О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Провадия, 15.01.2020г.
Провадийски районен съд, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на
петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Михайлов
като разгледа докладваното от съдията
ГД № 957/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В съдебно заседание, проведено на
03.12.2019г. процесуалният представител на
ответника е представил Решение №122/10.01.2019г. по описа на РС-Варна,
потвърдено от ВОС и влязло в сила на 01.06.2019г. от което е видно, че
ответникът по настоящото дело е завел гражданко дело за признаване за
установено, че не дължи процесната сума, обективирана в настоящото
производство. Поради тази причина моли съда да прекрати настоящото производство
и моли за присъждане на сторените разноски.
Процесуалният представител на ищцовото
дружество не възразява за искането за прекратяване на настоящото производство и
възразява срещу това, сторените разноски да бъдат присъдени в полза на
ответника.
При прекратяване на производството законът
възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е
ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от
основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се
изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва,
поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат
разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника.
Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от
исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това
производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат
присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая няма значение дали е проведено първо
заседание или такова не е проведено. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и
възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона
преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за
такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно
условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени
след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.
В конкретния случай ответникът е получил
препис от исковата молба на 25.10.2018 г.. В депозирания на 23.11.2018 год.
отговор е оспорил иска и е посочил, че на производство в РС-Варна се намира ГД
№8939/18г. заведено за същата сума и със същото основание за което се
претендира по настоящото производство поради което производството по делото е
било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Според задължителните указания на ТР №
6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане.
Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна
помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и
трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД №
497/2011 г., II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г.
о./. От представеното пълномощно е видно, че ответникът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Договорът е подписан от сключилите го
страни и е с предмет: „защита по ГД № 957/2018 на ПРС“. Съдържащото се в
договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за
доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на
подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на
плащането, подписи/, ето защо искането на ответника за присъждане на реално
сторени разноски следва да бъде уважено в съответствие със съдебната практика
на ВКС /Опр. 410/12.06.2012 г., ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Осъжда „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна-Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик“ №258, представлявано от Георги Коршия,
Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, да плати на С.И.И., ЕГН ********** с
адрес ***, сумата 300.00 лева (триста лева) представляваща реализирани от
ответника разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Районен
съдия: