№ 1342
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110108459 по описа за 2021 година
Предявен е иск от "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу З.Н. О., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, за
приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 363.31 лв.
/триста шестдесет и три лева и 0.31 ст./, главница за периода от 25.05.2018г. до 30.08.2018
г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № ***, за което са издадени фактури за периода от 29.06.2018 г. до 30.08.2018 г., за
обект-имот, находящ се в гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 85.03 лв. /осемдесет и пет лева и 0.03 ст./, представляваща лихва
за забава за периода от 29.07.2018г. до 22.02.2021г.
Твърди се в исковата молба, че в периода 25.05.2018г. до 30.08.2018 г. ищцовото
дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен
№ ***, за обект – имот, находящ се в гр.***, но не е заплащал тяхната цена на доставчика.
По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите
били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по
инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 2896/2021г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва да е титуляр на
партидата. Оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК
услуги. Оспорва претендираните количества вода да са от редовен отчет. Твърди, че не
дължи сумата, тъй като в рамките на исковия период, обектът не е обитаван и не е имало
потребление на вода. Разпоредил се е с имота на 09.08.2018г..
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№2896/2021г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от „В.И.К.“ ООД заявление от 25.02.2021г.
1
срещу З.Н. О., за сумите предмет на установяване в настоящото производство.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от З.Н. О., за недължимост на
присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на "В.И.К." ООД, както и решение на КЕВР от 15.12.2017г.
за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.И.К." ООД.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на частен абонат №
*** от 29.06.2018г. до 30.08.2028г., издадена от "Водоснабдяване и канализация" ООД.
От представената справка по лице от Служба вписвания-Варна за периода
01.01.1993г.-11.01.2022г. се установява, че З.Н. О. е била собственик на обекта на
потребление до 08.08.2018г., когато се е разпоредила с него възмездно в полза на В.К. и
Н.К..
Представен е карнет по партида с абонатен №*** за периода от м.09.2003г. до
30.08.2018г.. Последното показание на водомера е 324куб.м., като срещу отчетеното
показание е положен подпис на потребител.
От ответника е представена Фактура № **********/25.05.2018г., остойностяваща
предоставените ВиК услуги към 25.05.2018г. и справка за потреблението на ел. енергия в
обекта за периода 25.05.2018-30.08.2018г..
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните
правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения, че не
дължи претендираните суми.
Качеството потребител на ВиК услуги е оспорено с отговора на исковата молба. За
доказване наличието на оспорената облигационна връзка, ищецът е представил справка от
Агенция по вписвания.
От извършените вписвания по партидата на ответника в Агенция по вписвания се
установява, че на 08.08.2018г. трети за спора лица - В.К. и Н.К., са придобили имота – обект
на потребление.
Ищецът в качеството си на доставчик на ВиК услуги не установи наличието на
облигационна връзка с ответника след 08.08.2018г., която да придава на последния
качеството „потребител на ВиК услуги”, съответно задължено по претенцията лице.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 2, б."а" от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази по чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
"потребител" на водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице –
собственик или ползвател на поземлен имот. Съгласно приложените Общи условия, чл.2,
ал.3 от същите, потребител на услугите може да бъде и наемател на имота при условие, че е
налице писмена декларация с нот. заверка подписа на собственика или притежателя на
ограничено вещно право, че това лице ще бъде потребител на ВиК услугите за определен
период.
Материалната легитимация, съответно и качеството „потребител”, е надлежно и
своевременно оспорена от ответника с отговора на исковата молба. Въпреки оспорването на
това обстоятелство, ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване, че
потребител на имота след 08.08.2018г., в който са предоставяни ВиК услугите по смисъла на
цитираните по-горе дефинитивна разпоредба, е ответникът З.Н. О..
Не на последно място, съдът преценява като опровергаващи материалната
2
легитимация на ответника за част от периода на потребление и представените от самия ищец
писмени доказателства.
С решение №205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, приложимо и в настоящия казус, ВКС е дал
отговор на въпроса кой дължи цената за доставени ВиК услуги.
Следователно, независимо на чие име се води партидата, дори да не е изпълнено
задължението по Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената цена
за предоставените ВиК услуги за периода, следващ датата, на която е станало прехвърлянето
на собствеността.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че до 08.08.2018г. между страните по
делото е било налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител - ползвател на жилище.
Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното количество вода до имота,
като видно от представения карнет към 30.08.2018г. показанията на водомера са били 324
куб.м..
Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията по фактури, издадени за аб. №
*** на 29.06.2018г. и на 27.07.2018 г. в общ размер на 208.80 лева, остойностяващи
доставени 250 куб.м. вода е основателна, тъй като водомерът е реално отчетен на
30.08.2018г., като показанията му са били 324 куб.м..
Предявеният иск за главница е основателен за сумата 208.80 лева. Ответникът дължи
и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.02.2021г., до
окончателното му изплащане.
Над този размер претенцията подлежи на отхвърляне.
По фактура, издадена за аб. № *** на 30.08.2018г., за периода 27.07.2018г.-
30.08.2018г. е начислена консумация от 74 куб.м. вода. Въпреки предприетото оспорване от
страна на ответника, съдът намира, че ищецът не доказа по основание и размер претенцията
си за този период.
Считано от 08.08.2018г. ответникът не е ползвател на ВиК услуги, като липсват
данни, установяващи количеството доставени ВиК услуги в периода 27.07.2018г.-
08.08.2018г..
Преди всичко, операторът следва да отчете реално доставените и използвани от
ответника количества вода съгл. чл.22 ОУ, въз основа показанията на индивидуалния
водомер, монтиран в имота. При невъзможност да бъдат отчетени показанията на СТИ, в
ОУ са предвидени различни хипотези, в които дружеството – доставчик прилага служебен
отчет и начислява количества вода според съответната клауза от ОУ.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-
Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените
фактури за периода от 29.06.2018г. до 27.07.2018 г., считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Претенцията следва да бъде уважена в
размер от 50.05 лева, като за разликата над 50.05 лв. до предявения размер от 85.03 лв.
подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно
уважената част от исковете /43.30 лева/.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните
от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива,
обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски,
3
реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно
уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /100 лв./. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към
датата на приключване на устните състезания, съдът приема, че дължимото в
производството юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лв., изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед
крайния изход на делото, съдът приема, че от общо претендираните в производството
разноски, в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 101.04 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в
отношенията между "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
от една страна и ответника З.Н. О., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, от друга, че В ПОЛЗА
НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер
на 208.80 лв. /двеста и осем лева и 0.80 ст./, главница за периода от 25.05.2018г. до
27.07.2018 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за което са издадени фактури на 29.06.2018 г. и на 27.07.2018г., за
обект-имот, находящ се в гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 50.05 лв. /петдесет лева и 0.05 ст./, представляваща лихва за
забава за периода от 29.07.2018г. до 22.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2896/2021г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над 208.80 лв. до предявения размер от 363.31 лв. и иска за обезщетение за
забава за разликата над 50.05 лв. до предявения размер от 85.03 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА З.Н. О., ЕГН: **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 43.30 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.2896/2021г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА З.Н. О., ЕГН: **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 101.04 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4