Решение по дело №2007/2016 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1386

гр. Пловдив, 28.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПЕТРОВ

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2007 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

2. Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Г., срещу Заповед № 18-5643 от 14.07.2016 год. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, чрез нанасяне на нови обекти в кадастралната карта и кадастралния регистър, както следва:

- Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.519.1177, с площ от 371 кв.м., начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, собственост на Пловдивска Митрополия, въз основа на вписан съдебен акт с № 205, том 6, рег. № 9426 от 04.04.2016 г. на Служба по вписванията;

- Поземлен имот с идентификатор 56784.519.1178, с площ от 393 кв.м., начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, собственост на О.П., въз основа на Акт за частна общинска собственост № 129, том 84, рег. № 27268 от 21.12.2004 г. на Служба по вписванията, вписан съдебен акт с № 205, том 6, рег. № 9426 от 04.04.2016 г. на Служба по вписванията;

- Сграда с идентификатор 56784.519.1178.1, с площ 216 кв.м., предназначение: сграда за търговия, без данни за собственост;

- Сграда с идентификатор 56784.519.1178.2, с площ от 16 кв.м., с предназначение: Селскостопанска сграда, без данни за собственост;

- Сграда с идентификатор 56784.519.1178.3, с площ от 20 кв.м., с предназначение: Селскостопанска сграда, без данни за собственост;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.1178.1.1, с площ от 42 кв.м., собственост на “Т.” ЕООД, въз основа на нот. акт № 105, том 23, рег. № 9107, дело № 4307 от 17.04.2009 г.;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.1178.1.2, с площ от 41 кв.м., собственост на “Т.” ЕООД, въз основа на нот. акт № 105, том 23, рег. № 9107, дело № 4307 от 17.04.2009 г.;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.1178.1.3, с площ от 41 кв.м., собственост на “Т.” ЕООД, въз основа на нот. акт № 105, том 23, рег. № 9107, дело № 4307 от 17.04.2009 г.;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.1178.1.4, с площ от 41 кв.м., собственост на “Т.” ЕООД, въз основа на нот. акт № 105, том 23, рег. № 9107, дело № 4307 от 17.04.2009 г.;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.1178.1.5, с площ от 29 кв.м., собственост на “Т.” ЕООД, въз основа на нот. акт № 105, том 23, рег. № 9107, дело № 4307 от 17.04.2009 г.;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.1178.1.6, с площ от 34 кв.м., собственост на “Т.” ЕООД, въз основа на нот. акт № 105, том 23, рег. № 9107, дело № 4307 от 17.04.2009 г.,

като съответно са заличени обекти от кадастралната карта и кадастралния регистър, както следва:

- поземлен имот с идентификатор 56784.519.781, с площ от 764 кв.м., собственост на О.П.;

- сграда с идентификатор 56784.519.781.1, с площ от 216 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, без данни за собственост;

- сграда с идентификатор 56784.519.781.2, с площ от 16 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, без данни за собственост;

- сграда с идентификатор 56784.519.781.3, с площ от 20 кв.м. предназначение: селскостопанска сграда, без данни за собственост;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.781.1.1, с площ от 42 кв.м., собственост на “Т.”;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.781.1.2, с площ от 41 кв.м., собственост на “Т.”;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.781.1.3, с площ от 41 кв.м., собственост на “Т.”;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.781.1.4, с площ от 41 кв.м., собственост на “Т.”;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.781.1.5, с площ от 29 кв.м., собственост на “Т.”;

- схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.781.1.6, с площ от 34 кв.м., собственост на “Т.”.

Поддържа се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановена в противоречие с процесуалните правила и материалния закон.

Дружеството обосновава правния си интерес от предприетото оспорване на процесния административен акт, като твърди, че „...правото на собственост върху горепосочената постройка е неоспоримо, признато и с Решение № 127, гр. Пловдив от 13.07.2015 г. на Апелативен съд - гр. Пловдив, постановено по в. гр. д. № 83/2015 год. ...“.

В този контекст се счита, че „... с внесения проект за разделяне на имот № 781 на два нови 1177 и 1178 не е спазено съдебното решение....“.

Твърди се, че имотът, обособен за Пловдивска Митрополия, е с по-голяма площ от тази, посочена във въпросното съдебно решение, съответно разделянето на имот 781 е „....по начин оставащ част от сградата в новосъздадения имот 1177 с площ, по-голяма от 124 кв. м., което противоречи на съдебното решение. В дълбочина на имот 781 няма достъп…“

На следващо място се сочи, че в имот 1178 се намира сграда със стар идентификатор 56784.519.781.1, разделена на шест самостоятелни обекта, с обща площ от 216 кв.м., за която сграда е създаден нов идентификатор 56784.519.1178.1, като същата сграда вече е с обща площ от 228 кв. м. Според жалбоподателя, даденият нов идентификатор на сградата - 56784.519.1178.1 посочва, че тя се намира изцяло в имота на О.П., с което отново е нарушено съдебното решение.

В тази насока, според жалбоподателя, за частта от 124-те кв.м., които попадат в имота на Пловдивска митрополия и върху които е разположена сградата, следва да бъде отделена с нов идентификатор.

Твърди се още, че в административната процедура е следвало да участва и „О.“ АД, гр. София, собственик на съседен имот с идентификатор 56784.519.782.

Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

3. Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Пловдив, в представени по делото писмени становища счита, че жалбата, по повод на която е образувано производството, е недопустима, неоснователна и недоказана. Иска се тя да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

4. Заинтересованата страна П.М. - Е.П., ЕИК ***, гр. ***, чрез процесуалния си представител адв. К., е на становище, че жалбата е недопустима. По същество счита същата за неоснователна и моли Съда да потвърди оспорената Заповед. Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

5. Заинтересованата страна О.П., пл. ***не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

6. Очевидно е, че освен недвижимите имоти, обект на процесния административен акт са и сгради, за които е посочено да са собствени на „Т.“ ЕООД. Казано с други думи, дружеството е посочено като пряк адресат на заповедта от издалия я административен орган, поради което за него е налице право да оспорва същата.

Процесната заповед е получена от „Т.“ ЕООД на 18.07.2016 г., съобразно представено известие за доставяне (л.23), а жалбата е депозирана в деловодството на СГКК гр. Пловдив на 28.07.2016 г.

С оглед изложеното до тук, следва да се приеме, че административният акт е оспорен в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и тяхната хронология:

7. На 27.12.2012 г. от П.М. - Е.,П. са били предявени искови претенции, съответно по отношение на ответника О.П. да бъде признато за установено, че е възстановен в правата си собственик на бивш имот планоснимачен № 12 с площ от 395 кв.м., с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17, попадащ изцяло в границите на УПИ ХII- Базар и подход църква, от квартал 10 по действащия понастоящем план на населеното място и представляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана, одобрен със Заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който имот е заснет с идентификатор 56784.519.781 по кадастралната карта на Район централен, гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на АГКК, а ответникът „Т.“ ООД да бъде осъден да предаде собствеността и владението върху бивш имот планоснимачен № 12 с площ от 395 кв.м., с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17, попадащ изцяло в границите на УПИ ХII- Базар и подход църква, от квартал 10 по действащия понастоящем план на населеното място и представляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана одобрен със Заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който имот е заснет с идентификатор 56784.519.781 по кадастралната карта на Район централен, гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на АГКК.

По повод така предявените искове е образувано производство по гр. дело № 3905 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2012 г.

В хода на това съдебно производство са били представени:

– Нотариален акт № 87, дело № 829 от 15.06.1937 г., като по силата на извършената с него покупко-продажба, П.М. - Е.,П. срещу заплащане на сумата от 501 269,00 лв. е добила правото на собственост върху празно двО. място с площ от 394,70 кв.м., с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 14, съставляващо парцел 12 от кв. 10 по регулационния план на населеното място;

– Ситуация по одобрения със Заповед № 4126 от 27.07.1954 г. план на населеното место, съобразно който имоти пл. №11 и пл. №12, от кв. 10 са включени в отреждане за УПИ VІ - Битов комбинат;

– Преписка № 119/1966 г. по оценка и отчуждаване на имот пл. №12, от кв. 10, по плана на града;

– Акт за държавна собственост № 8083 от 25.01.1967 г., съставен по отношение на прежде посочената недвижимост, одържавена на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ;

– Приемо-предавателен протокол от 28.08.1968 г., съставен между СП „Жилфонд“ и ДСП „Централна монтажна база Пловдив“, съобразно който, първото предприятие предава на второто празно държавно място, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17, с размери дължина 29 м. и ширина 24 м.;

– Преписка по приватизацията на „Т.“ ЕООД, регистрирано с Решение № 9679 от 22.09.1993 г. по фирмено дело № 7311 по описа на Пловдивски окръжен съд за 1993 г., с приложен към нея Анализ на правното състояние на „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, съставен от експерт – юрист в Отдел „Приватизация и държавно участие в търговията“ на основание Заповед № РД 21 – 442 от 25.03.1999 г. на Министъра на търговията и туризма.

В т.2 от Раздел ІІ „Вещно – правен статут“ на въпросния Анализ е посочено „…. Сглобяема постройка – павилионен тип, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17-19. Със Заповед № 282/15.08.1968 г. СП „Жирфонд“ – Пловдив, легитимиращ се като собственик с АДС № 123 от 25.01.1967 г., предава за безвъзмездно ползване на ДСП „Централна монтажна база“, гр. Пловдив празно двО. държавно място, находящо се на горепосочения адрес, върху което да построят подвижен сглобяем сервиз, след вземане на съответното строително разрешение от отдел „Архитектура и благоустройство“. Имотът се преотстъпва за временно ползване при условие, че при поискване ще бъде върнат безвъзмездно….“.

С Решение № 1764 от 04.11.2013 г., съдът като е счел, че отчужденият имот не съществува понастоящем във вида, в който е отчужден, е отхвърлил предявените от П.М. - Е.,П. установителен иск за собственост срещу О.П. и реивандикационен иск срещу „Т.“ ООД.

Така постановения резултат е бил потвърден с Решение № 264 от 08.05.2014 г., постановено по гр. дело № 95 по описа на Пловдивски апелативен съд за 2014 г.

С Решение № 11 от 06.02.2015 г., постановено по гр. дело № 4680 по описа за 2014 г., Върховният касационен съд е отменил решението на Апелативен съд Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В отменителното решение, Върховния касационен съд е посочил, че „…..Обстоятелството дали съществуващата в имота сграда към 2.01.2003 г., когато влиза в сила § 5, ал. 1 ПЗР ЗВ юридически е със статут на временна подвижна сглобяема е от значение за настъпването на реституционния ефект в лицето на ищеца. Постройките изградени като временни строежи са пречка за възстановяване правото на собственост само, ако към момента на влизане в сила на съответния реституционен закон са придобили траен устройствен статут по реда на § 50а /нов/ ПЗР ЗТСУ /ДВ бр.124/1998 г./ чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове или по реда § 17, ал.2 ПР ЗУТ, в противен случай същите подлежат на премахване без да се заплащат съгласно чл. 120, ал.4 ЗТСУ - отм ДВ бр.6/1998 г., съответно § 6а, ал.2 ПЗР ППЗТСУ-нов-ДВ бр.6/1998 г. Ако такива постройки при условията на §17, ал.1 ПР ЗУТ са придобили временен устройствен статут, то същите не са пречка за настъпване на реституционния ефект, но собственикът им има право да ги ползва до възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, а притежаваното право на ползване би било пречка за предаване владението на реституирания собственик. При преценка дали постройката съставлява пречка за реституиране на терена под нея е от значение единствено дали същата е с юридически статут на временна сграда, а не дали е изградена като сглобяема, преместваема или масивна и дали е отразена в плановете и съответно със самостоятелен идентификатор в кадастралната карта, тъй като тези обстоятелства са неотносими при преценка подлежи ли на премахване без заплащане временният строеж…..“.

В този контекст са и дадените от Върховния касационен съд указания.

8. При повтО.то разглеждане на делото, с Решение № 127 от 13.07.2015 г., постановено по гр. дело № 83 по описа за 2015 г., Апелативен съд Пловдив е постановил следното:

– ОТМЕНЯ изцяло решение № 1764, постановено на 4.11.2013 г. по гр.д. № 3905/2012 г. на Окръжен съд Пловдив;

– ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на 27.12.2012 г. от Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ № 14-16 против О.П., площад ***установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца Пловдивска митрополия - гр. Пловдив против О.П., че Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, е собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на следния недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, при съседи на имота 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, която част е с размер 371 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от досието на гр.д. 3905/2012 г. на ОС-гр. П.) към заключението на вещото лице Мария Кирилова Кандимирова - Тодорова от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗИЙВ, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение/курсивът мой/, който имот в посочената част от 371 кв.м. е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12, на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. № 13, на изток - имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632/19.05.1955 г., с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17, отчужден от Пловдивска митрополия на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ ХІІ – Базар и подход църква от кв. 10 по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв.10 по плана на СГЧ - гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е сега съответен на поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по кадастрална карта на гр. Пловдив, район „Централен“, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК.;

– ОТХВЪРЛЯ предявения на 27.12.2012 г. от Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ № 14-16 против О.П., площад ***установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца Пловдивска митрополия - гр. Пловдив против О.П., че Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, е собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на следния недвижим имот: част с площ 24 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Пийсий“, 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, при съседи на имота 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, който имот в посочената част от 24 кв.м. да е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12, на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. №13, на изток - имот пл. № 12 от кв.10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632/19.05.1955 г., с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17, отчужден от Пловдивска митрополия на основание чл. 39 от ЗПИНМ и §100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ ХІІ – Базар и подход църква от кв. 10 по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана на СГЧ - гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е сега съответен на поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по кадастрална карта на гр. Пловдив, район „Централен“, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ;

– ОТХВЪРЛЯ предявения на 27.12.2012 г. от Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ №14-16 против „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“, № 159, ет. 7, ап. 71, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в полза на ищеца Пловдивска митрополия - гр. Пловдив против „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, че Пловдивска митрополия - гр. Пловдив е собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на следния недвижим имот и за осъждане на ответното търговско дружество да предаде на ищеца владението относно същия: част с площ 24 кв.м. /курсивът мой/ от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Пийсий“, 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, при съседи на имота 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, който имот в посочената част от 24 кв.м. да е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12, на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. № 13, на изток - имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632/19.05.1955 г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.

– ОСЪЖДА по предявения на 27.12.2012 г. от Пловдивска митрополия гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ №14-16 против „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“, № 159, ет. 7, ап. 71, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“, № 159, ет.7, ап. 71, да предаде владението на Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, като на собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията относно следния недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, която част е с размер 247 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от досието на гр. д. 3905/2012 г. на ОС-гр. Пловдив) към заключението на вещото лице Мария Кирилова Кандимирова - Тодорова от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗКЙВ, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение /курсивът мой/, който имот в посочената част от 247 кв.м. е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12 на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. № 13, на изток - имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632 от 19.05.1955 г., с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ № 17, отчужден от Пловдивска митрополия на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ изцяло в УПИ ХІІ-Базар и подход църква от кв. 10 по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана на СГЧ - гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е сега съответен на поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по кадастрална карта на гр. Пловдив;

– ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на 27.12.2012 г. от Пловдивска митрополия гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ №14-16 против „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“, № 159, ет. 7, ап. 71, ревандикационен иск в установителната му част в полза на ищеца Пловдивска митрополия – гр. Пловдив и против „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, че Пловдивска митрополия гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ №14-16 е собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията относно следния недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, която част е с размер 124 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от досието на гр. д. № 3905/2012 г. на ОС-гр. Пловдив) към заключението на вещото лице Мария Кирилова Кандимирова - Тодорова от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ИЙКЗИ, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение /курсивът мой/, който имот в посочената част от 124 кв.м. е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12 на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. № 13, на изток - имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632 от 19.05.1955 г., с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ № 17, отчужден от Пловдивска митрополия на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ изцяло в УПИ ХІІ-Базар и подход църква от кв. 10 по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана на СГЧ - гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е сега съответен на поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по кадастрална карта на гр. Пловдив;

– ОТХВЪРЛЯ предявения на 27.12.2012 г. от Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, ул. „Ст. Доспевски“ №14-16 против „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“, № 159, ет. 7, ап. 71, ревандикационен иск в частта му по искането за осъждане на „Т.“ ЕООД, гр. Пловдив, да предаде на Пловдивска митрополия - гр. Пловдив, като на собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията, владението на следния недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Пийсий“, 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, при съседи на имота 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, която част е с размер от 124 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от досието на гр. д. № 3905/2012 г. на ОС - гр. Пловдив) към заключението на вещото лице Мария Кирилова Кандимирова - Тодорова от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ИЙКЗИ, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение /курсивът мой/, който имот в посочената част от 124 кв.м. е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12 на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. № 13, на изток - имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632 от 19.05.1955 г., с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ № 17, отчужден от Пловдивска митрополия на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ изцяло в УПИ ХІІ-Базар и подход църква от кв. 10 по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана на СГЧ – гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927 от 29.12.2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е сега съответен на поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по кадастрална карта на гр. Пловдив.

По повод заявена жалба от „Т.“ ЕООД, с окончателно Определение № 50 от 02.02.2016 г., постановено по гр. дело № 5567 от 2015 г., Върховният касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Пловвдивския апелативен съд, трети граждански състав, постановено на 13.07.2015 г. по в. гр. дело № 83 по описа на съда за 2015 г.

Това ще рече, че при условията на чл. 296, т. 3 от ГПК, Решение № 127 от 13.07.2015 г., постановено по гр. дело № 83 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2015 г. е влязло в сила на 02.02.2016 г.

9. Позовавайки се на този точно, влязъл в сила съдебен акт, от П.М. - Е.П. е подадено Заявление с вх. № 16П5932 от 20.04.2016 г./л.64/, адресирано до О.П., с което е поискано да бъдат предприети действия относно деактуването като общинска собственост, отразяването като самостоятелен поземлен имот с отделен идентификатор по кадастралната карта на гр. Пловдив и съответно изменение на устройствения план на населеното место за отреждане на самостоятелен УПИ относно част от поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г., с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, при съседи на имота 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, която част е с размер 371 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от досието на гр.д. № 3905/2012 г. на ОС-гр. Пловдив) към заключението на вещото лице Мария Кирилова Кандимирова - Тодорова от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗИЙВ, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение, който имот в посочената част от 371 кв.м. е част от бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м., при граници на имот пл. № 12, на запад - улица „Отец Паисий“, на север - имот пл. №13, на изток - имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на СГЧ - Пловдив, одобрен със заповед № 2632/1955 г., с адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 17, отчужден от Пловдивска митрополия на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ ХІІ – Базар и подход църква от кв. 10 по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от поземлен имот пл. № 911 от кв. 10 по плана на СГЧ - гр. Пловдив, одобрен със заповед № ОА-1927/2000 г., целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е сега съответен на поземлен имот с идентификатор 56784.519.781 по кадастрална карта на гр. Пловдив, район „Централен“, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК.

В отговор, с Писмо №16П5932 от 28.04.2016 г., Зам. кмета на О.П. е уведомил заявителя, че О.П. ще предприеме действия по чл. 64 от ЗОС след изменението на КК и КР, като след приключване на процедурата, следва да се представи скица-проект за изменение на подробния устройствен план.

10. При това положение, от страна на Пловдивска митрополия е поискано със Заявление №01-155698 от 27.05.2016 г., Служба геодезия, картография и кадастър, Пловдив да предостави извадка в цифров вид за поземлен имот с идентификатор 56784.519.781, извадка от кадастралния регистър за имота и два броя идентификатори за имоти, относно район 519 от кадастралната карта.

В отговор е издадено Удостоверение № 25-42133 от 30.05.2016 г. на Началника на СГКК, Пловдив, според което за заявените нови обекти на кадастъра са определени нови идентификатори 56784.519.1177 и 56784.519.1178.

11. Съответно от Пловдивска митрополия е подадено Заявление вх. № 01-169047 от 08.06.2016 г., с искане за изменение на Кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК-София в частта относно ПИ с ИД 56784.519.781 (л. 18).

Към заявлението е приложена Скица-проект за изменение, в обяснителната записка към която е посочено, че тя е изработена в изпълнение на вписано в Служба по вписванията, влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд Пловдив и скицата на вещото лице към него, съответно върху извадка от КК и два боя проектни идентификатори, получени по заявление с рег. № 01-55698 от 27.05.2016 г.

Пояснено е, че означената граница на място, съобразно скиците на вещото лице, е заснета с контролни измервания (линейни засечки) по съществуващите ситуационни елементи (сгради и др.), като при изменението данните за новите имоти са:

– ПИ с ИД 56784.519.1177 с площ 371 кв.м., (съответстващ на пл. № 12, кв. 10, по плана на СГЧ от 1955 г.), гранични точки по скицата-проект 1, 2 и всички останали по съществуващата граница НТП - За друг обществен обект.

– ПИ с ИД 56784.519.1178 - с площ 393 кв.м., гранични точки по скицата-проект 1, 2 и всички останали по съществуващата граница НТП - за друг обществен обект, комплекс.

Съществуващите сгради с ИД 56784.519.781.1 и СО в нея и сгради с ИД 56784.519.781.2 и 3 се преномерират на ниско ниво в имот 56784.519.1178 и стават ИД 56784.519.1178.1.2 и 3, като всички останали данни и собствениците им се запазват. Сграда с ИД нов 56784.519.1178.1 попада в двата нови имота с ИД 56784.519.1178 и 56784.519.1177.

Приложени към заявлението са също следните документи:

- Скица-проект за изменение с координати на проектни точки в М 1:500;

- Кадастрален регистър на недвижимите имоти;

- Протокол за удостоверяване на означени граници на поземлен имот 56784.519.1177, по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри;

-Акт за частна общинска собственост № 629 от 05.04.2001 г. за имот, представляващ двО. място от 765 кв.м., съставляващо имот пл. № 911, за част от който е отреден парцел XII-базар и подход, църква, а останалата част е включена в парцел X-909, кв. 10 по плана на СГЧ, одобрен със Заповед № ОА-1927/29.12.2000 г., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ № 17-19.

- Решение № 127 от 13.07.2015 г., постановено по гр. дело № 83 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2015 г.

12. Във връзка с подаденото Заявление от Пловдивска митрополия вх. № 01-169047 от 08.06.2016 г., на основание чл. 26 АПК, до О.П. и „Т.“ ЕООД са изпратени Уведомления с изх. № 01-169047 от 13.06.2016 г., с които те са уведомени за започване на производство по изменение на КККР на гр. Пловдив, засягащо ПИ с идентификатор 56784.519.781 (л.24-25).

На заинтересованите страни е предоставена възможност за запознаване с документите към заявлението в 7-дневен срок. Указано е също, че при несъгласие с исканото изменение могат да бъдат представени документи, „….доказващи претенции на права…“, както и че при непредставяне в предвидения срок на нови писмени доказателства, удостоверяващи други факти и обстоятелства, различни от приложените по заявлението, ще бъде издадена Заповед по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.

Уведомлението е получено от дружеството-жалбоподател на 15.06.2016 г., видно от представено по преписката известие за доставяне. (л. 25а).

По делото не се твърди и не се установява в срока, указан от административния орган, да са направени някакви възражения или да са представени документи, различни от тези, приложени към заявлението.

13. В тази хронологична последователност е постановена процесната Заповед № 18-5643 от 14.07.2016 г. на Началника на СГКК, Пловдив. Посоченото правно основание за издаване на административния акт е чл. 54, ал. 1, ал. 4 от ЗКИР, във връзка със Заповед №РД-13-15 от 27.01.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а съответните фактически основания са Заявление с вх. № 01-169047 от 08.06.2016 г. на Пловдивска Света Митрополия и приложените към него документи и в изпълнение на Решение № 127 от 13.07.2015 г. на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 83/2015 г., вписано в Служба по вписванията, Пловдив с № 9215 от 04.04.2016 г., акт № 205, том 6.

14. До О.П. и „Т.“ ЕООД са изпратени уведомления с изх. № 24-12442 от 14.07.2016 г., към които е приложена оспорената заповед (л. 21-22).

15. В съдебно заседание на 13.02.2017 г., без заявени резерви от страните, бе прието заключение на вещото лице инж. В.Г. по назначената съдебно-техническа експертиза. В изпълнение на поставената му задача, вещото лице е направило следните констатации и експертни изводи:

– Границите на имот 781 по КК и на сградата, означена с № 1 в него, са непроменени по плановете на населеното место от 1971 г. до днес.

– Границата между новообразуваните имоти 56784.519.1177 и 56784.519.1178 /по цифри 1,2 от скицата-проект, послужила за основа на графичната част към обжалваната заповед/ е определена съобразно данните от комбинирана скица №8 - приложение №2 на вещото лице по дело № 3905/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, представляваща неразделна част от съдебно решение № 127 от 13.07.2015 г. на Апелативен съд Пловдив, постановено по гр.д. № 83 по описа на съда за 2015 г., в която са отразени графични данни за имот пл. № 12 по плана от 1954 г. и за поземлен имот с кадастрален идентификатор 56784.519.781 по кадастралната карта одобрена през 2009 г.

– Границата между новообразуваните имоти 56784.519.1177 и 56784.519.1178 и нейната графика по цифри 1, 2 от скица № 7 към заключението, съответстват на влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №3905/2012 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Тук очевидно става реч за скица № 8 към заключението на вещото лице, прието по дело № 3905 по описа на Пловдивски окръжен съд за 2012 г., представляваща неразделна част от Решение № 127 от 13.07.2015 г. на Апелативен съд Пловдив.

– По северозападната граница на ПИ 56784.519.781 е изградена масивна ограда означена с цифри 3, 4, 6, 7 по скица № 7 към заключението, която не отговаря по местоположение на границата от кадастралната карта, минаваща по линията, обозначена с цифри 8, 6, 7 от скица № 7 към заключението. Според вещото лице, масивната ограда по цифри 3, 4, 6, 7 на скица № 7 затваря достъпа до вътрешния двор на нов имот 56784.519.1177, който съществува според кадастралната карта по линията обозначена с цифри 8, 3 от скица № 7.

– В сграда с кадастрален идентификатор 56784.519.781.1 с площ 216 кв.м. са заснети 6 самостоятелни обекта - магазини с квадратури 42+41+41+41+29+34 кв.м., които сумарно възлизат на 228 кв.м. В скица № 7 към заключението са показани и заснетите граници на самостоятелните обекти – магазини /с прекъснати зелени линии/, при което вещото лице е констатирало, че допълнително към сграда № 1, както е била заснета по кадастралната карта, са приобщени площи от сграда № 3 и от двО.то място, с което се обяснява разликата между площта на сграда № 1 и сборната площ на самостоятелните обекти в нея.

В открито съдебно заседание на 13.02.2017 г. при приемане на заключението, експертът е заявил, че според него сграда № 1 по Скица № 7 към заключението не следва да получи самостоятелен идентификатор в частта обозначено с цифри 1, 3, 4 и 5 от същата, тъй като строителните книжа на сградата се отнасят за една сграда, която е в целия имот и тъй като разрешението за сградата е дадено на общината като понастоящем е оставена към общинския имот 56784.519.1178.

16. Приложени към жалбата са шест броя схеми, всички издадени на 29.03.2013 г. от СГКК, Пловдив съобразно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на самостоятелните обекти в сградата с идентификатор 56784.519.781.1.

Приложен е и Констативен нотариален акт № 105, том. 13, дело № 4307 от 17.04.2009 г. на Служба по вписванията, Пловдив, с който нотариус Мина Стоилова е признала „Т.“ ООД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“, № 159, ет. 7, ап. 71 за собственик на търговски обект с предназначение „Сервизна база с технически канцеларии, ателиета /шест броя магазини/ и складова база“, представляващ масивна сграда със застроена площ от 247 кв.м., намиращ се в имот № 911 с площ от 765 кв.м., включен в УПИ ХII – базар и подход църква, от кв. 10 по плана на Старинна градска част, гр. Пловдив.

ІV. За правото:

17. Каза се, началото на административното производство е сложено със Заявление вх. № 01-169047-08.06.2016 г. и е приключило с издаването на Заповед № 18-5643 от 14.07.2016 г. при действието на ЗКИР, в редакция от ДВ, бр. 27 от 05.04.2016 г. (т.е. преди изменението, предприето със ЗИДЗКИР, обн. ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.) и НАРЕДБА № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Отм., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г.)

18. В рамките на посочената нормативна уредба следва да се констатира, че оспорената заповед е издадена от снабдения с необходимите правомощия административен орган, според правилото на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и съобразно приложената Заповед за овластяване № РД-13-15 от 27.01.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.(л. 66а).

Заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма и съдържа необходимата съвкупност от информация по чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазена е установената в закона административна процедура. Заинтересованите лица са надлежно уведомени, както за започване на производството, така и за постановяване на процесния административен акт.

19. Що се отнася до приложението на материалния закон, с оглед описаната в предходния раздел конкретика на текущия казус, е необходимо да се отбележи следното:

Според възведеното в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (редакция ДВ, бр. 49 от 2014 г.) определение - „непълноти или грешки“ са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Съответно, според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (редакция ДВ, бр. 49 от 2014 г.), непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Това е приложимото правило, когато по отношение на съответната недвижимост не е налице спор относно материални права.

Когато такъв е налице, правилото на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (редакция ДВ, бр. 49 от 2014 г.) предвижда непълнотата или грешката, която е свързана със спор за материално право, да се отрази в комбинирана скица и да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред.

Най-сетне, според чл. 54, ал. 4 от ЗКИР (в прежде поменатата редакция), измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.

20. Съобразявайки цитираните норми, в т. 4 от мотивите към Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 8 по описа за 2014 г. на Върховен касационен съд, в отговор на въпроса - Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, респективно - административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, Върховният съд е дал следното тълкуване: „… Принцип в гражданския процес е спО.то право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение бе искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, при който съдебната практика приемаше, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план, правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момента на одобряване на плана. ЗКИР въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спО.то право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези, настъпили след одобряване на кадастралната карта, юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото…..“.

Впрочем, изцяло в контекста на даденото от върховните съдии тълкувание, е последвалото изменение и съответно действаща понастоящем редакция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 22.07.2016г.), според която - „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Въз основа на това разбиране, в т. 4 от мотивите към Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. е пояснено, следното „……При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, означава да се придаде на подробния устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по ЗУТ той няма. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота ………….. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР /курсивът мой/. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план……..“.

21. Цитираните указания по тълкуването на закона, дадени от Върховния касационен съд, са ясни, конкретни и небудещи никакво съмнение относно тяхното прилагане.

Те са в пряка релация с установените в настоящото производство факти и няма никаква причина да не бъдат изцяло съобразени при разрешаването на текущия правен спор.

В този смисъл, както подробно се описа в предходния раздел на настоящото решение:

– От Пловдивска митрополия, по реда на Закона за планово изграждане на населените места (Отм., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.) и правилника за приложението му, е било отчуждено празно двО. място с площ от 394,70 кв.м., с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“, № 14 (понастоящем № 17), съставляващо парцел 12 от кв. 10 по регулационния план на населеното място ;

– Полученото от Пловдивска митрополия обезщетение за отчуждения имот е възстановено на О.П. по банкова сметка *** „Ю.и ЕФ Д.Б.“ АД, както следва: на 04.06.2008 г. е преведена сума в размер на 4101,70 лв.; на 26.11.2009 г. е била преведена сума в размер на 264,56 лв. (преводни нареждания – л. 9 и л.10 по гр. дело № 3906/2012 г. на ПОС);

– Недвижимият имот, собствеността върху който е била възстановена на Пловдивска митрополия, не е бил отразен с кадастрални граници в кадастралната карта и съответно не е бил вписан като собствен на титуляря на вещното право в кадастралния регистър към момента на одобряването им със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

– С влязло в сила на 02.02.2016 г. Решение № 127 от 13.07.2015 г., постановено по гр. дело № 83 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2015 г. е признато за установено по отношение на О.П. и по отношение на „Т.“ ЕООД, че Пловдивска митрополия е собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ на следния недвижим имот: само част от ПИ с идентификатор 56784.519.781 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Пловдив, ул. „Отец Паисий“ 17-19, целият с площ 764 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 911, квартал 10, парцел ХІІ-911, при съседи на имота 56784.519.780, 56784.519.779, 56784.519.783, 56784.519.782 и 56784.519.1023, която част е с размер 371 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 (л. 173 от досието на гр.д. № 3905/2012 г. на ПОС) към заключението на вещото лице М.Т.от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗИЙВ, на която скица изрично е придаден статусът на неразделна част от диспозитива на съдебното решение.

– От Пловдивска митрополия е подадено Заявление вх. № 01-169047 от 08.06.2016 г. с искане за попълване на Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК-София, именно с имота, предмет на Решение №127 от 13.07.2015 г. по гр. дело № 83/2015 г., като според отнапред дадения от службата по кадастър идентификатор, той е 56784.519.1177 с площ 371 кв.м. Гранични точки на имота са обозначени по приложена към заявлението скица-проект /съобразно изискването на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/.

22. При това положение, единственият съответен на материалния закон резултат, който може да постанови административният орган, е издаване на заповед на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР, за попълване на одобрената вече кадастрална карта и кадастрален регистър на населеното място с незаснетия имот, собствеността върху който е установена с влязло в сила съдебно решение, неразделна част от което е комбинирана скица на имота и в съответствие със скицата – проект, приложена към заявлението за попълване на кадастралната карта.

Началникът на СГКК гр. Пловдив е сторил точно това, постановявайки оспорената в настоящото производство Заповед № 18-5643 от 14.07.2016 г. Сиреч, в случая впълнота е спазен и приложен съответният на фактите материален закон.

23. Що се отнася до одобреното с процесната заповед нанасяне в кадастралната карта на сграда с идентификатор 56784.519.1178.1 и схема на самостоятелни обекти в същата с идентификатори 56784.519.1178.1.1; 56784.519.1178.1.2; 56784.519.1178.1.3; 56784.519.1178.1.4; 56784.519.1178.1.5 и 56784.519.1178.1.6 и поддържаните възражения от жалбоподателя, е необходимо да се отбележи следното:

Съобразно предвижданията на одобрения със Заповед № 4126 от 27.07.1954 г. план на населеното место, имоти пл. № 11 и пл. № 12 от кв. 10 са включени в отреждане за УПИ VI-Битов комбинат (Ситуация по този план л. 137 по гр. дело № 3906/2012 г. на ПОС). Предвиденият по този план битов комбинат не е бил осъществен. Поради тази причина, от страна на Държавно стопанско предприятие „Централна монтажна база“ с Писмо № 767 от 09.08.1968 г. (л.145 по гр. дело № 3906/2012 г. на ПОС) до Председателя на Изпълкома на ГНС, Пловдив е посочено, че на предприятието е възложено да построи сглобяем сервиз за домашни хладилници – местни и вносни, нафтови печки – местни и вносни в гаранционен и извън гаранционен срок, и е поискано за осъществяване на тази цел отчужденият имот „…. да се прехвърли на името на базата….“. Това, каза се, е сторено с Приемо-предавателен протокол от 28.08.1968 г., съставен между СП „Жилфонд“ и ДСП „Централна монтажна база“ Пловдив.

Според констатациите на вещото лице инж. Тодорова, съдържащи се в заключението, прието в производството по гр. дело № 3906/2012 г. на ПОС, въз основа на Строително разрешение № 111/1968 г. и Протокол за дадена строителна линия от 14.08.1968 г. на името на ДСП „Централна монтажна база“ е дадена линия за застрояване на временен подвижен сглобяем сервиз.

Съответно, според констатациите на вещото лице арх. Калчева, съдържащи се в заключението, прието в производството по гр. дело № 83/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, въпросното строително разрешение, протокол за строителна линия и одобрени проекти, не са съхранени в О.П., но пък е била налична книга с опис на издадените строителни разрешения през 1968 г., в която е записано, че на името на ДСП „Централна монтажна база“ е издадено Строително разрешение № 118 от 10.08.1968 г. за подвижен сглобяем сервиз за поправка на домакински хладилници и нафтови печки.

Крайната констатация на вещото лице арх. Калчева е, че сградата с кадастрален идентификатор 56784.519.781.1 е допусната като временен строеж по чл. 120, ал. 4 от ППЗПСУ, осъществена е като временен строеж и е такъв и понастоящем. В същото заключение, вещото лице е изложило констатациите си, че: „…… Няма процедура за частични изменения на регулационния и на застроителния план за имот пл. № 12 (и за парцелите, в които попада през годините този имот) от кв. 10, с която да е променен статутът на сградата с КИ 56784.519.781.1 в съществуващия й вид и размер, която частично попада в имот пл. № 12. Няма инициирана процедура и проведени действия за получаване на траен градоустройствен статут на сградата, предмет на експертизата, нито при приложениего и при действието на ЗТСУ(отм.), нито при условията, въведени с § 17 от ПР на ЗУТ…..“.

24. Всички тези констатации и данни не са спорни. Те са изцяло възприети от въззивната инстанция при постановяване на Решение № 127 от 13.07.2015 г. по гр. дело № 83/2015 г. на Апелативен съд Пловдив.

Направеният въз основа на тях извод обаче е - „…..Следователно към 2.01.2003 г. на основание § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ сградата има временен устройствен статут, поради което не е пречка за настъпване на реституционния ефект, но собственикът й има право да я ползва до възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, а притежаваното право на ползване се явява пречка за предаване владението на реституирания собственик…..“.

Окончателното разрешение на съда по тази претенция е било следното „…….В случая е предявен ревандикационен иск относно целия терен против собственика на чуждата на ищеца сграда - ответното дружество „Т.“ ЕООД - гр. Пловдив, който обаче не може да бъде уважен за частта от двО.то място, намираща се под сградата (124 кв.м.), тъй като не се иска премахване на сградата с иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС, поради което искът по чл. 108, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен само в установителната му част относно тази част от 124 кв.м., като се признае, че правото на собственост на ищеца съществува, а искането за предаване на владението на имота за тази част от 124 кв.м. следва да бъде отхвърлено (в тази насока - решение № 245/3.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 483/2014 г., I ГО, ГК)……“.

Тези последно цитирани съображения на въззивната инстанция се споделят изцяло и напълно от настоящия съдебен състав. Действително, съобразно посочената практика (Решение № 245/3.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 483/2014 г., I ГО, ГК), когато предмет на иск по чл. 108 от Закона за собствеността е терен, зает от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска, последният не ползва терена под сградата пряко, а опосредено - чрез ползването на постройката. В такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за премахване на сградата, искането за предаване на земята под нея не може да бъде уважено, защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владението върху сградата.

Сиреч, в този случай, правото на собственост върху земята следва да бъде защитено посредством предявяване на негаторен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, а не посредством заявяване на реивандикационна претенция по чл. 108 от ЗС.

25. Не може да бъде споделена обаче констатацията на апелативния съд за това, че „…..Следователно към 2.01.2003 г. на основание § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ сградата има временен устройствен статут…..“.

Доколкото именно въпросното съдебно решение е основанието на предприетата с процесната заповед интервенция в кадастралната карта и регистър на населеното место, в тази насока ще трябва да се поясни следното:

Според § 6а, ал. 1 и ал. 2 (Нов - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) от ПЗР на ППЗТСУ (отм.), временни постройки, разрешени по реда на отменената ал. 4 на чл. 120, се премахват, без да се заплащат след изтичането на срока, за който са разрешени, освен ако чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид, съответно постройките по ал. 1, разрешени без установен срок, се премахват, без да се заплащат, в срок до 3 години от влизането в сила на тези изменения и допълнения, освен ако чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид.

Съответно, според § 50а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.), разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.), като според § 50а, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.), по изключение за постройките по ал. 1 може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допуска изменение на подробните градоустройствени планове по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г. до областния управител, съответно до кмета на общината..

Най-сетне, според § 17, ал. 1 (в сила от 02.01.2001 г.) от ПР на ЗУТ, с решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и чл. 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон.

Съответно, според § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, по решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. След установяване на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост .

Каза се, в случая няма съмнение и спор, че по отношение на процесната временна постройка, няма предприети и осъществени процедури, нито по реда на § 6а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗТСУ (отм.), нито по § 50а от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.), нито пък по реда на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Това ще рече, че временната постройка няма, а съобразно действащия правен ред, понастоящем не е и възможно да има установен устройствен статус.

На следващо място, за да се приеме, че тази временна постройка е със статус на търпимо фактическо положение до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, то съобразно правилото на § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ, това състояние трябва да бъде санкционирано с решение на областния управител или на общинския съвет.

Такова решение нито се твърди, нито се установява да е издавано.

Сиреч, обсъжданата временна постройка не само няма установен траен устройствен статус, но тя няма статуса и на фактически търпим за определен период от време строеж.

26. Независимо от това обаче, доколкото въпросната постройка не попада в хипотезата на § 182 от ПР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), според която строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър, то до момента на нейното фактическо премахване, тя е следвало да бъде заснета в кадастралната карта.

В този смисъл е нормата на чл. 23 от Закона за кадастъра, според която Недвижим имот - обект на кадастъра е:

1. поземлен имот;

2. сграда, включително изградена в груб строеж както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект;

3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.

Тези материално правни норми в конкретния случай очевидно са били спазени.

Видно от констатациите, съдържащи се в заключението на вещото лице инж. Г., прието в настоящото съдебно производство, и приложената към него Скица № 5, представляваща извадка от кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД 18-48 от 03.06.2009 г., в имот с идентификатор 781 са заснети три сгради: сграда за търговия с идентификатор 56784.519.781.1 с площ от 216 кв.м.; непосредствено до нея селскостопанска сграда с идентификатор 56784.519.781.3 с площ от 20 кв.м.; селскостопанска сграда в югоизточната част на имота с идентификатор 56784.519.781.2 с площ от 16 кв.м.

Съответно, въз основа на това точно кадастрално заснемане, е изготвена комбинирана скица № 8 (л. 173 по гр.д. 3905/2012 г. на ПОС) към заключението на вещото лице инж. Мария Тодорова, която е неразделна част от Решение №127 от 13.07.2015 г. по гр. дело № 83 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2015 г., в изпълнение на което пък, е извършено процесното попълване на кадастралната карта.

Според констатациите на вещото лице инж. Г. в приетото по настоящото дело заключение, границите на сграда с идентификатор 56784.519.781.1 по извършеното геодезическо заснемане, съответстват на тези по кадастралната карта. При заснемането на самостоятелните търговски обекти на място, вещото лице е констатирало, че крайният от южна страна самостоятелен търговски обект всъщност включва част от сграда с идентификатор 56784.519.781.1 и част от сграда с идентификатор 56784.519.781.3, което обяснява посочените в оспорената заповед площи от 216 кв.м. за сграда с идентификатор 56784.519.781.1 и от 228 кв. м. общо по схемите на шестте отделни търговски обекта, ползвани от дружеството. Впрочем, следва да се отбележи, че неясно въз основа на какви данни в представения по делото констативен нот. акт №4 от 17.04.2009 г. процесната сграда е посочена с обща площ от 247 кв.м.

Според вещото лице, при геодезичното заснемане на място е измерено, че частта от сграда с идентификатор 56784.519.781.1, която попада в имота на Пловдивска митрополия, е с площ от 128.5 кв.м., което съответства на приетата за установена площ в Решение № 127 от 13.07.2015 г. по гр. дело № 83 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2015 г. В този смисъл е посочено, че разликата мвежду измерената на място площ от 128.5 кв.м. и определаната по графично измерване по плана площ от 124 кв.м. е в рамките на допустимата грешка.

Очевидно е, че при първоначалното заснемане на сграда с идентификатор 56784.519.781.1 в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД 18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изготвянето на комбинирана скица № 8 (л. 173 по гр.д. 3905/2012 г. на ПОС) към заключението на вещото лице инж. Мария Тодорова, която е част от Решение № 127 от 13.07.2015 г. по гр. дело № 83 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2015 г. и заснемането на сградата и самостоятелните търговски обекти, които ползва „Т.“ ЕООД, съобразно оспорената в настоящото производство заповед, не са допуснати отклонения и неточности, които сами по себе си да са основание за формиране на извод за незаконосъобразност на Заповед № 18-5643 от 14.07.2016 год. на Началника на СГКК гр. Пловдив.

27. На следващо място, като неоснователни следва да се приемат възраженията на жалбоподателя за това, че в административното производство по издаване на процесната заповед, не е участвало като заинтересовано лице „О.“ АД.

По делото не са представени никакви доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя, че северозападната граница на имот 56784.519.1177 навлиза на 2 метра в съседен имот, собственост на поменатото дружество.

Видно от представените по делото извадки от Кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Пловдив, „О.“ АД не фигурира като собственик на имотите, предмет на процесната заповед.

В този смисъл, при обжалване на заповеди за изменение на КК и КР, заинтересовани лица са само онези собственици или носители на вещни права върху недвижими имоти, които са вписани в кадастралния регистър към одобрената КК. Невписаните собственици не са засегнати от извършеното изменение в КККР, защото не фигурират в одобрената първоначална КК и КР с права върху имотите, нанесени в нея. /Така Решение № 2960 от 13.03.2017 г. по адм. д. № 12105/2016 г. на Върховния административен съд/.

28. По отношение на възраженията относно идентификатора 56784.519.1178.1, определен за ползваната от дружеството сграда, е необходимо да се посочи следното:

Според чл. 64, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм. ДВ бр. 4 от 13.01.2017 г.), при поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри новите обекти на кадастъра получават нови номера, като за сграда, разположена в повече от един поземлен имот - номера след последния използван номер в кадастралния район, в случай че не може да се определи нейната принадлежност към някой от имотите.

В случая, очевидно последният използван номер в кадастралния имот е именно 56784.519.1178, т.е. този, определен за имота на О.П.. Идентификатор 56784.519.1177, определен за имота на Пловдивска митрополия е явно предшестващ.

Крайният извод от изложените до тук съображения е, че оспореният административен акт е издаден при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

V. За разноските:

29. При този изход на спора на ответния административен орган и заинтересованата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 600,00 лв. по отношение на Служба по геодезия, картография и кадастър, Пловдив и в размер на 900,00 лв., относно Пловдивска Митрополия, съобразно представените от страните списъци.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** срещу Заповед № 18-5643 от 14.07.2016 год. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, чрез нанасяне на нови обекти в кадастралната карта и кадастралния регистър, както следва: