Определение по дело №841/2019 на Районен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Старозагорски районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 28.03.2019 г. в състав:     

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа гр.д. № 841 по описа за 2019 година на Районен съд- Стара Загора, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от З.Н.П. срещу баща ѝ Н.Х.П., за присъждане на издръжка.

Исковата молба е редовна и допустима. Представените с нея писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат приети. Направени са доказателствени искания, които съдът намира, че следва да уважи.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Искането за разпит на свидетел е допустимо и относимо.

 

                                     

Водим от гореизложеното  и на осн. чл. 312 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.  

ДОПУСКА на страната на ищеца един свидетел, при режим на довеждане, а вторият само при условията на чл. 159 ал. 2 от ГПК.

ДОПУСКА на страната на ответника един свидетел, при режим на довеждане.

         ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът да представи доказателства за получаваните от него доходи за 6 месеца назад, считано от 07.02.2019 г., в срок до о.с.з., като го предупреждава за последиците по чл. 161 от ГПК.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което НАСРОЧВА на 19.04.2019 г. в 14.00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

 

         ДОКЛАД по делото:

 

         Ищецът твърди следното:

 

Бракът между родителите на ищцата - Евгения Манчева Борисова - майка и Н.Х.П. – баща, бил прекратен с Решение №37/13.03.2003г. по гр. д. №3022/2002г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, влязло в законна сила на 09.06.2003г., с което упражняването на родителските права над нея било предоставено на майката. Със същото ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 50 лв. През 2018г. било образувано гр. д. №569/2018 по описа на PC Стара Загора, в хода на което било сключено споразумение между страните и размерът на издръжката бил изменен до 200лв, считано от 30.01.2018г., чрез сключена на 16.05.2018г. Съдебна спогодба по гр. д. №569/2018г. по описа на PC Стара Загора.

Ответникът не заплащал редовно определената от съда издръжка, поради което ищцата подала жалба до РП гр. Стара Загора и било образувано НОХД №814/2018г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. С Присъда от 13.09.2018г., постановена по посоченото дело, подсъдимият Н.Х.П. бил признат за виновен, че за времето от месец април 2008 г. до месец декември 2017 г., в гр. Стара Загора, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - детето си З.Н.П., със съгласието на нейната майка и законен представител - Евгения Манчева Борисова, с Решение № 37/2003 г. по гр. дело № 3022/2002 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, влязло в законна сила на 09.06.2003 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер-на повече от две месечни вноски, а именно - 117 месечни вноски по 50 лв. месечно - общо 5850 лв, на основание чл. 183, ал. 3 от НК НЕ ГО НАКАЗВА, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция деецът изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Към днешна дата ищцата била на 18-годишна възраст, ученичка в Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан" гр. Стара Загора, като през учебната 2018/2019г. била в единадесети клас. Предстояло и през учебната 2019/2020г. да бъде в дванадесета клас. След навършване на пълнолетие, баща й не заплащал абсолютно никакви средства за нейната издръжка. Възрастта на ищцата налагало изразходването на повече средства за цялостната й месечна издръжка, както от битов, така и от образователен характер. Закономерно обуславяло по-високи разходи за облекло, храна, учебници и джобни пари за ежедневни нужди. З.П. посещавала допълнителни уроци по история, за които заплащала сумата в размер на 100лв. /сто лева/ месечно. Посещавала тренировки по канго джъмпс - 80лв. на месец, фитнес и други спортни занимания - 80лв. на месец, както и спортни танци - 40лв. месечно. Записана била и на шофьорски курсове, за които до момента била заплатена сумата в размер на 600лв. В гимназията организирали екскурзия до Париж на стойност 1200лв, от които до момента била заплатена сумата в размер на 600лв. Като всяко момиче на нейната възраст се нуждаела от ежедневни грижи за себе си, в това число посещения при козметик, фризьор, социални контакти - да излиза, да се среща с приятели, свързано и с финансови средства. В близко бъдеще предстояло да кандидатства за прием във висше учебно заведение, което изисквало допълнителна подготовка и влагането на допълнителни средства в нейното образование. Учебната програма в последните класове преди завършване и дипломиране в езиковата гимназия била изключително натоварена и свързана с допълнителни занимания, учебници, специална литература и подготовка за изпити. Общообразователната програма предвиждала и извънкласни форми на обучение - екскурзии с образователна цел, спортни занимания и осъществяване на контакти за усъвършенстване на изучаваните езици.

З.П. не притежавала имущество, от което да реализира доходи. Същата не упражнявала трудова дейност, не получавала доходи, тъй като учебните й занятия и подготовката й за кандидатстудентски изпити не позволявали това. В тази връзка, предвид факта, че баща й не поддържал никакъв контакт с нея и не заплащал издръжка в период от 11 години, всички посочени разходи се поемали от нейната майка. Евгения Манчева Борисова получавала сравнително добри доходи за страната, но предвид факта, че има още две деца, за които трябвало да полага грижи, доходите й не били достатъчни за задоволяването на всички нужди на ищцата, особено на тези, свързани с образованието и осигуряването на перспектива за по-нататъшното й развитие и успешна реализация.

В закона липсвала легална дефиниция на понятието "без особени затруднения" използвано в чл. 144 от СК като един от критериите за заплащане на издръжка на пълнолетно дете от родител. Въпреки това, във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите собствени нужди. Счита се, че в настоящия случай за ответника не били налице затруднения за изплащането на месечна издръжка до завършване на средно образование от ищцата. Н.Х.П. бил в трудоспособна възраст и упражнявал трудова дейност, като получавал изключително добри доходи. Същият нямал други деца. Не издържал и други членове на семейството си и разполагал с добри финансови възможности, нямал допълнителни разходи, освен обичайните такива. Въпреки това, през последния месец от навършване на пълнолетие на ищцата, същият не заплащал издръжка, като не проявявал каквото и да е желание за осъществяване на контакт с нея. Доказателство за обстоятелството че Н.П. разполага с парични средства били сумите, преведени от него през 2018г. след образуваното наказателно производство срещу същия - сума над 6000 лв.

Налице били предпоставките за определяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от СК. Предвид посочените по-горе конкретни обстоятелства и индивидуални потребности на З.П., както и предвид факта, че съгласно данни от Националния статистически институт средномесечната издръжка на член от семейството е в размер на 550лв., в настоящия случай месечна издръжка в размер на 250лв. се явявала законосъобразна.

 

Искането е да се определи издръжка, както следва:

Да се осъди Н.Х.П., ЕГН **********,*** да заплаща на детето си - З.Н.П., ЕГН **********,*** ежемесечна издръжка в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/, платима до 10 /десето/ число на всеки месец, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до завършване на средно образование от ищцата или до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

Не се оспорва обстоятелството, изнесено от ищеца в исковата молба, че ищцата е дете на ответника и Евгения Манчева Борисова, както и обстоятелството, че бракът между Н.Х.П. и Евгения Манчева Борисова е бил прекратен с Решение № 37/13.03.2003г. на PC - Ст.Загора по гр.д.№ 3022/2002г., че с посоченото решение родителските права по отношение на детето З.Н.П. са били предоставени на майката Евгения Манчева Борисова, като бащата Н.Х.П. е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. Не се оспорва обстоятелството, че по повод на подадена от бившата съпруга Евгения Манчева Борисова жалба, е било образувано НОХД № 814/2018г. по описа на PC - Ст. Загора, по което е постановена Присъда от 13.09.2018г. в посочения от ищеца смисъл.

Оспорват се другите твърдения, изнесени от ищцата в исковата и молба, като се твърди следното:

Не отговаряло на действителното, че бащата не изплаща присъдената издръжка по Решение № 37/13.03.2003г. на PC - Ст.Загора по гр.д. № 3022/2002г. Действително било налице забавяне в изплащането на издръжката, но това се дължало на финансова невъзможност. Винаги, когато бащата имла възможност, заплащал издръжка. Единствената причина за ответника - баща, да не изплаща присъдената издръжка навреме, била липсата на средства. Сумите, които  успял с огромни затруднения да събере, за да изплати издръжката, били заем от родителите му, тъй като нямал доходи към момента.

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът принципно е в трудоспособна възраст, но работел сезонно - основно през лятото, за няколко месеца, нямал постоянни трудови доходи. Ето защо се затруднявал да заплаща издръжката.

Не отговаряло на действителното, че бащата се е дезинтересирал напълно от детето З.Н.П., тъй като осъществявал контакт и желаел такъв, но майката осуетявала тези контакти и препятствала бащата да се вижда с детето, като освен това до настоящия момент винаги настройвала ищцата против баща си, квалифицирайки го с обидни думи; непозволявайки контакт на ищцата с баща й. Това довело до отчуждение между ищцата и ответника. Майката не преставала да настройва детето срещу бащата, като го обиждала и клеветяла пред детето, от което неговият авторитет пред З. намалял. Подстрекавана от своята майка, въпреки че изплатил всички суми за издръжка за стар период към нея, ищцата подала нова жалба в РУ „Полиция" гр. Стара Загора, като го набедила в извършването на престъпление.

Не се оспорваме като цяло обстоятелството, че ищцата е в ученическа възраст и потребностите и са такива, които стоварят на посочената възраст. Оспорва се твърдението, че същата няма имущество, от което да се издържа, че няма доходи, както и че бащата би могъл да изплаща издръжка на ищцата без особени затруднения.

Ищцата вече била пълнолетна, в трудоспособна възраст и обстоятелството, че е ученичка, не пречело да си докарва доходи от трудова дейност. За ответника и без това било изключително трудно да осигурява доходи за себе си дори, като разчита на помощ от родителите си, нямал постоянни доходи, собствено имущество, от което да се издържа или получава доходи, живеел при родителите си в с.Зетьово, общ.Чирпан, ул."Братан" № 11 в къща, собственост на родителите му. Срещу него имало и няколко образувани изпълнителни дела, по които последния не заплащал нищо, тъй като нямал доходи и имущество. Ответникът изцяло разчитал на помощ от родителите си - финансова и всякаква друга.

При условията на евентуалност се оспорва претендираният размер на издръжка, тъй като предвид сезонната си заетост и реализираните доходи, които не били с постоянен характер, не би могъл да заплаща издръжка в претендирания размер. Развивал търговска дейност чрез дружеството „Деко Деко 2010" ЕООД, ЕИК *********, но осъществявал такава само за 4 (четири) месеца в годината. През другото време на годината не работел и нямал доходи от трудова или друга дейност. Към момента дружествените дялове били запорирани. През времето, през което не работи, разчитал на помощта на родителите си - пенсионери. Ответникът имал и задължения към НАП и към физически и юридически лица, които също не успявал да покрива, предвид ниските си доходи. Към момента дружествените дялове на „Деко Деко 2010" ЕООД, ЕИК ********* били запорирани. Ответникът нямал недвижими имоти и движими вещи, нямал влогове, акции и др. подобни.

Действително, със съдебна спогодба, сключена от ответника и ищцата, със съгласието на нейния законен представител и майка, по гр.д.№ 569/2018г. по описа на РС Стара Загора, се съгласил за увеличение на присъдената с Решение № 37/13.03.2003г. на PC - Ст.Загора по гр.д.№ 3022/2002г., издръжка в размер на 50.00 лв„ като същата бъде увеличена на сумата от 200 лв. На тази спогодба се съгласил, защото била около предвидения в СК минимум и съобразен с практиката на PC - Стара Загора за минимален размер на присъждана издръжка в този съдебен район. Към момента на завеждане на настоящото дело икономическия и социалния статус на бащата били същите, като последният бил в невъзможност да изплаща каквато и да било издръжка. Към момента ответникът имал и договор за заем за връщане на сумите, които е взел, с оглед изплащане на стара издръжка.

Сочи се, че влязлото в сила решение по делото за увеличение на издръжката, определящо такава на настоящата ищца до навършване на пълнолетието й, не се ползвало със сила на присъдено нещо за релевантните факти по настоящия спор, който е между същите страни, но на друго основание.

Разходите за пътуване до Париж на ищцата, шофьорски курс, козметик и фризьор, тренировки по канго джъмпс и др. спортни занимания, били извънредни такива и не представлявали разходи за задоволяване на нейните основни ежедневни нужди.

При присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете съдът следва /по аргумент от последното изречение на чл. 144 СК/ да преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя. Цитира се съдебна практика.

В случая за разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето й не съвпадало с общото изискване на чл.142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени затруднения.

Липсвала легална дефиниция на понятието "без особени затруднения", но във всеки конкретен случай следвало да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди. Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставяло материални възможности на този родител, които следвало да са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете.

Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниквало само при условие че предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.

Искането е да се ОТХВЪРЛИ предявеният иск като неоснователен и недоказан, а ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ - да бъде присъдена издръжка в минимален размер, на не повече от 50 лв. месечно, като се ОТХВЪРЛИ искът за разликата до пълния предявен размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан.

         По отношение на доказателствената тежест.

         Издръжка на пълнолетно дете се дължи, ако същото учи редовно в средно или висше учебно заведение, като издръжката се изплаща за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и детето не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителя може да я дава без особени затруднения.

         При иск по чл. 144 от СК в тежест на ищеца е да установи, че е учащ в редовна форма на обучение, както и какви са възможностите на ответната страна да изплаща издръжка.

         В тежест на ответника е да установи, че заплаща издръжка или да противопостави възражения за алиментни задължения. 

          

ДАВА възможност на страните, след като се запознаят с изготвения по делото доклад да вземат становище в едноседмичен срок от съобщението, предприемат съответните процесуални действия и направят допълнителни искания за доказателства преди съдебното заседание в горепосочения срок, в противен случай същите ще бъдат преклудирани.

 

УКАЗВА НА ищеца, че не сочи доказателства за имущественото състояние на ответника.

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като им разяснява, че в този случай чрез взаимни отстъпки страните могат да постигнат по-бърз, икономичен и ефективен резултат, удовлетворяващ и ищеца и ответника.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: