№ 3926
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110204642 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № BG11112023/5800/Р8-1531 от 23.02.2024 година
директорът на Национално тол управление(НТУ) към АПИ е наложил на Д. С. С., ЕГН
**********, наказание глоба в размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна по съображения за
неправилно установена фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се изтъква, че посочения в атакуваното наказателно
постановление АУАН с № BG11112023/5800/Р8-1531 /11.11.2023г. не е бил връчен на
нарушителя, което е видно от отбелязаната в него дата на връчване- 29.10.2023г., която
предхожда датата му на издаване, като при това жалбоподателят сочи, че на 11.11.2023г. му е
бил връчен единствено АУАН № BG11112023/5800/Р8-1532, срещу който и същият е
депозирал възражение в законоустановения срок, а за процесния е узнал значително по-
късно. На следващо място се оспорва авторството на деянието, в частност обстоятелството
на 26.10.2023г., именно жалбоподателя да е бил водач на товарния автомобил, с който е
допуснато нарушението, както и се изтъква, че съгласно нормата на чл.187а, ал.1 и ал.2
ЗДвП при установено нарушение в отсъствие на нарушителя, следва най-напред да се издаде
наказателно постановление срещу собственика/ползвателя на МПС. Наред с това се сочи, че
не е надлежно описано мястото на нарушението, като същото не е индивидуализирано чрез
посочване на административно-териториалната единица, в която се намира, както и, че в
АУАН и НП не е ясно и точно дефинирана нарушената законова разпоредба. В заключение
пък се излагат доводи за неправилно установена фактическа обстановка, като се изтъква, че
ППС е било оборудвано с бордово устройство, респективно за отчитане и заплащане на
дължимите такси е сключен договор от страна на превозвача "РЛ Конструкция" ООД.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
1
К., която поддържа искането за отмяна по съображения, аналогични с изложените в жалбата.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на НТУ при АПИ, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Димитров, който моли за потвърждаван на
наказателното постановление като правилно и незаконосъобразно, подкрепено с
доказателства. Изтъква, че нарушението е установено както от обективна, така и от
субективна страна, като ЗДвП допуска да се ангажира и отговорността на водача, като
задължението за заплащане на дължимите пътни такси е относимо и към тях. Претендира
присъждане на възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. С. С., с ЕГН **********, с адрес с.***, ул. "Неофит Рилски", № 2.
На 26.10.2023г. в 09:48 часа пътно превозно средство товарен автомобил влекач марка
„МАН ТГХ“, с рег. № КН *** ВС, с техническа допустима максимална маса над 12 тона, се
е движел по път А-6, км 60+705 без заплатена пътна такса, което е било засечено с
контролно устройство с идентификатор с № 10191, част от Електронната системата за
събиране на тол такси, стопанисвана от НТУ. Приложени са статични изображения във вид
на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а,
ал.3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1, ЗП, с номер на нарушението 0963C3F26D514E90E063021F160A20F4.
Съглано приложения пътен лист серия Т, № 821967 за времето от 08:58 часа на 19.10.2023г.
до 19:55 часа на 26.10.2023г. е управлявано единствено от жалбоподателя Д. С..
Този факт бил констатиран при извършена проверка на МПС на 11.11.2023г., в 05:59
часа, при преминаване на превозното средство през граничен контролно- пропусквателен
пункт Калотина, при излизането му от територията на Република България, към който
момент същото се управлявало от жалбоподателя Д. С..
Моторното превозно средство с рег. № КН *** ВС както към дата 26.10.2023г., така и
към настоящия момент, е собственост на "РЛ КОНСТРУКЦИИ" ООД. В тази връзка и с
оглед използване на платената пътна мрежа от автомобилите, използвани от последното, на
01.03.2020г. между „Интелигентни трафик системи“ АД и „РЛ Конструкции“ ООД бил
сключен Договор с предплатен баланс № 10773 с предмет предоставяне на дружеството –
ползвател на ППС на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние и на база време. В тази връзка от страна на АПИ с писмо изх. № 53-00-
1270/19.02.2024г. било изискано представяне на данни относно констатираната липса на
плащане през посочения пътен участък на път А-6. В отговор от "ИТС" АД било отразено,
че към посочените в АУАН и НП дата и час, бордовото устройство, монтирано в същото е
било изключено, неправилно включено или с изчерпана батерия.
Във връзка с посочения по-горе доказателствен запис на 11.11.2023 година бил
съставен акт за установяване на административно нарушение номер BG11112023/5800/P8-
1531 от страна на старши инспектор отдел МП-Калотина в ТД Митница София, с който
срещу Д. С. било повдигнато административно-наказателно обвинение за нарушение на
чл.179, ал.3а от ЗДвП, изразило се в управлението на 26.10.2023г. около 09:48 часа на
превозното средство с максимално допустима маса над 12 тона, а именно автомобил с рег. №
КН *** ВС, по път А-6, км 60+705, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 ЗП.
Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на
съставянето му, като същото е удостоверено с подпис в графа нарушител на стр.2 от АУАН.
2
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № BG11112023/5800/Р8-1531 от 23.02.2024 година директорът на Национално тол
управление(НТУ) към АПИ е наложил на Д. С. С., ЕГН **********, наказание глоба в
размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено
нарушение по същия текст.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
BG11112023/5800/P8-1531/11.11.2023 година, Наказателно постановление (НП) №
BG11112023/5800/P8-1531 от 23.02.2024 година, копие на СУМПС *********, копие на
свидетелство за регистрация на МПС част I и част II, Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от
08.08.2022г., Заповед № ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023г., Заповед № РД-11-749/07.06.2023г., за
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, запис на доклад от електронна
система и приложни към същия фотоснимки, Пътен лист серия Т, № 821967, справка изх. №
ISD-278179/20.02.2024г. по описа на "Интелигентни трафик системи" АД, Договор с
предплатен баланс № 10733/01.03.2020г., Трудов договор № 083/21.08.2023г. и останалите
документи, приложени по делото. Съдът възприема същите в цялост като логични,
последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по
същество се явява основателна в искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
BG11112023/5800/P8-1531/11.11.2023 година, който е съставен от старши инспектор при
АМ, в рамките на материалната и териториалната му компетентност, съобразно чл.189е,
ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал.3-3б ЗДвП и чл.6, т.2 и т.17 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници“, както и приложената № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022г. Въз
основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган –
директор на НТУ при АПИ, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно
Заповед № РД-11-749/07.06.2023г., на председателя на УС на АПИ, издадена в съответствие
с чл.189е, ал.5, 6 и 12 и чл.189ж, ал.4 от ЗДвП.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление формално са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, установените за това законови срокове. Следва изрично да се отбележи, че АУАН №
№ BG11112023/5800/P8-1531/11.11.2023 година е съставен в присъствието на нарушителя и
му е връчен за подпис, което е надлежно удостоверено видно от стр.2 на същия, с което в
пълна степен и съобразно законовите изисквания е обезпечено правото му на защита.
Допуснатата в наказателното постановление на стр.2, параграф 2 техническа грешка,
сочеща дата на връчване 29.10.2023г. по никакъв начин не променя факта на надлежно
връчване, нито пък рефлектира върху законосъобразността на АУАН и НП. Нито акта, нито
наказателното постановление страдат от пороци, които да засягат описанието на
нарушението, като в същите еднозначно е посочено, кога и къде е извършено нарушението с
номер на път, и конкретния пътен участък от същия, както и са вписани индивидуализиращи
данни за ППС. Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират пороци на АУАН
3
и НП, които да станат основание за отмяна на НП.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, Д. С. е нарушил разпоредбата на чл.179, ал.3а
от ЗДвП, съгласно, който "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв."
В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява категорията на МПС- товарен автомобил "МАН ТГХ" с рег. № КН *** ВС, а
именно такова с максимална допустима маса над 3, 5 тона, в конкретния случай над 12 тона,
предвид, на което същото попада в приложеното поле на чл.10б, ал.3 Закона за пътищата. На
следващо място от приложения доказателствен запис- доклад №
0963C3F26D514E90E063021F160A20F4 генериран от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, и фотоснимки към същия, категорично се установява, че на
26.10.2023г., около 09:48 часа превозното средство е преминало по път А-6, в частност през
км 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото е да е отчетено
бордово устройство, позволяващо установяване на изминато разстояние и заплащане на
дължимата пътна такса, като съгласно наличната по делото справка от "Интелигентни
трафик системи" ЕАД, към посочения момент бордовото устройство е било изключено т.е.
не е осигурено отчитане на изминатото разстояние. Иначе казано нарушението е безспорно
установено от обективна страна.
На следващо място, съдът намира, че от представените от страна на собственика на
ППС данни, а именно пътен лист и извлечение от дигитална карта на водача, както и копие
на СУМПС, по несъмнен начин се установява и факта, че водач на товарния автомобил към
посочения момент е бил именно жалбоподателя Д. С., като именно водача на превозното
средство, а не неговия собственик е субект на отговорността по чл.179, ал.3а ЗДвП, като за
собственика или ползвателя на ППС е налице самостоятелно основание за ангажиране на
отговорността. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина-
непредпазливост, като водачът е могъл и е бил длъжен да се увери, че бордовото устройство
е изправно, но не е сторил това.
При все това обаче съдът намира, че размерът на наложената глоба противоречи на
изискването за пропорционалност на санкцията като налагането й, влиза в колизия и с
изискванията на чл.2, & 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/24 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, съгласно която: "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство".
Правилото е въведено в националната нормативна уредба с приемането на чл.10б, ал.7-9
ЗП, в сила от 01.01.2024г., но при все това настоящият съдебен състав намира, че независимо
от предвидения вакацио легис, доколкото към момента на нарушението нормите на ЗП,
уреждащи хипотезата на неотчетено плащане са в колизия с Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., които имат пряко действие, то приложение е
4
следвало да намерят именно последните, като при наличието на валиден и действащ договор
за предоставяне услуга за електронно събиране на тол такси, доставчикът на услугата е
длъжен да уведоми собственика на ППС за доброволното заплащане на ТОЛ такса за
конкретния сегмент, което в случая не е направено. Доставчика по договор и АПИ, като
събиращи пътни такси, следва да изпълнят процедурата като е информира превозвача за
неработещото бордово устройство и му се предостави възможност за доброволно заплащане
на дължимата пътна такса, преди да се пристъпи към санкционирането, и то с глоба в
значителен дори спрямо таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП размер. Последната от своя страна се
определя на база тарифата приета на основание чл.10б, ал.6 ЗП, а именно Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване по републиканската пътна мрежа, като за автомобил от
посочената в свидетелството за регистрация екологична категория- Евро 5, с маса над 12
тона и 5 оси, таксата за използване на АМ, се равнява на 0, 35 ст/км.
С оглед на това съдът намира, че е налице за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото не е спазено посоченото по-горе изискване за предварително
уведомяване и предоставяне на възможност за заплащане на таксата, преди да се пристъпи
към налагането на глоба(изрично в този смисъл и актуалната практика на касационната
инстанция като например Решение № 12987 от 26.07.2024г. по адм.д. № 5353/2024г.,
Решение № 10727 от 03.07.2024г. по адм.д. № 3372/2024г., Решение № 10721 от 03.07.2024г.
по адм.д. № 3477/2024г. всички по описа на АССГ).
Наред с това размерът на същата от 1800 лева, който е фиксиран, значително
надхвърля размера на незаплатената такса, както и на евентуално дължимата по силата на
чл.26, ал.2 Тарифата вр. чл.10, ал.1, т.2 ЗПътищата, компенсаторна такса, която пък се
равнява на 750 лева, като такъв противоречи на принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл.5 ДЕС. Следва да се изтъкне, че изискването за съразмерност,
последователно е залегнало в практиката на СЕС(например решения С-259/12, С-263/11, С-
210/10, С-501/14, както и цитираната в същите практика), и същото налага използваните
санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и необходимото за постигане целта на
закона, като за да се прецени дали санкцията е съобразена с принципа на пропорционалност,
следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с
тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Съдът намира, че в
настоящи случай тези изисквания не са били спазени, като с оглед цитираните по-горе
стойности на евентуално дължима пътна такса, наложената имуществена санкция се явява
самоцел, и има преимуществено репресивен характер, в противовес и с целите на
административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл.12 ЗАНН.
Посочените съображения са основание да се определи наказателното постановление като
издадено в противоречие с материалния закон.
Предвид на изложеното, съдът намира, че поради недоказаност на авторството и
вината, както и поради нарушения на материалния закон, наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят Д. С. е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор за правна помощ е
заплатена сумата от 600 лева. Предвид отсъствието на релевирано от насрещната страна
възражение за прекомерност, въпросът за ревизирането на неговия размер не се нуждае от
обсъждане, като наред с това същото е в размер близък до законоустановения минимум.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на администрацията, към която се числи
наказващия орган, а именно - АПИ.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № BG11112023/5800/Р8-1531 от 23.02.2024
година директорът на Национално тол управление(НТУ) към АПИ е наложил на Д. С. С.,
ЕГН **********, наказание глоба в размер на 1800(хиляда и осемстотин) лева на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, сумата от 600 лева - съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6