Р Е Ш Е Н
И Е
гр. Своге, 08.03.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският
районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 198/2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл. 346 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – втора фаза на делбата.
По настоящото дело, със
съдебно решение № 260102 от 03.12.2021 г., е допусната да бъде извършена
съдебна делба на урегулиран поземлен имот VII – 2167 от кв. 189 по подробния
устройствен план на гр. С., с площ от 790 кв.м. (изчислена графически), заедно
с изградената в имота през 1962 г. масивна едноетажна жилищна сграда върху
мазе, със застроена площ от 71 кв.м. – строена за остра жилищна нужда, при
граници на имота : от три страни улици, УПИ VIII – 2166 от кв. 189 по ПУП на
населеното място, с права 4/8 идеални части за Т.Т.Г.,
3/8 идеални части за Р.К.М. и 1/8 идеална част за Р.К.М..
Съдът е допуснал и приел исканията от страна на :
1) Р.К.М. срещу Т.Т.Г., за сумата от 7250 лева – съставляваща припадащият ѝ се дял от извършените от него подобрения, или евентуално сумата от 10000 лева, съставляващи припадащата ѝ се част от увеличената пазарна стойност на
имота след извършените от ищеца подобрения. Строителните и ремонтни дейности
са извършени през 2010 г./ 2011 г./2013 г. и 2016 г. – л. 87/88 и л. 154 от
делото.
2) Т.Т.Г. срещу Р.К.М., действаща чрез законния си
представител и нейна … Е.В.Т., за сумата от 12967,50 лева, представляващи
остойностено в пари увеличение на наследството, необходими разноски и
подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане. Строителните и ремонтни дейности са извършени
с прекъсвания от 2009 г. до 2022 г. – л. 89 до л. 96 и уточнение в открито
съдебно заседание на 25.10.2022 г., изявление на адв. К..
3)
Т.Т.Г. срещу Р.К.М., а именно за сумата от 4322,50 лева,
представляващи остойностено в пари увеличение на наследството, необходими
разноски и подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане. Строителните и ремонтни дейности са извършени с
прекъсвания от 2009 г. до 2022 г. – л. 89 до л. 96 и уточнение в открито
съдебно заседание на 25.10.2022 г., изявление на адв. К..
Претенциите са подробно индивидуализирани и
конкретизирани в приложените по делото молби, представени от страните. В открито
съдебно заседание проведено на 25.10.2022 г. пълномощникът на Г. корегира и
уточни част от извършените подобрения, а в последното съдебно заседание Р.М. се
отказа да търси стойността на вложените материали закупени със собствени
средства, като исканата сума се основава само на паричната равностойност на
положения от него труд.
По
делбения иск Свогенският районен съд, първи състав, приема за установено
следното от фактическа страна :
По делото
е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. В заключението е
прието, че имотът е реално неподеляем с оглед броя на съсобствениците, като
експертът е определил пазарната му цена. Съдът възприема експертизата като
обективна и компетентно изготвена, съответно я кредитира изцяло. Вещото лице е
мотивирало определената от него обща приблизителна пазарна стойност на
допуснатия до делба имот.
При така
установената фактическа обстановка относно делбения иск, съдът намира от правна
страна следното :
Имотът е реално неподеляем и от него не могат да бъдат обособени самостоятелни отделни имоти за всеки съделител,
съобразно законовите изисквания.
В тази връзка и според правилото на чл. 348 ГПК съдът следва да постанови изнасянето му на публична
продан, като страните в делбата могат да
участват при наддаването.
По
исканията за сметки Свогенският районен съд, първи състав, приема за установено
следното от фактическа и от правна страна :
Претенциите
касаят строителни и ремонтни дейности извършени през периода от 2009 г. до 2022
г. Към 2009 г., видно от приложените по делото документи за собственост, М. К.,
Т.Г. и В. М. са признати за собственици на делбения имот, с права ½ (4/8) ид. част за К. и по ¼ (2/8) ид. части за Г. и В. М.. На ….. г. е починала В. М., като
е наследена от … – Р.М. и от … – К. М.. По силата на правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, дяловете на наследниците са равни – по 1/8 ид. част за всеки от тях. На ….
г. умира К. М., който е наследен от … си Р.М.. На …. г. умира М. К., като по по
правилото на чл. 5, ал. 1/чл. 10, ал. 1 ЗН нейната ½ ид. част се разделя
между Т.Г. и Р.М., с права по ¼ (2/8) идеални части за всяка от тях. Настоящото дело е
образувано по искова молба от 27.05.2020 г., решението за допускане на делбата
е влязло в сила на 05.01.2022 г., а исковете са предявени на 08.07.2022 г.
От така
изложеното е видно, че голяма част от твърдяните подобрения са извършени докато
наследодателят на съответните ищци/ответници е бил жив. Р.М. не е наследник на
М. К., а на В. М. – починала през … г. За част от имота Р.М. е наследник на К. М.,
починал … г., а за друга част на М. К. – починала на … г. Т.Г. е наследник на М.
