Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на осми март
през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 1849 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 05.12.2019 г. по гр.д. №
68749/18 г., СРС, ГО, 172 с-в ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ТПК, във вр. с чл. 200, ал. ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „И.Т.“ ООД, ***, магазин 4, че „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***1
носител на право на парично вземане към него в размер на сумата от 117.04 лв., представлява стойността на
топлинна енергия, начислена за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., ., ведно
с законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер от 786.65 лв., претенендирана като стойност, начислена с
дебитни известия с номера .- **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017
г., № **********/31.08.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалише и адрес
на управление ***, срещу „И.Т.“ ООД, ***, магазин 4, с правно основание с чл.
412 ГПК, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответното дружество - „И.Т.“ ООД, че ищецът има вземане към
него за сумата от 71.92 лв.. - мораторна лихва върху главницата за периода
01.12.2015 г. до 05.07.2018 г.., за сума от 29.92 лв., представляваща
стойността на услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.10.2015 г.
до 30.04.2017 г.., както и за сумата от 6.36 лв., лихва върху сумата, равняваща
се на стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА „И.Т.“ ООД,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, сторените от него деловодни разноски за държавна такса,
депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 101.32 лв.,
както и разноски за държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство в общ размер от 9.80 лв. ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
да заплати на „И.Т.“ ООД разноски за експертиза в размер от 43.46 лв.
Решението се обжалва от ищеца. В жалбата си
въззивникът твърди,че решението е незаконосъобразно.Обжалва
отхвърлителната част.Твърди,че неправилно съдът приел,че ответникът не е
потребител на топлоенергия за стопански нужди.Не е подписан договор за
стопански нужди,въпреки поканите за това,но претенцията е за неоснователно
обогатяване.
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се уважат исковете изцяло.Претендира
разноски.
По жалбата
е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Съобразно чл.149
ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ
/отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо водоснабдяване
на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представен договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди за съответния обект.Заведеният иск не е за признаване за установено,че
ответникът дължи на основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по
чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова,с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е
било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице
договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради
субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той
може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без
основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански
нужди.
На ответника са
начислявани суми за сградна инсталация ,а тъй като отоплителни тела в имота
няма ,то няма и начислени суми за отопление имот.ТЕ за БГВ е начислявана за
един брой потребители при норма 140 л за денонощие,тъй като не е бил осигурен
достъп.Указано е на ищеца ,че не сочи доказателства за реално доставена ТЕ за
БГВ,същият е заявил,че няма да иска доказателства в тази насока.Поради това
съдът е приел за недоказано,че ищецът е доставил реално ТЕ за БГВ и правилно е
отхвърлил иска в тази част.
По отношение отхвърлените искове за
мораторни лихви и заплащане услугата за дялово разпределение съдът препраща към
мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.
Не се доказаха
твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.12.2019 г. по гр.д. №
68749/18 г., СРС, ГО, 172 с-в.
Въззивното
решение не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.