Определение по дело №180/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 119
Дата: 29 януари 2020 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100900180
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 119                                           29.01.2020                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..………………граждански състав …………..

на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

                                                         Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

търговско дело № 180 по описа за 2019 година.

Производството е образувано по повод исковата молба на Н.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Р.И., със съдебен адрес:***, против „Индиго“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Джон Пол ОСъливан и против „Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Граф Игнатиев“ №10, вх. Б, ет.5, ап.15, представлявано от Джон Пол ОСъливан, двамата ответници чрез адв. Н. Гарова, със съдебен адрес:***, офис 225Б, с искане да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 132, том I, peг. № 1487, дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, на някое от следните основания, предявени в условията на евентуалност: поради нарушаване на чл. 582 от ГПК и чл. 584, т.3 от ГПК, поради липса на форма и съгласие, поради нарушаване на морала и добрите нрави, поради нарушаване на чл. 38 и чл. 40 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.

Постъпил е писмен отговор от пълномощника на ответниците.

Препис от отговора е бил връчен на ищеца с указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба. В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. В срока по чл.373 от ГПК е подаден допълнителен отговор от процесуалния представител на ответниците.

При това положение, с оглед осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 109 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция (70 137,60 лв.), който е и съд по местонахождение на недвижимия имот.   

Възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са частично основателни. Искът за прогласяване недействителността на процесната сделка поради нарушаване на чл. 40 от ЗЗД е недопустим, тъй като е предявен от ненадлежна страна. Съгласно т.3 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

В останалата им част възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са неоснователни. В решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК, ВКС е приел, че предявеният от съдружник установителен иск, с който се атакува действителността на сделка, извършена от дружеството, не би могъл да се приеме за лишен от правен интерес само въз основа на факта, че съдружникът не притежава самостоятелни права върху отчуждения имот, предмет на сделката. Правният интерес се обосновава и преценява винаги конкретно с оглед твърденията в процеса /в т. см. реш. № 62/12.07.2011 г. по търг. д. № 458/10 г. на ВКС, първо т. о., реш. № 133/22.11.11 г. по т. д. № 17/11 г. на ВКС, първо т. о., реш. № 83/18.07.11 г. по т. д. № 747/10 г. на ВКС, първо т. о. и др./. В случая ищецът е навел съображения за опосредено рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия имот, собственост на дружеството, върху имуществените му права като съдружник, които са част от неговите членствени права /на дял от печалбата или на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството/. Предвид възприетото разрешение в т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК, че решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган, тези права не са защитими по реда на чл. 74 ТЗ. От друга страна, в настоящия случай другият съдружник и управител притежава 4/5 от дяловете в капитала, което на практика води до неприложимост и на разпоредбата на чл. 145 от ТЗ за търсене на отговорност за действията на управителя, тъй като същата е обусловена от решение на Общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т.8 от ТЗ. Предвид горното и с оглед факта, че и двете страни по разпоредителната сделка са представлявани от едно и също физическо лице като техен законен представител и че имотът е разпореден в полза на дружество, в което последният е едноличен собственик, правният интерес от оспорване действителността на отчуждителната сделка, страна по която е дружеството, следва да се счита обоснован.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК:

Ищецът твърди, че е съдружник в „Индиго“ ООД и притежава 10 дяла от капитала му на стойност 1 000 лв., а останалите 40 дяла на стойност 4 000 лв. се притежават другия съдружник Джон Пол ОСъливан. Последният е и едноличен собственик на капитала и управител на „Кристим Пропъртис“ ЕООД, от което ищецът прави извод, че ответните дружества са свързани лица.

От справка в Имотния регистър ищецът установил, че на 31.03.2016 г. двамата ответници, представлявани от управителя си Джон Пол ОСъливан сключили договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том I, peг. № 1487, дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, за следния недвижим имот, собственост на „Индиго“ ООД, а именно: поземлен имот с идентификатор 67800.53.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-138/24.01.2011 г. на Началник на СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Созопол, местност „Мапи“, с площ от 3 327  кв.м., територия урбанизирана, начин на трайно ползване; ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 010135, при съседи: 67800.53.161, 67800.53.35, 67800.53.165, 67800.53.155, 67800.54.145, 67800.53.41, 67800.53.33, 67800.53.32, който е идентичен с описания в акта за собственост, а именно: поземлен имот с начин на трайно ползване нива, площ от 3,360 дка, пета категория, находящ се в местността „Мапи“, съставляваща имот с пл. номер 010135 по плана на землището на гр. Созопол, ЕКАТТЕ 67800, при граници и съседи: имоти с планоснимачни номера: №000187; 00010128; 10127; 010136; 010137, за цена от 70 000 лв.

Твърди се, че договорът е нищожен на няколко основания. На първо място се сочи нарушаването на изискванията на чл. 582 от ГПК и чл. 584, т.3 от ГПК. Посочва се, че Джон Пол O’Съливан е английски гражданин, който не владее български език, a за преводач било назначено лице, което не е заклет преводач, не е включено в списъка на съдебните преводачи и не отговаря на изискванията на наредбата за съдебните преводачи, и е негова съпруга - Миглена Станиславова ОСъливан, в нарушение на забраната на чл. 584, т.3 от ГПК. Счита, че с това не са спазени законовите изисквания относно валидността на нотариалното действие, а нищожността на нотариалното удостоверяване влече нарушение на изискването за форма и съгласие на процесната сделка.

Сочи се още, че договорът противоречи на морала и добрите нрави, тъй като чрез сключената сделка, Джон Пол O’Съливан целял да увреди ищеца и „Индиго“ ООД, като прехвърлил имота от дружество, в което не е единствен собственик, на дружество, в което притежава целия капитал. Твърди се още, че продажната цена е много по-ниска от пазарната, не е платена и разноските са възложени в тежест на продавача в разрез със закона и обичайната практика. Счита, че нотариалният акт не доказва плащане на цената и го оспорва в тази му част. Сочи още, че купувачът е дружество с капитал 50 лв., което не осъществява дейност, а след процесната сделка в баланса му се появили задължения в размер на 70 000 лв. към свързани лица, респективно същата сума се явила в баланса на първия ответник като вземания към свързани лица. По този начин, в противоречие с морала и добрите нрави, се намалили активите на дружеството, в което Джон Пол O’Съливан не е едноличен собственик за сметка и изцяло в защита на интересите на едноличното му дружество.

На следващо място се твърди нарушение на разпоредбите на чл. 38 и чл. 40 от ЗЗД, тъй като двете дружества са представлявани от едно и също лице - Джон Пол O’Съливан и сделката е в ущърб на едното от тях.

Излага съображения за заобикаляне на закона, тъй като счита, че чрез сделката е постигнат противоправен резултат – увреждане на едното дружество, за сметка на другото, в което управителят е и едноличен собственик. Освен това с прехвърлянето на имота се целяло намаляване активите на „Индиго“ ООД с оглед намеренията за изключване на съдружника-ищец и изплащането на по-малък ликвидационен дял. Представя доказателства.

Постъпил е отговор от процесуалния представител на ответниците, с който претенциите се оспорват. Изразява се становище за неяснота на претенцията, като ищецът е допуснал смесване на пет различни основания за недействителност, като липсва фактическо основание на посочените хипотези. Счита, че разпоредбите на чл. 582 и чл. 584, т.3 от ГПК не са нарушени, а последната касае несъвместимостите на нотариуса, не и на преводача. При недобросъвестност на преводача правото на иск принадлежи на лицето, чиято воля е нотариално удостоверена, а не и на третите за сделката лица. Счита, че не е налице хипотезата на договаряне сам със себе си, тъй като представителството на страните е по закон, а не по пълномощие. По същата причина счита за неприложима и хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, тъй като се касае за действие по управление на търговско дружество.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява, че предмет на иска е прогласяване нищожността на процесната сделка, а не заплащане на дивидент или ликвидационен дял. Противопоставя се на доказателствените искания на втория ответник.

Процесуалният представител на ответниците е подал отговор на допълнителната искова молба, с който счита, че последната няма характера на допълнителна искова молба, тъй като не са изложени нови факти и обстоятелства, нито е оспорено правоотношение. Заявява, че не е получил препис от доказателствата към исковата молба, поради което не може да вземе становище по тях.

 

По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявените искове са обективно евентуално съединени и имат своето правно основание в  чл.26  ал.2 предл. 3 и 2 от ЗЗД, чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. 1 вр.чл.38 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД – да бъде прогласен договора за нищожен поради липса на форма предвид нищожността на нотариалното удостоверяване, липса на съгласие, като противоречащ на морала и добрите нрави, сключен в противоречие със закона – чл. 38 от ЗЗД и като сключен при заобикаляне на закона.

Необходимо е ищецът да изложи фактически твърдения, от които произтичат изводите му за липса на съгласие, както и да посочи забранената от закона цел, която счита, че страните по сделката са постигнали чрез заобикаляне на закона, предвид отправените до съда петитуми за прогласяване нищожността на сделката поради липса на съгласие и поради заобикаляне на закона.   