К., а за друга част е собственик по наследство – според приложения по делото
констативен нотариален акт, евентуално майка ѝ е
собственик частично по давност и частично по наследство, според същия акт за
собственост от 02.12.1998 г.
Всички
приложени по делото платежни документи, удостоверяващи извършени разходи за
имота, са от края на 2021 г. и от първата половина на 2022 г. Те са представени
от Г.. Конструктивната експертиза и т.нар. „частно споразумение от 01.07.2022
г.“ са без достоверна дата и съдът не ги кредитира. Свидетелските показания не
са допустими за установяване на договори на стойност над 5000 лева, поради
което чрез показанията на свидетеля А. не може да се докаже съществуването на
договора, обективиран в т.нар. „частно споразумение от 01.07.2022 г.“.
От 2009 г.
до днес Т.Г. живее в делбения имот – до 2019 г. заедно с майка си, а след това
сама. Р.М. живее в близост, до 2017 г. заедно със … си В. М.. До завеждане на
делото отношенията между страните са били добри. Г. изрично заявява, че всичко
е финасирано от майка ѝ и от нея. Свидетелката М.
споделя, че сигурно и тъщата е плащала, но може би в повечето случаи са плащали
те – семейство М. Свидетелката С. С. казва, че за всички тези ремонти баба ѝ е заплащала абсолютно всичко. Според свидетелката М.
С. по-голямата част от разходите е поемала майка ѝ, от което следва, че по-малката част от разходите са поемани от баба ѝ. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че Г. е
страна по делото, а С. С. и М. С. нейни внучка и дъщеря, счита, че всички
разходи направени до 13.10.2019 г. са заплащани от страна на М. К. В
тази насока е и обстоятелството, че липсват платежни документи за времето преди
13.10.2019 г., както и показанията на
свидетелката М. От медицинската документация е видно, че К. е била в лошо
здравословно състояние и се е нуждаела от грижи. По тези съображения съдът приема,
че дори и част от разходите за извършените ремонти да се поемани от Т.Г. и В. М.,
за втората до смъртта ѝ, то двете сестри по този начин съзнателно са изпълнили
свой нравствен дълг. По същата причина Г. се е грижила и за сестра си, в последния месец от
живота ѝ. Съдът не кредитира показанията
на свидетелките С. С. и М. С., че на Р.М. е заплащано за полагания от него
труд, тъй като това твърдение освен, че не е подкрепено от други доказателства
е лишено и от житейска логика. Именно във връзка с обстоятелството, че основно Г.
се е грижила за своята майка, М. е изпълнил свой нравствен дълг, като безвъзмездно
е полагал труд, с оглед и на факта, че съпругата му не се е грижила за майка си
в същия обем, както сестра ѝ. По изложените
съображения съдът приема, че за периода от време до смъртта на К. предявените
искове от Г. подлежат на отхвъряне, тъй като са недоказани, съответно претенцията
на М. е неоснователна, защото даденото от него под формата на безвъзмезден труд
не подлежи на връщане.
Тъй като по ¼ част от имота е бил собственост на всяка от сестрите,
за вложените средства за съответната идеална част се прилага правилото на чл.
30, ал. 3 от Закона за собствеността, защото ремонтите са извършвани със
съгласието на всички съсобственици – до смъртта на К. Както се посочи по-горе
средствата изцяло са давани от нея, поради което искът на Г. подлежи на
отхвърляне – в частта му относно ¼ собственост на В. М. до смъртта ѝ. До 2017 г. М. не е бил съсобственик, а всички
твърдяни от него ремонти са извършени до 2016 г. В същото време той не е и
наследник на К., като по тези причини предявените от него искове в условията на
евентуалност, в частта им относно едната четвърт от имота, принадлежаща на Г.
от преди смъртта на майка ѝ, следва да се отхвърлят, тъй като са неоснователни на
предявените основания, в качеството му на наследник, съответно на съсобственик.
За периода след смъртта на К. съдът приема, че Г. е доказала направените
разходи. Ремонтите са извършвани с мълчаливото съгласието на всички
съсобственици, тъй като те живеят в близост и непосредствено са станали
свидетели на подмяната на покрива, поставяне на изолация, доставка и монтаж на
прозорци/врати, монтаж на гранитогрес на тераса, като известията за доставяне са
без значение. Освен това необходимите разноски по
поддържането и запазването на общата вещ, както е по настоящото дело, не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици. Действията по поддържане
състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат
възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се докаже само,
че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили
нейната стойност. От събраните доказателства безспорно се установява, че
извършените ремонтни дейности са направени с цел да не се допуснат непоправими
поражения върху имота. По тази причина се дължат изразходваните средства, без сумата от 8000
лева, за които съдът прие, че не е доказано тяхното даване/получаване. От
приетата по делото експертиза се установява, че през 2020 г., 2021 и 2022 г. са
изразходвани общо 17824,09 лева. Извършените ремонти са били необходими за
запазване на имота и ползването му като жилищен, както е посочило и вещото лице.
Посочената сума кореспондира и с приложените по делото фактури и касови
бележки, поради което съдът я приема за безспорно доказана. От нея Р.М. дължи
2228,01 лева, а Р.М. дължи 6684,03 лева.
По таксите и разноските :
Съделителите
трябва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете
си, както държавна такса върху присъединените искове – за осъдените ответници
по тях. Вещото лице е определило пазарната стойност на имота на 75310 лева.
Разноските
за възнаграждението на вещото лице относно делбата са заплатени от страните
според квотите им в съсобствеността. Следователно е съобразен чл. 355, изр.
първо ГПК. Адвокатското възнаграждение на адв. К. е заплатено, като
обстоятелството как е станало това е без значение по настоящото дело. Същото е
в размер на 1128,70 лева, по присъединените искове, съответно, тъй като не е
посочено друго, по 564,35 лева за всеки от ответниците, а според уважената част
от исковете – 290,87 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Изнася на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, следния делбен недвижим имот, а именно : урегулиран поземлен имот VII – 2167 от кв. 189 по подробния устройствен план на гр. С.,
с площ от 790 кв.м. (изчислена
графически),
заедно с изградената в имота през 1962 г. масивна едноетажна жилищна сграда
върху мазе, със застроена площ от 71 кв.м. – строена за остра жилищна нужда,
при граници на имота : от три страни улици, УПИ VIII – 2166 от кв. 189 по ПУП на населеното място, с пазарна цена в
размер на 75310 лева.
След извършване на публичната
продан, получената сума да бъде разпределена между съсобствениците Т.Т.Г. ***,
ЕГН **********, Р.К.М. ***, ЕГН **********, и Р.К.М. ***, ЕГН **********, при
квотите определени с решението за допускане на делбата, а именно 4/8 идеални
части за Т.Т.Г., 3/8 идеални части за Р.К.М. и 1/8 идеална част за Р.К.М..
Осъжда Р.К.М. ***, ЕГН **********, чрез нейната … и законен представител Е.В.Т.,
ЕГН **********, да заплати на Т.Т.Г. ***,
ЕГН **********, сумата от 6684,03 лева –
представляваща 3/8 от стойността на направените от Г. през 2020 г.,
2021 и 2022 г. разходи за ремонтни
дейности необходими за поддържане и запазване на застроения недвижим имот
в гр. С., изнесен на публична продан с настоящото съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2022 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска до
пълния претендиран размер от 12967,50 лева и за периода от 2009 г. до 2019 г., включително.
Осъжда Р.К.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на Т.Т.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 2228,01 лева – представляваща 1/8 от стойността на направените
от Г. през 2020 г., 2021 и 2022 г. разходи за ремонтни дейности необходими за поддържане и
запазване на застроения недвижим имот в гр. С., изнесен на публична продан с
настоящото съдебно решение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 4322,50
лева и за периода от 2009 г. до 2019 г.,
включително.
Отхвърля иска
предявен от Р.К.М. ***, ЕГН **********, срещу Т.Т.Г. ***, ЕГН **********, за
заплащане от нея на сумата от 7250 лева,
представляваща припадащият ѝ се дял от
паричната равностойност на извършените от М. през 2010 г./ 2011 г./2013 г. и 2016 г. ремонтни дейности на
застроения недвижим имот в гр. С., изнесен на публична продан с настоящото
съдебно решение.
Отхвърля иска
предявен от Р.К.М. ***, ЕГН **********, срещу Т.Т.Г. ***, ЕГН **********, за
заплащане от нея на сумата от 10000 лева,
представляваща припадащият ѝ се дял от увеличената пазарна стойност на застроения
недвижим имот в гр. С., изнесен на публична продан с настоящото съдебно
решение, вследствие на извършените от М. ремонтни
дейности през 2010 г./ 2011 г./2013 г. и 2016 г.
Осъжда Р.К.М. ***,
ЕГН **********, чрез нейната … и законен представител Е.В.Т., ЕГН **********, да
заплати на Т.Т.Г.
***, ЕГН **********, сумата от 290,87 лева – представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от присъединения иск.
Осъжда Р.К.М. ***,
ЕГН **********, да заплати на Т.Т.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 290,87
лева – представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от присъединения иск.
Осъжда Т.Т.Г. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си,
в размер на 1506,20 лева, в
полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.
Осъжда Р.К.М. ***, ЕГН **********,
чрез нейната … и законен представител Е.В.Т., ЕГН **********,
да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 1129,65 лева, както и държавна такса върху присъединения иск в
размер на 267,36 лева, в полза на
държавата, по сметка на Свогенския районен съд.
Осъжда Р.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си,
в размер на 376,55 лева,
както и държавна такса върху присъединения иск в размер на 89,12 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен
съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :