Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
15.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа гр.д. №10915 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.Г.Б., ЕГН ********** *** чрез процесуалния си
представител адв.П.К. от САК, съдебен адрес ***,
партер, офис1 против З. „Б.И.“ АД, ***, р-н Лозенец, бул.“********,
представлявано от С.П.и К.К.- ИД за заплащане на
обезщетение в размер на 70 000лв. за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 28.10.2016г., ведно със
законна лихва върху сумите, считано от 02.02.2017г. до
окончателното им изплащане и разноските по делото.
В исковата си молба ищцата твърди,
че на 28.10.2016г. при управление на л.а. марка „Мерцедес“ рег.№*****Мпо ул.“Първи май“ в с.Петръч в
посока с.Опицевт, С.П.Ц. поради несъобразяване с
пътните условия /мокър път и наличието на десен завой/ загубил контрола над
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в електрически
стълб. При този удар пострадала Б., която се возела на задна седалка, получила
счупвания на долния край на лъчевата кост в ляво и закрито счупване на
ключицата в дясно. Веднага след ПТП пострадалата била приета в тежко състояние
в спешния медицински център в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, където претърпяла
хирургически интервенции. Били й поставени фиксиращи елементи – импланти и гипсова имобилизация.
Ищцата била в неъзможност да си служи с двете ръце и
за нейните нужди следвало да се грижат близките й. В същия период тя се
лекувала и възстановявала от онкологично заболяване, което допълнително я
стресирало. Претърпяла също така и силен стрес от процесното
ПТП.
За настъпилото ПТП било образувано
ДП, което било прекратено по искане на ищцата.
По отношение на процесния
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. рег.№*****М била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица №BG/02/116002748800 със срок на действие от
25.10.2016г. до 24.10.2017г., прекратена на 30.04.2016г. за процесния
автомобил.
Ищцата твърди, че е предявила пред З. „Б.И.“ АД
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за претърпените вреди на
02.02.2017г., за което била образувана щета при
ответника.
С оглед липсата на отговор в предвидения
тримесечен законов срок, ищцата е упражнила правото си на иск срещу този
застраховател.
В законов срок ответникът З. „Б.И.“ АД, *** е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и
размер. В тази връзка оспорва, че е причинен деликт
от страна на водачът на л.а. „Мерцедес“. На следващо място твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно и не отговаря на
действителната вреда. Според него сумата от 10 000лв. би могъл да предложи
за репариране на вредите. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а именно, че е била без поставен
предпазен колан.
В срок ищцата е депозирала допълнителна
искова молба, в която поддържа, че е била с поставен предпазен колан. Сочи, че
автомобилът е бил силно деформиран от удара и наличието на колана не я е
предпазило от получените травми.
От представения Констативен протокол от 28.10.2016г.
се установява, че на същата дата около 23.30ч. водачът на л.а. марка
„Мерцедес“ модел Е рег.№ *****М, управляван от С.П.Ц., излизайки от с.Петръч се движил с несъобразена с пътните условия скорост –
мокър асфалт, десен завой, при което е загубил контрол над автомобила и
преминал в насрещната лява лента на движение като реализирал ПТП в ел.стълб. Отразено
е, че е пострадала А.Г.Б., която е
счупила дясна ключица и счупена китка на дясна ръка.
По делото са представени медицински
документи, от които се установява здравословното състояние на ищцата преди и
след станалото ПТП.
Приложено е постановление от 03.01.2017г. на
РП Костинброд, от което се установява, че образуваното досъдебното производство
№229/2016г. по описа на РУП Костинброд е било прекратено по искане на пострадалата.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че на 28.10.2016г. като пътник на задната седалка на лек
автомобил А.Б. е получила закрито счупване на дясната ключица, закрито счупване
на лявата лъчева кост на типично място и охлузване по предната повърхност на
лявата подбедрица. Вещото лице д-р И.Л. прави извод,
че е налице причинно-следствена връзка между описаните в медицинските документи
увреждания и настъпилото ПТП. Във връзка с двете счупвания – на дясната ключица
и лявата лъчева кост е приложено оперативно лечение с оглед възстановяване на
анатомичната цялост на фрактурите с последваща фиксация с плаки и винтове. Освен
хирургичните намеси е била проведена и консервативна терапия, включваща
обезболяващи, както и антибиотична и антикоагулантна профилактика. Вещото лице е отговорило, че
при счупване на дясната ключица е налице затруднение в движението на десния
горен крайник при липса на усложнения за период от около два месеца. При
счупване на лявата лъчева кост на типично място при липса на усложнения в
оздравителния процес затруднението в движенията на левия горен крайник е за
около три месеца. Пострадалата е имала категорично нужда от чужда помощ в
ежедневието. Според вещото лице при липса на данни за усложнения,
възстановяването на ищцата след двете счупвания е около три месеца. Вещото лице
Л. твърди, че при конкретния механизъм, ако пострадалата Б.е била с поставен
предпазен колан счупване на дясната ключица е с много малка вероятност.
Механизма, по който се реализира счупването на лъчевата кост на типично място
не зависи от наличието на предпазен колан, който да го предотврати. В съдебно
заседание д-р Л. е поддържал заключението си, като е пояснил, че счупване на
лъчевата кост на типично място се получава при флексирана
длан и при т.нар. „подпиране върху ръката“, като обичайно подобни счупвания
стават при падане върху терена и подпиране върху ръката, но в случая ръката е
била изправена напред и пострадалата се е подпирала на нея. Посочил е, че при
подобно счупване на лъчевата кост не е от значение поставянето на предпазния
колан. За ключицата е много малка вероятността да се получи, ако е поставен
колана като според вещото лице ищцата е била без колан.
В допълнително назначена съдебно-медицинска
експертиза вещото лице Л. отговаря, че при извършен личен преглед на А.Б. е
установено – оперативен цикатрикс в областта на
дясната ключица с дължина 10см и ширина около 1см, оперативен цикатрикс по предната повърхност на лява китка с дължина
8см. и ширина около 1см. Посочил е, че и двата цикатрикси
са с белезникав цвят, със следи от хирургични шевове двустранно. Същите с
течение на времето би следвало да претърпят известна промяна с тенденция към
заличаване и сливане с околната кожа. Направил е извод, че от медицинска гледна
точка белезите са довели до известно загрозяване на съответните анатомични
области, но не са предизвикали решителна промяна във вида на пострадалата. На
08.02.2018г. ищцата е била приета в МБАЛ „Скин Сити“
ЕООД Отделение по ортопедия и травматология, видно от Епикриза
ИЗ №321/99, където й е била извършена оперативна интервенция за сваляне на
поставена плака и в този смисъл това е крайния етап от самото лечение и е
налице причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило, че оперативната интервенция е била
извършена под пълна анестезия, като болничния престой е бил три дни, но след
това има възстановителен период от около две седмици и временна
нетрудоспособност от около тридесет дни.
От изготвената съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че на 28.10.2016г. около 23.30ч. л.а. „Мерцедес“ Е
200с рег.№*****М, управляван от С.П.Ц. се е движил в с.Петръч
по ул.“Първи май“ в посока от с.Петръч към с.Опицевт със скорост около 104км/ч. В района на изхода на с.Петръч в условия на десен завой водачът е загубил
напречната устойчивост, навлязъл е в лявата част на платното за движение и
вляво от нея в левия банкет, последвал е приплъзващ
удар в пътен знак, обозначен като ориентир, със страничната лява зона на
автомобила /левите врати/ и втори удар с предната дясна зона на автомобила,
челно в бетонен стълб, намиращ се на 10метра след ориентира - пътен знак.
Вследствие на този удар, който е в дясно от масовия център на автомобила,
същият се е завъртял в посока на часовниковите стрелки и е спрял. При ударите
пътничката в л.а. е получила травматични наранявания. Вещото лице е посочило
като причини за настъпване на ПТП субективното поведение на водача, предприел
навлизане в завоя със скорост по-висока от
критичната за странично занасяне.
В съдебно заседание вещото лице П. е
отговорило, че в зоната на удара, мястото се явява извън населено и
ограничението на скоростта е 90км/ч.
Поради оспорване на експертизата, съдът е
допуснал и назначил тройна съдебно-автотехническа експретиза. От заключението на вещите лица А.М., Ж.Е. и М.Ф.
се установява, че причината за ПТП е високата скорост на движение на автомобила
и рязката употреба на спирачна и кормилна уредба, при което водачът е загубил
контрола върху управлението и след приплъзване по
асфалта наляво излиза от пътното платно плъзга се по тревната площ и се удря
челно ексцентрично в ел.стълб. Сочат, че причината за рязката употреба на
органите за управление от водача технически не може да се определи – дали е от
високата скорост или от попречване на водача от пътника на предна дясна
седалка. Заключили са, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП е 81км/ч.,
а при удара 60км/ч. ПТП е можело да бъде предотвратено при скорост на
автомобила до 54км/ч при аварийно спиране, критичната скорост на завоя при сух
асфалт е 104км/ч, при мокър 87,90км/ч. Посочили са, че в района на ПТП няма
ограничение на скоростта при наличие на завой или мокро пътно платно.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения
материал по делото.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.С.Ц. се установява, че по
време на процесното ПТП той е управлявал лек
автомобил „Мерцедес“, синът му седял на предната дясна седалка. Твърди, че
изобщо не бил разбрал, че на задната седалка има човек. Познавал ищцата от
селото. Синът му Бисер Ц. бил пил, залитнал към него докато управлявал
автомобила и това била причината да изпусне завоя и да се удари в мантинелата, след това в стълба. Твърди, че след
катастрофата си отишъл и не е оставал на място на произшествието, защото не се
чувствал добре, бил болен. Минала една кола и се качил в нея. Не знаел някой да
е звънял на тел.112. Твърди, че не бил разбрал, че на задната седалка имало
жена. Преди удара синът му спял и се събудил след удара.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля С.Ц., доколкото същите не допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна. Нелогично звучи незнанието на водач на автомобил, че на
задната седалка има още един пътник, освен возещия се до него на предната в
дясно. Нелогично е и напускането на произшествието от страна на свидетеля,
оставяйки сина си в катастрофирал лек автомобил, независимо, че последният е
бил употребил алкохол.
Не могат да бъдат възприети и твърденията на
ответната страна, че е била налице размяна на водачи, тъй като няма категорични
доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на лек автомобил Мерцедес с рег.№ *****М
С.Ц., както и предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск,
който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за
причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу
застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на
застрахователен договор между деликвента и
застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение
между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на
увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране
на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който
по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено
от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в
който отговаря и причинителя на вредата.
Няма спор между страните по делото, че за лек
автомобил марка Мерцедес с рег.№*****М, е имало валидно сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите с ответното дружество със застрахователна полица
№BG/02/116002748800 със срок на действие от 25.10.2016г. до 24.10.2017г.,
прекратена на 30.04.2016г. за процесния автомобил, от
където следва, че деликтът е настъпил в срока на
застрахователното покритие.
В случая е спазено и изискването на чл.380
ал.1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета. Отговор не е последвал.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат
от противоправно поведение на застрахованото лице. В
случая е безспорно установено, че водачът на застархования
при ответника лек автомобил Мерцедес С.П.Ц. е нарушил правилата за движение по
пътищата, уредени в ЗДвП – чл.5, чл.20 ал.2, а именно с поведението си е създал
опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на
хората; не е контролирал непрекъснато МПС-то, което е управлявал, при избор на
скоростта на движение не се е съобразил с характера и интензивността на
движението и не е намалил скоростта при необходимост от спиране, с което е
причинен вредоносен резултат за ищцата, вследствие настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните
увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното
възстановяване на ищцата, като се вземат предвид икономическите условия в
страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение
е такова в размер на 50 000.00 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази
още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма, както и че в случая се
касае до увреждане, което макар по своите медико-биологични признаци да
представлява телесно увреждане, което
трайно затруднява движението на горен крайник за продължителен период от време,
покрива признаците болка и страдание.
Следва да бъде съобразено и изложеното в съдебно-медицинската експертиза, че в
резултат на получените травми ищцата е имала потребност през първия месец от
чужда помощ за реализиране на ежедневните битови нужди. Били са счупени и двете
й ръце и тя е била в пълна невъзможност сама да се грижи за себе си. Отчита се
и факта, че тя се е лекувала от онкологично заболяване, при което стреса оказва
изключително негативно влияние. За да не
присъди пълния претендиран размер от 70 000лв.,
съдът отчита това, че прогнозите за възстановяване от травмите на ищцата са
добри, не са констатирани усложнения, довели до по-голяма продължителност на
лечебния процес. Ето защо за разликата над 50 000лв. искът ще бъде
отхвърлен като завишен.
Ищцата търси и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от 02.02.2017г., датата на която е била предявена претенцията
пред застрахователя.
Няма спор, че отговорността на застрахователя
е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. При действието на КЗ(2016г.),
с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за заплащане
на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се
спори, че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила
за деликта и съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче
дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви: - тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна).
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 вр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на
самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение,
която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният
размер вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван
от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 вр.
чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да
се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата
на сезиране на застрахователя. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като
отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. От
представената по делото писмена претенция на ищцата до ответника се установява
конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението,
а именно от 02.02.2017г.
При
тези данни, съдът счита, че застрахователят е изпаднал в забава да изпълни
задължението си и от тази дата е дължима претендирана
лихва – 02.02.2017г.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът З. „Б.И.“ АД е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните
съображения.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран
от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. В случая се събраха категорични доказателства, че вредите биха
настъпили дори и ако по време на произшествието пострадалата е била с поставен обезопасителен колан. В случая според съдебно-медицинската
експертиза, механизмът, по който се реализира счупването на лъчевата кост на типично
място не зависи от наличието на предпазен колан, който да го предотврати.
По разноските:
На основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер на 300лв.
На осн. чл.78 ал.6
от ГПК ответника следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000лв.,
както и разноски на бюджета в размер на 550лв. за вещи лица.
Процесуалният представител на ищцата е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника
и моли да бъде намалено. Същото е основателно, тъй като съгл.чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер, дължим в случая е 2436лв. с ДДС. Според настоящият състав,
заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на
ответника следва да бъде намалено до този размер с оглед фактическата и правна
сложност на делото. На
процесуалният представител на ответника съдът ще присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 2436лв. с ДДС на осн.
чл.78 ал.5 от ГПК.
На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.П.К.
от САК сумата от 2030лв./две хиляди и тридесет/ адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищеца.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на А.Г.Б., ЕГН ********** *** обезщетение за търпени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 28.10.2016г.
в размер на сумата от 50 000лв./петдесет
хиляди/, ведно със законна лихва, считано от 02.02.2017г.
– датата на предявената претенция пред застрахователя до окончателното й
изплащане, като за разликата над 50 000лв. за неимуществени вреди до претендирания размер от 70 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78
ал.6 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000лв./две хиляди/, както и разноски
на бюджета в размер на 550лв. /петстотин и петдесет/ за вещи лица.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.2 и чл.78 ал.5 от ГПК А.Г.Б., ЕГН **********
*** заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 2436лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест/ с ДДС за
адвокатско възнаграждение и 300лв. /триста/
разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
на З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7
ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв. П.К.
от САК 2030лв./две хиляди и
тридесет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищцата.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: