Съдия докладчик: Славка Гемишева
Съдът е сезиран с искова молба от Л. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.****,
срещу Средно училище „Васил Дечев“ гр.Чепеларе, БУЛСТАТ *********, с адрес
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска” №46, представлявано от директора К. В. К., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2
и 3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №ЛС-06-787/01.07.2024 г. на Директора на СУ „Васил Дечев“
гр.Чепеларе, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 12 600 лева
за периода 01.07.2024 г. до 01.02.2025 г. (след уточнение в съдебно заседание), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника, като заемал длъжността „****”, на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ със срок до
31.08.2023 год. След тази дата ищецът продължил да работи при ответника и да изпълнява
същата длъжност, като между него и ответника са подписани няколко допълнителни
споразумения, отнасящи се единствено до промяна на трудовото му възнаграждение. На
01.07.2024г. на ищеца била връчена заповед №ЛС-06-787/01.07.2024г., с която директорът на
СУ "Васил Дечев“ гр.Чепеларе прекратил трудовото му правоотношение, считано от
01.07.2024г., в която като основание за това била посочена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.5
от КТ. В Графа „причина за прекратяване на трудовия договор“ било посочено „завръщане
на титуляра“. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с
материалния закон. Заповедта е необоснована, като извършеното с нея безвиновно
уволнение е незаконно. Поддържа се, че към датата на връчване на заповед №JIC-06-
787/01.07.2024г., осъществяваната от ищеца трудова функция като „****“ е на основание
безсрочно трудово правоотношение между него и ответника, предвид на това, че в
сключеният трудов договор са посочени две взаимно изключващи се основания, първото от
които е посочено само цифрово чрез изписване на правната норма на чл.68, ал.1, т.2 от КТ,
която регламентира един от видовете срочни трудови договори. По правило на закона,
срокът на договора по чл.68, ал.1, т.2 КТ - за извършване на определена работа - следва да се
определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор
трябва да е посочена, респ. и да е определяема работата за изпълнението /или за
довършването, на която съм нает. В случая нямало и намек дори за подобно условие в
отношенията му с работодателя, чрез посочване на каквато й да било работа или дейност,
след извършването на които би могло да се очаква или да е предвидено да настъпи
прекратяването. Предвид тази празнота счита дори, а и поради несъответствието между
посоченото цифрово и словесно основание за възникване на трудово правната му връзка, че
вероятно работодателят му е допуснал техническа грешка изписвайки правна норма, без
връзка с действителните отношения между тях. За да се приеме, че е налице срочен трудов
договор за определена работа по см. на чл. 68, ал.1, т.2 КТ трябва да е налице такава работа,
която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на
трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа,
при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото
правоотношение, възникнало по този ред. Твърди, че такава работа няма индивидуализирана
в неговия трудов договор.
Второто посочено основание като срок е чрез изписване на конкретна дата 31.08.2023 г. с
настъпването на която се предполага, че ще настъпи и прекратяване на трудово правната
връзка с училището. Сама по себе си, клаузата за срок чрез посочване на конкретна дата в
1
случая е също недействителна, неприложима в отношенията им с ответника, тъй като
времето от 05.09.2022г. до 31.08.2023г. обхваща период по-малък от 1 година. Трудовото
законодателство възприема принципа, че трудовият договор се сключва за неопределено
време, освен в изчерпателно посочените в закона случаи. В чл.68,ал.1 от КТ се допуска
срочен трудов договор да се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3
години. Относно прилагане на срочните трудови правоотношения спрямо педагогическите
специалисти многократно са давани указания от Министерство на образованието, във връзка
с разпоредбите на чл. 101, ал. 1 и ал. 3 и чл.174 от Закона за предучилищното и училищното
образование (ЗПУО). Посочените разпоредби сочат несъмнено и безспорно, че работата на
педагогическите специалисти не е с временен, сезонен или краткотраен характер, напротив
тази работа изисква продължителна, последователна и целенасочена дейност на тези лица,
която не може да бъде осъществена чрез срочни трудови договори. За това твърди, че
посочването на срок по-малко от една година противоречи на ЗПУО, на КТ и на целта на
закона.
В чл. 68, ал. 4 от КТ е предвидено изключение от принципа за безсрочност на трудовия
договор, като се допуска срочен трудов договор за срок най-малко една година да се сключва
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв
трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или
служителя. Тази хипотеза представлява едно изключение от принципите и целите на закона
и не може да се прилага разширително. Ищецът твърди, че такава молба не е подавал.
Трудов договор, сключен в нарушение на цитираните текстове се счита сключен за
неопределено време, каквато е и настоящата хипотеза, като моли съдът да съобрази това
обстоятелство.
Независимо от изложеното по-горе твърди, че трудовият договор с ответника се е
трансформирал от срочен /ако е бил такъв/ в безсрочен, на основание чл.69, ал.1 от КТ,
според която разпоредба Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в
договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след
изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на
работодателя и длъжността е свободна. След 31.08.2023 г. ищецът продължил да работи в
ответното училище, което се потвърждава и от представените допълнителни споразумения.
Съгласно чл.74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ клаузи в трудов договор, които противоречат на
закона са недействителни, а вместо тях се прилага закона. За това, ако съдът прецени, че
трудовият договор е срочен, в т.ч. че е възникнал на основание чл.68, ал.1, т. 2 от КТ, то тази
клауза моли да се приеме, че е недействителна, а трудовоправните му отношения със СУ
„Васил Дечев“ гр.Чепеларе, да се третират като отношения по безсрочен трудов договор.
Предвид изложеното трудовият договор към момента на връчване на оспорваната заповед е
бил безсрочен, поради което основанието на което е прекратен е неприложимо и от тук
заповедта се явява незаконосъобразна. Така съгласно чл. 325, ал.1, т.5 от КТ, Трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: със завръщане на
замествания на работа. За да е било допустимо работодателят да прекрати трудовият договор
на посоченото основание, между страните трябва да е бил сключен трудов договор по чл.68,
ал.1, т.3 от КТ, какъвто се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител.
Лицето, с което се сключва този договор, поема изцяло изпълнението на неговите трудови
задължения и ползва на общо основание правата и правомощията, които съответната
длъжност съдържа. Видно от изложеното трудовият договор не е сключен с посоченото
основание и неговата продължителност, не е била определена от отсъствието на които и да
било негов колега. Не е посочено и име на такова лице, защото подобни договорки с
работодателят не са имали. Твърди, че не се е ангажирал да замества когото и да било и
въобще такъв въпрос с него не е обсъждан.
Поради липсата на описаните елементи на чл.68, ал.1, т.3 от КТ в трудовия договор,
съответно поради несъществуването на трудов договор по заместване между ищеца и
2
училището, то е неприложимо и типичното за неговото прекратяване основание, а именно
чл.325, ал.1, т.5 от КТ. Всъщност в заповедта дори не се сочи кой титуляр се е завърнал и ако
се е завърнат някой как въобще това обстоятелство е относимо към трудовия договор с
ищеца, който не е сключен до нечие завръщане. Твърди, че след връчване на заповедта и до
подаване на исковата молба не се е ангажирал на работа по трудово или друго
правоотношение. Регистриран е като безработен, видно от Разпореждане №201-00-811-1 от
12.07.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Смолян.
Предвид изложеното се моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Средно училище „Васил
Левски“ гр.Чепеларе, чрез процесуален представител – адв. В. П., в който се оспорват
исковите претенции като неоснователни. Не се оспорва, че между страните е възникнало
трудово правоотношение по силата на сключения между тях трудов договор №ЛС-02-
781/07.09.2022 год. за определен срок до 31.08.2023 год. Твърди се, че след изтичане на
срока на договора по заявление от Л. А. същият е преназначен на длъжност „****“.
Основанието А. да поиска това преназначаване е фактът, че титулярът на тази длъжност В. З.
К. е преназначен по заместване на длъжност „****“ в същото училище до завръщане на
титуляра П. К.. Именно поради този факт в допълнителното споразумение към договора на
А. изрично е посочено правното основание, на база на което се извършва преназначаването
на ищеца Л. А.. Допълнителното споразумение № ЛС -02- 883 от 01.09.2023г. е сключено на
основание чл. 68, ал. 1, т.3 от КТ. Ищецът е бил напълно наясно с обстоятелствата, при които
той е бил преназначен по заместване на длъжността „****“. Титуляр на тази длъжност е В.
З. К., който по силата на безсрочен трудов договор от 03.09.2021г. е заемал тази позиция.
Поради ползване на отпуск по майчинство от П. К. - учител по история, В. К. е преназначен
на нейната длъжност, която той е заемал до завръщане на титуляра П. К.. Именно в този
период от 01.09.2022г. до 01.07.2024г. ищецът А. е заемал мястото на В. К. до момента, в
който К. с нарочна молба е поискал да бъде върнат на заеманата като титуляр длъжност –
„****“. Това писмено изявление от страна на К. е задължило директора на СУ „Васил
Дечев“ да върне К. на заеманата от него като титуляр длъжност, а със завръщането на
титуляра на заеманата от Л. А. длъжност на 01.07.2024г. е настъпило и прекратителното
условие по чл. 68, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. По
тези съображения счита, че твърденията в исковата молба за незаконосъобразност на
уволнението, са напълно неоснователни.
Оспорват се твърденията за незнание у А., че встъпва на работа по заместване. Твърди се, че
е бил напълно наясно с условията, при които започва работа, като преди да подаде заявление
за първоначалното му назначаване той е бил поканен от директора г-жа К. на среща, която се
е провела в присъствието на учителя В. З. К.. Обяснени му били обстоятелствата, при който
А. ще бъде назначен. Поради издадена към онзи момент заповед на Министъра на
образованието първоначално е следвало да бъде изготвен срочен трудов договор за една
година, след което да бъде преназначен по реда на чл. 68, ал.1, т.3 от КТ. Хронологията на
документите, касаещи първоначалното назначение на А. за определен срок до 31.08.2023г. и
преназначаването му по заместване на основание чл. 68, ал.1, т.3 от КТ, сочат, че
прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ е
напълно законосъобразно. С оглед на това твърденията за трансформиране на трудовия му
договор от срочен в безсрочен са несъстоятелни. За да са налице предпоставките за
превръщане на срочния договор в безсрочен, то следваше работникът да продължи да
изпълнява заеманата от него длъжност след изтичане на срока и без противопоставяне на
работодателя. От документите обаче е видно, че още на първият ден след изтичане на срока
по трудовия договор с анекс от 01.09.2023г. ищецът А. е преназначен на същата длъжност,
но вече на друго правно основание, а именно по чл. 68, ал.1, т.3 от КТ - до завръщане на
титуляра на заеманата длъжност. Предвид тези обстоятелства не може да се приеме, че е
налице трансформация на договора в безсрочен, от което пък да се правят изводи, че не е
3
спазена процедурата по прекратяване на безсрочен трудов договор.
Трудовият договор при назначаване по заместване се прекратява без предварително
предизвестие. Единствено условие, при което настъпват основания за това е завръщането на
замествания служител. В случая, видно от допълнително споразумение към трудов договор
№ JIC-02-701 от 01.07.2024г. между Директора на СУ „Васил Дечев“ и В. К. същият се е
върнал на заеманата от него по безсрочен трудов договор длъжност. От същата дата е
прекратен договора на ищецът, който е заемал длъжността по заместване. Всички тези
обстоятелства са проверими и се установяват от доказателствата по делото. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички необходими реквизити като
същата е законосъобразни и отговаря на изискванията на закона. Предвид изложеното счита,
че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца, поради което моли да не бъдат уважени предявените от ищеца три кумулативно
съединени иска по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, тъй като са неоснователни и недоказани.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощника адв.Н. М., която поддържа предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от
КТ, а по отношение на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, на основание чл.233
ГПК е направен отказ от иска и производството в тази част е прекратено с протоколно
определение №64/25.03.2025 год. Претендира разноски по делото.
В проведеното съдебно заседание на 25.03.2025 год. по искане на ищеца и по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск по
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ относно претендираното обезщетение за периода от
01.07.2024 год. до 01.02.2025 год., като същият е увеличен от 12 600 лева на 12 674,52 лева.
Ответникът, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника адв.
В. П., която заявява, че признава предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, като по
отношение на претендираното обезщетение признава иска в размера след допуснатото
изменение. Претендира разноски.
С оглед направеното признание на исковете от ответника в съдебно заседание,
пълномощника на ищеца адв.М. е заявила искане съдът да се произнесе с решение по реда
на чл.237 ГПК.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1
и т.3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №ЛС-06-787/01.07.2024 г. на Директора на СУ „Васил Дечев“
гр.Чепеларе, и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа
в размер на 12 674,52 лева за периода 01.07.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата
молба и отговора на исковата молба. Прието е заключение на вещото лице по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед направеното от ответника признание на иска, ищецът чрез процесуалния си
представител заяви, че иска съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда
на чл. 237 от ГПК, поради което по делото не са събирани допълнителни доказателства и
съдебното дирене е прекратено като е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с
което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна, което
води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава
4
се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от
овластен с представителна власт по чл. 34, ал. 3 от ГПК пълномощник. Признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание.
С оглед изричното признание на предявените искове от ответника, са налице предпоставките
по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Съобразно чл.
237, ал. 2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236,
ал. 2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника.
Ето защо съдът следва да постанови решение при признание на иска, като уважи
предявените искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.225 КТ, и признае
за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед №ЛС-06-787/01.07.2024 г. на
Директора на СУ „Васил Дечев“ гр.Чепеларе и като такова следва да бъде отменено, както и
да осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 12
674,52 лева за шест месеца за периода 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението. Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.1, т.1 от КТ, съгласно която при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, съдът счита, че доколкото посоченият в
исковата молба период на обезщетение е за седем месеца /от 01.07.2024 год. до 01.02.2025
год./, то се касае за допусната техническа грешка, което обаче не влияе върху размера на
обезщетението, тъй като същият е изчислен за период от шест месеца.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода на делото, включително с оглед прекратената поради частичния отказ по
чл. 233 от ГПК част от производството, и двете страни имат право да репарират част от
сторените разноски в процеса.
Предвид факта, че ответникът е признал исковете и че със своето поведение е дал повод за
завеждане на исковете, то съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК в негова тежест следва да бъде
възложено заплащането на направените от ищеца разноски. По делото ищецът е представил
доказателства за сторени разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лева, което е уговорено общо за предявените три иска. Съобразно прекратената
поради отказ част от производството възнаграждението следва да се редуцира съответно и
присъди в размер на 800,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът има право на разноски съразмерно на прекратената част от делото. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение възлиза на 2000 лева и доколкото същото не е уговорено по отделно за
всеки от исковете, то дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно техния
брой. Ето защо на ответникът следва да се присъди възнаграждение в размер на 660 лева,
съразмерно на прекратената част от делото.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът е длъжен да заплати
всички дължащи се такси и разноски по производството. По тези съображения, ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата 806,18 лева, от които 556,98 - държавна такса (50
лева за искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и 506,98 лева за искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ) и 250
лева - разноски за изготвената съдебно – счетоводна експертиза, по сметка на РС –
Чепеларе.
Мотивиран от горното Чепеларският районен на основание чл. 237 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на Л. Д. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.****, извършено със Заповед №ЛС-06-787/01.07.2024 г. на Директора на СУ „Васил
5
Дечев“ гр.Чепеларе, с която е прекратено трудовото му правоотношение, по силата на което
е заемал длъжността „****“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 КТ, СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ
ДЕЧЕВ“ гр.Чепеларе, Булстат *********, с адрес гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46,
представлявано от директора К. В. К., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.****, сумата 12 674,52 лева (дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и
четири лева и 0,52 ст.), представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал
без работа поради уволнението за периода 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“ гр.Чепеларе, Булстат *********, с адрес
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от директора К. В. К., ДА ЗАПЛАТИ на
Л. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.**** сумата от 800,00 лева /осемстотин лева/
– разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“ гр.Чепеларе, Булстат *********, с адрес
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от директора К. В. К., ДА ЗАПЛАТИ
сумата 806,18 лева, от които 556,98 - държавна такса и 250 лева - разноски за изготвената
съдебно – счетоводна експертиза, по сметка на РС – Чепеларе.
ОСЪЖДА Л. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Смолян ДА ЗАПЛАТИ на
СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“ гр.Чепеларе, Булстат *********, с адрес
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от директора К. В. К., сумата от 660,00
лева /шестстотин и шестдесет лева/ – разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6