Номер 139914.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивII наказателен състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
Секретар:Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330205187 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-126/22.07.2020г. на д-р
В.Т.Т. - Директор на РЗИ-Пловдив с което на Н. И. К. от с.Т., обл.Пловдив, ЕГН **********
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и във
връзка с чл.13б, „б“ от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С възражение /жалба/ от жалбоподателката, се представят доводи против начина на
установяване на нарушението посочено в издаденото наказателно постановление /НП/,
които по същество оспорват правилността и законосъобразността на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателката се явава и лично участва в производството.
Поддържа искането си за отмяна на издаденото против нея наказателно постановление. Не
ангажира нови доказателства. В пледоарията посочи че след почивка по време на работа, е
извършила измиване и подсушаване и вземане на маска, когато е била поискана личната и
карта от проверяващите. Посочи, че между работното и място и клиентите има отстояние от
1,5 метра, както и преграда - витрина.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт М.Т.а която
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
В изпълнение на Заповед РД-01-353/22.06.2020г.,в сила от 23.06.2020г. на министъра
на здравеопазването, на 25.06.2020г. служители на РЗИ Пловдив, съвместно със полицейски
служител извършили проверка в с.Труд в магазин за хранителни стоки, закрито обществено
1
място по смисъла на § 1А от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, находящ се
на ул.“Никола Петков“ № 20. При проверката бил съставен против жалбоподателката Н.К.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001211 от свидетелката П.
Й. Ч. на длъжност **** в РЗИ Пловдив за това, че лицето Н. И. К. на длъжност *** не
изпълнява въведените с т.2 от Заповед РД-01-353/22.06.2020г. на министъра на здравето
противоепидемични мерки – не е поставила задължителна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, което представлява нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за
здравето. Актът е съставен в присъствието на лицето посочено като нарушител, което
саморъчно е записало: „Не съм съгласна с установеното нарушение. След тоалетна и обяд
няма как да съм с маска“. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
лицето посочено като нарушител. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на
жалбоподателката, за което е била изготвена разписка. В законоустановения срок не са били
представени пред контролните органи писмени възражения от страна на жалбоподателката
относно съставения АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното
НП, с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката. В
издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената
правна норма.
Издаденото НП е било връчено на жалбоподателката на 12.08.2020г. Поради не
съгласие с посоченото като нарушение и наложената глоба, в срок пред РС Пловдив е било
обжалвано издаденото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителката Петя
Чучуранова, разпитана в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира като
обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
2
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се
при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се
касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде
разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/
само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да
бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския
районен съд , достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и
НП, както и приложената административна преписка намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Въпреки че
атакуваното НП е издадено в срок, в хода на административно-наказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение определящо заключение на съда за отмяна
на издаденото НП като незаконосъобразно, поради следното:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са
3
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване
на релевантните норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на
административнонаказателното производство и до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, в какъвто смисъл е и основаният довод на жалбоподателя.
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателката Н.К. е привлечена към
административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 63, ал.4 от Закона за
здравето. Тази разпоредба в редакцията й към датата на нарушението гласи следното:
„При обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен **** за територията на страната или за отделна област.“,
т. е. видно от съдържанието й нормата не поставя изискване за определено поведение,
с което жалбоподателката Н.К. е следвало да се съобрази, а регламентира правомощието на
Министъра на здравеопазването, при определени обстоятелства – „при обявена извънредна
епидемична обстановка“ да предприеме конкретно поведение, като въведе със заповед
временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Стова неправилно квалифициране на деянието, т. е обвинение по текст, който не може
да бъде нарушен от който и да е гражданин или юридическо лице, защото няма предписано
поведение, води до нарушаване на материалния закон. Също така следва между текстовото
описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и
съответствие. В процесния случай в текстовата част на наказателното постановление като
констатирано нарушение е посочено, че не се спазва т.2 от Заповед № РД-01-
353/22.06.2020г. на министъра на здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични
мерки на територията на страната, а при изписване на правната квалификация на деянието е
посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, като по този начин е налице несъответствие
между словесното и цифрово изписване на нарушената норма.
Настоящият съдебен състав намира, че коректното изписване на правната
квалификация на нарушението следваше да съдържа посочване и на разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 във вр. с ал. 1 от ЗЗдр, която към датата на нарушението /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г. / е със следното съдържание: "Който наруши или не изпълни въведени
с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв; (2) Когато нарушението по ал. 1 е
извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер на 15 000 лв.” Доколкото нормата е с бланкетно съдържание и препраща към други
нормативни актове, в случая заповед на министъра на здравеопазването, то последната също
задължително е следвало да се посочи при правното квалифициране на нарушението, както
и какви са съответните въведени противоепидемични мерки, които са нарушени.
Само за пълнота следва да се посочи, че нито в АУАН, нито в НП е цитиран чл. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на
4
Народното събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа изобщо за
постановяване на заповедите на министъра на здравеопазването и който е единствено
обнародван в ДВ.
Посочване на правилната правна квалификация на нарушението е от съществено
значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно
нарушение му е наложено административно наказание. Освен това, както вече беше
посочено, следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова
квалификация да е налице пълно единство и съответствие, доколкото производството по
налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква
стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита
на жалбоподателката - да разбере в какво точно деяние е обвинена и да реши как да се
защитава срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството и водят до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съобразно изхода на
спора, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката но
доколкото не е направено своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да
се произнася по въпроса за разноските в настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-126/22.07.2020г. на д-р В.Т.Т. -
Директор на РЗИ-Пловдив с което на Н. И. К. от с.Т., обл.Пловдив, ЕГН ********** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и във
връзка с чл.13б, „б“ от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд
Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ
от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5