Р Е Ш Е Н И Е № 651
гр.Пловдив, 27.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и
осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 505 по описа
за 2019 година,
намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл. 231, ал.3 от ДОПК.
НАП – София,
чрез ТД на НАП – Пловдив, съдебен адрес:***, в качеството му на публичен
изпълнител, твърди, че К.Г.К. е длъжник с установени и изискуеми публични
задължения в размер на 126010.81 лв., от които главница в размер на
56 894.34 лв. и лихви в размер на 69 116.47 лв. Твърди също, че
длъжникът е **** в ответното дружество „Смак“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. 4-ти януари 36, ет.4, ап.6. Твърди също,
че публичният изпълнител е изготвил и връчил на ответника изявление, на
основание чл. 231, ал.3 от ДОПК, за прекратяване на участието на длъжника в
дружеството и е указал тримесечен срок от връчване на изявлението, в който
дружеството да изплати публичните задължения на съдружника. Тъй като срокът е
изтекъл на 10.03.2019 г., а задълженията не са платени, претендира ответното
дружество да бъде прекратено.
Ответното
дружество „Смак“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител адв.
П.Т., АК – Пловдив, съдебен адрес:*** оспорва основателността на иска. Счита,
че не е ясно от какво са породени публичните задължения на К.К., както и от
кога са изискуеми. Счита същите за погасени по давност, на основание чл. 171,
ал.1 от ДОПК. Оспорва също наличието на наложен запор върху дяловете на
длъжника, тъй като наличния такъв е по различно изпълнително дело от посоченото
от ищеца. Твърди също, че не е изтекъл изискуемия по чл. 231, ал.3 от ДОПК
тримесечен срок, тъй като на дружеството не е връчено надлежно изявление за прекратяване
участието на длъжника в него в съответствие с чл. 30 от ДОПК.
В
допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията си. Относно вида,
основанията и датата на възникване на задълженията на К.К. се позовава на
приложена към исковата молба справка. Счита, че съдът не е компетентен да
прецени дали задълженията на ищеца са погасени по давност, а това е изцяло в
правомощията на публичния изпълнител. Оспорва се твърдението запорът на
дружествените дялове да е наложен по различно изпълнително дело, счита че
изявлението е връчено при спазване на всички процесуални правила.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
По
делото е прието като доказателство изявление изх.№ С
180016-138-0000051/20.03.2018 г. по чл. 231, ал.3 от ДОПК на публичен
изпълнител при НАП – ТД Пловдив до СМАК ЕООД Пловдив, с което дружеството се
уведомява, че на основание Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
2323/2010/000041/30.09.2014 г. и запорно съобщение изх.№
2324/2010/000042/30.09.2014 г., съгласно които по изпълнително дело №
16100002324/2010 г. е наложен запор върху дяловете на К.Г.К. в СМАК ЕООД, се
заявява прекратяване на участието на длъжника К.К. в него. Дружеството е
поканено да изплати в 3-месечен срок от връчване на изявлението публичното
вземане по цитираното изпълнително дело като е уведомено и за последиците от
неизпълнение на посоченото – публичният изпълнител или публичният взискател ще
предявят иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото
прекратяване.
Изявлението
е връчено на дружеството с писмо с обратна разписка от 18.04.2018 г. и от
11.12.2018 г. като и в двете обратни разписки изрично е посочен номера на
изявлението.
Представени
са също цитираното запорно съобщение от 30.09.2019 г., изпратено от ТД на НАП –
Пловдив до АВ-СВ, Търговски регистър, с което във връзка с установено и
изискуемо публично вземане в размер на 88 296.53 лева по цитираното изпълнително
дело, се налага запор върху притежаваните от длъжника К.К. дружествени дялове
от капитала на СМАК ЕООД в размер на 5 000 лева, както и цитираното
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.09.2014 ж., с което е
наложен запор върху посочените дялове от капитала на дружеството.
При
така събраните писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно тази разпоредба, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. А според ал. 4-та, изр. първо, съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането е удовлетворено.
От горните разпоредби следва, че за да бъде уважен иск по чл. 231, ал. 3 от ДОПК, трябва да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: наличие на публично вземане по висящо изпълнително дело, наложен запор върху дружествените дялове на длъжника по изпълнението, които той притежава в търговското дружество-ответник по предявения иск, получено от дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника като съдружник и изтекъл тримесечен срок от получаване на това изявление.
Съответно искът подлежи на отхвърляне, в случай на установяване в рамките на исковото производство, че дружеството-ответник е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или ако се установи, че вземането по изпълнителното дело е удовлетворено.
Не се спори между страните, че К.К. е **** на „СМАК“ ЕООД, ЕИК *********. Не се спори и за това, че против него е образувано изпълнително дело № 16100002324/2010 г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания за сумата 126 010.81 лева., от които 56 894.34 лева главница и 69 116.47 лева лихви, изчислени към 19.06.2019 г.
Първото основно възражение на ответното дружество е, че „не става ясно какво е основанието за посочените задължения, както и от кога същите са изискуеми“. Тъй като в приложеното постановление е посочено, че се касае до начислени задължения за периода 2009-2013 г., ответникът прави и второто си основно възражение, а именно – че задължението за главница е погасено на основание чл. 171, ал.1 от ДОПК с изтичане на 5- годишна давност, а задълженията за лихви на основание чл. 111 от ЗЗД – с изтичане на 3 годишен давностен срок.
Съдът намира тези възражения за неоснователни.
Основателността на иска по чл. 231, ал.3 от ГПК, представляващ способ за принудително изпълнение, се обуславя от наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки. Доколкото се касае до способ на принудителното изпълнение извън преценката на съда е основателността на вземането и възраженията във връзка с него. Ето защо, възраженията на ответника за изтекла погасителна давност на публичните задължения на длъжника, както и за липса на яснота от какво са породени те, съдът намира за неоснователни.
Ответникът възразява също, че не е наложен надлежно запор върху дружествените дялове на К.Г.К. в посоченото дружество, тъй като запорът бил наложен за сумата 88 296.53 лева и по различно изпълнително дело - № 22324/2010 г.
Съдът не споделя изложения довод.
Както се посочи, пълният номер на образуваното срещу длъжника изпълнително дело е 16100002324/2010 г., по което е установен общ размер на задълженията му от 121 117.28 лева. Няма спор, че е наложен запор на дружествените дялове до размер на сумата 88 296.53 лева, за която сума публичният изпълнител е приел, че изпълнението ще бъде затруднено. Както в постановлението за налагане на обезпечителната мярка, така и в запорното съобщение са цитирани изпълнителното дело и номерата на актовете. Посоченото обстоятелство, както и факта, че не се ангажираха каквито и да е доказателства против посочения длъжник да е налице друго изпълнително дело, съдът намира за основателни да приеме, че не е наличие порок при налагане на тази обезпечителна мярка. Тук е мястото да се посочи, че самото постановление подлежи на обжалване, по реда, посочен изрично в него, което не е било направено от ответното дружество, което няма спор е заинтересована страна да го направи предвид нормата на чл. 231 от ДОПК. Ето защо, така изложеният довод е неоснователен.
На следващо място, твърди, че 3-месечния срок, не е изтекъл, тъй като ответното дружество не е редовно уведомено за изявлението на ищеца. Според ответника, в представените писма с обратна разписка не са посочени трите имена на получилия ги, той не е пълномощник или представител на дружеството, липсва ЕГН на получателя.
Съдът намира така посочените доводи за неоснователни.
В процесния случай са представени две обратни разписки.
Първата е с отбелязване, че е налице отказ от получаването й като на тази разписка не е налице какъвто и да е подпис.
Не така стои въпроса с обратната разписка от 10.12.2018 г., изпратена до седалището и адрес на управление на дружеството, което съвпада с адреса на процесуалния му представител по делото. В нея коректно са посочени име на получателя, подпис и качество като част от деловодството. Получаването на кореспонденция с обратна разписка от деловодството на дружество безспорно го ангажира изцяло като не може да се сподели за основателен довода, че лице от това деловодство следва изрично да е пълномощник на дружеството. Овластяването с права и задължения на посоченото работно място в офис, вписан изрично като седалище и адрес на управление на дружеството, е достатъчно да се приеме, че извършваните действия в него ангажират напълно търговеца.
Неоснователен е и довода, че в писмата-обратни разписки не е посочено какво точно се изпраща. Напротив, и двете разписки изрично съдържат пълния номер на цитираното изявление.
В случая съдът намира за доказани кумулативните законови предпоставки за уважаване на процесния иск, тъй като се установи, че е налице публично вземане по соченото в исковата молба изпълнително дело, като в производството по същото дело е наложен /и вписан в ТР/ запор от публичния изпълнител върху всички притежавани от длъжника по изпълнението дружествени дялове от капитала на търговското дружество-ответник по процесния иск, а самото дружество е получило на датата 10.12.2018 г. изявлението на публичния изпълнител за прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството и към момента на предявяването на иска - 21.06.2019 г. са изтекли повече от три месеца от получаване на същото изявление.
От друга страна, не се установи по настоящото дело нито една от евентуалните предпоставки за отхвърлянето на предявения иск, тъй като не се доказа публичното вземане по горното изпълнително дело да е удовлетворено или пък дружеството-ответник да е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на длъжника-съдружник и определена по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ част от имуществото на дружеството. В този контекст следва да се подчертае, че доказателствената тежест за установяване факта на погасяването на публичния дълг, предмет на принудително изпълнение по соченото в исковата молба изпълнително дело, или пък на факта на изплащането по сметка на публичния изпълнител на припадащата се на длъжника част от имуществото на дружеството-ответник, лежи върху самия ответник, за което съдът му е дал указания в доклада по делото, но ответникът не е ангажирал никакви доказателства в посочената насока.
Предвид горните съображения, съдът намира процесния иск за основателен, поради което следва да бъде постановено решение за прекратяване на дружеството-ответник „СМАК“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК.
Що се касае до ликвидацията на ответното дружество, то тя е последица от прекратяването му и несъмнено следва да бъде извършена, но свързаните с това действия /по откриване на производството за ликвидация, назначаването на ликвидатор и определяне срок на ликвидация/ са от компетентността на Агенция по вписванията и не се извършват от съда в производството по предявения иск за прекратяване на дружеството. Първо служебно следва да бъде вписано в търговския регистър прекратяването на дружеството, за която цел препис от настоящото решение ще се изпрати на АВ след влизането му в сила и след това трябва да бъдат предприети от самата агенция действия по ликвидация на дружеството-ответник.
С оглед уважаването на иска и тъй като ТД на НАП-Пловдив е защитавана по настоящото дело от юрисконсулт, то на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва в нейна полза на бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено като размер съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП. С оглед на това следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., чието плащане е в тежест на ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ОС-Пловдив сумата от 80 лв. държавна такса.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК търговското дружество „СМАК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. 4-ти януари 36, ет.4, ап.6.
ОСЪЖДА „СМАК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. 4-ти януари 36, ет.4, ап.6, да заплати в полза на ТД на НАП-Пловдив сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „СМАК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. 4-ти януари 36, ет.4, ап.6, да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ държавна такса, дължима на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането му в сила решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на прекратеното дружество.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването, след което да се образува от агенцията производство по ликвидация на прекратеното дружество.
СЪДИЯ: