Мотиви към присъда №172/02.10.2017г. по НОХД №682/2017г.изготвени на 31.10.2017г.
РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимите К.И.К.
и И.К.И. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Пострадалият в съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен повереник. Предявява против подсъдимите граждански иск в размер на 30600
лева солидарно за причинените му неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Моли, да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и в
качеството на граждански ищец.
Съдът първоначално прецени, че предявения граждански
иск не би затруднил наказателния процес, поради което го прие за съвместно
разглеждане и конституира пострадалия в качеството на частен обвинител и в
качеството на граждански ищец. Впоследствие след представяне на допълнителни
доказателства и искане за изменение на иска съдът прецени, че същият ще
затрудни наказателния процес и отмени определението си в частта, с която е приел
за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск.
В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа
обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на всеки от
двамата подсъдими да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА
година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Частният обвинител в съдебно заседание лично и чрез
повереника си поддържа обвинението наред с прокурора и моли съда да наложи на
подсъдимите наказанията предложени от прокурора.
В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани се
явяват лично и с упълномощен защитник. Не се признават за виновни. Дават обяснения
по повдигнатото обвинение. Пледират за оправдателна присъда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите
К.К. и И.И. са баща и син и двамата притежавали и обработвали земеделска земя в
землището на с. Ч., общ. С., в местността „Азмака”. Преди години бащата на
пострадалия В.Д.И. закупил 8 декара земеделска земя в землището на с. Чокоба,
общ. Сливен в местността „Азмака”. Този имот се намирал в съседство със земеделската
земя на подсъдимите. Св. В.И. се грижел за тази земя като от начало нивата била
засята с люцерна, а впоследствие той засадил праскови. Подсъдимите К. и И.
поискали да закупят този имот от св. В.И. за да уедрят своите имоти, но бащата
на пострадалия не се съгласил. Поради тази причина отношенията между двамата
подсъдими и пострадалия се влошили. Те взаимно се обвинявали, че навлизат в
техните имоти и увреждат овощните дръвчета засадени в граничните зони.
На
12.05.2016г. св. В.И. решил да напръска люцерната и дръвчетата, обработвани в
неговия имот с инсектицид против вредители и фунгицид против болести. Около 17-
18 часа той взел трактор с пръскачка и отишъл на нивата да пръска. По време на
пръскането, когато минавал покрай крайните редове откъм нивата на подсъдимите К.
и И. той изключвал дюзите на пръскачката, за да не уврежда техните насаждения.
Когато приключил с работата по пръскане на насажденията св. И. тръгнал да се
прибира. На около 400- 500
метра от нивата си той бил спрян от подсъдимите К.К. и И.И..
Същите били с голям бял бус. Подсъдимият И.И. махнал с ръка на св. И. да спре и
да слезе от трактора. Св. В.И. спрял трактора, слязъл от него и подсъдимите го
попитали с какво е пръскал насажденията си. Тогава те започнали да се дразнят с
него и му казали, че не искали той да пръска нивата си, за да не уврежда
техните дръвчета. Освен това го попитали защо минава през тяхната нива, при
което св. И. им отговорил, че тъй като на пътя имало направени канали, не могъл
да мине през канала и затова бил навлязъл около 2 метра в тяхната нива.
Напомнил им също така, че и те са навлизали в неговата нива и той нищо не им е
бил казвал. След това понечил да се качи в трактора си, за да си тръгне. Тогава
единият от двамата подсъдими го ударил отзад в областта на главата. Св. В.И.
изпитал силна болка и се обърнал за да види кой го е ударил. Тогава подсъдимите
К. и И. започнали да го удрят с юмруци в областта на главата и го съборили на
земята. Св. В.И. усещал силни болки по главата си, от носа и от устата му
потекла кръв. Двамата подсъдими го псували и го обиждали и след като
преустановили побоя св. И. се опомнил на земята. Изправил се, качил се на
трактора и тръгнал да се прибира. По пътя от силната болка по главата му се
виело свят и той спрял за да се обади на телефон 112. Свързал се с оператор и
съобщил, че двама мъже са го били, вследствие на което изпитвал силни болки в
главата, от устата му течала кръв и имал нужда от линейка. След това св. И. се
придвижил до къщата си в с. Ч.. Там срещнал св. П.М., който като видял
състоянието му го попитал какво се е случило и защо онези двамата са го били. Св.
В.И. му казал, че са го били баща и син заради нивата, която е пръскал и заради
това, че е минал през тяхната нива. След това св. М. си тръгнал, а на място
пристигнала линейка. Св. И. бил прегледан. Служители от ЦСМП- С. му поставили
инжекция и го откарали в болницата. Там били извършени допълнителен преглед и
изследвания и той бил насочен за хоспитализация в отделение „Уши, нос, гърло”
при МБАЛ „Д- р И. ***. Св. И. постъпил в болничното заведение на 13.05.2016г.
Било установено, че вследствие на побоя е получил счупване на носните кости.
Поради това било извършено закрито наместване на фрактура на назалната кост и
му била поставена гипсова лонгета. Св. И. бил изписан от лечебното заведение на
16.05.2016г.
След побоя
долните предни зъби на св. В.И. се клатели. Поради това на 17.05.2016г. той
посетил стоматолог. Там било установено, че зъбите му били откачени и се
наложило да бъдат извадени. Няколко дни след това на св. И. бил поставен мост.
По делото
е изготвена колективна съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която
е видно, че в резултат на настъпилия на 12.05.2016г. инцидент в землището на с.
Ч. и нанесения му побой пострадалият В.И. е получил следните телесни
увреждания: Контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка;
контузия в областта на устата с наличие на умерено изразен болезнен травматичен
оток на горната устна, разклащане на долния ляв централен резец и втория зъб от
дясната половина на зъбната редица на долната челюст с І- ІІ степен на
разклащане наложило последващото им изваждане на 17.05.2016г., както и избиване
на десния долен централен резец; контузия в областта на носа с клинични и
рентгенологични данни за счупване на носните костици с разместване на костните
фрагменти, наложило приемането на пострадалия за лечение и репозиция на костите
на носа в отделение по „УНГ” при МБАЛ Д- р И. Селимински”; контузия на лицето с
наличие на охлузване на кожата под формата на одраскване с дължина около 4- 5 сантиметра с червеникав
цвят в лявата му половина и повърхностно охлузване в областта на дясната
половина с размери около 3
сантиметра; контузия на гръдния кош с наличие на
болезненост по предната му повърхност; контузия на лявото бедро с наличие на
болезненост при опипване по страничната му повърхност в неговата горна трета.
Описаните увреждания се дължали на действието (удар, притискане, сътресение) на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по време и
начин описани от пострадалия в неговите показания, а именно чрез нанесени
множество удари с ръце. Следва да се отбележи, че в момента на нанасяне на удар
със свита в юмрук ръка същата придобива характеристика на твърд тъп или
тъпоръбест предмет. Счупването на носните кости се дължало на директен удар
отпред върху носа с твърдия предмет. По същия механизъм се е получило и
увреждането в областта на устата и зъбите. В експертното заключение се посочва,
че съдейки по локализацията и характеристиките на описаните в медицинските
документи увреждания би могло да се направи заключението, че на пострадалия са
били нанесени не по- малко от четири- пет удара като тяхната последователност
не би могла да бъде определена по медицински път.
Травмата в
областта на устата е станала причина за експулсията на 41- ви зъб и луксацията (разклащането)
на 31- ви и 42- ри зъби, което наложило изваждането им от стоматолог пет дни
след травмата. Загубата на тези три фронтални зъба от зъбната редица на долната
челюст води до значителни затруднения с дъвченето най- вече във фазата на
отхапване и в говоренето, особено при изговарянето на съгласни и така
наречените „шипящи” звуци като по този начин осъществило смисъла на медико
биологичния характеризиращ признак „избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето”. В експертното заключение е отбелязано, че на възрастта
на пострадалия е възможно зъбите предварително да са били увредени от
пародонтално заболяване, данни за каквото се откриват отразени в амбулаторен
лист №240/17.05.2016г., издаден на името на пострадалия от св. Х.П.. Пояснява
се, че при такива травми дори и минимална е възможност да доведе до загуба на
зъба или неговата луксация.
Счупването
на носните кости, наложило наместването и имобилизацията им в болнични условия
не е довело до значителни изкривявания на носната преграда и нарушение на
нормалното носово дишане, отзвучало е в рамките на 20- 25- 30 дни при нормален
ход на оздравителните процеси и спазване на предписания хигиенно- диетичен
режим и по този начин е осъществило смисъла на медико биологичния
характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”,
т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите увреждания сами по себе си са причинили на пострадалия болка.
В хода на
разследването била изготвена допълнителна съдебно- медицинска експертиза, в
заключението на която се посочва, че локализацията на уврежданията в областта
на лицето на пострадалия В.И. и техните характеристики свидетелстват за това,
че се дължат най- вероятно на два отделни удара, единият в областта на носа и
по- точно в областта на неговата основа и втори в областта на устата. Видно от
представените рентгенови снимки е била налице деформация на носа и носната
преграда настрани на дясно. Това се дължало най- вероятно на удар с твърд тъп
предмет с посока отпред назад и леко отстрани от ляво на пострадалия. При
положение, че телата са били едно срещу друго, лице срещу лице ударът добре
отговаря да е бил нанесен с дясната ръка на нападателя. При падане от собствен
ръст е малко вероятно да се получат тези увреждания чрез удар на лицето върху
терена поради анатомичните особености и наличие на изпъкнали части. Освен това
би следвало да се очакват и мекотъканни наранявания като разкъсно контузни рани
и охлузвания по най- изпъкналите части на лицето, каквито са носа, челото,
брадичката, скулните области. При падане по лице върху терена би следвало да се
нарани най- тежко върхът на носа и хрущялната част на носната преграда, а данни
за такива увреждания не се откриват в медицинските документи. Отбелязано е, че
е трудно постижимо при блъскане с ръце в
гърдите назад този, който е бил блъснат да падне напред в цял ръст върху терена
без да прави опит да се подпре с ръце. Не на последно място в експертизата е
отбелязано, че съществуват и инстинктивни реакции, които целят предпазване от
нараняване и при падане напред човек инстинктивно се опитва по един или друг
начин да се предпази като се подпре с ръце. Поради това експертизата счита, че
получените у пострадалия В.И. увреждания в областта на носа и устата се дължат
на два отделни удара със значителна сила с твърд тъп предмет и не могат да се
получат от падане от собствен ръст върху земята.
В хода на
разследването била изготвена и още една допълнителна съдебно- медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че при прегледа на пострадалия В.И.
извършен на 17.05.2016г. от св. Х.П.- дентален специалист в описанието на
състоянието на съзъбието на двете челюсти (така наречения зъбен статус),
отразено в амбулаторен лист №240/17.05.2017г. е отбелязано, че 31- ви и 42- ри
зъби са засегнати от пародонтоза. Отбелязва се, че на представената панорамна
рентгенография с дата 17.05.2016г. ясно се вижда, че зъби 31 и 42 са със силно
увреден пародонт- промени съответстващи на пародонтит ІІІ- та степен. Към
датата на рентгенографията зъбите са били на мястото си в устата на пациента,
но със сигурност са били с патологична подвижност. При това положение при
минимална травма може да се стигне до тяхната екстирпация. Не се установяват на
представената рентгенография счупвания в областта на корените и на шийките на
31- ви и 42- ри зъби. Въпреки заболяването на тези два зъба към момента на
травмата те са били на мястото си в зъбната редица на долната челюст. Видно от
прегледите и от данните по досъдебното производство тяхното силно разклащане,
наложило изваждането им и избиването на 41- ви зъб имат травматична етиология и
се дължат на удар в областта с твърд тъп предмет. Макар и засегнати от
пародонтоза зъбите са изпълнявали в голяма степен своите функции и тяхната
липса води до затруднения в дъвченето във фазата на отхапването и в говоренето.
В случая наличието на заболяването пародонтоза на 31- ви и 42- ри зъби не
променя медико- биологичната характеристика на увреждането.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели В.И., П.М., Васил В. и Х.П., тъй като същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите,
тъй като същите не се подкрепят от доказателствения материал по делото, показанията
на изброените по- горе свидетели. Освен това показанията на тези свидетели и
заключенията на трите съдебно- медицински експертизи не кореспондират с
обясненията на двамата подсъдими. Обясненията им представляват тяхна защитна
теза и с тях се цели те да бъдат оневинени. Техните обяснения кореспондират
само помежду си, а както бе посочено по- горе съдът не им дава вяра.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и
не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира и трите заключения на вещите лица по изготвените
съдебно- медицински експертизи, тъй като
същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите К.К. и И.И. са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на 12.05.2016г. в землището на с. Ч.,
общ. С., местността „Азмака” в съучастие помежду си като съизвършители
причинили на В.Д.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Деянието подсъдимите К. и И. са извършили с пряк
умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали настъпването им. Те са разбирали, че като удрят с юмруци
в лицето св. В.И. ще му причинят телесни увреждания, но въпреки това са го сторили и по този начин са му избили 31- ви,
41- ви и 42- ри зъби.
Съдът не споделя твърденията на защитника на
подсъдимите, че не е доказано по несъмнен начин извършеното деяние от подсъдимите,
тъй като 41- ви зъб е бил изваден от пострадалия, а 31- ви и 42- ри са били
разклатени, но са били на място и са били извадени от св. Х.П.. Следвало да се
приеме, че тези зъби не са били избити и подсъдимите не следвало да носят
отговорност за избиване на зъби. Освен това зъбите били силно увредени и е
можело да бъдат извадени от храна при хранене, поради което това не се дължало
на ударите, нанесени от двамата подсъдими. Напротив от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява противното. Както от показанията
на пострадалия В.И., така и от показанията на св. П.М. става ясно, че двамата
подсъдими са му нанесли множество удари. Пострадалият В.И. ги е изпитал лично,
усетил е болка от нанасянето им. Вследствие на тези удари се е наложило да лежи
три дена в болнично заведение за наместването на носните кости, а веднага след изписването
му от болницата е посетил зъболекар, който е установил луксацията на 31- ви и
42- ри зъби и вече липсата на 41- ви зъб, който самия пострадал сам е извадил.
Както бе посочено във фактическата обстановка по делото са изготвени три
съдебно- медицински експертизи и от заключенията им става ясно, че загубата на
тези три зъба се дължат на действията на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети,
каквито са свитите в юмруци ръце. Загубата на тези зъби е довела до значителни
затруднения в дъвченето, най- вече във фазата на отхапване и в говоренето,
особено при изговарянето на съгласни и така наречените „шипящи” звуци. Двете
вещи лица по категоричен начин посочват в заключенията си, че по този начин е
осъществен смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето”. Ето защо съдът счита, че
следва да кредитира изцяло трите заключения на вещите лица по изготвените
съдебно- медицински експертизи, тъй като те кореспондират с показанията на
свидетелите В.И., В. В., Х.П. и П.М.. Както бе посочено по- горе показанията на
тези свидетели са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и относими
към предмета на делото.
Съдът не може да приеме за достоверни обясненията на
подсъдимите, защото те представляват тяхна защитна теза и те с тях целят своето
оневиняване. От друга страна както бе посочено по- горе техните обяснения
противоречат на показанията на свидетелите по делото. Следва да се отбележи, че
те не кореспондират и със заключенията на изготвените съдебно- медицински
експертизи. Видно е, че тези съдебно- медицински експертизи кореспондират с
показанията на пострадалия, св. И., а така също и с показанията на свидетелите В.
и П., зъболекарите които са оказали дентална помощ на пострадалия. Ето защо
съдът следва да приеме, че подсъдимите са извършили деянието, за което са
обвинени и намира обвинението за доказано по несъмнен начин. От доказателствата
по делото безспорно се установи, че телесните увреждания получени от
пострадалия В.И. при инцидента е вследствие противоправното поведение от страна
на подсъдимите К. и И..
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимите и в незачитане от тяхна страна на телесната
неприкосновеност на околните.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на всеки от подсъдимите
и добрите им характеристични данни.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността им обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на всеки от подсъдимите,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът прие, че следва да наложи на всеки от тях наказание „Лишаване
от свобода” като размерът му бе определен от съда, след като се отчетоха
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност
на деянието и на всеки от подсъдимите и всички други индивидуализиращи
отговорността им обстоятелства. Най- подходящото наказание, което следва да
наложи на всеки от подсъдимите К. и И. съдът счете, че следва да бъде „Лишаване
от свобода” и с оглед тяхното поправяне, така щото, те да не извършват други такива
деяния съдът счете, че наказанието трябва да се определи при условията на чл.54,
ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо
лишаването от свобода да е за срок от ЕДНА година. Съдът счете, че са налице
условията за прилагане на института на условното осъждане. Наложеното наказание
на всеки от тях е „Лишаване от свобода” до ТРИ години, подсъдимите не са
осъждани на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимите
К. и И. не е наложително да ги изтърпят. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното на всеки от подсъдимите наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА година като намира, че е най- подходящо изпитателния
срок да бъде определен в размер на ТРИ години. Съдът счете, че така определените
наказания са справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност
на деянието и на подсъдимите и ще спомогне да се поправят.
Съдът
счете, че следва да осъди двамата подсъдими да заплатят на частния обвинител В.И.
направените от него разноски в размер на 2400 лева за адвокатска защита и
съдействие.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите К.
и И. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 790
лева, представляваща направените разноски по време на досъдебното производство,
по 395 лева на всеки.
Съдът следва да осъди двамата подсъдими да заплатят в
полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд сумата от 60 лева, представляваща
направени разноски по време на съдебното производство, по 30 лева на всеки.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: