№ 7143
гр. София, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110109239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са от „Т. срещу О. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1785,29 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
стопански нужди за имот с абонатен номер 360310, находящ се в гр. С., през периода
01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане; сумата от 323,06 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 18.11.2021 г.; сумата от 28,69 лв.,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.02.2019 г. –
м.02.2020 г., ползвана без правно основание, с което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане; сумата от 6,71 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. – 18.11.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67292/2021 г. на
СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответникът
ползва доставената до имота енергия, но не заплащал дължимата за това цена, с което се е
обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на
доставената топлинна енергия, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в
имота и мораторна лихва, изчислена съобразно Общите условия за доставка на топлинна
енергия за небитови нужди. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски,
1
Ответникът оспорва исковете, като сочи, че за процесния период не му е доставяна
топлинна енергия. Оспорва да му е отправяна, респ. да е получавал покана за сключване на
договор за процесния период. Релевира възражение за давност. Твърди, че няма никакви
отношения с „Т. и няма никакво основание за извършване на дялово разпределение в имота.
Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове.
Третото лице-помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На
тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Между страните няма спор, че имотът е частна държавна собственост, като правата
на управление върху него били предоставени на областния управител на област София на
основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, т.е. за процесния период ползвател на имота, находящ се в гр.
С., е именно ответникът О. – обстоятелство, което е изрично признато от ответника с молба
от 04.04.2022 г., а и се установява от представените по делото писмени доказателства.
Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19,
ал. 3, т. 1 ЗА, се подмопага от областна администрация съгласно чл. 36 и чл. 57 ЗА.
Последната на основание чл. 57, ал. 2 ЗА е юридическо лице. Ето защо въз основа на
гореизложеното именно ответникът – О., се явява материално пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Ответникът в качеството си на юридическо лице е „небитов клиент“ по смисъла на
пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова ДВ, бр. 54 от 2012 г./. Ползването на топлинна енергия от „небитов клиент“ при липса
на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма за валидност и
незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване,
по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си
разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът
се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. За да е налице такова имуществено
разместване, в тежест на ищеца е да установи обедняването до размера и количеството на
доставената на ответника през исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за
тяхното овъзмездяване, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства – договор за
извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и
фирмата за дялово разпределение, от приложения протокол от ОС на етажната собственост,
2
се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетото по делото
заключение на съдебно - техническата експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена, за периода 2018/2019 г. абонатът е осигурил достъп до
имота за отчет на уредите, като отчитането е извършено с мобилно устройство и бланка за
главен отчет не е попълвана. За периода 2019/2020 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет,
видно от представените протоколи за неосигурен достъп – л. 92 от делото. Според главните
отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ в процесния
имот има шест броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане и два броя водомери за
топла вода. За периода за липса на достъп за отчет на уредите за имота е начислявана
служебна топлинна енергия „на брой лица“ с разход 140л/денонощие за един брой
потребител. Видно от изготвените изравнителни сметки, за процесния период абонатът не
ползва отопление на имота. На абоната е начислена и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Пълният отопляем обем на сградата, в
която се намира процесният апартамент, по проект е 12455 м3. През процесния период
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула върху 307
м3. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за
процесния период е изчислена в съответствие с Методиката, нормативната уредба,
проверените документи, приложени по делото, и данни от уредите за сградата и имота.
Съгласно заключението на СТЕ общата дължима сума за процесния период, при
съобразяване на изготвеното от ФДР изравнение (сума за доплащане в размер на 390,04 лв.),
е в размер на 1789,88 лв., от които сумата от 229.31 лв. – за сградна инсталация и сумата от
1560.57 лв. – за БГВ.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“
е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната
3
енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС
всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за
извършването на които е взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща
етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр.,
т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост,
принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и
тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на
цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено
желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната
енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установи, че на
ответника е била начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Специалните правила за отчитане и разпределение на топлинната енергия са уредени в
Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, като законодателят не е предвидил
възможност, в това число и в хипотезата, в която отделните самостоятелни обекти са с
топломери, разположени на входа с общата инсталация, собствениците и/или ползвателите
на обектите в същата етажна собственост да не са клиенти на доставчика на топлинна
енергия, в случай че самата сграда в режим на етажна собственост е сключила договор за
доставка на топлинна енергия.
Като обобщение, съдът приема, че ответникът, като безспорен ползвател на
процесния имот, обективно е получавал в имота част от топлинната енергия, отдадена
от хоризонталните и вертикалните тръбопроводи на сградната инсталация, поради
което е налице потребление на топлинна енергия. А като е спестил разходите за стойността
на тази енергия, ответникът се е обогатил неоснователно.
Не така стои въпросът обаче по отношение на топлинната енергия за битово горещо
4
водоснабдяване /БГВ/ на база един брой потребител. Доколкото по делото не се установи да
има каквато и да е консумация на топла вода, то няма основание за начисляване на служебна
топлинна енергия за БГВ. За разлика от разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която предвижда,
че собствениците, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата, подобна разпоредба няма относно отдаваната топлинна
енергия за подгряване на вода. Разпоредбата на чл.140а ЗЕ гласи, че общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. В конкретния случай, обаче, по делото не се установява
начислената ТЕ за подгряване на битова вода, съгласно т.5.2.2 от приложение към чл. 61, ал.
1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г., действително да е потребена в
процесния имот.
В този смисъл, съдът намира, че за процесния период, ответникът е потребил
топлинна енергия, но единствено що се касае до тази енергия, отдадена от сградната
инсталация, но не и за БГВ и се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца със
стойността на същата. Стойността на тази топлинна енергия съдът определя в размер на
229,31 лв., която сума представлява сбор от прогнозно фактурираната топлинна енергия и
такава след изравнението при отчета на уредите за дялово разпределение, определена от
съда въз основа на приложените по делото писмени документи, заключението на СТЕ и по
реда на чл. 162 ГПК.
Според кредитираното заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза при
ищцовото дружество липсват данни за плащане на процесната сума.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на
част от дълга за главница. Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът
се е обогатил неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането , съизмеряваща се
като стойност с месечната цена за процесния период, което обаче не прави вземането
периодично по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо, процесното вземане се погасява с
общата 5-годишна давност, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 7 от Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според
задължителните разяснения в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.
на ППВС в случаите на неоснователно обогатяване с фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Съгласно чл.
116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. По
силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в случая това е 25.11.2021 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата.
Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
5
приложимост на 5-годишна давност в случая се обуславя изводът, че вземанията или дори
част от тях не се явяват погасени по давност.
Предвид гореизложените изводи, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 229,31 лв. – главница, представляваща стойността на реално потребената
топлинна енергия за процесния имот за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. Ето защо, искът
с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 229,31 лв.,
представляваща част от стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния
имот за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., с която сума ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването , а за разликата
над сумата от 229,31 лв. до размера на сумата от 1785,29 лв. искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
Върху сумата от 229,31 лв. се дължи законната лихва, считано от 25.11.2021 г. до
окончателното плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват
ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми
на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът
се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с
дължимостта му. Поради това искът за сумата от 28,69 лв., представляваща стойността на
услугата за извършване на услугата дялово разпределение, се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните. Поради липсата
на сключен между страните писмен договор, Общите условия не обвързват ответника. Те
обвързват единствено потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с
доставчика писмени договори при общи условия. Липсва предвиден срок за плащане от
страна на ответника на задължението му по чл. 59 ЗЗД за ползваната топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Предвид това,
лихва за забава ответникът дължи от датата на поканата, и то – за задължения, които вече са
възникнали, т.е. ответникът следва да е поканен да заплати именно задълженията, които се
претендират по настоящото дело.
По делото няма данни за отправена, респ. получена от ответника покана, която да
касае заплащане именно на процесните задължения. По отношение на представеното по
делото писмо от „Т. от 08.09.2021 г. следва да се посочи, че от него по никакъв начин не
може да стане ясно, че длъжникът е бил поканен да заплати процесните суми - с посочване
на абонатния номер (адреса) на имота, конкретни размери по отделни пера и периоди, за
които се отнася дългът от 325 996.34 лв. Що се отнася до другото представено писмо – от
15.03.2019 г. – то очевидно касае вземания на ищцовото дружество, които са извън
процесния период, поради което същото се явява неотносимо.
6
Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от общо 323,06 лв. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли
Предвид неоснователността на предявения главен иск за сумата от 28,69 лв.,
неоснователен се явява и акцесорният такъв за мораторна лихва в размер на 6,71 лв. за
периода от м.02.2019 г. до м.02.2020 г., който следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на сумата от 72,88
лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете в размер на сумата от 7,79 лв. В исковото производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 672,87 лв. /разноски за депозит за държавна такса, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК по съразмерност има право на разноски в размер на сумата от 71,97 лв.
Ответникът е претендирал възнаграждение за юрисконсултство възнаграждение,
което съдът определя в минимален размер от 100,00 лв., поради което на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 89,30 лв., представляваща
разноски за исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че
О., Булстат ., с адрес в гр. С., дължи на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
С., сумата от 229,31 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, доставена
до имот с абонатен номер 360310, находящ се в гр. С., през периода 01.03.2019 г. –
30.04.2020 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /25.11.2021 г./ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1785,29 лв.; иска за сумата от
323,06 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 18.11.2021 г.; иска за сумата от 28,69 лв., представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м.02.2020 г., ползвана без правно
основание, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; както и иска за сумата от
6,71 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.03.2019 г. – 18.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67292/2021 г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА О., Булстат ., с адрес в гр. С., да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и
7
адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 71,97 лв.,
представляваща съдебни разноски в настоящото исково производство, както и сумата от
7,79 лв., представляваща разноските в заповедното производство съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на О.,
Булстат ., с адрес в гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 89,30 лв.,
представляваща разноските по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Т. на страната
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8