№ 8718
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110151764 по описа за 2024 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Т.С. против О.Б.Б., Б.С. и С.Х.П. с искане да
бъде обявено за нищожно Решение № 7656 от 05.11.2015 г., постановено по ч.
гр. д. № 5750 от 2015 г. по описа на Софийски градски съд. Ищецът твърди, че
бил собственик на недвижим имот. С Постановление за възлагане на
недвижимо имущество, от дата 27.03.2015г., с изх. № ***/23.11.2015г. на ЧСИ
М.Б. по изп. дело № 8113/2014г, на ответника С.Х.П. бил възложен този имот.
Това действие на съдебния изпълнител било обжалвано, като било образувано
ч. гр. д. № 5750 от 2015 г. по описа на Софийски градски съд, в рамките на
което било постановено Решение № 7656 от 05.11.2015 г. Делото било
образувано в състав от трима съдии – докладчик съдия Т.Н., председател -
съдия Ж.Г. и член съдия С.И.. След провеждане на първото съдебно заседание
се извършила промяна на състава, без случайно разпределение за определяне
на друг съдия-докладчик и състав. В последващо съдебно заседание
докладчик вече била съдия С.Г., нов член – съдия П.А., а съдия С.И. запазила
участието си по делото. На 02.10.2015 г. съдия С.И. с еднолично определение
отвела себе си от делото, а минути след това със Заповед № 3432/02.10.2015г.
съдия Б.Б. определя себе си за председател на състава. Ищецът твърди, че това
решение било постановено от незаконен състав, като излага пространни
юридически съображения в тази насока. Твърди, че действията по определяне
на нови съдии, по еднолично отвеждане на съдия С.И. и по издаване на
Заповед № 3432/02.10.2015г. били незаконни. Незаконен бил и тричленният
състав, по жалбата следвало да се произнесе едночленен състав. Нарушено
било правото на защита на жалбоподателя (в случая ищеца), не бил
конституиран купувача на имота (в случая ответника С.Х.П.), волята на съда
била толкова неясна, че не подлежала на тълкуване. Бил нарушен и
установеният в България правов ред за забрана за разпореждане с парцели,
1
които са в неприложена регулация. Моли съда да признае решението за
нищожно, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
О.Б.Б. подава отговор на исковата молба. Взема становище на
неоснователност на иска. Счита, че всички действия, извършен в рамките на ч.
гр. д. № 5750 от 2015 г. по описа на Софийски градски съд били
законосъобразни. Моли съда да отхвърли иска. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът С.Х.П. подава отговор на исковата молба. Взема становище на
недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че всички действия,
извършен в рамките на ч. гр. д. № 5750 от 2015 г. по описа на Софийски
градски съд били законосъобразни. Моли съда да отхвърли иска. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.С. не подава отговор на исковата молба.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани. С
изключение на Б.С. изпращат представители, чрез които поддържат исканията
си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Към настоящото беше прието и приложено гражданско дело № 5750 от
2015 г. Видно от протокола за избор на докладчик (л. 1 от приложеното дело)
за докладчик е избрана съдия Т.Н. – състав І-17 на СГС. Приложеното дело е
образувано по частна жалба (л. 4 от същото) от Т.С. – ищец по настоящото
дело – с която на основание чл. 435, ал. 3 ГПК е обжалвано Постановление за
възлагане от 27.03.2015 г. на ЧСИ М.Б.. С Разпореждане от 04.06.2015 г. (л.
131 от приложеното дело) съдия Т.Н. е насрочила разглеждането му в открито
съдебно заседание на 26.06.2015 г. Ход на делото не е даден поради
нередовното призоваване на жалбоподателя Т.С.. Делото е отложено за
18.09.2015 г. На тази дата делото е разгледано отново от състав І-17 на СГС,
като негов председател вече е съдия С.Г., която е и докладчик по делото. Ход
на делото отново не е даден поради нередовното призоваване на
жалбоподателя Т.С.. Делото е отложено за 02.10.2015 г. На тази дата с
определение (л. 150 от приложеното дело) съдия С.И. се е отвела от делото,
тъй като в представено на 01.10.2015 г. пълномощно се е установило, че е в
близки отношения с адвокат, който е пълномощник на една от страните по
спора. Делото е докладвано на председателя на първо гражданско отделение
на СГС – съдия Б.Б., която с разпореждане от 02.10.2015 г. (л. 151 от
приложеното дело) е определила себе си за член на състава. По този начин в
състав от съдиите Б.Б., С.Г. и П.А. е проведено открито съдебно заседание от
02.10.2015 г. Делото е обявено за решаване. Същият състав на съдии е
постановил и Решение № 7656 от 05.11.2015 г., чиято евентуална нищожност е
предмет на настоящия правен спор.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: легално определение на понятието "нищожност" на съдебен акт няма
нито в ГПК, нито в друг закон. В съдебната практика и в правната теория се
приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен
орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на
правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма или не е
подписан, както и когато е толкова неясен и неразбираем, че волята на съда не
може да бъде изведена дори чрез тълкуване.
Изложеното в исковата молба твърдение за незаконност на състава,
постановил Решение № 7656 от 05.11.2015 г., не се споделя от настоящата
инстанция, тъй като не се споделя становището, че в процедурата по чл. 435 до
2
чл. 438 ГПК съдът действа като първа инстанция. Систематичното тълкуване
на тези разпоредби, най-вече на чл. 436, ал. 4 и чл. 437, ал. 4 ГПК води до
извода, че като първа инстанция в това производство действа съдебният
изпълнител, а окръжният съд действа като въззивна инстанция. В този смисъл
са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от
12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК. Въпреки че е
постановено при действието на ЗСВ от 1994 г. (отм.), настоящият състав
счита, че това решение не е загубило действието си, още повече, че към него
препращат и последващи решения на ВКС, уреждащи обжалването на
действията на съдебния изпълнител, например Тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Тъй като в случая окръжният
съд е действал като въззивна инстанция, фактът, че делото е разгледано от
тричленен състав не прави този състав незаконен, т.е. решението не е
нищожно на това основание.
Изложеното в исковата молба твърдение за незаконосъобразна промяна
на съдиите – членове на състава, също не се споделя от настоящата инстанция.
Видно е от доказателствата по приложеното дело, че състав І-17 е определен
за негов докладчик съобразно с принципа за случайно разпределение на
делата. Като председател на този състав, съдия Т.Н. е била опредеЛ. за
докладчик по делото. Впоследствие, поради сменянето на съдия Нейчева като
председател на този състав, в даден момент между първото и второто
непроведени заседания – т.е. между 26.06.2015 г. и 18.09.2015 г. – със съдия
С.Г., именно тя е опредеЛ. за докладчик на това дело, тъй като то продължава
да бъде разпределено на състав І-17 в съответствие с вътрешните правила на
СГС както и разпоредбите на ПАС.
Възражението, че съдия С.И. е следвало да бъде отведена от делото с
акт, постановен от тричленен съдебен състав, също не се споделя от съда. В
случаите на т.нар. „самоотвод“, какъвто е и настоящият, съдията се отвежда
сам от делото и този акт се постановява еднолично, независимо дали делото се
разглежда от тричленен или едночленен състав. В съответния състав –
едночленен или тричленен – съдът разглежда искане за отвод направено от
някоя от страните, но при самоотвод, актът е едноличен, по силата на чл. 22,
ал. 2 ГПК. Осъществяването на самоотвода, както и определянето на съдия
Б.Б. за член на състава в деня на съдебното заседание – 02.10.2015 г. – не може
само по себе си да бъде индикация за умишлен опит за съставяне на незаконен
състав и е лесно обяснимо с факта, че основанието за отвод е станало известно
на съдия И. на предния ден – 01.10.2015 г. – и с необходимостта максимално
бързо да се формира състав, който да проведе заседанието на 02.10.2015 г. без
да се налага поредното му отлагане. По същата причина би могло да се обясни
и решението на съдия Б. да назначи именно себе си за такъв участник. В тази
връзка е необходимо да се отбележи, че с това си действие съдия Б. не е
нарушила принципа за случайно разпределение на делата, тъй като първо тя
не е докладчик по делото и второ, то продължава да бъде разпределено на
състав І-17. Дори и с това назначаване да е нарушен принципът за случайно
разпределение на съдията, съгласно Решение № 346 от 30.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1556/2010 г., II г. о., ГК замяната на определения по реда на
правилника съдия-докладчик с друг член-съдия от същия съд, която не е
извършена чрез определяне на нов докладчик по реда на чл. 46, ал. 1 от
правилника може да обоснове наличие на основание за търсене на
дисциплинарна отговорност, но не и нищожност на съдебното решение.
3
Възраженията за немотивираност, липса на зачитане правото на защита
на жалбоподателя и протичането на производството без участието на
задължителен участник в производството, са ирелевантни към настоящия
спор, тъй като дори и при евентуалното им наличие, резултатът би бил
неправилност или дори недопустимост на постановеното решение, но не и
неговата нищожност. На следващо място, решението е мотивирано и от текста
му става ясна волята на съдебния състав. Отчетени са възраженията,
направени от жалбоподателя – ищец в настоящото производство – с частната
жалба и не се установява правото му на защита да не е било зачетено. Съдът
се е произнесъл в кръга на своята компетентност; решението е постановено в
надлежен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава;
волята на съда е обективирана ясно и разбираемо.
В заключение настоящата инстанция намира, че постановеното решение
не е нищожно. Настоящият иск е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на
ответниците. От ответниците О.Б.Б. и Б.С. такива не са правени и не се
дължат. От ответника С.Х.П. са заплатени 3000 лева – адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени.;
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т.С. – в несъстоятелност,
ЕИК: ***, представлявано от синдика Л. Г. С. със съдебен адрес гр. *** срещу
О.Б.Б., ЕИК: ***, със съдебен адрес гр. ***, С.Х.П., ЕИК: *** със съдебен
адрес гр. *** и Б.С. – в несъстоятелност, ЕИК: *** представлявано от синдика
К.Б., със съдебен адрес гр. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
обявяване на Решение № 7656 от 05.11.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5750
от 2015 г. по описа на Софийски градски съд, за нищожно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. – в несъстоятелност, ЕИК:
***, да заплати на С.Х.П., ЕИК: ***, сумата от 3000 лева – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4