Решение по дело №1046/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 46
Дата: 5 януари 2017 г.
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20161100501046
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        гр.С.,05.01.2017  г.

 

                                   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІІ-Б възизвен състав

в публичното съдебно заседание, състояло се на тринадесети декември

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА С.                           

                             ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                       Мл.с.   МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА   

                                                         

при секретаря   Н.С.

и прокурора                                                                 сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова в.гр.д. № 1046  по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 196 и следв. ГПК, отм. /въззивно обжалване/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ю.К.Д., Б.К.Д. и С.К.Д. срещу решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2006 г., в частта, в която е отхвърлен иска за делба относно 5-те броя тавански помещения.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че действително съгласно съдебната делба по гр.д.№ 762 по описа за 1964 г. възниквала етажна собственост. Неправилно, обаче, СРС приемал, че към този тавански етаж принадлежат всички налични тавански помещения. В съдебната спогодба било посочено, че към таванския етаж принадлежи таванско помещение, а не тавански помещения. Към този дял принадлежали и 32 % идеални части от общите части на сградата като на другия съделител – Л. Г. Д. се възлагал в дял първия етаж от къщата с принадлежащите към него 66 % идеални части от общите части на сградата. Таванските помещения /без едно от тях/ били част от къщата и като такива били част от общите части на сградата в горното съотношение на идеалните части на етажната собственост и следвало да бъдат допуснати до делба. Решението на СРС било абсурдно, защото приемало, че всички тавански помещения са свързани с таванското жилище и представляват част от него. Нелогично било към стая с площ от 31.91 кв.м. да принадлежат 5 бр. тавански помещения с обща площ от почти 70 кв.м. Считат, че бил нарушен чл.38 ЗС. А по отношение на стая № 10 и на чл.92 ЗС, тъй като СРС приемал, че тази стая е приращение само към таванския етаж. СРС не се съобразил със заключението на СТЕ /№ 2, с.5/, където вещото лице сочело, че „изградените в подпокривното пространство на сградата /на първо ниво/ и в сутерена на сградата помещения, имат характер на помещения, които са прилежащи към самостоятелни обекти в сградата“, т.е. и към първия жилищен етаж, който в случая се лишавал от принадлежащите му по закон тавански помещения /обща част по предназначение/. Затова счита, че СРС „подарява“ на ответниците 66 % от таванските жилища.

Оспорват се и квотите, определени на съделителите на допуснатите до делбата 2 бр. избени помещения. Неправилно СРС бил приел, че „съсобствеността по отношение на мазетата към момента на учредяване на ЕС била 2/3 за К. Д. и 1/3 за Л.Д.“. Неправилно СРС приел, че Л.Д. е прехвърлила през 1990 г. на И.И.И. ½ идеална част от жилището на първи етаж. Всъщност от представения нот.акт било видно, че е прехвърлена чрез дарение ½ от притежаваната от Л.Д. ½ идеална част, т.е. И.И. притежавала ¼ идеална част от жилището на първи етаж и 1/4 идеална част от общите части на сградата, а не ½ идеална част, както приел СРС.При това положение делът на Ю. и С. Д. възлизал на по 26,50 %  ид. части, а делът на Б.С. – 10,07 % идеални части.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на СРС в обжалваните части  и вместо това да постанови друго, с което да бъдат допуснати до делбата 5-те броя тавански помещения, както и да бъдат изменени квотите в съсобствеността за двете избени помещения.

Постъпил е отговор от Б.К.Д., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че въззивниците неправилно тълкуват решението за делбата по гр.д.№ 762 по описа за 1964 г. на СРС между К. Д. и Л. З.. Сочат, че З. в съдебната спогодба от 31.03.1965 г. по гр.д.№ 1424 /1964 г. била признала правата на К. Д. над таванските жилища. Жалбоподателите не били предявили претенциите си върху тези жилища повече от 10 години; праводателят на З. също не бил предявил претенции. Сочи, че № 5 и 6 били таванското жилище и „таванското помещение“, поставено в дял на К., а останалите представлявали прилежащите им сервизни помещения- тоалетни, баня и кухня. Майката на ищците изрично била признала собствеността на К. Д. на ателието, гаража и стаичката над него, също и правото да ползува едно мазе в ателието. Сочи, че до помещения 7 и 8 не може да се достигне без да се премине през помещение 5, защото 7 и 8 били придадени помещения, които нямали самостоятелни входове от другаде, което се установявало от чертежа. Затова следвало да се приеме, че те са част от жилището. Сочи, че в последното съдебно заседание се бил позовал на придобивна давност досежно процесните имоти и принадлежащите им помещения, свързани с тях. Твърди, че К. Д. бил владял в продължение на над 10 години целият втори тавански етаж, мазе и ателие. Това било потвърдено и в разпита на ищците по реда на чл.114 ГПК /явно се има предвид отм./. Владението било на годно правно основание – съдебното решение по делбата от 1964 г. и съдебната спогодба от 1965 г. Владението било лично и чрез квартирантите, които настанил там и им събирал наем, което също било потвърдено от ищците по реда на чл.114 ГПК. Владението било манифестирано освен пред ищците, така и публично, защото имотите били декларирани в данъчната служба на името на К. Д.. Последният с оглед съдебната практика можел да придобие по давност и владение и принадлежащите помещения към таванския етаж, защото притежавал жилище на същия етаж. Владението било добросъвестно със съзнанието на собственик, както и необезпокоявано до смъртта му на 88 годишна възраст. СРС не сочел, че в таванския етаж има общи части  и това било така. Общите части били в подпокривното пространство над таванския етаж и складови помещения /ниши/ от източната страна срещу мазетата, които се ползували от ищците и не били включени в делбата.Затова счита, че не е допуснато нарушение на чл.38 ЗС. Счита, че квотите в мазетата са правилно определени, защото едното мазе било пространствено свързано с ателието, което било собственост на К. и било обект на завещание; другото мазе принадлежало към таванския етаж. Третото мазе, което не било включено в делбата принадлежало само към първия етаж. Сочи, че стая № 10 не попада в обхвата на исковата молба. Искът за делба относно скулптурите бил недоказан /съдът констатира, че въззивна жалба в тази част не е подадена/.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 26.05.2015 г. /лично/.        

Въззивната жалба е подадена на 08.06.2015 г., следователно същата е в срока по чл.197, предл.1 ГПК, отм.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

С определение от 19.04.2016 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна по отношение на Л.К.Д.. Затова и е дадена възможност на ищците /пред СРС/ да представят данни относно актуалното гражданско състояние на лицето, а в случай, че същата е починала-да представят удостоверение за наследници по закон. Тъй като се касае за дело за делба, такава възможност е предоставена и на ответниците. Съответно са предприети и мерки от страна на съда за установяване на надлежните съделители в делбата. От събраните по делото доказателства се установява, че Л.К.Д. е починала на 22.05.1967 г. При това положение по арг. от чл.25 ГПК, отм. производството по отношение на нея беше прекратено. Доколкото исковата молба е предявена на 13.11.2006 г., т.е. след смъртта на Л.К.Д., то по отношение на нея исковата молба беше върната.

Тъй като на Л.К.Д. е бил назначен от СРС особен представител и от последния беше подадена въззивна жалба, то с оглед гореизложеното, въззивната жалба също беше върната. Постановеното на 29.09.2016 г. определение като необжалвано е влязло в сила на 21.10.2016 г.

С оглед на това първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за делба по отношение на ателието и гаража досежно Л.К.Д. не подлежи на инстанционен контрол от настоящата инстанция.

Първоинстанционото решение, обаче, в частта, в която е постановено срещу починало преди предявяване на иска, лице, е недопустимо и като такова в тази му част ще следва да бъде обезсилено.

          По основателността на въззивната жалба:

          Видно от исковата молба предмет на делбата е наследството на К. Д. Д. /починал на 01.02.2005 г., а не 2015 г., както е посочил СРС в мотивите си/, баща на страните по ИМ- еднокръвни братя и сестри/удостоверение за наследници-л.12/ Относно идентичността на лицето с различни имена – Ю.К.Д. и Ю. К.Д. е представено удостоверение за идентичност № 146 от 07.10.2014 г./л.393/.

          За делба са въведени следните недвижими имоти:

1-таванско помещение с площ от 25 кв.м.;

2-5 броя тавански помещения с обща застроена площ от около 93 кв.м., находящи се в подпокривното пространство;

3-2 броя избени помещения – източно и западно;

4-ателие с площ от 65 кв.м.;

5-гараж със стая над него със застроена площ от 20,50 кв.м.

Всички, находящи се в сградата с административен адрес: гр.С., ул.“*****“ № 16.

          Относно допускането до делба на ателието и гаража, както и определените по отношение на тях квоти на съделителите  въззивната инстанция приема, че решението на СРС като необжалвано е влязло в сила.

          Видно от молбата на л.16 /по делото на СРС/ относно обектите по т.т.1-4 от ИМ се твърди, че същите са самостоятелни обекти и не принадлежали към други обособени части на жилищната сграда. Източното мазе било със застроена площ от 9,54 кв.м., а западното с – 20,67 кв.м. ; таванското помещение № 1- с площ от 16,04 кв.м., № 2- с площ от 11,41 кв.м., № 3- 14,23 кв.м., № 4- 9,18 кв.м. и № 5- 9,18 кв.м. и граници, описани в молбата на л.30.

          Установява се, че по силата на съдебно решение от 24.08.1964 г. на Софийски народен съд по гр.д.№ 762 по описа за 1964 г. в дял на общия на страните наследодател К. Д. Д. са поставени: 2/3 идеални части от дворното място, където не се спори, че е изградена процесната жилищна сграда; таванско жилище от една стая, сервизни помещения  и таванско помещение с 32 % идеални части от общите части на сградата. В дял на Л. Г. Д. са поставени:  ½ идеални части от дворното място, тристайното жилище със сервизни помещения, находящо се на партерния етаж на къщата,  заедно с южното избено помещение с 66 % от идеалните части от общите части на сградата/л.7/.

          Впоследствие с протокол от 31.03.1965 г. по гр.д.№ 1424 по описа за 1964 г. е постигната съдебна спогодба/л.8-9/ по силата на която ищцата Л. Г. Д. се е съгласила съпругът й К. Д. да извърши надстройка над съществуващата сграда като втория етаж от тази постройка да бъде на името на Д., както и същия може да продава или договаря с когото иска за построяването на третия етаж от сградата. Посочено е, че ищцата няма претенции към ателието, гаража и стаята над гаража, които били изключителна собственост на Д., както и правото на Д. да ползува едно мазе към ателието. Последният се е задължил да прехвърли бъдещия трети етаж на трето лице. Относно правата върху сервизните помещения мазета и тавани е посочено, че същите ще бъдат съответни на жилищата в сградата, като всеки етаж има съответното му полагащо се мазе и таванско помещение, като се запази едно мазе за ателието. Л. Г. Д. е запазила правото си на ползуване върху мазейните помещения върху втори и трети етаж, които да бъдат собственост на собствениците на тези етажи, а също така таванско помещение, което да бъде собственост на собственика на първи етаж/л.10/.

          По силата на нот.акт за дарение от 08.12.1982 г. Д. е дарила на синовете си Ю. К.Д. и С.К.Д.: общо на двамата: ½ идеална част от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, едно избено помещение в южната част на сградата и 66 % от идеалните части от общите части на сградата. Останалата ½ идеална част Д. е дарила на внучката си И.И.И. въз основа на нот.акт от 13.04.1990 г.

          От съделителя Б.К.Д. са представени 2 броя протоколи от 09.02.2005 г. относно обявяване на: саморъчно завещание от 15.11.2004 г. и на саморъчно завещание от 18.11.2004 г., съставени от общия на страните наследодател, чието наследство е предмет на процесната делба.  

          Със завещанието от 15.11.2004 г., представено в препис-извлечение /л.47/ К. Д. е завещал на Б.К.Д. и Н.К.Д. собствените си идеални част от дворното място и намиращата се в него двуетажна жилищна сграда, наречена „Д. къща“, но същата е с адрес в гр.Б..

          С решение от 10.12.2009 г. , постановено от РС, гр.Б. /л.211/ е отхвърлен иска по чл.43, ал.1,б.“а“ от ЗН, предявен от Ю.К.Д., С.К.Д. и Б.К.Д. срещу Н.К.Д. и Б.К.Д. за унищожаване на саморъчно завещание от 15.11.2004 г. Това решение е оставено в сила с решение № 239 от 15.06.2010 г. по в.гр.д.№ 266 по описа на ОС, гр.Б. за 2010 г. С определение № 1021 от 22.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 20582011 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на ОС, гр.Б..

          Със завещанието от 18.11.2004 г. /л.46/ К. Д. Д. е завещал на дъщеря си Н. и сина си Б. по равни дялове от втория тавански етаж, в който „сега“ живеят, без да е посочен адрес на който се намира обекта. Същевременно е завещал на синовете си Ю., С., Н. и Б. по равни части от ателието в С. на ул.“*** ***“ № 16.

          По реда на чл.43, ал.1,б.“б“ ЗН е било образувано гр.д.№ 3569 по описа за 2008 г. на СРС, ГК, 57-ми състав /приложено към настоящето/ за унищожаване на завещание от 18.11.2004  г., представено на л.46 по делото на СРС, чието решение е предмет на инстанционен контрол от настоящата инстанция. С разпореждане от 28.03.2008 г./л.153/ исковата молба е върната; отбелязано е, че разпореждането е в сила от 16.12.2008 г.

          На л.191 /пред СРС/ е представено завещание от К. Д. Д. с което същият завещава на Ю., С., Н. и Б. Д. по равни части от ателието, както и таванския втори етаж на дъщеря му Н. и на Б., по равни части. Посочен е адрес на завещаните обекти– гр.С., ул.“*****“ № 16, както и, че към този момент Н. и Б. живеят там. В екземпляра липсва дата на съставяне на това завещание.

          Видно от определение № 79 от 02.03.2011 г./л.208/, постановено от ВКС, ІІ ГО по ч.гр.д.№ 69 по описа за 2011 г., не е допуснато до касационно обжалване определение № 1888 от 11.10.2010 г. на ОС, гр.Б., с което е потвърдено определение на РС, гр.Б. по гр.д.№ 269 по описа за 2010 г. От мотивите на ВКС става ясно, че гр.д.№ 269 по описа за 2010 г. на РС, гр.Б., е било образувано по искова молба на С.Д. срещу Н.Д. и Б.Д. с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане в полза на ответниците, с което се накърнява запазената част на ищеца от наследството на баща му К. Д..

          Видно от л.84 Б.К.Д. е посочил, че праводателя К. Д. е придобил по давност чрез добросъвестно владение и останалите тавански помещения, а не само това по делбата от 1964 г. Възражение за придобиване на обектите в полза на Б.Д. по давност не е правено.

          Или като се вземат предвид делбата от 1964 г. и съдебната спогодба като резултат се получава:

1-    В полза на К. Д.:

-таванско жилище от една стая, сервизни помещения;    

-таванско помещение;

-ателие;

-гараж-

-стая над гаража;

-мазе към ателието;

- втори етаж и мазе и таванско помещение към него.

2-    В полза на Л. Г. Д.:

- жилище със сервизни помещения на партерния етаж на къщата;

 -южното избено помещение /същото не е предмет на делбата/;

-таванско помещение към първи етаж.

          От допълнителното заключение на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, л.397, е видно, че съгласно първия проект за застрояване от 1956 г. /л.198/, съответстващ на застроената площ по позволителен билет № 252/25.10.1956г., процесната сграда представлява еднофамилна жилищна двуетажна сграда с частичен сутерен и ателие зад сградата и по нива се състоя от :

Първи етаж – стълбище, входно антре, кабинет,трапезария,кухня, тоалетна и килер;

Втори етаж- стълбище, входно антре, три спални, балкон, тоалетна и баня;

В сутерена има три складови помещения : едно преходно и две самостоятелни.

На север долепено до сградата /зад сградата/ има ателие с три входа: от кабинета на първи етаж, от стълбището на къщата и от двора.

          На вертикалния разрез на къщата е посочено, че над втория етаж има подпокривно пространство с изолиращи функции с достъп от стълбището.

          Съпоставени с първия проект за застрояване, процесните обекти /в исковата молба/ „таванско жилище“ и „ 5 броя тавански помещения“ не съществуват, виж л.397.

          По арх.проект/лист 149 и л.197/ е посочена жилищна сграда на два етажа като етажите в сградата са посочени като: партерен /с пълна височина/ и тавански с ателие; сградата е с частичен сутерен и ателие зад нея.

          Съпоставени с втория проект за застрояване, процесните обекти /в исковата молба/ „таванско жилище“ и „ 5 броя тавански помещения“ са:

Ателие с полезна площ от 34,40 кв.м.;

Две тавански складови помещения от страна „запад“, както следва:

-югозападно с полезна площ от 11,41 кв.м.;

-северозападно – 14,23 кв.м.

Едно таванско  складово помещение от страна „И.“ с полезна площ от 16,04 кв.м.

Входно антре и помещение под формата на буквата „Г“ на таванския етаж.

          Установява се от разпита на вещото лице Я. /л.231 и л.407/, че сградата, където се намират процесните обекти, де факто включва: сутерен, етаж и тавански етаж. Жилищният етаж, който в същност е първия етаж на сградата, като преди това се е наричал партерен, представлява едно самостоятелно жилище-тристайно, т.е. това което е поставено в дял на Л. Г. Д. /същото не е предмет на делбата/. Отдолу в сутерена се намират избените помещения. С оглед уточнението в о.с.з. на 18.11.2014 г./л.407/ на място в къщата има три  избени помещения- процесните 2 бр.-източно и западно, и третото, което се  намира  в  етажа на къщата, който  не  е  предмет  на  делбата, т.е. този поставен в дял на Л. Г. Д..Над жилищния етаж има тавански помещения, които се намират под покривното пространство. На таванския етаж има ателие със сервизни помещения-тоалетна и баня, пет складови тавански помещения/означени от вещото лице като складови помещения от № 6 до № 9/ и стая-кабинет.  Освен това на таванския етаж се намира и така нареченото „таванско жилище“, което се състои от една стая и сервизни, наречено от вещото лице „ателие“, обозначено като № 5.

          След извършен оглед на място вещото лице Я. на л.399 констатира, че в таванския етаж на запад от стълбището е изпълнена стая, която е посочил на скицата като обект № 10. На плана от 1957 г. на част от нейното място е посочено „въздух“. На И. от стълбището са изпълнени два санитарни възела: тоалетна и баня, които на скиците е обозначил като № № 2 и 3. На плана от 1957 г. на мястото на тоалетната под № 2 няма посочване, а на мястото на банята № 3 е посочена стълбищна площадка. На мястото на двете тавански помещения от страна запад, са изпълнени три, които на скицата са обозначени с № № 7, 8 и 9. Зад помещението, означено на чертежа като „ателие“ има коридор, който води до едно от трите складови помещения – това с № 9, стаята № 10 и до ателието. На мястото на антре и помещения с формата на буквата „Г“ има едно помещение, което на скицата заедно с коридора е посочено като № 4. Относно стая № 10 вещото лице предполага, че е изградена заедно с пристройката, за която е издаден строителен билет от 21.06.1961 г. като се позовава и на съдебното решение от 24.06.1964 г., в което е посочено, че към датата на с.з. сервизните помещения са съществували. Съобразно проектът този тавански етаж е отделен посредством врата от стълбищната площадка, което е констатирано и на място по време на огледа.

          Относно избените помещения:

          Установява се от заключението на СТЕ, че мазетата са изградени в сутерена на сградата и към настоящия момент те съществуват така, както са по архитектурния проект.

          Източното избено помещение е с площ от 13,69 кв.м. и същото представлява самостоятелно складово помещение. Има прозорец от страна на улицата.Установява се, че същото не е свързано функционално и пространствено с жилището на първия етаж, за което е постигнато съгласие да бъде поставено в дял на Л. Г. Д..

          Западното избено помещение е с полезна площ от около 21,94 кв.м. и се намира от задната страна на къщата- към ателието, като в него има отвор от страна на ателието, посредством който се осъществява топла връзка с него.същото е с граници:двор, ателие, стълбище и коридор и южно мазе/последното разпределено по силата на постигнатите между бившите съпрузи договореност в полза на Л. Г. Д./.

          Въззивната инстанция приема, че именно това е мазето към ателието, за което е постигната съдебна спогодба между бившите съпрузи Л. Г. Д. и К. Д..

          Това означава, че противно на приетото от СРС, западното избено помещение е било поделено между етажните собственици при възникването на ЕС.

          Относно квотите:

          Относно П.К.Д. е представено определение от 02.04.2007 г.по ч.гр.д.№ 967 по описа за 2007 г. относно образувано производство по реда на чл.51 ЗН. Наследницата по закон не е изразила воля, поради което СРС е приложил чл.53 от ЗН като е приел, че частта й уголемява дяловете на останалите наследници. Този извод на СРС настоящата инстанция приема за правилен.

          С оглед приетото, обаче, по –горе досежно западното мазе и при съобразяване със завещанието, съставено на 18.11.2004 г., на което СРС се е позовал в решението си на л.434 по делото /пред СРС/ относно ателието и при съобразяване, че първоинстанционния съдебен акт в тази му част е влязъл в сила, то въззивната инстанция приема, че квотите на съделителите:  Ю.К.Д., С.К.Д., Б.К.Д. и Н.К.Д. са по ¼, а не както е приел СРС, съответно на първите двама по 1/12, а на вторите по 4/12.

          Затова и решението в тази му част ще следва да бъде изменено относно квотите на съделителите в т.нар.“западно мазе“.

          /Относно източното мазе съдът ще изложи мотиви във връзка с разглеждането на допустимостта на делбата по отношение на таванските помещения/.

          Относно таванските помещения:

          Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, л.226, всички обекти посочени в исковата молба с № от 1-5 се състоят от едно помещение. Те се намират на едно ниво. Къщата има още едно ниво – подпокривно пространство, което се намира непосредствено под билото, което има изолиращи функции.

          „Таванското жилище“, визирано в исковата молба като състоящо се от една стая и сервизни помещения, представлява: стая-кабинет за индивидуална творческа и научна дейност. Това е помещението, посочено на скицата /л.224/ под № 5. Таванът  в това помещение е равен, със светла височина 2,57 м; има прозорец от улицата и втори прозорец към коридора. Стаята е с полезна площ от около 31,92 кв.м. и граници: двор, складово помещение № 7, складово помещение № 8, складово помещение № 9, № 4-коридор, складово помещение № 6. На същия етаж, извън стаята има и: тоалетна, с полезна площ от около 1,52 кв.м. и баня с полезна площ от 2,06 кв.м. като видно от очертаните от вещото лице граници, банята и тоалетната са съседни.

          Останалите 4 бр. помещения, наречени от вещото лице“складови помещения“ и с дадени № №, съответно 6,7,8 и 9 /л.227/ са с наклонен таван като № 6 има прозорец, а останалите – табакера. Видно от уточнението, направено от вещото лице Я. при изслушването му /л.231/ под „табакера“ се има предвид прозорец, който се намира в ската на покрива.

          Под № 10 вещото лице сочи „стая-кабинет за индивидуална творческа и научна дейност“. Това помещение е с леко наклонен таван като височината е от 225-232 см.; има два прозореца- един от страната на двора и втори- над покрива на ателието. От втория е възможен достъпа до покрива на ателието. Тази таванска стая е с полезна площ от около 10,09 куб.м. Същата е с граници: коридор № 4, складово помещение № 9, двор, ателие и въздух над него, стая № 5, стълбище № 1. Установява се, че стая № 10 отговаря на посоченото в исковата молба като таванско помещение № 5.Установява се, че същото е построено при изграждането на пристройката.видно от мотивите на СРС – л.433, прието е, че този обект попада в обхвата на пристройката и е изключителна собственост на К. Д. по силата на приращение и давност. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила.

          Тълкувайки волята на страните, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, настоящата инстанция приема, че извършената делба през 1964 г. и съдебната спогодба от 1965 г. са имали за цел да обезпечат всеки един от съделителите със самостоятелен етаж от къщата като всеки един от тях разполага и с таванско помещение, и с мазе. Установява се, че трети етаж не е бил реализиран. В действителност е налице подпокривно пространство, което осъществява изолиращи функции. Вторият етаж всъщност представлява поставения в дял на К. Д. обект: „таванско жилище от една стая и сервизни помещения“, като последните с оглед заключението на вещото лица Я. са баня и тоалетна. „Пристройката“ са: ателието, гаража и стаята над гаража, които не са предмет на обсъждане пред настоящата инстанция. Страните са уговорили в полза на К. Д. „мазе към ателието“, което се оказва, че е т.нар. „западното избено помещение“ /виж по-горе/. Допълнително /съгласно съдебната спогодба/ в полза на К. Д. е постигнато съгласие за поставянето в дял на мазе, т.е. източното, както и на таванско помещение към таванското жилище.

          Източното мазе се намира в коридор непосредствено след входа за самата сграда, от който се влиза за жилището на първия етаж /партера/, както и за таванския етаж. С оглед посоченото в горния абзац  въззивната инстанция приема, че бившите съпрузи Д. са поделили това мазе при възникването на етажната собственост. В този смисъл СРС правилно е приел, че мазетата принадлежат към отделните жилища, но със следното уточнение: източното мазе е принадлежност към таванския етаж и допустимостта на делбата по отношение на него е в зависимост от допустимостта на делбата по отношение на т.нар. „таванско жилище“.

          Установява се, че до складовите помещения с № № 8 и 7 достъпът се осъществява през жилищната стая /№ 5/, а до тези с № 6 и 9 – през коридора, който следва входа на жилището. При това положение правилно СРС е приел, че тези складови помещения са пространствено свързани с т.нар. таванско жилище. Правилен е извода на СРС, че таванският етаж е изграден по начин, че да представлява отделно жилище – помещения за жилищни и спомагателни функции, в това число баня, тоалетна и складови помещения.

          Действително, съгласно постигнатите през 1965 г. договорености таванско помещение се следва и на жилището на първия етаж.

          Относно довода за придобиване на таванските помещения по давност:

          В конкретния случай се установи, че т.нар. „таванско жилище“ всъщност представлява поставения в дял по делбата /1964 г./ и съдебната спогодба /1965 г./ на К. Д., втори етаж от къщата. Този обект е различен от „подпокривното пространство“, което е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. При това положение няма пречки „таванското помещение“, за което съделителите са постигнали съгласие да бъде принадлежност към първия етаж, да бъде придобито по давност.

          Установява се, че бракът между К. Д. и Л. Г. Д. /З./ е прекратен с решение, влязло в сила на 30.06.1968 г. От този момент СИО се превръща в обикновена съсобственост. От този момент установи се поделото, вкл. и с решението на СРС, в частта, в която същото не се обжалва пред настоящата инстанция, че общия на страните по спора наследодател, е установил фактическа власт върху целия тавански етаж като владението е непрекъснато и необезпокоявано и е протекло повече от 10 години. Владението е било добросъвестно със съзнанието на собственик и на годно правно основание – съдебното решение по делбата от 1964 г. и съдебната спогодба от 1965 г.; същото е било афиширано спрямо другите съсобственици в сградата.

          К. Д. е сред лицата, които притежават самостоятелни обекти в същата сграда, поради което по отношение на него с оглед приетото в задължителната съдебна практика, е допустимо да тече, респ. да придобие такъв обект по давност.

          Действително, ако едно лице се разпореди с притежаван от него самостоятелен обект в жилищна сграда в режим на етажна собственост, то се разпорежда и с принадлежите към този самостоятелен обект складови помещения в тавана или избата, дори това да не е изрично посочено в договора за продажба. В случая, обаче, въззивната инстанция приема, че давностният срок в полза на К. Д. е бил изтекъл към момента на първата прехвърлителна сделка от страна на Л.Д., сключена на 08.12.1982 г.

          Действително, в полза на въззиваемите Б. и Н. Д. е налице завещание от 18.11.2004 г.  Действително, в това завещание не е посочен адреса, на който се намира така завещания „тавански етаж“ . Правилно СРС след сравнение на адресите по официално изготвените справки досежно Б. и Н. Д. с оглед отразеното в завещанието като индикация за местонахождението на обекта: „там, където живеят“, е достигнал до извода, че се касае до обекта в гр.С., ул.“*****“ № 16. Следва да посочим, че е налице и друго завещание /това на л.191/, в което адресът е изрично посочен. Налице са влезли в сила определения, с които е прекратено производството по претенциите по чл.43, ал.1 ЗН, поради което няма пречки волята на завещателя да бъде зачетена.

          Доколкото двамата съсобственици Б.Д. и Н.Д. изрично заявяват, че не желаят извършването на делба между тях, искът за делба по отношение на таванското жилище и посочените в исковата молба тавански складови помещения правилно е бил отхвърлен от СРС.

          Обособените като самостоятелни помещения в избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, не представляват обща част по смисъла на чл. 37 ЗС, а принадлежност към жилищните обекти и като такива следват съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС главната вещ, виж приетото в този смисъл в РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 16.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 867/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.

          При това положение с оглед приетото от настоящата инстанция по отношение на източното мазе, искът за делба също е неоснователен; делба не може да бъде допусната. /кога може да бъде допусната делба на избени помещения, виж приетото в решение № 233 от 27.11.2012 г. по гр.д.№ 195 по описа за 2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна практика/.

          Действително, СРС е допуснал делба по отношение на този обект, визиран в петитума на исковата молба. Действително, няма жалба от Б.Д. и Н.Д., но в случая производството се развива по ГПК, отм., поради което правилото на чл.269 от сега действащия ГПК, не важи. Затова и решението на СРС в частта, в която е допусната делба относно източното мазе ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което искът за делба ще бъде отхвърлен.

          По разноските:

          С оглед характера на производството – делба във фазата на допускането, разноски на страните не се присъждат.

 

          Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                         Р  Е   Ш  И:

 

          ИЗМЕНЯ решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2006 г., в частта по отношение на квотите, определени досежно западно мазе, с измерена площ от 21.94 кв.м. / 20.67 кв.м. по искова молба / при граници: двор, ателие, коридор и съседно мазе към първи етаж, находящо се на първи етаж в жилищна сграда построена в УПИ ІV- 528 от кв.58, по регулационния план на гр. С., местност „И.“, целият с площ от 840 кв.м., с адрес: гр. С., ул. *****“ № 16, като определя същите, както следва:

- Ю.К.Д.- ¼;

- С.К.Д.- ¼;

- Б.К.Д. -1/4

и Н.К.Д. - ¼.

 

          ОБЕЗСИЛВА решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г. на СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2006 г., в частта, в която е постановено срещу Л.К.Д., като недопустимо.

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2006 г., в частта, в която е отхвърлен иска за делба по отношение на Таванско жилище, състоящо се от една стая, сервизни помещения и таванско помещение, със застроена площ от 25 кв.м., находящо се в построена в УПИ ІV- 528 от кв.58, по регулационния план на гр. С., местност „И.“, целият с площ от 840 кв.м., жилищна сграда, състояща се от партерен и тавански етаж, при граници на жилището- от четири страни двор, както и по отношение на пет тавански помещения, както следва: таванско помещение №1 със застроена площ от 16,04кв.м. при граници от две страни двор, тавански етаж и коридор; таванско помещение № 2 със застроена площ от 11.41 кв.м. при граници: тавански етаж, двор, двор и таванско помещение № 3; таванско помещение № 3 с площ от 14.23кв.м. при граници тавански етаж, таванско помещение № 2, двор, двор и таванско помещение № 4; таванско помещение № 4 с площ от 9,18 кв.м. при граници: коридор, таванско помещение № 3, двор и таванско помещение № 5; таванско помещение № 5 с площ от 9,18 кв.м. при граници- коридор, таванско помещение № 4, двор, двор.

 

          ОТМЕНЯ решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2016 г., в частта, в която се ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Ю.К.Д., С.К.Д., Б.К.Д. и Н.К.Д., по отношение източно мазе, с измерена площ от 13,69 кв.м. /9,54 кв.м. по искова молба/ при граници/ от две страни двор, съседно мазе към първи етаж и коридор, находящо се на първи етаж в жилищна сграда построена в УПИ ІV- 528 от кв.58, по регулационния план на гр. С., местност „И.“, целият с площ от 840 кв.м., с адрес: гр. С., ул. *****“ № 16, както и определените квоти в съсобствеността по отношение на този обект

и вместо това

                                      ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА за делба, предявен от Ю.К.Д., С.К.Д. и Б.К.С. срещу Б.К.Д. и Н.К.Д., по отношение източно мазе, с измерена площ от 13,69 кв.м. /9,54 кв.м. по искова молба/ при граници/ от две страни двор, съседно мазе към първи етаж и коридор, находящо се на първи етаж в жилищна сграда построена в УПИ ІV- 528 от кв.58, по регулационния план на гр. С., местност „И.“, целият с площ от 840 кв.м., с адрес: гр. С., ул. *****“ № 16, като неоснователен.

         

          РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: