Определение по дело №462/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 579
Дата: 8 септември 2022 г. (в сила от 8 септември 2022 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20223001000462
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579
гр. Варна, 07.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000462 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa на П. С. Х., подадена чрез адв. Д.Т.,
против решение № 229 от 12.06.2022 г., постановено по т. д. № 324/2021 г. на
Варненския окръжен съд, в частта с която е прието за установено, че
вземанията, удостоверени в заповед № 261035/08.02.2021 г., издадена по
ч.гр.д. № 1733/2021 г. на Варненския районен съд, се дължат от
кредитополучателя П.Х. по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020
г., на основание чл. 430 от ТЗ и чл. 107 от ЗЗД до размери, както следва: 1/. за
връщане на просрочена главница в размер на 43 094.09 лв., формирана от
консолидирани и превалутирани вноски с пропуснати падежи до 31.01.2021 г.
по първоначално договорени погасителни планове на обединени кредити и
предсрочно изискуеми остатъци, ведно със законна лихва, считано от
подаване на заявление за издаване на заповед на 05.02.2021 г.; 2/. за плащане
на сборно вземане от 1 484.80 лв., формирано от части от вноски за
договорни лихви по същите погасителни планове начислени като ежемесечно
възнаграждение за ползване редовна главница по кредита до 31.01.2021 г.; 3/.
за плащане на сборно вземане от 62.35 лв., представляващо сбор от лихвена
надбавка, уговорена като обезщетение поради просрочие на вноските за
главница до предсрочна изискуемост до 31.01.2021 г.; 4/. за плащане на
сборно вземане от 38.26 лв., представляващи обезщетение за забава в размер
1
на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за
периода от 1.02.2021 г. до 04.02.2021 г., по иска, предявен от жалбоподателя
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и в частта за разноските.
В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност, поради
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за
необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявени искове, тъй като неправилно е приел за разглеждане договори -
№ 11/21808961/10.06.2014 г. и 11/21808940/10.06.2014 г., които са стари и не
са заявени в заповедното производство. Сочи, че са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, като не са обсъдени доводите и възраженията
на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Намира
доклада по делото за непълен. Посочва, че липсва служебно извършена
проверка на възражението за недействителност на процесния договор на
основание чл. 22 вр. чл. 11 от ЗПК и че в нарушение на процесуалните
правила е отклонено своевременно направеното от ответника възражение за
погасителна давност. Моли за обезсилване на решението и присъждане на
разноски съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Банка ДСК”
АД, чрез юрисконсулт М.С.. В същия се излагат доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Оспорват се възраженията за недопустимост на
обжалваното решение. Не се споделят твърденията за нарушение на
съдопроизводствените правила. Намира решението за частично неправилно и
моли за потвърждаване в обжалваната част.
Няма доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба и от „Банка ДСК” АД, чрез юрисконсулт
М.С., против отхвърлителната част на решение № 229 от 12.06.2022 г.,
постановено по т. д. № 324/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд,
досежно претенцията за главница над установения размер от 43 094.09 лв. до
предявения от 45 905.74 лв. Въззивникът излага доводи за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. По подробно
изложени доводи във въззивната жалба оспорва изводите за наличието на
анатоцизъм. Счита, че съдът е излязъл извън пределите на компетентността
си, като се е произнесъл по стари довоговорни отношения между страните, с
2
които не е сезиран. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от П. С. Х.,
подадена чрез адв. Д.Т.. По съображения за неоснователност и
необоснованост на въззивната жалба, моли съда да остави същата без
уважение. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В отхвърлителните си части относно претендираната сума в размер на
120 лв., представляваща начислена на 19.03.2018 г. на основание чл. 16 от
договора за кредит и т. 8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора
при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление
първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което е влязло в
законна сила.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в
срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 23.11.2022 г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3