. и се установяват от приетите писмени доказателства – трудов договор със срок за изпитване от 14.01.2020 г. и Заповед №…../21.10.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. От същите става ясно и това, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 800,00 лева с периодичност на плащане един месец и с допълнително възнаграждение 0,6 % за всяка година трудов стаж, а уговореният в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване е изтекъл на 14.07.2020 г.

Ищецът, чрез пълномощника си  

 

 

 

 

 

 

 

оспорва като немотивирана Заповед №…../21.10.2020 г. на представляващия „БГ Логистика 83“ ЕООД Управител, с която е прекратено трудовото правоотношение, поради което и законосъобразността й следва да се прецени от съда съобразно съответствието на посоченото в нея основание за издаването й – нормата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ и действителното фактическо положение.

Съгласно цитираната разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т.е. релевантния към предмета на делото въпрос е налице ли е трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата от страна на ответника.

За отговора на този въпрос съдът съобрази разясненията, дадени с Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т.д.№4/2017 г., ОСГК, съгласно които в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа, т.е. за да може работникът да упражни правото си на защита, задължение на работодателя е да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Фактическият състав на чл.328, ал.1, т.5 от КТ следователно изисква в писмената заповед за прекратяване на правоотношението да се изброят кои знания, умения или навици липсват у работника или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът, по който работникът се справя с възложената работа).

Прави впечатление, че обжалваната заповед не съдържа необходимите законови реквизити, тъй като не са посочени фактическите причини за прекратяване на договора. Заповедта следователно е немотивирана, тъй като не внася яснота относно причините за уволнението по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. От една страна това препятства работникът да организира правото си на защита в трудовия спор относно законността на уволнението, а от друга препятства и съдебния контрол за законност, тъй като съдът формира преценката си дали работникът е притежавал необходимите качества за изпълнение на работата чрез проверка на фактите, сочени от работодателя в заповедта за уволнение – с какви възложени му задължения работникът не се е справил или какви са допуснатите от него пропуски. Доколкото в оспорваната заповед не са посочени конкретни липсващи качества за ефективно изпълнение на работата, нито трудовите задължения, които работникът не е в състояние да изпълни задоволително, то преценката на съда за законността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, е възпрепятствана въпреки събрания в тази насока доказателствен материал чрез показанията на свидетелката К.Д., които съдебният състав счита, че не следва да обсъжда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан - упражненото от ответника, в качеството му работодател, потестативно право за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, се явява незаконно и подлежи на отмяна. Искът следва да се уважи, а заповед №…../21.10.2020 г. на Управителя, представляващ дружеството-ответник Управител, следва да се отмени като незаконосъобразна.

 Съдът не обсъжда наведените в отговора на исковата молба фактически причини за уволнението и ангажираните в тази връзка свидетелски показания, ….По отношение на претенцията за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Съгласно нормата на чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че за да възникне задължение за работодателя да изплати обезщетение по този текст освен незаконно уволнение, следва да е налице и друга предпоставка-след незаконното уволнение работника или служителя да е останал без работа, а оставането му без работа да е в причинно-следствена връзка именно с незаконното уволнение.

В тази връзка по делото са приети като доказателства копие от трудовата книжа и трудов договор от 09.12.2020 г., от съдържанието, на които действително се установява, че след уволнението, ищецът е останал без работа за сочения от него период - 22.11.2020 г. – 09.12.2020 г.

Съгласно заключението на вещото лице, брутният размер на обезщетението за сочения от ищеца период от 13 работни дни възлиза на сумата от 520,00 лева.

 

 

 

 

Предвид гореизложеното съдът приема, че исковата претенция по чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал незает по трудово правоотношение,  е доказана по основание и размер и същото се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр.чл.359 от КТ, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и дължимите на Държавата държавни такси за уважения неоценяем иске по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 50 лв., както и държавна такса от 4% върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 50,00 лева, или сумата от общо 100,00 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на БРС и направените разноски за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда, които са в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за незаконна и ОТМЕНЯ Заповед №…./21.10.2020 г. на Управителя на „БГ Логистика 83“ ЕООД, ЕИК ………………., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Р.Г.С., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ответника „БГ Логистика 83“ ЕООД, ЕИК ……………., седалище и адрес на управление в ……………………….., представлявано от Д.Т.Г., съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р.Г.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.К., сумата от 520,00 лева (петстотин и двадесет лева), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие незаконното уволнение, считано от 22.11.2020 г. до 09.12.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответника „БГ Логистика 83“ ЕООД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от Д.Т.Г., съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р.Г.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.К., сумата от 610,00 лева (шестстотин и десет лева), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокат.

ОСЪЖДА ответника ответника „БГ Логистика 83“ ЕООД, ЕИК ……………….., седалище и адрес на управление в ………………….., представлявано от Д.Т.Г., съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100,00 лева (сто лева), както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно-икономическа експертиза в размер на 100,00 лева (сто лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 12.03.2021 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.