Определение по дело №1469/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Д. А. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. С. от АК – София, против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по молба с вх.№ 02-6500/2223/30.05.2024 г.

В жалбата се излагат възражения, че ДФЗ е сезиран с молба да отговори на поставените в нея въпроси. Твърди се, че ответникът не се е произнесъл в 14-дневния срок от подаване на молбата, поради което се иска отмяна на мълчаливия отказ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба, в която се поддържа жалбата и се иска отмяна на оспорения мълчалив отказ.

Ответникът, Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представена е административната преписка, както и становище, в което се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да се отхвърли като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Факти

По делото не се спори, че на 30.11.2022 г. жалбоподателят подал заявление за подпомагане по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, настъпили през 2022 г.“.

Към настоящия момент изпълнителният директор на ДФЗ не се е произнесъл по подаденото заявление. В тази връзка, с молба с вх.№ 02-6500/2223/30.05.2024 г. (л.22), жалбоподателят поискал от изпълнителния директор на ДФЗ да го информира относно състоянието на подаденото заявление.

Последният не се е произнесъл по искането в молбата, поради което на 03.07.2024 г. Севастиянов подал жалба срещу мълчалив отказ.

Правни изводи

Според чл.58 от АПК мълчалив отказ се формира в производствата по издаване на индивидуални административни актове по Глава пета, Раздел I, когато сезираният административен орган не се произнесе в срок.

По правилото на чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ подлежи на съдебно оспорване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе.

С подадената от жалбоподателя молба с вх.№ 02-6500/2223/30.05.2024 г. фактически се иска произнасяне на Разплащателната агенция по заявление за подпомагане с държавна помощ.

Приложимото право на ЕС, а така и на националното, не съдържат норма, предвиждаща изричен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с конкретен административен акт.

Съгласно чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл.11а, ал.1, т.1 по заявленията за подпомагане.

Нормата на чл.43, ал.2 от ЗПЗП предвижда, че разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания, съгласно чл.37 от ЗПЗП. В алинеи 3 и 4 на чл.43 от ЗПЗП са посочени основанията, при наличието на които разплащателната агенция намалява или отказва плащанията.

Според чл.10б, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие” – РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК.

Задължение за изрично произнасяне от страна на ДФЗ – РА е въведено и в подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане.

Предвид изложеното, съдът приема, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане, следва задължително да приключи с издаване на изричен акт – уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Т.е. независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности и съответно – ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ посредством изричен индивидуален административен акт.

Липсата на произнасяне с изричен акт засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат интерес от произнасянето на административния орган.

Преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, търсеният изричен административен акт (уведомително писмо, съдържащо крайните изводи на органа) не може да бъде издаден. От друга страна, извършването на законоустановените проверки, съответно – произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. С оглед това и предвид изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили.

Срокът за плащане по заявлението, е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключването на административните проверки, за което административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделския производител, заявил подпомагане.

Аналогични мотиви могат да бъдат изведени и от Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела № 169/21 и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд – Велико Търново, в което е прието, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. В мотивите на Решението изрично е посочено, че мълчанието на институция или орган на Съюза или на национален орган, който прилага правото на Съюза, не може да се приема за мълчалив отказ, освен ако тази последица не е изрично предвидена в разпоредба на правото на Съюза. Наред с това в Решението е прието, че що се отнася до земеделските производители бенефициери, наличието на формиран мълчалив отказ, би ги лишило от всякаква възможност да получат плащане след изтичането на посочения срок, освен ако не подадат жалба в този смисъл, макар разплащателната агенция да възнамерява да извърши плащането. Независимо, че посоченият текст на чл.75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 не се отнася за финансово подпомагане по мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата организация на пазарите (ООП) на земеделски продукти на Европейския съюз, каквато е процедурата в която е участвал оспорващият, следва да се приеме, че изводите относно характера на сроковете за предоставяне на помощ по тази процедура са идентични с изразените от СЕС.

Липсата на формиран мълчалив отказ означава, че липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт и се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество. Следователно е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата.

За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че макар да не е налице мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, предвид бездействието от страна на разплащателната агенция и липсата на произнасяне, органът не действа в унисон с принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа.

Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и липсата  препятства развитието на такова, с оглед на което настоящата жалба се явява процесуално недопустима и съгласно чл.159, т.1 от АПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

С определение, постановено в съдебно заседание на 26.11.2024г., съдът е обявил съдебното дирене по делото за приключено и е дал ход по същество. Това определение с оглед констатираната по-горе недопустимост на оспорването, подлежи на отмяна по реда на чл.253 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК.

Ответникът, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай на ответника се дължи плащане на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на прекратяване на производството, като съдът намира, че с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да плати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид горното и на основание чл.253 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.159, т.1 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.11.2024 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход по същество по АД № 1469/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. А. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по молба с вх.№ 02-6500/2223/30.05.2024 г.

ОСЪЖДА Д. А. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да плати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1469 по описа за 2024 г. на Административен съд – Бургас.

Определението може да бъде обжалвано пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.