№ 2165
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110120578 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр.
с чл. 52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Н.
Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Н. П. Д., ЕГН **********, срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с която моли ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП от 03.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП- 03.06.2022 г.,
до окончателното й изплащане.
Ищцата Н. Н. Д., ЕГН **********, твърди, че на 03.06.2022 г. в гр. София, при
движение по ул. „Поп Грую“, водачът на л.а. марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ***,
е предприел маневра „ляв завой“ по бул. „Владимир Вазов“, като в района на кръстовището,
поради неспиране и непропускане на пешеходците на зелен сигнал на пешеходен светофар
реализирал ПТП, в резултат на което ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза, и рана на дясно коляно.
На ищцата е оказана спешна помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като раните били
обработени, респ. зашити, и не е било необходимо ищцата да бъде хоспитализирана. Твърди
се, че при извършен преглед на 01.07.2022 г. специалист по съдебна медицина установил, че
в областта на капачката на дясното коляно има леко надигнат розов белег, около който има
точковидни белези- следи от хирургични шевове. Поддържа, че в резултат от процесния
инцидент ищцата изпитва постоянен страх от пресичане на улици, моли непрекъснато
своите родители и съученици да я придружават, като в продължение на лятната ваканция е
отказала да излиза навън. Изпитвала притеснения относно белезите по крака, поради което
се обличала само с дълги панталони. Твърди, че към датата на настъпване на събитието
отговорността на водача на л.а. марка „Фолксваген Туарег“, рег. № ***, била застрахована
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
1
по полица № ***, с период на застрахователно покритие от 22.03.2022 г. до 22.03.2023 г.
Твърди, че в ответното дружество била подадена застрахователна претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение във връзка с причинените й неимуществени вреди,
вследствие на което била образувана Щета № ***/24.08.2022 г. при ответника, по която
застрахователното дружество не се е произнесло. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба ищцата е приложила писмени доказателства, които са приети по
делото По нейно искане са допуснати и приети заключения по съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертизи, както и са изслушани свидетелски показания относно
механизма на ПТП и претърпените от неимуществени ищеца – болки и страдания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД подава отговор на исковата
молба, чрез юриск. К.И., с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че процесната
застрахователна преписка е била разгледана, като представените към претенцията документи
не са били достатъчни за изясняване на обстоятелствата. Сочи, че при поискване на
допълнителни документи от ищцата, такива не са били приложени. По същество оспорва
процесното произшествие да е настъпило единствено по причина на водача на л.а. марка
„Фолксваген Туарег“, рег. № ***. Оспорва изложения в исковата молба механизъм.
Поддържа, че ищцата е извършила нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП и на чл. 114, ал.
1 ЗДвП. Излага твърдения, че ищцата е създала предпоставки за причиняване на процесното
ПТП. Оспорва за ищцата да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и
здравословни състояния. Оспорва твърдението, че възстановяването на ищцата не било
приключило. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП
и неимуществените вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски. С отговора на исковата молба ответникът също е представил писмени
доказателства, които са приети по делото. Поставил е допълнителни задачи към допуснатата
по искане на ищеца САТЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от
31.05.2024 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП – 03.06.2022 г.,
гражданската отговорност на водача на процесния лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Туарег“, рег. № *** е била застрахована при ответника, по застрахователна полица №
BG/22/***, сключена между ответника и собственика на автомобила с период на валидност
от 22.03.2022 г. до 22.03.2023 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез показанията на
разпитаните св. С. Х. и Б.Г., в т.ч. кредитираното от съда заключение на съдебно авто-
техническата експертиза се установява, че на 03.06.2022 г. около 15 часа лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, управляван от св. Х. се намирал в спряло положение в
лява лента на ул. „Поп Грую“, ориентиран с посока на движение от ж.к. „Левски В“ към ж.к.
„Левски Г“. При зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на автомобила предприема
маневра за ляв завой от ул. „Поп Грую“ към бул. „Владимир Вазов“ с посока към центъра на
гр. София. В същото време, пешеходката Н. Д. /ищеца/ се движи по пешеходна пътека на
бул. „Владимир Вазов“ в обратна посока, т.е. от ж.к. „Левски Г“ към ж.к. „Левски В“ – от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на л.а. „Фолксваген Туарег“. В момента, когато
пешеходката Д. е изминала 8,35 м. по ширината на платното /с три ленти/, лекия автомобил,
управляван от св. Х. е достигнал скорост от 23,5 км./час и в този момент траекториите им се
пресекли, като настъпил удар между тях, в зоната на левия фар и калника за МПС и
2
пешеходката, при което последната паднала на земята и получила увреждания изразяващи се
в повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза, рана на дясното коляно
/установени в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, видно от приетата документация от лечебното
заведение – Амбулаторна книга на 111 кабинет, Амбулаторна книга на детски
травматологичен кабинет, мед. направления, рентгенография, съдебно-медицинско
удостоверение и др./.
Описаният механизъм на ПТП се установява от свидетелите Г., очевидец на произшествието
и св. Х. – водач на л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № *** по време на инцидента. Не се
установява по делото, ищцата Д. да е пресичала пешеходната пътека в нарушение на
задълженията си като пешеходец, установени с разп. на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, противно
на твърденията на ответника в производството, за евентуално съпричиняване. Напротив,
установява се безспорно по делото, че Н. Д. е пресичала на зелен за нея сигнал на
светофарната уредба, не е тичала, а е вървяла спокойно, не е навлязла внезапно на пътното
платно, не е прескачала и преминавала огради, парапети и вериги. В нормативната уредба, в
частност ЗДвП няма установено задължение деца до определена възраст да пресичат пътното
платно, регулирано със светофарна уредба или пътни знаци, задължително в присъствието
на възрастен, в каквато насока са част от възраженията на ответника във връзка с
твърдяното съпричиняване. Децата са изведени като особена категория участници в
движението по пътищата, а именно „Уязвими участници в движението", съгл. т.75, §6 от
ЗР на ЗДвП, наред с лица, работещи на пътя, възрастни хора и хора с увреждания, както и
водачите на двуколесни пътни превозни средства. В тази връзка, на водачите на МПС е
вменено задължението „да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.“ /съгл. чл.116 ЗДвП/ и „при приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“ /чл.117 от ЗДвП/.
От показанията на св. Х. се установява, че същата е предприела маневра за ляв завой
също на зелен сигнал на светофарната уредба, като пред нея завил на ляво бял бус, който й
попречил да вижда в цялост пешеходната пътека и тя не видяла пресичащата пешеходка Д.
до удара. Същата не отрича, че „когато завивах, все още светеше зелено за пешеходците“, но
„не забелязах момичето преди това“. Видно също от показанията на св. Х. е, че белят бус се
движел в нейната посока, но бил се престроил на светофара в ляво от нея, т.е. в лентата за
насрещно движение, поради което при маневрата, буса се озовал в крайната лява лента /по
бул. „Владимир Вазов“, с посока центъра/, а процесния лек автомобил „Фолксваген Туарег“
с водач св. Х., съответно в средната лента на пътното платно, в която й настъпил удара с
пешеходката Д.. Свидетелката също заявява, че светофарът е бил на зелен сигнал, както за
нея, така и за пешеходеца. Ударът бил съвсем лек, като по МПС нямало никакви
увреждания. Водачът на автомобила, св. Х. оказала пълно съдействие на пострадалата,
отвела я до дома й, след това заедно с майката на пострадалата, ги откарала първо до
„ИСУЛ“, а след това и до „Пирогов“, където дежурен полицай й взел проба за алкохол и
наркотици, които се оказали отрицателни.
Св. Х. не отрича вината си за случая, като признава, че „момичето тръгва да пресича
от дясно на ляво, аз завивам наляво и аз я бутнах с лявата част на колата си, като
сблъсъка се случи в средната лента, защото бусът беше в лявата“. От заключението на
съдебно-техническата експертиза и устните разяснения на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, се установява, че дори да е имало такъв бус, който се движи паралелно с
процесното МПС, то той по никакъв начин не е оказал влияние на видимостта на водача на
л.а. „Фолксваген Туарег“ – св. Х. към пешеходната пътека и идващите по нея, от дясно на
ляво, пешеходци. Единствено, ако е имало насрещно движение спрямо увреждащия
автомобил, то би попречило евентуално на видимостта към пешеходната пътека, но данни за
3
такова движение по делото не са събрани. Самата св. Х. заявява, че „светофарът ни пуска,
ние тръгваме заедно /с буса/…той тръгна малко преди мен от лентата за насрещно
движение, в която се беше престроил и в този момент аз погледнах буса, погледнах напред
и нямаше никой и в този момент всъщност чух нещо лекичко и спрях веднага. Слязох и
видях малко момиче да лежи на земята.“
Свидетелката Г., очевидец на ПТП, също свидетелства в тази насока, като цит. „Н.
тръгна да пресича на зелен светофар....аз бях зад нея…. Тогава по ул.“Поп Грую се
движеше черен джип, който не спря на зелено и я удари ….. жената, която я удари, я
взе….и оттам се видяхме чак вечерта. Жената откара Н. до дома й с колата..“.
Показанията и на двете свидетелки са ясни, пълни и конкретни, допълващи се помежду им,
същите не противоречат и на събраните писмени доказателства, вкл. по отношение на
установения механизъм и претърпените телесни увреждания от страна на пострадалата
ищца, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Установява се от наличните документи в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР във връзка
с процесното ПТП от 03.06.2022г., приети като писмени доказателства по делото, че за ПТП
е съобщено на 03.06.2022 г. около 16,24 ч., като е подаден сигнал от 991, заведен от Д.Т. от
01 сектор. От издадената служебна бележка № ***/07.08.2022 г. от Отдел “ПП“ /на л.103/ се
установява, че в отдел „Пътна полиция“ на 03.06.2022 г. е получен сигнал за ПТП на
бул.“Владимир Вазов“ и ул. „Поп Грую“ между лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. №
*** и пешеходката Н. Н. Д., но по писмени сведения /които не са приложени към
преписката от СДВР/ от С. Х. – участник в ПТП и майката на пострадалата пешеходка,
последните са заявили, че не желаят съставяне на КП за ПТП с пострадали лица, поради
което такъв не е бил издаван от органите на КАТ – ПП.
От медицинските документи, приобщени като писмени доказателства, приетото
заключение по СМЕ, прието като неоспорено от страните и кредитирано в цялост от съда и
показанията на св. Х., в съвкупност се установяват както телесните увреждания на
пострадалата при ПТП от 03.06.2022 г. ищца Н. Д. /разкъсно-контузна рана на дясно коляно/,
която при прегледа в Съдебна медицина на 01.07.2022 г. вече е зараснала, но все още се
забелязвал отчетливо белег от рана в областта на капачката на дясното коляно, с
размери 3/1см. около който има точковидни белези с диаметри по 0,2 см., представляващи
следи от хирургични шефове. При проведения личен преглед по време на изготвяне на
заключението по СМЕ в настоящото производство, вещото лице д-р К. е констатирал, че
активните и пасивни движения в дясната коленна стана са безболезнени и в пълен обем
спрямо нормата, като липсват клинични и документални данни за наличие на
невъзстановени телесни увреждания, свързани с процесното ПТП, спрямо които да се
провежда каквото и да било лечение. Имайки предвид данните от клиничния преглед, може
да се твърди със сигурност, според вещото лице, че е налице пълно зарастване на
инцидентната разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясното коляно, която
обаче е довела до появата на „отчетливо забележим и загрозяващ белег в засегнатата зона“.
Относно въпроса за бъдещи и настоящи болки у ищцата, вещото лице отбелязва, че към
момента на прегледа няма такива, а и за бъдеще със сигурност не се очаква да се появят
такива, тъй като се касае за увреда на повърхностите меки тъкани, която е напълно
зараснала.
И според вещото лице изпълнило медицинската експертиза, при установения по
делото механизъм на ПТП, описан и в свидетелските показания, отговаря точно на начина
на възникване на травмата, а именно - пострадалата е получила директен удар в лявата
половина на тялото си от лекия автомобил, който е бил със сравнително нисък интензитет и
сила на кинетичната енергия /скоростта на превозното средство/, в резултат на което обаче е
била изведена от равновесното си състояние и е паднала на дясната си страна, върху
коляното, при което се е реализирало процесното телесно увреждане при контакта с терена
4
/пътната настилка/. Освен тези телесни увреждания и остатъчния белег на дясното коляно, в
хода на производството са събрани доказателства /показанията на св. Г./, че след инцидента
„Н. се страхува да пресича сама, дори и на пешеходна пътека и винаги търси да се хване
за ръката на някой, все по-рядко се случва да ходи и се прибира непридружена до/от
училище. Има белег останал на коляното, което я кара да облича по-дълги дрехи…“.
От устните обяснения на д-р К., дадени в съдебно заседание при изслушването на
съдебно-медицинската експертиза, се установява също, че ищцата сега е на 14 години и е
доста висока на ръст, като не може да се каже със сигурност дали белегът ще продължи да
расте заедно с нея или ще си остане в същите размери като сега. Според вещото лице, дори
да се направи пластична операция, няма гаранция, че белегът ще изчезне, тъй като всичко
зависи от способността на организма да образува колаген. По принцип имало препарати,
които способстват намаляването на белезите по размер и пигментация, но същите биха били
по-ефективни, ако се приложат непосредствено след оперативната намеса, но след такъв
дълъг период, употребата им не би могла да заличи белега.
Анотирана съдебна практикаВъв връзка с наведените от ответника възражения, вкл. за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, с оглед разпределената
доказателствена тежест, не се събраха доказателства, които да сочат, че ищцата е пресичала
пешеходната пътека в нарушение на изискванията, посочени в разп. на чл.113 и 114 от ЗДвП,
поради което съдът приема, че такова поведение от нейна страна не се установява. По делото
не са събрани доказателства и няма данни ищцата Д., в качеството си на пешеходец, да е
пресичала пътното платно на нерегламентирано място, на неразрешен сигнал на светофара,
или пък необичайно бавно или бързо, да е използвала техническо/мобилно устройство, което
да е оказало влияние на преценката и вниманието й при пресичане на пътното платно. С
оглед горното, възраженията на ответника в тази насока са неоснователни и недоказани.
По основателността на иска:
Твърди се и се установява от приетите по делото доказателства и доказателствени
средства, че на 03.06.2022 г. около 16,20 ч. в гр. София, при движение по ул. „Поп Грую“,
водачът на л.а. марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ***, е предприел маневра „ляв
завой“ по бул. „Владимир Вазов“, като в района на кръстовището, поради неспиране и
непропускане на пешеходците на зелен сигнал на пешеходен светофар реализирал ПТП с
пресичащата в същото време на пешеходната пътека Н. Д., в резултат на което на ищцата
били причинени травматични увреждания, изразяващи се в повърхностна травма на корема,
долната част на гърба и таза, и рана на дясно коляно. Не се установява по делото, в резултат
на ПТП да са настъпили усложнения по отношение на здравословното състояние на
пострадалата. На същата е оказана първа медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“
където раната на дясното й коляно била обработена и зашита, след което ищцата била
освободена за домашно лечение. Няма данни по делото, същата да е престояла у дома си за
известен период /т.е. да не е посещавала училище/, нито за продължителността на
възстановителния период при ищеца, тъй като няма доказателства за издадени болнични
листа на родител, респ. медицински бележки от личен лекар, обосноваващи уважителни
причини за отсъствие от училище, които да са приложени по делото. От медицинската
експертиза се установява, че болките и страданията на ищцата са били най-силни в периода
между получаването на разкъсно-контузната рана и предприетото лечение, изразяващо се в
нейното зашиване, както и в следващите 12-14 дни, което е стандартния период за
зарастване на повърхностните рани на меките тъкани в областта на крайниците.
По делото се установи, че освен телесните увреждания, ищцата е имала и негативни
преживявания и усещания, като страх от пресичане на улици, неудобство и срам от
останалия на коляното й белег, който според вещото лице по СМЕ няма индикации да
изчезне или се заличи, нито такива да се увеличи по размер. Други психологически и
физически разстройства, резултат от ПТП не се твърдят и не се установяват по делото.
5
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на приетите СМЕ и САТЕ, при неоспорен от страните механизъм за
настъпване на процесното ПТП, съдът намира за установено, че са налице и са доказани
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
противоправно поведение на водача, застрахован по ЗЗ „ГО“ при ответника /нарушение на
задълженията като водач по чл.116 и чл. 117 от ЗДвП./, вредоносен резултат /телесни
увреждания, болки, страдания и негативни изживявания – страх от пресичане и неудобство
от белега/, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилия вредоносен резултат и вина, която по отношение на водача се предполага, а в
производството не бе опровергана от ответника. В производството не се събраха
доказателства по отношение на твърдяното от ответника съпричиняване на вредата от
страна на ищеца.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на
отговорността им за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при
управлението или по повод притежаването на МПС. Съгласно чл.483, ал.1 от КЗ,
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на
л.а. „Фолксваген Туарег“, с рег. № ***, договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Съгласно чл. 493 КЗ трети лица са всички лица, с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492, т.1 КЗ,
застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица, за неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, е 10 420 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В съдържанието на понятието "неимуществени вреди"
според последователната практика на ВКС се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време (в този см.
Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК), каквито бяха
доказани в настоящото производство. Безспорно е в доктрината и съдебната практика
(Решение № 5501 от 18.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15158/2018 г., Решение № 4970 от
3.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 14111/2018 г., Решение № 2442 от 4.04.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 2138/2018 г.), че тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
6
страната, и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап
от развитие на обществото в Държавата. Дължимото обезщетение следва да се определи към
момента, когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да
бъдат търпени от пострадалите във времето, тъй като продължаващите във времето болки и
страдания не са ново правопораждащо основание. Продължителността на времето, през
което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото
обезщетение. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии.
В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на І т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ІІ т. о. и др.
Решение № 31 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1713/2024 г., II т. о., ТК, и др./, която се
споделя от настоящия съдебен състав.
В настоящия случай, при определяне обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът отчете: а/ броя, вида и
тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания: повърхностна травма на
корема, долната част на гърба и таза, и рана на дясно коляно, от която е останал белег, като
от заключението на СМЕ на в.л. д-р К. и мед. документация, които съдът кредитира като
достоверни, е установено, че същите са причинили болки и страдания на пострадалата. б/
продължителността на възстановителния период – установено е от заключението на
съдебномедицинската експертиза, че лечебният и възстановителен период при ищцата е
продължил около 12-14 дни, при липса на настъпили усложнения в оздравителния период.
в/ пълното възстановяване на ищцата и липсата на трайни негативни последици за
здравето – болките са отшумели в рамките на възстановителния период, като няма данни
за трайни увреждания и бъдещи усложнения, с изключение на остатъчния белег на дясното
коляно, за който няма изгледи да изчезне и да се заличи, нито пък да се смали или увеличи
по размери, но ищеца ще следва да живее с него вероятно до края на живота си. Следва да се
отчете и възрастта на пострадалата ищца, която към датата на ПТП е на 12 години и навлиза
в особена възраст /пубертет/, при която всяко стресово състояние или преживяване би могло
да окаже негативно влияние на психиката и възприятията на ищеца за себе си и околния
свят. По делото има данни, че същата изпитва срам и неудобство от белега на коляното
си, което я кара да носи дълги дрехи, както и че се страхува да пресича сама и
понастоящем, повече от две години след инцидента, което формира в своята цялост едни
негативни емоционални изживявания, намиращи отражение върху психиката и начина на
живот на ищеца и са част от неимуществените вреди, резултат от процесното ПТП, които
следва да намерят своето изражение при определяне размера на имущественото им
обезщетяване.
В заключение, съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото
специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52
от ЗЗД обезщетение, а именно установените по вид, брой, интензитет и продължителност
претърпени от ищеца болки, страдания и негативни емоционални изживявания и тяхното
продължаване във времето, настоящият състав на съда намира, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца, резултат от претърпяното
от нея на 03.06.2022 г. ПТП, възлиза на 5 000 лева, до който размер предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ /нов./ следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
претендиран размер от 10 000 лева – съответно отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
7
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни. Ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски в производството, като претендира единствено разноски
за адвоката, оказал му безплатна правна помощ и съдействие, определено от съда, съгласно
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗАдв. Съдът намира за справедливо, адекватно на извършената
работа, съобразено с фактическата и правна сложност на делото от една страна и с
уважената част от иска, от друга страна, адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв.,
което ще следва да се присъди директно в полза на адв. К. Д., представлявала ищцата в
производството.
Ответникът от своя страна е защитаван по делото от юрисконсулт, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който съдът определя на 200 лв., съгл.
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съобразно с отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се
следват разноски до размер от 100,00 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС, дължимата държавна такса за производството върху уважения размер на иска /в размер
от 200 лв./, както и половината от платените от бюджетните средства на съда, разноски за
производството, в частност за платените възнаграждения на вещите лица по СМЕ и САТЕ,
до размер от 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Н. Н. Д., ЕГН **********, представлявана в
производството чрез законния си представител Н. П. Д., ЕГН ********** от гр. София, по
предявения иск с правно основание чл. 432,ал. 1 КЗ /нов/, сумата от 5 000 лева /Пет хиляди
лева/, представляваща дължимо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
– болки, страдания и негативни емоционални изживявания, преживени в резултат от ПТП,
настъпило на 03.06.2022 г. в гр. София, на пешеходна пътека на бул. „Владимир Вазов“, в
близост до кръстовището с ул. „Поп Грую“, по вина на водач на л.а. „Фолксваген Туарег“,
рег. № *** – С. М. Х., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2022 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ за
горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева или за сумата от 5 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да плати в полза на Софийски
районен съд, сумата от общо 500 лв., от която 200 лв. дължима държавна такса върху
уважения размер на иска и 300 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗАдв.,
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, да плати на адв. К. А. Д. от САК, с адрес на упражняване на дейността в *** сумата
от 500 лв., представляваща дължимото й се адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна помощ и съдействие на ищеца в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. Н. Д., ЕГН **********,
представлявана в производството чрез законния си представител Н. П. Д., ЕГН **********
от гр. София да плати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 100 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда, съобразно отхвърлената част от
иска.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9