Решение по дело №442/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 228
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20223600500442
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Шумен, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500442 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 26979/05.09.2022 г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
гр. София, действащо чрез пълномощника си Ю.ск. М.П.Д. срещу Постановление от
15.08.2022 г. по изп.д. № 20218760400968 по описа на ЧСИ ...., с рег. № 876, с район на
действие ШОС, с което е прекратено изпълнителното дело само по отношение на длъжника
Ю. Р. Й., ЕГН **********. В жалбата е посочено, че атакуваното постановление е от
22.08.2022 г., но от проверката на приложеното копие на изпълнително дело, съдът
констатира, че това е датата, на която до жалбоподателя е изпратено съобщение за
постановлението – изх.№ 22765/22.08.2022 г. Жалбоподателят – взискател по соченото
изпълнително дело счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че
изпълнителното дело било образувано по молба на банката с приложен изпълнителен лист и
заповед по чл.417 ГПК, срещу четирима длъжници – Г. Р. Б., Ю. Р. Й., Ю.Р.Б. и С. Р. А.,
които следвало да заплатят на банката при условията на разделност, всеки от тях по ¼,
посочените в изпълнителния лист суми, в качеството им на наследници на починалите
кредитополучатели Р.Й.С. и Е.М.С. След подадена молба от длъжника Ю. Р. Й., с
приложено копие на решене на ШРС, с което било постановено да се впише в особената
книга водена при ШРС, отказ на Ю. Р. Й. от наследството на Е.М.С. ЧСИ прекратил
производството по отношение на този длъжник. Основанията за прекратяване на едно
изпълнително дело били посочени изрично в чл.433 ГПК, а представеното съдебно решение
не представлявало такъв акт, който да попада в някоя от посочените хипотези, поради което
не можело да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното дело. Освен това
1
отказът от наследство бил само по отношение наследството на Е.М.С. но не по отношение
на другия кредитополучател и солидарен длъжник- Р.Й.С.. На следващо място твърди, че
отказът бил недействителен, поради липса на предмет, тъй като наследниците на Р.С. и Е.С.
приели наследството с конклудентни действия – разпореждане с имот от наследствената
маса, което предхождало отказа от наследство. Тъй като заповедното производство по
чл.417 ГПК не било състезателно, преценката дали длъжникът дължи, следвало да се
извърши от съда, а не от ЧСИ, поради което прекратявайки изпълнителното дело без
санкция на съда ЧСИ постановил един незаконосъобразен акт. По този начин се нарушавали
правата на взискателя, тъй като с прекратяването се вдигали и обезпечителните мерки върху
имуществото на длъжника. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното
постановление и да върне делото на ЧСИ с указания да продължи изпълнителните действия
спрямо всички длъжници. Претендира и разноски за настоящото производство, включително
Ю.сконсултско възнаграждение в размер определен от съда на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено становище от С. Р. А., Г. Р. Б. и
Ю. Р. Й., действащи чрез пълномощника си адв. Р. М. при ШАК, в което вземат становище
за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събрания доказателствен материал и становищата на
страните намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, от
надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложените към представеното копие на изпълнително дело документи, се
установява, че изпълнително дело № 20218760400968 по описа на ЧСИ ...., с рег. № 876, с
район на действие ШОС, е образувано на 16.09.2021 г., по молба на „Банка ДСК“ АД гр.
София, с приложен към нея изпълнителен лист № 493/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2433/2021 г.
на ШРС, с който Г. Р. Б., Ю. Р. Й., Ю.Р.Б., С. Р. А. са осъдени да заплатят на банката, всеки
по ¼, от следните суми: 4719,05лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление
сключен между банката и Р.Й.С. и Е.М.С. поради настъпило универсално правоприемство;
сумата от 2402,23лв. договорна лихва; сумата от 1049,85лв. лихвена надбавка за забава;
сумата от 93,07лв. обезщетение за забава преди подаване на заявлението; сумата от 120лв.
разходи по изискуем кредит; сумата от 30лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в ШРС – 03.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 168,28лв. представляваща държавна такса и 50лв.
Ю.сконсултско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден на основание чл.416 във
вр. с чл.417 от ГПК.
На основание чл.458 ГПК е присъединена държавата за дължимите й публични
вземания.
2
На длъжника Ю. Р. Й. е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл.47
ГПК на 03.02.2022г. В поканата е посочено, че е насрочен опис за 25.01.2022 г. на движими
вещи открити на адреса; запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и
възбрана на недвижим имот находящ се в с. Вехтово ул. Рила № 1, подробно описан в
поканата.
Междувременно изп.д. е прекратено по отношение на длъжника Юлия Б. с
постановление от 14.12.2021г.
На 15.08.2022 г. е депозирана молба от длъжника Ю. Р. Й., действащ чрез
пълномощника си адв. Р. М. при ШАК, с искане ЧСИ да прекрати делото срещу него, като
представя удостоверение изх.№ 5400/12.08.2022 г. на Районен съд гр. Шумен, в което е
посочено, че съгласно Решение № 625/12.08.2022 г. е вписал в особената книга при съда
отричане от наследството от Ю. Р. Й., останало след смъртта на Е.М.С. б.ж. на с. Вехтово,
починала на ...20215 г. Отказът е вписан под № 96/12.08.2022 г. Сочи още, че по делото е
представено и удостоверение по отношение наследството на бащата.
Видно от материалите по делото е представено удостоверение № 62492/16.12.2021 г.,
видно от което с решение № 66/06.02.2017 г. по гр.д.№ 2809/2016 г. на ШРС е вписан в
особената книга при съда отричане от наследството от Ю. Р. Й., останало след смъртта на
Р.Й.С. – б.ж. на с. Вехтово, починал на 23.11.2015 г., като е приложеното и самото решение
на ШРС. Отказът е вписан под № 17,стр.30/16.12.2021 г.
С постановление от 15.08.2022 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело по отношение
на Ю. Р. Й.. Разпоредил е да се отменят и обезпечителните мерки.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи: Субективните предели на изпълнителното производство са
определени в разпоредбата на чл.429 ГПК, като съгласно чл.429, ал.2 ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го
приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител
определя срок по чл.51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния
районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
В настоящият случай изпълнителния лист е издаден срещу четирима наследниците на
кредитополучателите Р.Й.С. и Е.М.С. които отговарят за задължението разделно, по ¼
всеки от тях, от посочените в изпълнителния лист суми.
Видно е от представените два броя съдебни удостоверения и съдебно решение, в
особената за това книга, водена при ШРС по са вписани два отказа на Ю. Р. Й. от
наследството на Р.Й.С. и Е.М.С.по реда на чл.52 ЗН. След заявяването на отказа от
наследство Ю. Й. е загубил качеството си на наследник на Р. и Е.С. и то с обратна сила,
поради което срещу него не могат да бъдат извършвани действия по принудително
изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора – „Банка ДСК“ АД. Именно поради
това, дори и да е конституиран като длъжник в изпълнителното производство, направеният
3
от него отказ от наследство, надлежно вписан в книгите на съда, е противопоставим на
взискателя-жалбоподател в настоящото производство.
Ето защо като е съобразил нормата на чл.429, ал.2 ГПК, с оглед извършения от Ю. Й.
отказ от наследството на Р.С. и наследството на Е.С. и е прекратил изпълнителното
производство спрямо нея, ЧСИ е издал законосъобразно постановление, което не страда от
визираните от взискателя пороци.
Действително, основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно изброени в чл.433 от ГПК и отказът от наследство не е сред тях, но в
настоящия случай с обжалваното постановление не са прекратява изцяло изпълнителното
производство, а по отношение на длъжника Ю. Р. Й. /такова прекратяване има и по
отношение Ю.Р.Б.. Обжалваното постановление по своя характер представлява по-скоро
постановление за отмяна на извършеното преди това действие по конституиране на Й. като
длъжник по изпълнителното дело, отколкото постановление за прекратяване на
производство по смисъла на чл.433 ГПК. Производството по изпълнителното дело
продължава срещу другите двама длъжници /наследници на починалите
кредитополучатели/.
Що се отнася до твърдението за недействителност на отказа от наследство съд приема,
че спорът относно действителността на извършения отказ на наследник от наследството на
длъжника не може да се реши нито в изпълнителното производство, нито в настоящото
производство, което е по реда на чл.435 ГПК по жалба срещу действията на съдебния
изпълнител, тъй като както изпълнителното производство, така и настоящото, не са спорни
искови производства. Отказът от наследство може да бъде унищожен на основание чл. 56,
ал.1 от ЗН. Следователно докато не се постанови и влезе в сила решение, с което с
обвързваща страните сила, бъде признато, че отказът от наследство направен от Ю. Р. Й. е
недействителен, последният не следва да се третира като длъжник, а образуваното спрямо
него изпълнително дело следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 26979/05.09.2022 г., подадена от „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, гр. София, действащо чрез пълномощника си Ю.ск. М.П.Д. срещу
Постановление от 15.08.2022 г. по изп.д. № 20218760400968 по описа на ЧСИ ...., с рег. №
876, с район на действие ШОС, съобщено на жалбоподателя на 22.08.2022 г., с което е
прекратено изпълнителното дело само по отношение на длъжника Ю. Р. Й., ЕГН **********
по отношение на взискателя „Банка ДСК“ АД.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5