№ 6724
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506454 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. Е. М. срещу решение № 21468/29.12.2023
г. по гр.д. № 39160/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта, с която в полза на
ищеца Р. И. Ф. е присъдена законна лихва върху главницата в размер на 13710 лв.
(получена от ответника без основание парична сума) от датата на подаване на исковата
молба – 13.07.2023 г., до погасяването.
Жалбоподателят – Н. Е. М., твърди, че решението на СРС в обжалваната част е
неправилно. Сочи, че след посочване на банкова сметка от страна на ищеца е
заплатила задължението, като е налице забава на кредитора, поради което не дължи
законна лихва върху уважения размер на главницата. Ето защо, моли решението в
обжалваната част да бъде отменено. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Р. И. Ф., не подава отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. И. Ф. с осъдителни искове с
1
правно основание чл. 108 ЗС и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени срещу Н. Е. М., както
следва: иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението на собствения на ищеца лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****;
иск с правно основани чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 18000 лв., представляваща получена от Н. Е. М. на
09.05.2023 г. без правно основание парична сума, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 13.07.2023 г., до погасяването.
С решение № 21468/29.12.2023 г. по гр.д. № 39160/2023 г. по описа на СРС, 41
състав, искът с правно основание чл. 108 ЗС е уважен изцяло, а искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – до сумата в размер на 13710 лв., ведно със
законната лихва от 13.07.2023 г. до погасяването, като е отхвърлен до пълния предявен
размер от 18000 лв. поради извършено съдебно прихващане със сумата в размер на
4290 лв., представляваща заплатени от Н. Е. М. разноски за погребението на Б.И.Ф..
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която в полза на ищеца Р.
И. Ф. е присъдена законна лихва върху главницата в размер на 13710 лв. (получена от
ответника без основание парична сума) от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2023 г., до погасяването.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
Доколкото законната лихва е част от предмета на претенцията, съответно – в
случай че е поискана и не е присъдена в диспозитива на решението, същото подлежи
на допълване по чл. 250 ГПК в частта, касаеща искането за присъждане на законна
лихва (така решение № 95/11.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1625/2009 г., на I г.о.;
определение № 331/31.05.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 474/2009 г., на IV г.о.), то е
допустимо и обжалване на решението само в тази част.
Искането за присъждане на законна лихва не е самостоятелна претенция, тъй
като вземането за лихви има акцесорен характер и присъждането му е законна
последица от уважаване на иска, аргумент за което е чл. 214, ал. 2 ГПК, съгласно който
законов текст не се счита за увеличение на иска прибавянето на лихви, изтекли след
предявяване на иска. Законната лихва може да се иска винаги, докато е висящо делото,
вкл. и устно. Недопустимо е служебното присъждане на законната лихва, а е
необходимо да е направено изрично искане за това.
Следователно, единствените предпоставки за присъждането на законна лихва е
да е предявен осъдителен иск за парично вземане, за забава на което се дължи лихва, и
в рамките на висящността на делото, образувано във връзка с неудовлетвореното
притезателно право на кредитора, да е поискано присъждането на законна лихва от
2
датата на подаване на исковата молба като последица на уважаване на претенцията.
В конкретния случая, както беше посочено, ищцата Р. И. Ф. е предявила иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата Н. Е. М. да
заплати сумата в размер на 18000 лв., представляваща получена от Н. Е. М. на
09.05.2023 г. без правно основание парична сума. В исковата молба ищецът изрично е
поискал присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2023 г., като законна последица от уважаване на претенцията за заплащане на
посочената парична сума. Искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен до сумата в размер
на 13710 лв., поради което правилно СРС е присъдил посочената сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2023 г.
Следва да се посочи, че не е налице твърдяната забава на кредитора, доколкото
в исковата молба е посочена банкова сметка, по която може да се заплати
задължението, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК. Също така, при твърденето
във въззивната жалба, че още преди завеждане на делото длъжникът е признал дълга и
е имал желание за сключване на спогодба за уреждане на спора, то същият е имал
възможност да се освободи от последиците от забавата (в това число и отговорността
за законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба при
уважаване на осъдителната претенция) чрез влагане на сумата по сметка на
кредиторите по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, за каквито действия няма данни по делото.
Във връзка с това се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалваната част, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият нито е претендирал такива, нито е представил доказателства за извършването
на разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21468/29.12.2023 г. по гр.д. № 39160/2023 г. по
описа на СРС, 41 състав, в частта, с която в полза на ищеца Р. И. Ф. е присъдена
законна лихва върху главницата в размер на 13710 лв. (получена от ответника без
основание парична сума) от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2023 г., до
погасяването.
3
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4