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът носи тежестта да докаже твърденията си за нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на изискването за назначаване на преводач, липсата на съгласие, нееквивалентност на престациите, че продажната цена не е платена, че е налице договаряне сам със себе си, преследване на неправомерна цел от участниците в сделката и тяхното намерение да я постигнат, че със сключването на договора интересите на ищеца са били увредени и в частност правото му на дял от печалбата (дивидент) и на ликвидационен дял.

Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.   

Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства като относими и допустими.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено, с изключение на искането по изречение второ от въпрос номер 1 и въпрос номер 3. Произходът на средствата е неотносим към спора. На ищеца следва да се даде възможност да уточни въпрос номер 2 към експертизата, тъй като пазарната цена на дружеството е ирелевантна за спора. По въпрос номер 4 следва да се назначи съдебно-оценителска експертиза.

По доказателственото искане за справка за родствени връзки на ищеца следва да му се укаже възможността да се снабди със съдебно удостоверение след заплащане на дължимата държавна такса.

Във връзка с направеното от ищеца оспорване на нотариалния акт в частта за изявленията за плащане и получаване на цената не следва да се открива производство по чл. 193 от ГПК. Удостовереното в нотариалния акт плащане на цената от купувача на продавача е с характер на разписка и в тази част нотариалният акт по своята същност представлява частен свидетелстващ документ. В тежест на ищеца, който е представил нотариалния акт е да опровергае тези изявления с всички допустими доказателствени средства.

На ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за твърденията си за накърняване правото му на дял от печалбата (дивидент).

Доказателственото искане на втория ответник да се изиска справка от МВР за водените срещу Н.С. наказателни производства следва да се остави без уважение като неотносимо към спора.

Доказателства с допълнителната искова молба не са представени, ето защо е неоснователно оплакването на ответниците, че не са им изпратени преписи.

Водим от горното, на основание чл.374, вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане предявените от Н.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Р.И., със съдебен адрес:***, против „Индиго“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ № 12А, ет. 2, ап. 5, представлявано от Джон Пол ОСъливан, и „Кристим пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Граф Игнатиев“ №10, вх. Б, ет.5, ап.15, представлявано от Джон Пол ОСъливан, двамата ответници чрез адв. Н. Гарова, със съдебен адрес:***, офис 225Б, обективно съединени в условията на евентуалност искове да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 132, том I, peг. № 1487, дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, поради липса на форма предвид нищожността на нотариалното удостоверяване, липса съгласие, противоречие с морала и добрите нрави, противоречие със закона поради нарушаване на чл. 38 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска за прогласяване недействител-ността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 132, том I, peг. № 1487, дело № 118 от 2016г. на нотариус Николай Ников, с район на действие Бургаски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 246, с правно основание в чл. 40 от ЗЗД, поради сговаряне на страните по сделката във вреда на представлявания.

ОСТАВЯ без уважение отвода за родова неподсъдност на делото.

ДОКЛАДВА на страните т.д. № 180/2019 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на съобщението да изложи фактически твърдения, от които произтичат изводите му за липса на съгласие, както и да посочи забранената от закона цел, която счита, че страните по сделката са постигнали чрез заобикаляне на закона, с преписи за насрещните страни.

ПРИЕМА представените от ищеца при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да са извърши от вещото лице Бангеева и да отговори на въпросите на ищеца в исковата молба с изключение на: искането в изречение 2 към въпрос номер 1, въпроси номер 3 и 4.

УКАЗВА на ищеца да уточни въпрос №2 съдебно-счетоводната експертиза в седмичен срок от съобщението, с преписи за насрещните страни.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението по депозитната сметка на съда.

НАЗНАЧАВА съдебно-оценителска експертиза, която да са извърши от вещото лице Стоян Илчев и да отговори въпроса на ищеца в исковата молба под номер 4.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението по депозитната сметка на съда.

УКАЗВА на ищеца възможността да се снабди със съдебно удостоверение след заплащане на дължимата държавна такса, във връзка с отправеното доказателствено искане за справка за родствени връзки.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си за накърняване правото му на дял от печалбата (дивидент).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на експертиза по изречение 2 на въпрос номер 1 и въпрос номер 3.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за откриване на производство по чл. 193 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на справка от МВР за водените срещу Н.С. наказателни производства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2020 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението да се връчи на страните, като на ищеца ведно със същото да се връчи и препис от отговор на допълнителната искова молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: