РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1014/20.5.2021г.
град Пловдив, 20. 05. 2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
Членове:
Татяна Петрова
Йордан Русев
при секретаря Д. Й. и прокурора Б. М., като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 324 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Е.Н.В., ЕГН **********,***,
чрез адв.Д., против решение № 260661 от 06.12.2020 г. по АНД № 6345/2020 г.
Твърди се
незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи за липса на изложени мотиви
касателно конкретиката на процесния казус.
Иска се
отмяна на оспореното решение.
В съдебно
заседание от адв.Д. се излагат доводи в подкрепа на заявената теза.
Ответната
страна не се представлява в съдебно заседание.
Прокурор от
ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
настоящото касационно оспорване е Решение № 260661 от 06.12.2020 г. по АНД №
6345/2020 г. по описа на РС-Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К
№ 3802839 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на Е.Н.В., ЕГН **********,***,
на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В мотивите
на първоинстанционният съд са обсъдени подробно направените в първата инстанция
оплаквания, както и въпросите, имащи отношение към административнонаказателната
отговорност, като тези мотиви се
споделят от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им –
чл.221 ал.2 от АПК.
Съдът приема
за неоснователни доводите по касационната жалба.
Противно на
твърдяното в нея, ПРС е обсъдил и изложил обосновани мотиви по конкретните възраженията
на жалбоподателя.
Касаторът
претендира най-общо касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1-2 от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че необоснованост на съдебното решение на РС, не се
въздига като самостоятелно касационно основание по см. на НПК. Що се отнася до
твърдението за постановяване на акта на РС при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, то следва да се има предвид, че съгласно чл. 348, ал. 3
от НПК
"Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. – ДВ,
бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или
протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3.
присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението. Касаторът от своя страна не мотивира доводи относно липсата на
мотиви или протокол от с. з. пред
въззивната инстанция, нито за незаконност на съдебния състав постановил
решението, нито, че е нарушена тайната по време на постановяване на решението.
Формално твърди, че са му ограничени процесуални права, тъй като не били
обсъдени всичките възражения в жалбата и че липсва конкретика на изложените
мотиви съотнесена към казуса.
Настоящата
инстанция намира това оплакване за напълно неоснователно, като се съобрази
обжалваното решение. Видно от неговото съдържание, то дава самостоятелен и
правно обоснован отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя, настоящ касатор,
оплакване в насока незаконосъобразността на процесния ЕФ. Тези фактически и
правни доводи изцяло се споделят, което не налага тяхното приповтаряне. Ето
защо твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК
се явява изцяло неоснователно. Няма допуснато от РС нарушение на
съдопроизводствените правила, което да води до ограничаване процесуалните
правила на страната. Изложените мотиви от ПРС са ясни и конкретни и се съотнасят
към процесния ел.фиш.
Друг,
посочен в изложението в хода по същество, довод от страна на адв.Д., е
обоснован с липсата на приложена към протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2017 г. снимка на разположението на АТСС, който също се явява
неоснователен. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата
изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда, но това изискване
касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически средства и системи
за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно разположени на
участък от пътя. Легалната дефиниция на понятието "автоматизирани
технически средства и системи" и посочване на видовете такива се съдържа в
§ 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП.
Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за
измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушение в присъствие или отсъствие
на контролен орган, които могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган: б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. В разглеждания случай нарушението е установено с техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол, която е била прикрепена към
превозно средство/служебен автомобил, а не с такова, което е било временно
разположено на пътя. При тези данни се налага извод, че в случая, противно на
твърденията на касатора, не е било необходимо въобще изготвянето на снимка на мястото, на което е
била поставена АТСС. Впрочем и това възражение на касатора е подробно обсъдено
в мотивите на ПРС като са изложени обосновани съображения, които отново не
следва да се повтарят. В крайна сметка, настоящата инстанция намира за нужно да
посочи, че снимка по преписката има (противно на твърденията за липса на
такава) като императивното изискване на закона е да има снимка за
разположението на уреда, а не на зоната му на действие.
При
извършената служебна проверка на решението
съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което
следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде
оставено в сила.
Воден от изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260661 от 06.12.2020 г. по
АНД № 6345/2020 г. по описа на РС-Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: