Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 961/04.11.2014 г. по гр. д. № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на „Е. П.” , със седалище и адрес на управление: гр. В., район В. В., Бизнес парк В., сграда 6, ЕИК *********, че С. Н. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. С. В. № 8, В. Г, не дължи на посоченото дружество сумата 1 700.14 лв. (хиляда и седемстотин лв. и 14 ст.), представляваща начислената по партидата му с клиентски номер * корекция на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ на стойността на потребена, но неотчетена ел. енергия за периода 24.01.2014 г. до 23.04.2014 г., за която е издадено дебитно известие № */ 28.04.2014 г. Със същото решение е осъдено „Е. П.” , със седалище и адрес на управление: гр. В., район В. В., Бизнес парк В., сграда 6, ЕИК *********, да заплати на С. Н. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. С. В. № 8, В.Г, сумата 420 (четиристотин и двадесет) лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Е. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г, ЕИК ********* против Решение № 961/04.11.2014 г. по гр. д. № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Излага се, че, за да постанови решението си съдът приел, че в случаите, когато при извършване на проверката потребителят или негов представител отсъстват, което обстоятелство в случая било установено, и се констатирало промяна в схемата на свързване, чието възстановяване се извършва на място, какъвто бил настоящия случай, констативният протокол трябвало да бъде подписан от представител на ответника, от двама свидетели, които не са служители на ответника и от служител или служители на полицията. Прието било, че в просеяния констативен протокол имало подписи на служител на Мрежи и на двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа, но липсвали подписи на служител на полицията. Също съдът бил приел, че СТИ било метро логически негодно, поради доизвършена метрологична проверка в съответствие със ЗИ. Излага се, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установявало, че на основание цитирания текст, на 23.04.2014 г. от оправомощени за това служители на „Енерго - Про Мрежи" била извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект в с. М., при която било установено, че средството за търговско измерване не измервало потребяваната електрическа енергия, поради което било подменено сново. За установеното при извършената на 23.04.2014 г. проверка, служителите на „Е. Мрежи" съставили констативен протокол № 1500471 от същата дата. В съответствие с изискването на чл. 47 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия протоколът бил подписан от служители на дружеството. Установено било по делото, че свидетели на установяването на неправомерно присъединяване и съответно съставянето на констативния протокол били А. Х. и Р. Р., които със своите подписи удостоверили отразените в протокола факти. И двамата свидетели не били възразили по нито една от отразените в съдържанието на протокол констатации, в това число и за установеното въздействие върху схемата на електромера. Твърди се, че безспорно, констативният протокол имал характер на частен свидетелстващ документ и фактите, който той установявал следвало да се преценяват с оглед на всички останали доказателства по делото. В тази връзка по делото били изслушани свидетели, чиито показания подкрепяли изцяло отразените в протокола констатации. По делото не били налични доказателства, опровергаващи съдържанието на констативния протокол. В този смисъл отразените в него факти били доказано налични и приемайки обратно то съдът бил постановил неправилно решение. Излага се, че дори и да се приемело, че било допуснато нарушение в процедурата, доколкото протоколът не бил подписан от органите на полицията, то същото било несъществено и не променяло установените при проверката факти. На следващо място в жалбата се излага още, че съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза не съществували данни за техническа неизправност на процесното СТИи/или схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа. Причина за неотчитането на потребената електроенергия било изменение на ъгъла на оста на въртящия се диск, вследствие на което се затруднявало движението на същия и той спирал. Следователно, въпреки непреминаването му през метрологична проверка СТИ било годно за измерване. Обаче поради развиването и накланянето на таблото напред, било налице неотчитане от измервателната система на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Очевидно била налице повреда на СТИ. Същата обаче не касаела метрологичната му годност, а се състояла в промяна положението на корпуса му по начин, водещ до неотчитане преминалата през захранващия кабел към абоната ел. енергия. Освен това, техническа неизправност не била установена по време на извършената на 23.04.2014 г. проверка. Според вещото лице сама по себе си метрологичната негодност не водела автоматично до техническа неизправност на средството за търговско измерване, респективно не влияела върху способността му да измерва точно преминаващата през него електрическа енергия. Данни за такава не били и налице по делото. Още повече, че количеството електрическа енергия изчислено при корекцията, според вещото лице, е можело да бъде достÓвена на абоната през процесния период, респективно да бъде потребена от него. От друга страна, макар средството за търговско измерване да било собственост на енергоразпределителното предприятие, съгласно чл. 15, т. 5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Мрежи" ползвателят имал право при съмнения за неточно измерване на използваното количество електрическа енергия, да поиска „Е. Мрежи" да осигури проверка или организира метрологична експертиза на средството за търговско измерване по реда на Закона за измерванията, при спазване изискванията на глава девета от Общите условия. Такова искане обаче не било правено от страна на ищеца. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 16 от Общите условия, ползвателят на предоставяната от „Енерго - Про Мрежи" електрическа енергия бил задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „Енерго - Про Мрежи" е възложило дадената дейност или овластен държавен орган. Отделно от това, съгласно чл. 16 от Общите условия ползвателят бил задължен и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно изброения ред. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че абонатът бил ползвал доставена му електрическа енергия, същата не била отчитана, съответно не била заплатена. В този смисъл доказано било виновно неизпълнение на посоченото по-горе негово задължение, което има силата на закон по смисъла на чл. 20а от ЗЗД. При тези данни първоинстанционният съд следвало да приеме, че електроразпределителното предприятие било доказало осъществено действие, което имало за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия. Налице било виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлявало неизпълнение на договорните му задължения, поради което следвало да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. По делото бил доказан периода, за който не била заплатена доставената електрическа енергия, като цената била изчислена според методиката за определянето й. По тези съображения потребителят дължал на електроразпределителното дружество цена за доставената електрическа енергия, поради което предявеният отрицателен установителен иск бил неоснователен и е следвало да се отхвърли. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от С. Н. И. от гр. В. Т. против “Е. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Бизнес Парк – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 1 700.14 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 24.01.2014 г. - 23.04.2014 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия в недвижим имот, намиращ се в с. Мусина, Община Павликени, ул. "Трета" № 29, като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер *. Служители на „Е. Мрежи" съставили Констативен протокол № 1500471/23.04.2014 г., на основание, на който била начислена електрическа енергия по партидата му в размер на 1 700.14 лв. за периода 24.01.2014 г. - 23.04.2014 г., на основание чл. 48, ал. 1, т. 1б от ПИКЕЕ за неточно измерване на ел. енергия. По повод на начислените суми между ищеца и ответното дружество била в ход кореспонденция. Ищецът не бил съгласен с твърдяното, поради което депозирал жалби до ответника на 15.05.2014 г., но в отговор ищецът получил писмо от 21.05.2014 г., в което отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочените суми. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция. Оспорва констатациите в констативен протокол за техническа проверка. Излага, че електромерът, заедно с таблата и шкафовете, където е поставен, са собственост на „Е. Мрежи” и същите са заключени и пломбирани от тях. Заявява, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1б от ПИКЕЕ била неправилно приложена. В констативния протокол липсвали задължителните реквизити. За извършената проверка не бил уведомен, нито бил упълномощавал определено лице, което да присъства при извършването й. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 700.14 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 24.01.2014 г. - 23.04.2014 г. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.По същество на спора, реливира твърдения, че процесната сума е съобразена с принципите и методологията на корекционните процедури, като на сочи, че при проверката, съгласно протокол № 1500471/23.04.2014 г. било установено, че една част от пренесените количества електроенергия и доставени до цитирания по-горе адрес не се измерват и отчитат от СТИ. Спазени били всички изисквания при проверката за правилното отчитане от СТИ на доставената на абоната ел. енергия, констатирано било че електромерът не е отчитал и съответно не е заплащана потребената ел. енергия, доставена на абоната. Заема становище, че правото на корекция било предвидено в одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., които били задължителни за страните по правоотношението, свързано с доставка на електроенергия, и утвърдената методика била гаранция за равноправно третиране на потребителите при установяване на грешка в измервателните уреди. Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът С. Н. И. от гр. В. Т. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в с. М., Община П., ул. ".... От представения по делото копие от Констативен протокол № 1500471/23.04.2014 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Мрежи" , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер №.... При същата било установено, че основата на електрическото табло е развита в горния край, в резултат на което електромерът е наклонен напред и тъй като СТИ е индукционно, това водело до задържане на диска и неотчитане на консумираната електроенергия. Установено било, че при изправяне на електрическото табло, дискът започвал да се върти нормално и да отчита консумираната енергия. Електромерът бил демонтиран, поради изтичане на срок за метрологична проверка. Проверката е извършена и констативния протокол е съставен в отсъствието на клиента и в присъствието на свидетелите - Ангелина Георгиева Христова и Румен Костадинов Рачев. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 24.01.2014 г. - 23.04.2014 г., общо 90 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. П.” е съставил фактура № */28.04.2014 г., на стойност 1 700.14 лв. По делото не са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е.ОН България Мрежи” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че при описаното в протокола относно положението на СТИ, обслужващо имота на ищеца, се изменя ъгъла на оста на въртящия се диск, вследствие на което движението на същия се затруднява и той спира и преминаващата ел. енергия не се отчита, като е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия. Вещото лице дава заключение, че чрез процесното СТИ, по начина по който е свързан с електроразпределителната мрежа, не е възможно да бъде измерена цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия в периода 24.01.2014 г. - 23.04.2014 г. дава заключение, че не съществуват данни за техническа неизправност на процесното СТИ и/или схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа. В съдебна заседание заявява, че СТИ на ищеца е минал метрологична проверка през 2002 г., когато е произведен и е подлежал на последваща метрологична проверка през 2006 г., като към момента на проверката е бил с изтекла метрологична годност. Установява, че корекцията на количеството ел. енергия е извършена на основание чл.48 ал.1 т.1Б от ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението и е математически правилно изчислена в размер на исковата сума. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 961/04.11.2014 г. по гр. д. № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. второ от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. Настоящия съдебен състав приема, че сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена от потребителя ел. енергия, а се явява компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на ел. енергия от средството за търговско измерване в резултат на негова неизправност. Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В случая се установява, че проверката е осъществена на 23.04.2014 г., но от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства не се установи, първоначалната дата, а именно кога е монтиран електромера. Последното е необходимо, за да бъде обособен ясен период (от – до), който съобразно разпоредбата на горецитираната правна норма не може да бъде по-дълъг от 90 дни. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ сочи, че за битови клиенти (какъвто е и настоящия случай), при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В заключението си вещото лице посочва, че определената с корекцията крайна цена на допълнително начислено количество ел. енергия е съобразена с посочената методология на чл. 48, ал. 1, б. „б”. Част от правилата, които уреждат едностранната възможността на ответника да осъществява едностранна корекция на количество ел. енергия са и задълженията му посочени в чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ, която правна норма го задължава при извършване на проверката да състави КП, и то такъв който отговаря на изискванията на Правилата, за бъде надлежно извършена корекционната процедура. Задължително условие е протоколът да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол следва да се подпише от поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. При отсъствие на абоната или отказ от последния, КП се изпраща на осн. чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ от операторът на съответната мрежа на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Съдът намира, че така посочените правила императивно задължават операторът на съответната мрежа извършващ проверката да доведе до знанието на абоната за същата, като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическия състав на хипотезата на чл. 47 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая липсва подпис от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Съдът приема от събраните писмени доказателства, че в случая се касае именно за промяна на схемата на свързване по см. на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, която е констатирана в Констативен протокол № 1500471/23.04.2014 г., и която схема е била правилно възстановена след приключване на проверката, така както се сочи в протокола. В настоящата хипотеза корекцията се извършва само на основание на констативния протокол за проверка, който следва да отговаря на освен на изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ, но и на специалните изисквания на чл. 48 от ПИКЕЕ, а именно да е съставен в присъствието и подписан от орган на полицията. Не може да бъде направен извод в настоящия случай, че корекционната процедура е спазена. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е установил, че корекционната процедура съответства на посочените норми в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Следва да се отбележи на следващо място, че съгласно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕ операторът на съответната мрежа има право да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни. Установено е по делото от неоспореното заключение на СТЕ, че процесният електромер с фабр. № 8134489 е преминал проверка за първоначална метрологична годност през 2002 г. Доказателства за датата на предходна проверка на средството не са представени по делото, поради което съдът приема, че метрологичната му годност е изтекла през 2006 г. Към момента на извършената проверка на техническата му изправност на 23.04.2014 г., когато електромерът е демонтиран, същият не е бил метрологично годен. Ето защо съдебният състав приема, че в конкретния случай предпоставките на законосъобразната корекция на сметка, и приложимият за конкретния потребител период на корекцията са недоказани по делото. Горното обаче би могло да бъде санирано с извършване на метрологична експертиза, доколкото нейните задачи и използвани методи са напълно идентични със задачите и методите, които се поставят и използват при метрологична проверка, но това не е извършено. Задължението на ответното дружество да поддържа техническата изправност на СТИ и да ги заявява и представя за проверка в БИМ произтича от нормата на чл. 44 ЗИ и по силата на ОУ на ДПЕЕЕМ. В случая ответното дружество не е ангажирало доказателства, от които да се установява изпълнението на това задължение, както и, че към момента на отчитането и за отчетния период монтирания в обекта електромер е бил метрологично годен да измерва доставяната в обекта електроенергия. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 961/04.11.2014 г. по гр. д. № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 961/04.11.2014 г. по гр. д. № 1793/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |