Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1623 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
След влизане в сила на определение от 28.02.2020 г., постановено по настоящото дело, в прекратителната част, и направените от ищеца уточнения с молба с вх. № 11531/29.01.2020 г., производството по делото е висящо по предявени от “Н.Л.” ЕООД, ЕИК *****, против ответника З. “Б.И.” АД, ЕИК *****, осъдителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 26 000 лева - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 84 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от С.С.К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П.К.К., като последица от пътно-транспорното произшествие, настъпило на 14.04.2018 г. и причинено от застрахован в З. “Б.И.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” водач на л.а. марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *****, което вземане е прехвърлено от цедента С.С.К. на цесионера “Н.Л.” ЕООД по договор за цесия от 10.05.2018 г., и за законната лихва върху претендираната главница от 26 000 лева от датата на подаване на исковата молба (16.08.2019 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.04.2018 г. В.И.Й.е управлявал л.а. марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *****, по автомагистрала “Тракия”, и при км 297-300 в посока гр. София е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не e контролирал непрекъснато превозното средство, поради което e реализирал пътно-транспортно произшествие. В резултат на същото е причинена смъртта на пътника в лекия автомобил П.К.К. – съпруг на С.С.К.. Твърди, че по случая е образувано д.п. № 59/2018 г. по описа на РУП – гр. Стралджа и пр.пр. № 910/2018 г. по описа на ОП – Ямбол, което е на етап разследване.
Твърди, че за автомобила има сключена застраховка “Гражданска отговорност” в З. “Б.И.” АД по полица № BG/02/117001152317, валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., което води до
ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на причинените
вследствие на пътно-транспортното произшествие имуществени и неимуществени
вреди.
Ищецът твърди, че на 20.06.2018 г. С.С.К. е предявила претенции пред З. “Б.И.” АД, като предложила на ответника да й заплати сумата от 350 000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпруга й и телесните й увреждания. Представен е констативен протокол и банкова сметка. ***, че при застрахователя са образувани преписки по щети, като на 15.08.2018 г. застрахователят уведомява С.С.К., че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ вината на водача, не са налице основания за изплащане на претендираното от нея обезщетение.
Ищецът твърди, че на 10.05.2018 г. между С.С.К., като цедент, и настоящия ищец “Н.Л.” ЕООД, като цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера сумата от 84 500 лева от вземането си към З. “Б.И.” АД, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от С.С.К. вреди вследствие на ПТП от 14.04.2018 г., при което е причинена смъртта на съпруга й - П.К.К. и са й причинени телесни повреди.
Предвид направените в допълнителната искова молба пояснения от ищеца, че в случая предмет на частичния иск е само вземането на ищеца по договор за цесия от 10.05.2018 г., то съдът не обсъжда твърденията относно договорите за цесия от 22.06.2018 г. и 17.07.2018 г., поради неотносимостта им към спора.
Твърди, че с уведомление с вх. № ОК-490842/24.07.2018 г. цедентът е
уведомил ответника застраховател за извършеното прехвърляне на част от
вземането към длъжника в общ размер на 106 500 лева по три договора за
цесия, като си е запазила правото за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 350 000 лева.
Твърди, че З. “Б.И.” АД е изплатило на С.С.К. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга й и причинени телесни повреди при ПТП от 14.04.2018 г. Твърди, че след като цесията е произвела действие за длъжника, считано от уведомяването му, то ответникът е следвало да плати сумата от 106 500 лева на ищеца “Н.Л.” ЕООД, а не на С.С.К..
В уточнителна молба от 29.01.2020 г. ищецът заявява, че вредите, чиято обезвреда се претендира, са неимуществени вреди от смъртта на П.К.К..
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът З. “Б.И.” АД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта, че е заплатил на правоимащото лице С.С.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева за причинените й болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на съпруга й и причинени телесни повреди при ПТП от 14.04.2018 г. Сочи, че именно К. в качеството й на увредено лице по смисъла на чл. 498, ал. 1 от КЗ е предявила претенцията си пред застрахователя за причинените й болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на съпруга й и за причинени телесни повреди при ПТП от 14.04.2018 г. и е получила определеното й обезщетение.
Ответникът прави възражение за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие със закона, тъй като твърди, че цесионерът “Н.Л.” ЕООД като търговско дружество не може да е носител на материално вземане за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не може да търпи болки и страдания, каквито е претърпяла С.С.К. и за които е обезщетена.
Прави възражение за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие на добрите нрави, тъй като същият уврежда цедента като правоимащо лице, като му се изплаща сума, която е многократно по-ниска от обезщетенията, които му се определят и има право да получи. Сочи, че така се постигна недобросъвестно обогатяване на цесионера за сметка на цедента. Сочи, че договорът за цесия е сключен, преди да бъдат събрани всички доказателства по преписката и преди да бъде определено застрахователното обезщетение за неимуществените вреди в полза на увреденото лице. Твърди, че цената по договора за цесия не е платена изцяло.
Прави възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие, тъй като цедентът С.С.К. не е изразила съгласие за сключването му, не го е подписала и не е получила плащане по него. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предписаната от закона форма.
Съдът не обсъжда възраженията на ответника по отношение на договорите за цесия от 22.06.2018 г. и 17.07.2018 г., тъй като с оглед поясненията на ищеца в допълнителната искова молба същите не са част от предмета на спора.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната исковата молба ищецът пояснява исковата претенция, поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и оспорвания срещу предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г., че е настъпило на 14.04.2018 г. около 17 часа ПТП на АМ “Тракия”, км 297 + 300, в посока гр. София с лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *****, с водач В.И.Й., като между пострадалите лица е съпругът на С.С.К. – П.К.К., който е загинал.
Представени са по делото препис-извлечение от акт за смърт № 03/15.04.2018 г., съставен в с. Воденичане, община Стралджа, област Ямбол, и удостоверение за наследници с изх. № 017/23.04.2018 г., издадено от с. Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол.
Не се спори между страните и се установява от представената спрака от базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лекия автомобил с рег. № *****, причинил ПТП, е застрахована в З. “Б.И.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” с полица № BG/02/117001152317.
Представена е молба-претенция до
застрахователя с вх. № ОК-400926/20.06 и писма от 09.07.2018 г. от
застрахователя до С.С.К. за изискване на документи.
Представен е договор
за цесия от 10.05.2018 г., сключен между цедента С.С.К. и цесионера “Н.Л.” ЕООД (на л. 20 – 21 от делото), по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера 84 500 лева от вземането си към З. “Б.И.”
АД, представляващо обезщетение за претърпените от С.С.К.
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на П.К.К.
и получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 14.04.2018 г. Макар
представеният договор да не е подписан от страна на ищцовото
дружество цесионер, но доколкото само дружеството може да се позове на
недействителността, а същото твърди правата му да произтичат от този договор за
цесия, то съдът не разглежда този въпрос.
Представени са от
ищеца и още два договора за цесия – от 22.06.2018 г. и от 17.07.2018 г.,
касателно друга част от вземанията за вреди вследствие на процесното ПТП, които
части не са предмет на настоящото производство, с оглед направените от ищеца
уточнения на предявената претенция, поради което същите се явяват неотносими към предмета на спора.
Представено е от ищеца
уведомление от цедента С.С.К. до З. “Б.И.”
АД с вх. № ОК-490842/24.07.2018 г. по техния опис (на л. 28 от делото), с
нотариална заверка върху документа с положен десен палец поради неграмотност, с
рег. № 6147/17.07.2018 г. на нотариус Е.Ш., с рег. № 128 на НК, с район на
действие РС – Сливен. С уведомлението същата на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
ги уведомява, че с договор за цесия от 10.05.2018 г., 22.06.2018 г. и
17.07.2018 г. е прехвърлила на цесионера “Н.Л.”
ЕООД вземане в размер на 106 500 лева, представляващо застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на смъртта на
П.К.К. и получените телесни увреждания от ПТП,
настъпило на 14.04.2018 г., като си запазва правата за разликата над
106 500 лева до пълния предявен размер на претенцията от 350 000
лева.
Представен е от
ответника договор за цесия от 08.05.2018 г., сключен между С.С.К., като цедент, и “И.К.К.” АД, като цесионер (на
л. 223 – 224 от делото), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера правото
си на вземане за неимуществени и имуществени вреди, ведно с всички акцесорни вземания, срещу З. “Б.И.”
АД, произтичащо от настъпилата смърт на П.К.К. –
съпруг на цедента, вследствие на претърпяно на
14.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие при км. 297+300 на автомагистрала “Тракия”,
с участието на МПС с д.к. № *****, по отношение на което има сключена
застраховка “Гражданска отговорност” в З. “Б.И.” АД.
Представено е
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
цедента С.С.К. до З. “Б.И.”
АД с вх. № НЩ4941/18.07.2018 г. (на л. 160 от делото), с което същата ги
уведомява, че с договор от 08.05.2018 г.
е прехвърлила на “И.К.К.” АД всички
свои вземания за неимуществени и имуществени вреди, в това число акцесорни такива, срещу З. “Б.И.”
АД, произтичащи от настъпилата смърт на съпруга й П.К.К.,
както и от лично претърпените от нея увреждания, вследствие на претърпяно на
14.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие при км. 297+300 на автомагистрала “Тракия”,
с участието на МПС с д.к. № *****, по отношение на което има сключена
застраховка “Гражданска отговорност” в З. “Б.И.” АД. Същото е оформено само с положен пръстов
отпечатък.
Представени са по
делото платежно нареждане от 24.10.2018 г. по претенция № ********** за сумата
от 160 000 лева и платежно
нареждане от 11.12.2018 г. за сумата от 150 000 лева по претенция №
**********, преведени по банков път
от З. “Б.И.”
АД на “И.К.К.” АД.
По делото е получено
писмо с изх. № 814000-490/17.03.2020 г. от Областна дирекция на МВР – Ямбол, РУ
– Стралджа, че по ДП № 59/2018 г., пр.пр. № 910/2018
г. на ЯРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, към момента няма привлечени в качеството
на обвиняеми лица и предстои изготвяне на постановление за привличане на
обвиняем на лицето В.И.Й..
Представените от ищеца
експертизи, касаещи здравословното състояние на цедента С.С.К., са неотносими към предмета на спора, тъй като не се сочи това
здравословно състояние да е свързано с търпени болки и страдания от смъртта на
съпруга й и съответно с тях не се установяват релевантни за спора факти. Поради
същите съображения съдът не кредитира и показанията на свидетелите И.И.и Б.И., дадени относно здравословното състояние на С.С.К.. Не се установява от същите и връзка между
здравословното й състояние и датата на сключване на договорите за цесия.
Във връзка с
издадено съдебно удостоверение, от МВР – Дирекция “Български документи за самоличност” е получено писмо, че от справка в Националния
автоматизиран информационен фонд “Национален
регистър на българските лични документи” се установява, че М.А.В.има издадена и валидна
към дата 08.05.2018 г. лична карта № *****на *****г. от СДВР, и към настоящия
момент личната карта е със статус “унищожен” от 10.09.2018 г. в информационния фонд.
По делото е изискан служебно препис от влязлото в сила решение от 18.04.2022 г. по гр.д. № 259/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол, потвърдено с решение № 260/02.11.2022 г. по в.гр.д. № 20222300500236/2022 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което са отхвърлени предявените от С.С.К. срещу З. “Б.И.” АД искове за заплащане на сумата от 5 000 лева – частичен иск от 200 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултата на настъпилото на 14.04.2018 г. ПТП от смъртта на съпруга й и сумата от 5 000 лева – частичен иск от 200 000 лева – неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 6 290 лева – неимуществени вреди – оперативни интервенции и лечение, вследствие на ПТП от 14.04.2018 г., както и сумата от 1 725,02 лева – лихва за забава за периода 11.06.2018 г. – 26.01.2021 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С., съгласно което от извършената проверка при “Юробанк България” АД и по счетоводни данни на ищеца на датата 10.05.2018 г. от банкова сметка *** “Н.Л.” ЕООД е платена сума в размер на 20 000 лева по банкова сметка *** - С.С.К., с основание на превода: “По договор за цесия от 10.05.2018 г.”. Други плащания по договор за цесия от 10.05.2018 г. не били установени в счетоводството на ищеца.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С., съгласно което във връзка с
настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/117001152317 и заведена щета №
********** З. “Б.И.” АД е изплатило
застрахователно обезщетение за претърпените от С.С.К.
неимеществени вреди, произтичащи от настъпилата смърт
на съпруга й П.К.К., в размер на 160 000 лева в
полза на “И.К.К.” АД.
При разпита поисканият от ищеца свидетел С.К. казва, че не е давала съгласие някой друг да получи обезщетението
за починалия й съпруг, а тя е искала да го получи. Казва, че е направила искане
към застрахователната компания за 200 000 лева, а те са предложили
160 000 лева и свидетелката се е съгласила. Казва, че това се е случило
през есентта на същата година, когато е била
катастрофата. Казва, че дошли в Ямбол и я завели до нотариус, подписали. Казва,
че не е грамотна, с пръст се подписва и не знае какво е подписала при
нотариуса. Казва, че там била със зет си – С., не му знае фамилията, женен е за
дъщеря й Живка. Казва, че там бил застрахователят и още един, който се
представил като М.Г.. Казва, че при нотариуса направили споразумение за
160 000 лева, но той й е превел 60 000 лева. Казва, че друг път не е
ходила при нотариуса, освен със застрахователя. Не е била при нотариус през
месец май 2018 г. Казва, че на ръка М.Г. й е дал 10 000 лева, когато
отишла да подписва при нотариуса със застрахователя, и й е казал, че другите ще
бъдат по банкова сметка. ***, че когато катастрофирали, са дошли някакви
адвокати, не знае името на адвоката. Децата й го знаели, а тя не знаела какво
са направили децата й. Казва, че когато излязла от болницата, искала
обезщетение от застрахователната компания за 200 000 лева, но те й
предложили 160 000 лева и тя се е съгласила, тогава са се срещнали в Ямбол и
отишли при нотариус.
При разпита поисканият от
ищеца свидетел Н.Ц., който е представляващ “И.К.К.” АД, казва, че след преговори и преценка на пазара за всеки конкретен случай
се определя цена, която предлагат на потърпевшия, и ако е съгласен се подписва
договорът. Казва, че за конкретния случай със С.К. не може да си спомни,
доколкото било преди три години. Казва, че по принцип конкуренцията в тази област
е доста силна и всеки гледа да предложи по-добра цена от колегите. Казва, че
всеки конкретен случай се решава според конкретните обстоятелства, като няма
как да се остойностят болки и страдания, а се
определят въз основа на настъпилите обстоятелства, причинили вреда на
потърпевшия. Казва, че доколкото си спомня, в случай имало смъртен случай.
При разпита воденият от ищеца
свидетел И.И.казва, че е зет на С.К., женен е за
дъщеря й – Й.П.К.. Казва, че на 14.04.2018 г. С.К. е претърпяла катастрофа,
като той я е видял два-три дни по-късно, след операцията в болницата в Бургас.
Казва, че е изписана от болницата към 08.05.2018 г. и същият ден не е ходила
никъде, защото била изморена и я оставили да си почива. Казва, че на другия ден
била добре и на 10.05. отишли при нотариус в Сливен с фирмата “Н.Л.”, защото там e имала задължения, кредити. Казва, че С.К. е
подписала документи с представител на “Н.Л.”, защото тя имала някакви вноски и трябвало
да ги закрие. Решила да прехвърли една част от парите на “Н.Л.”, за да закрие задълженията си. Казва, че не
помни нотариуса, при който са ходили, тъй като са минали три години. Казва, че
са ходили два-три пъти при същия нотариус да подписва с фирмата “Н.Л.”.
При разпита воденият от ищеца свидетел Б.И. казва, че от третия ден
след катастрофата се е грижела за С.К. първо в болницата, а после у тях. Казва,
че С.К. била изписана на 08.05. (не помни годината – 2017 г. – 2018 г.) от рехабилитацията.
Казва, че нейните зетьове са я свалили на ръце и са я качили в колата, тъй като
тя не можела да си движи краката още. Казва, че след изписването са се прибрали
у тях – в Хаджидимитрово. Свидетелката казва, че е останала денонощно да я
гледа и тя не излизала никъде. Казва, че след 3-4 дни С.К. трябвало да ходи в Сливен да се срещне с адвоката им, но зетьовете
са я носели на ръце.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
урежда правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключило договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Застрахователят по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство, включително неимуществени и
имуществени вреди при телесно увреждане или смърт (чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ).
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
е обусловен от наличието на следните предпоставки: непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и
причинна връзка между тях), както и наличието на договор с ответника
застраховател за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
В случая от представената молба-претенция се
установява, че искането на увреденото лице е предявено пред застрахователя
ответник съгласно изискването на чл. 380 от КЗ и искът се явява допустим.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че на 14.04.2018 г. около 17 часа, на АМ “Тракия”, км 297 + 300, в посока гр. София, е настъпило пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *****, с водач В.И.Й., виновно причинил същото. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът, който носи доказателствената тежест за оборване на тази законова презумпция, не представи и не поиска събирането на доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП.
Вследствие на настъпилото ПТП е загинал П.К.К., който е съпруг на С.С.К., видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 017/23.04.2018 г., издадено от с. Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол.
Към датата на настъпване на процесното ПТП не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че за водача на лекия автомобил с рег. № ***** е имало валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в З. “Б.И.” АД, обективирана в полица № BG/02/117001152317. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съпругата С.С.К. безспорно е от кръга на лицата, които имат право да претендират вреди от смъртата на П.К.К., съгласно приетото в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и в т. 1 от Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОС на НГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Както е прието в т. II от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС е прието, че понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. ………… При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
В случая при определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид обстоятелствата, че починалият при процесното ПТП и съпругата С.С.К. са имали изградена трайна емоционална връзка, както и неговата възраст към момента на смъртта му. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на съпруг е тежка, житейски и правно логично е цедентът да е претърпяла интензивини неприятни душевни терзания и усещания и да е страдала за починалия си близък човек, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. От друга страна, по делото не се установяват обстоятелства цедентът С.С.К. да е била във влошени или фактически липсващи отношения с починалото лице. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за С.С.К. вследствие смъртта на съпруга й, то следва да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на 150 000 лева.
Не са представени от ищеца и събрани доказателства за вреди над обичайните, поради което не се обосновава по-висок размер на обезщетението.
Следва да бъде разгледан въпросът дали ищецът е носител на вземането на обезщетение към ответника застраховател предвид твърдянето прехвърляне на вземането от С.С.К. с договора за цесия от 10.05.2018 г.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като същото има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (ал. 4).
Процесният
договор за цесия от 10.05.2018 г. е сключен в писмена форма и е подписан с
пръстов отпечатък на цедента С.С.К.,
което е нотариално удостоверено. Както е посочено, по-горе същият не е подписан
от страна на ищцовото дружество цесионер, но на
недействителността може да се позове само ищеца, а същият твърди правата му да произтичат от този договор
за цесия.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие със закона, тъй като ищцовото дружество не може да е носител на вземане за обезщетение за неимщуществени вреди, каквито не може да търпи. Правото на вземане за обезщетение за вреди, каквото е застрахователното обезщетение, е възникнало към датата на сключване на договора цесия. Същото е прехвърлимо, доколкото няма забрана за това в закона и от естеството му не следва непрехвърлимост на същото. Поради това няма пречка да бъде сключен договор за цесия за такова вземане.
Неоснователно е възражението на ответника на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Накърняване на добрите нрави е налице не при всяка нееквивалентност на престациите, а при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и при такава съществена нееквивалентност на престациите, при която едната от тях е пренебрежително малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприетите морални норми, въплъщаващи общественото разбиране за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните (така в Решение № 50062/01.12.2022 г. по т.д. № 278/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 156/10.02.2021 г. по т.д. № 2451/2019 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).
В случая договорът за цесия от 10.05.2018 г. е възмезден, като насрещната престация не е нулева. От друга страна, видно от уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № ОК-490842/24.07.2018 г. по описа на застрахователя, цедентът С.С.К. е прехвърлила само част от вземанията си към застрахователя, като си е запазвала правата за разликата над 106 500 лева до пълния предявен размер на претенцията от 350 000 лева. В допълнение, обстоятелството дали цената на договора за цесия е платена изцяло или не не е предмет на настоящото производство, тъй като касае отношенията между предишния и новия кредитор, а не длъжника, който е уведомен за цесията. Поради горното съдът намира, че не е налице твърдяната нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради противоречие на добрите нрави.
Не се доказва по делото от ответника,
който носи доказателствена тежест за това, че е налице липса на съгласие при
сключване на договора за цесия от 10.05.2018 г., поради което неоснователно е
възражението за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на
ответника за нищожност на договора за цесия от 10.05.2018 г. поради липса на
форма на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от
ЗЗД. Законът е изисква писмена форма за действителност на договора за цесия или
квалифицирана форма. Същият е неформален и консунсуален,
като поражда действие между страните с постигане на съгласие, а спрямо третите
лица и длъжника – с уведомяването на последния от предишния кредитор (чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД).
С оглед на горното съдът намира,
че процесният договор за цесия от 10.05.2018 г. е действителен и би могъл да
породи предвидените в него последици.
Вземането за застрахователно обезщетение е възникнало в полза на
цедента в момента на смъртта на нейния съпруг. Обстоятелството, че неговият
размер към момента на прехвърлянето, не е бил определен по съгласие на страните
или от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, не променя този извод, тъй като вземането
за обезщетение възниква с настъпване на факта на увреждането – смъртта на
съпруга, съгласно чл. 493а от КЗ. Вземането преминава от цедента
върху цесионера в обема, в който ценетът
го е притежавал към сключването на договора за цесия. Никой не може да
прехвърли повече права, отколкото притежава. С оглед на това следва да бъде
разгледан въпросът за конкуренцията между процесния договор за цесия от
10.05.2018 г., сключен между цедента С.С.К. и цесионера ищеца “Н.Л.” ЕООД, и договора за цесия от
08.05.2018 г., сключен между цедента С.С.К. и цесионера “И.К.К.” АД.
С договора за цесия от 08.05.2018
г., сключен между цедента С.С.К.
и цесионера “И.К.К.” АД, цедентът прехвърля на цесионера
правото си на вземане за неимуществени и имуществени вреди, в това число акцесорни такива, срещу З. “Б.И.”
АД, произтичащи от настъпилата смърт на съпруга й П.К.К.,
както и от лично претърпените от нея увреждания, вследствие на претърпяното на
14.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие. За прехвърлянето на вземанията цедентът е изпратил уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
длъжника З. “Б.И.” АД, получено с вх. № НЩ4941/18.07.2018 г.,
като същото не отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 1, изр. първо от ГПК,
доколкото липсва приподписване на частния документ от
двама свидетели.
С договора за цесия от 10.05.2018
г., сключен между цедента С.С.К.
и ищеца цесионер “Н.Л.” ЕООД, цедентът
прехвърля на този цесионер вземане в размер на
84 500 лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от
С.С.К. неимуществени вреди вследствие на смъртта на П.К.К. и получените телесни увреждания от процесното
ПТП. С уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № ОК-490842/24.07.2018 г.,
изпратено от цедента С.С.К.,
застрахователят е уведомен, че с договор за цесия от 10.05.2018 г. и още два
договора за цесия същата е прехвърлила на цесионера
ищец “Н.Л.” ЕООД вземане в размер на 106 500 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за горепосочените вреди, като си
запазва правата за разликата над 106 500 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 350 000 лева.
Ищецът оспорва датата на договора
за цесия от 08.05.2018 г. В случая и ищецът, и ответникът не са страна по този
договор. В Решение № 309/20.02.2014 г. по гр.д. № 742/2012 г. по описа на ВКС,
Г.К., I Г.О., и Решение №
128/20.08.2018 г. по т.д. № 1744/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е прието, че “трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК е това, което
черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да
възникнат при условие, че датата на възникването им предшества датата на
документа. Следователно касае се за тези неучаствали в съставянето лица, които
черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. Другите, неучастващи в
документа лица, не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.
Безспорно в случая правата на
ищеца зависят пряко от правата на неговия праводател
– цедента С.С.К., поради което
същият се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК и може да оспори достоверността
на датата на договора за цесия от 08.05.2018 г. Договорът се явява частен
документ, като съгласно чл. 189, ал. 1, изр. първо от ГПК, договорът с
неграмотен трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. В случая е посочено в
договора от 08.05.2018 г., че същият е подписан от страните в присъствието на
свидетелите М.А.В.с лична карта, издадена на 07.09.2018 г., и А.С.В.с лична
карта, издадена на 29.12.2015 г., които са се запознали със съдържанието му и
са го разяснили на цедента. Житейски нелогично е
личната карта на свидетеля М.В., която е вписана в договора за цесия от
08.05.2018 г., да е била издадена към тази дата, след като носи по-късна дата -
07.09.2018 г. От писмото на МВР – Дирекция “Български документи за самоличност” се установява, че към дата 08.05.2018 г. М.А.В.има
издадена и валидна лична карта № *****на *****г. от СДВР, която от е със статус
“унищожен” от 10.09.2018 г. в информационния фонд.
Следователно личната карта на М.В.не съвпада нито по номер, нито по дата с
тази, посочена в договора за цесия от 08.05.2018 г. С оглед на горното може да
се направи извод, че договорът за цесия не е сключен на посочената в него дата
– 08.05.2018 г., а най-рано на 07.09.2018 г. предвид посочената дата на
издаване на личната карта на свидетеля М.А.В.. Това кореспондира и с
показанията на свидетеля С.К., която казва, че е ходила при нотариус със
застрахователя през есента на годината на ПТП – 2018 г.
При така дадените разяснения настоящият състав приема, че първият договор за цесия е този от 10.05.2018 г., сключен с ищеца “Н.Л.” ЕООД, като същият е породил целените правни последици за част от вземанията за обезщетение в размер на 84 500 лева, като доколкото не е посочено каква част от сумата е за причинените на С.К. болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на съпруга й, и каква част за причинените й телесни повреди при ПТП, то следва да се приеме, че са поравно, т.е. от по 42 250 лева. Следователно последващият договор за цесия с посочена дата от 08.05.2018 г., съгласно приетото по-горе, не е породил действие за сумата от 42 250 лева за неимуществените вреди от смъртта на съпруга й.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено
от него, от съда или от закона лице, като в противен случай то е действително,
само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В случая съдът
намира, че извършеното от ответника плащане към цесионера “И.К.К.” АД не го освобождава от задължението да заплати
застрахователно обезщетение. От една страна, ищецът като легитимиран носител на
вземането в горепосочения размер нито е потвърдил плащането, нито има данни да
се е възползвал от него. От друга страна, ответникът е извършил плащане въз основа
на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което няма изискуемите реквизити по
чл. 189, ал. 1 от ГПК, поради което не може да се приеме за надлежно извършено,
а ответникът не може да се приеме за добросъвестен длъжник по смисъла на чл.
75, ал. 2 от ЗЗД, изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени
доказателства се явява овластено. След като
извършеното плащане няма действие спрямо ищеца, то претендираното
вземане в размер на 26 000 лева, прехвърлено му с договора за цесия от
10.05.2018 г., не е погасено и частичната претенция се явява основателна.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че постановеното решение
от 18.04.2022 г. по гр.д. № 259/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол не
обвързва настоящия състав, тъй като не е водено между страните по делото. Този
процес е заведен след прехвърляне с договор за цесия на вземането на С.С.К. за вреди,
търпени от нея от смъртта на съпруга й вследствие на процесното ПТП, и
заведеният от нея иск е отхвърлен именно поради липса на активна материално-правна
легитимация да търси обезщетението от застрахователя. Поради това не е налице
хипотезата на чл. 226, ал. 3 от ГПК, доколкото праводателят цедент вече е бил
прехвърлил правата си преди образуването на горецитираното дело през 2021 г. и съдебното
решение не може да обвърже новия носител на вземането.
По изложените
съображения
съдът намира, че предявеният частичен иск за сумата от 26 000 лева е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Поради уважаването на главния
иск, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законната
лихва върху претендираната
главница от 26 000 лева от
датата на подаване на исковата молба (16.08.2019 г.) до окончателното й
плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на
1 850 лева, от които 500 лева – депозит за вещо лице, 40 лева – депозит за
свидетел и 1 310 лева – адвокатско възнаграждение, което в представения
договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой, като
същият следва да се приеме за достатъчно доказателство за извършеното плащане съгласно задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът не претендира с
представения списък присъждане на разноски за държавна такса, поради което и
доколкото съдът е ограничен в рамките на списъка, такава не се присъжда по
делото.
С оглед на изхода на спора и
съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото пред
СГС в претендирания размер от 1 850 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Б.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Н.Л.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева) - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 84 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от С.С.К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П.К.К., вследствие на пътно-транспорното произшествие, настъпило на 14.04.2018 г. и причинено от водач на лек автомобил с марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № *****, отговорността на който е застрахована в З. “Б.И.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/02/117001152317, което вземане е прехвърлено от цедента С.С.К. на цесионера “Н.Л.” ЕООД по силата на договор за цесия от 10.05.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 26 000 лева за периода от 16.08.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. “Б.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Н.Л.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 1 850 лева (хиляда осемстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :