РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Търговище, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500034 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от П. Н. А., ЕГН: **********, гр. Попово, ул.
„С.....“ №39 и Х. Д. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на П.
Н. А. – майка, чрез адвокат Т. Ю. П., АК – Русе, срещу решение №222/
12.12. 2023 г., по гр.д. 295/ 2023 г. на PC – Попово. Решението се обжалва в
частта, в която съдът е определил режим на лични отношения, относно
размера на присъдената издръжка за бъдеще време и в частта, в която
искът е отхвърлен за издръжката за минало време. В жалбата се излагат
подробни съображения относно всички аспекти. По отношение на
режима на лични отношения се посочва, че детето е вече девойка,
достатъчно голяма, за да реши дали и кога да се среща с баща си. Нямало
нужда от толкова разширен режим и два пъти в месеца с преспиване при
бащата. Х. имала нужда от по-често общуване по телефона и други
приложения, да може да се чува и вижда с баща си, като му споделя
1
проблеми от ежедневието си. По отношение на общия размер на
издръжката, съдът не бил отчел това, че майката полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на дъщерята и
затова бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката. По
отношение издръжката за минало време се излагат подробни
съображения, като се обсъждат събраните по делото доказателства и
тяхната стойност. С оглед на това се иска отмяна на решението в
обжалваните части, като съдът да определи режим на лични отношения
между детето Х. Д. С., родена на 17.06.2007 г. и бащата Д. Д. С. както
следва: всяка последна седмица на месеца, от 10 ч. в събота, до 20 ч. в
неделя, с преспиване при бащата; 10 дни през лятото, когато майката не е
в отпуск; 2 дни на четна година за Коледните празници, а на нечетна
година за Новогодишните празници; 2 дни по време на Великденските
празници на всяка четна година с преспиване, като при осъществяване
на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща
там. Да бъде осъден бащата Д. Д. С. да плаща в полза на детето Х. Д. С.,
месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, чрез майката П. Н. А., с
падеж десето число на текущия месец, считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
по банкова сметка BG36STSA930000....., в „Банка ДСК“ АД, с титуляр П.
Н. А.. Да бъде осъден бащата Д. Д. С., да заплати на основание чл. 149 СК
в полза на детето Х., чрез неговата майката и законен представите П. Н.
А., издръжка за минало време в размер на 300 (триста) лева месечно или
общо 1800 за периода от 09.08.2022 г. до 22.05.2023 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане, по банкова сметка
BG36STSA93000024824458 в „Банка ДСК“ АД, с титуляр П. Н. А.. Да
заплати и направените съдебни разноски. В съд.зас. жалбата беше
поддържана изцяло.
От въззиваемия Д. С. е постъпил отговор на жалбата чрез адвокат
Р. Д. от АК – Търговище. В него се излагат подробни съображения
относно изложени в жалбата доводи, като същите се опровергават. Иска
се решението да бъде потвърдено. Относно издръжката е посочено, че
правилно са определени нуждите на дъщеря му и неговите възможности
да дава издръжка. По отношение режима на лични контакти не е взето
2
становище, нито относно издръжката за минало време. В съдебно
заседание отговорът беше поддържан. Във връзка с режима на лични
контакти бащата заяви, че не възразява да бъде така, както е поискала
дъщеря му и той ще се съобрази с нейното желание.
Съдът, като провери доказателствата по делото, установи следното:
решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти
неправилно.
Съдът приема, че решението по отношение режима на лични контакти
се обжалва само в частта относно ежемесечните контакти и тяхната
интензивност, защото по отношение на останалата част за ваканциите и
празниците се иска това, което съдът е постановил. Т.е. правният интерес от
обжалване е само в тази част.
Искът е предявен от майката на непълнолетната Х. Д., срещу бащата, с
когото години наред са живели на съпружески начала и касае определяне
местоживеенето на детето, режим на лични контакти с бащата и заплащане на
издръжка за минало време и занапред. Претенцията за издръжката е считано
от месец август 2022 г. – тогава е раздялата на страните. В исковата молба е
посочено, че ответникът сам си бил определил да плаща издръжка от 200 лв.
за дъщеря им, но това било само няколко месеца, а в последно време не бил
заплащал нищо. Тази сума била крайно недостатъчна за девойка на 16 години.
Иска се издръжката занапред да бъде заплащана в размер на 300 лв., считано
от датата на завеждане на исковата молба. За времето от 09.08. 2022 г., до
завеждане на иска се търси сумата от 1800 лв. или по 300 лв. месечно.
Ответникът е възразил по отношение на издръжката. Счита, че за
минало време е изпълнявал задълженията си, а двамата с майката имали
споразумение той да плаща по 200 лв. издръжка. Имал е затруднения, но като
цяло е изпълнил задълженията си за минало време. Посочва, че заплаща
ежемесечно разходите на дъщеря си за ползването на мобилен телефон –
около 25 лв. По отношение на издръжката занапред счита, че сумата от 300
лв. е много и не може да я заплаща, защото е на минимална работна заплата.
Освен това той давал средства и за пълнолетния син на страните, който е
студент.
Относно датата на раздялата си страните не спорят.
3
От представените и от двамата писмени доказателства се установява
следното: за времето от 03.10. 2022 г. до 06.01. 2023 г. ответникът е превел по
банков път по сметката на ищцата сумата от 1200 лв. С първата вносна
бележка са преведени 400 лв. и след това всеки месец по 200 лв. Навсякъде е
записано, че основанието за превода е издръжка. През месец февруари е
преведена сумата от 100 лв. На 19.05. 2023 г. на ищцата е преведена по банков
път сумата от 540 лв. за издръжка за месеците март, април и май. На 11.07.
2023 г. е преведена сумата от 260 лв., за която е посочено, че е издръжка за м.
август 2022 г. – 180 лв. и февруари 2023 г. – 80 лв.
Освен това е направил искане до своята банка, считано от 15.06. 2023 г.
на името на дъщеря му да се превежда сумата от 180 лв. месечно. На името на
бащата е издадена и фактура за 200 лв. от МБАЛ – Търговище, за ползване на
самостоятелна ВИП стая и с касов бон от 06.02. 2023 г. сумата е заплатена. Не
се спори, че именно Х. е била болна и за нея е заплатена сумата от 200 лв.
В съдебно заседание, както майката, така и адвокат П. са заявили, че
страните са се уговорили бащата да заплаща издръжка за дъщеря си всеки
месец по 200 лв. Това е било устно споразумение.
С оглед на това, по иска за издръжка за минало време съдът приема, че
между страните е имало извънсъдебна спогодба, по силата на която бащата е
следвало да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. След като това е
така, остава съдът да прецени доколко това задължение е било изпълнявано
до датата на завеждане на исковата молба и към момента на постановяване на
решението по делото.
Ако се приеме, че задължението е за пълни 10 месеца (а това не е така),
то дължимата сума е 2000 лв. За времето от началото на месец октомври, до
11.07. 2023 г. ответникът е превел по банковата сметка на майката сумата от
2100 лв., като в нея съдът не включва разходите за престоя в болницата. Във
всеки един случай като основание за превода е посочвано – издръжка, като в
някои от случаите е посочено точно за кои месеци се отнася плащането. Няма
как съдът да приеме, че която и да е част от тези суми е плащана на друго
основание. Бащата недвусмислено е посочил за какво превежда парите.
Независимо от това за какво са били похарчени те и как точно се тълкува
плащането от майката и дъщерята, основанието е посочено точно от
ответника. В този смисъл обясненията на ищцата и на детето не могат да
4
бъдат доказателство, че парите са давани на някакво друго основание. Тези
твърдения не са подкрепени с доказателства.
След като заплатената от бащата издръжка за минало време надхвърля
това, за което страните са се споразумели, то искът е изцяло неоснователен в
тази част.
По отношение издръжката за времето след завеждане на иска. Видно от
представените доказателства и двамата родители са получавали минимална
работна заплата – 780 лв. през 2023 г. и от началото на 2024 г. – 933 лв. Това
се установява и от представения социален доклад.
Във връзка с имотното състояние на страните се установява, че бащата
притежава недвижим имот в гр. Попово, апартамент от 70 кв.м. В момента
живее в жилището на брат си и няма данни да заплаща наем. Освен това
страните имат пълнолетен син – студент, под 25 години, за който бащата
заплаща доброволно сума от 200 лв. месечно. В тази връзка твърденията му
се потвърждават от представени писмени доказателства и не се опровергават
от другата страна.
Майката получава по 50 лв. месечно за детето, а Х. има и стипендия от
50 лв.
Бащата на свой ред заплаща и разходите са ползване на мобилен
телефон на дъщеря си в размер на около 25 лв. месечно.
В домакинството на майката живее и нейната майка – т.е. за жилището
се заплащат консумативи за трима, като двама от тях имат стабилни месечни
доходи.
Бащата живее сам.
По отношение нуждите на детето. Факторите, които ги определят на
първо място са възрастта, полът, здравословното състояние. Х. е на 16 години
и след 4 месеца ще навърши 17 години. Ученичка е и посещава редовно
учебните занятия. През 2023 г. е имала някакви здравословни проблеми и е
била в болницата 4-5 дни. Няма данни обаче да страда от някакво сериозно
или хронично заболяване. Като ноторен факт съдът приема, че що се отнася
до разходите за децата от женски пол, във възрастта, в която е Х., то те са по-
високи, в сравнение с момчетата. Нуждата от дрехи, обувки, учебни пособия,
пари за лични нужди съответно се увеличават с възрастта. С оглед на това,
5
съдът намира, че общият размер на средствата, необходими за издръжка на
Х., е в размер на 500 лв. От тях бащата следва да осигури сумата от 300 лв.
Майката и бащата имат еднакви доходи, но имотното състояние на бащата
като цяло е по-добро. От друга страна той е освободен от непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря си, а това, както е
общоизвестно, е свързано с много повече усилия, време и притеснения за
родителя, който упражнява родителските права.
От друга страна към момента минималният размер на издръжката,
според минималната работна заплата, е в размер на 233 лв. Но това са
средства, които са минимални. Нормално е за девойка на 16 години размерът
да е по-голям. Според въззивния съд бащата има възможност да заплаща този
размер на издръжката. Както е видно за нуждите на двете си деца той отделя
около 425 лв. месечно. Задължението към пълнолетния му син обаче не е
безусловно, за разлика от задължението към непълнолетната дъщеря.
Бащата на първо място е длъжен да осигури издръжката на
непълнолетните си деца, а за пълнолетните до 25 г., които учат, издръжка се
осигурява само ако това няма да представлява особено затруднение.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка
за дъщеря си Х. в размер на 300 лв. месечно, считано от датата, на която е
заведена исковата молба, до настъпването на причини за прекратяване или
изменение.
По отношение на личните контакти. Бащата е съгласен режимът да бъде
такъв, какъвто го иска дъщеря му. Не възразява да бъде един път в месеца в
събота и неделя и за останалата част – както е посочено от съда.
С оглед на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка за минало време.
Решението следва да се отмени в частта, която касае месечния режим на
лични контакти и неговата интензивност, като вместо два пъти месечно да
бъде един път месечно, в дните събота и неделя. Решението следва да се
отмени и в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка
занапред за размера над 250 до 300 лв. месечно и бащата да бъде осъден да
заплаща общо 300 лв. месечно.
По разноските. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
6
такса върху сумата от 50 лв., според нормите в ГПК и това са 72 лв. Относно
разноските пред първа инстанция на ищцовата страна, няма искане решението
да се отмени или измени в тази част. Има претенция само за разноските пред
втората инстанция. Те са в размер на 430,96 лв. Жалбата се уважава на около
70%. Другата страна няма направени разноски. С оглед частта, в която е
уважена жалбата, съдът присъжда сумата от 300 лв. за разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №222/ 12.12.2023 г., по гр.д. 295/ 2023 г. на PC –
Попово, в частта, в която е отхвърлен искът на Х. Д. С., действаща със
съгласието на своята майка П. Н. А., против Д. Д. С., за заплащане на месечна
издръжка з размера над 250 до 300 лв. месечно, както и в частта, в която се
определя месечен режим на лични контакти между Х. и баща й Д. с
интензитет два пъти месечно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Д. С. от гр. Попово, ЕГН **********, да заплаща на
дъщеря си Х. С. Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка П. Н. А. – двете от гр. Попово, месечна издръжка в размер на още 50
лв. (разликата между 250 лв. и 300 лв.), считано от 22.05. 2023 г., по банковата
сметка на майката и по начина, посочен в решението на РС – Попово от 12.12.
2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на причини за прекратяване или изменение на издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ИНТЕНЗИВНОСТ, при
осъществяване на ежемесечните лични контакти на Х. с баща й Д. С.: бащата
ще има право да взема дъщеря си всяка четвърта седмица от месеца, от 10
часа в събота, до 20 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, който следва
да взема дъщеря си от и да я връща в дома на майка й.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен предявеният
от Х. С., действаща със съгласието на майка си П. А., против баща й Д. С., иск
за заплащане на издръжка за периода от 09.08. 2022 г. – 22.05. 2023 г. в размер
на 1800 лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Д. С. от гр. Попово, ЕГН **********, да заплати на Х. Д.
С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка П. Н. А. от гр.
7
Попово, ЕГН **********, сумата от 300 лв., направени по делото разноски
пред втора инстанция, според уважената част на жалбата, платими по
банковата сметка на майката П. А..
ОСЪЖДА Д. Д. С. от гр. Попово, ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОС – Търговище сумата от 72 лв. – държавна такса върху допълнително
присъдения размер на издръжката.
В останалите части решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано само в частта относно личните
контакти на бащата и дъщерята, по реда на чл. 280 и сл. от ГПК, в
едномесечен срок от съобщаването на страните, пред ВКС. По отношение на
издръжката решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8