Р Е Ш Е Н И Е
Номер 206 22.07.2020г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№50 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Т.Г.З., с която са предявени обективно съединени искове срещу
Д.Х.Д., за осъждането му за заплащане на сумата 5000 лв. неимуществени вреди от
престъпление по чл.144а ал.1 НК извършено за времето 17.04.-31.05.19г., сумата
2000лв. физически болки и страдания, причинени от нанесена лека телесна повреда
на 08.05.2019г., съответно 5000лв. за неимуществени вреди от десетки обиди за
периода 17.04.-31.05.19г., ведно със законната лихва. Сочи, че по анд
№815/2019г. на РРС ответникът бил признат за виновен, за това, че за периода
17.04.19г. – 31.05.19г. системно следил ищцата и това могло да възбуди
основателен страх за здравето и - престъпление по чл.144 а ал.1 НК. Била и
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Сочи на
мотивите изложени от състава на РРС по посоченото анд №815/19г. Както, че през
този период ответникът я подложил на продължителен жесток и системен тормоз.
През периода от средата на м. април 2019г. до края на м. май 2019г. десетки
пъти била обиждана по най-вулгарен начин с псувни и обидни изрази. В
продължение на седмици изпитвала ужаса, че е преследвана и може да и се случи
най-лошото, поради което претърпяла психически страдания. Била обиждана включително
и пред други хора, което накърнило
чувството и за достойнство като човек и жена. Била малтретирана физически по
унизителен начин и освен физическите страдания, изпитала и психически страдания
свързани със срам и унижение, страх, безизходица. При всяко излизане от дома си
с ужас очаквала преследването, обидите, насилието да продължат. Не можела да
спи и да изпълнява ежедневните си задължения. Преди това имала добър социален и семеен статус, с хармонични отношения
в семейството, а сега е с разбита психика и потиснато самочувствие.
Ответникът депозира отговор.
Сочи, че действително в средата на м. април минал покрай шивашкото училище ПГО,
имал уговорен монтаж, а и от там по принцип минавал често, тъй като работата му
била свързана с преминаване от там. Имал уговорка с ищцата да му даде пари за
старо задължение. Видели се за кратко, дала му 50лв. след това отново минал от
там и видял ищцата в уличката да пие кафе до автомобил, в който имало мъж.
Изглеждала притеснена, обадил и се по телефона, попитал я точно този ли е
намерила, казал и, че е много бърза, а тя отговорила, че я познава достатъчно
добре и няма как да скрие нещо от него. В последствие след няколко дни отново
преминавайки покрай училището видял ищцата до автомобил с транзитни номера, в
който влязла, а той отишъл и почукал на стъклото, като я попитал дали това е
нова придобивка, но видял, че детето е на задната седалка, след като тя му
казала. За това и се обадил по телефона, като звъннал няколко пъти. Казал, че
не е редно да чака да му плати парите, а тя да си купува кола, да не го прави
на глупак. Казал и ядосан че ще се обади на мъжа и д му разкаже. Решил първо на нея да звънне,
но тя не отговорила, звъннал и на съпруга и, но и той не отговорил на позвъняването.
От този ден ищцата избягвала всякакъв контакт с него, заплашвала го с полиция.
После започнала да подава жалби срещу него. Бил викан в полицията, казали му,
че е подала жалби срещу него, че не я оставя на мира, че са семейни приятели и
имали интимни отношения с нея но те приключили и че му дължи пари. След
излизане от РУ звъннал на ищцата, тя не му отговорила, продължил да набира
номера и докато накрая се обадила. После разбрал от полицията че имало жалба за
лека телесна повреда, както и за следене. От миналата година м. май не е търсил
контакт със семейството и. Твърди, че не е употребявал думата „курва“, която не
е характерна за неговия речник. Не отрича да е писал по вайбър, но не
заплашително.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение по анд №815/2019г.
на РРС ответникът бил признат за виновен, за това, че за периода 17.04.19г. –
31.05.19г. системно следил ищцата и това могло да възбуди основателен страх за
здравето и - престъпление по чл.144 а ал.1 НК.
По
искане на ищеца са разпитани свидетелите П. Н. и Ц. С. Св.Н. сочи, че познава
от две години ищцата и съпругът и. През м. март 2019г. срещнал ищцата, която му
казала, че трябвало да си оправи колата, а той предложил да я погледнел тогава
някъде се наложило да и сменя части по колата., като се разбрали да му даде
парите за частите, за да ги плати. Видели се около 9ч.-10ч. пред училището по
текстил. Забавила се, а като дошла била депресирана, казала, че видяла неин
познат, с когото имала проблеми. В началото на м.април минавал покрай между
училищния център, когато видял въпросни господин спрял в кола на горната улица,
когото видял първия път, но не познавал. Тя слязла от неговата кола. После му
се обадила, плачела, затворила му телефона и след като той я набрал отново му
казала, че е пред социалния патронаж. Била там в колата, цялата треперела.
Казала, че я ударил. Звъннал на съпруга и, видял и въпросния господин, който
минавал с колата си откъм Младежкия дом и снимал с телефона си, като викал: “ще
видиш ти, снимам, снимам“ След това дошъл съпругът и, а ищцата не можела да
шофира, била разстроена и само повтаряла „удари ме“, като обяснила, че и ударил
шамар като се навел през стъклото.
Отишли в болницата, разбрал, че си била
извадила медицинско. След това като си купили нова кола през м. май, която имала проблем със запалването,
отново се разбрали да вземе колата, за да я закара на майстор. Тогава пак видял
въпросния мъж към ул.“Странджа“ към кръстовището. Бягал към колата си, която
бил спрял на площадчето. След това пак видял мъжът, спрял автомобила си в дъното
на улицата, тръгнал към тях, шофирал след тях, като стигнали до сервиза, видял,
че колата на мъжа там. След това отново карал след тях като закарал ищцата към
училището. След това отново го видял, когато ищцата идвала в с.Г., за това му
споделила и ищцата, че бил карал след нея. Доста време ищцата се страхувала
като шофира казвала „дано да не стане нещо“. Друг път го видял отново, където
ищцата чакала детето си пред училище „Икономов“. Правело му впечатление, че
била уплашена, не искала сама да ходи никъде с колата.
Св.Стойкова сочи, че миналата
година месец май ищцата и се обадила, за да я помоли да я придружи до РПУ
Разград, за да пусне жалба против Д.. Говорили
с дежурния полицай, който я уверил, че ще говори с господина и не се
стигнало да подава жалба. На нея споделила, че този господин я притеснявал, постоянно
и се обаждал. Когато напуснали РПУ-то, я закарала до шивашкото училище. Докато
стоели в колата този господин се приближил, казал на Т. да не ходи да подава
жалба. Получила много обаждания по
вайбър, имало и есемеси. На следващата сутрин, се обадил съпругът на ищцата, че
била нещо наранена и да отиде в Спешната помощ. Като отишла там въпросния мъж
минал, а ищцата и разказала за случката пред социалния патронаж, когато и
ударил шамар. Била много уплашена, не била в състояние дори да говори. Не
искала да излиза без съпруга си, защото този господин я пресрещал навсякъде.
Искала да запази децата си едното от които било с увреждане.
Св. Р.Д. сочи, че познава
ответника от много години.Миналата година през м. май ползвал негови услуги в с.Г.,
за да вземе размери за щори. Дал му капаро на 29.05.19г Ходили с него да вземат
размерите преди обяд. Преди това го изчакал на бензиностанцията по улицата
по-надолу, закарал ответника, който дошъл с автомобила си до къща, без да се
спират по пътя.
Св. К.К. сочи, че ответникът се
занимавал с дограма и щори, като него, помагали си взаимно. Често се виждали
през ден-два. На 08.05.19г. се видели с
ответника, като не му казвал да е имал лични проблеми.
От заключението на вещото лице
по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза се установява, че на
08.05.2019г. на ищцата са причинени: оток, червеникаво кръвонасядане, спонтанна
и палпаторна болка върху тялото на долната челюст от дясната страна. По своята
медико биологична характеристика
установената травма обуславя болка и страдание. Същата може да бъде получена от
нанесен удар с ръка- шамар с дланта на лявата ръка на нападателя в долната част
на дясната половина на лицето. В с.з. пояснява, че възстановителния период е от
няколко дни.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Правото на
обезщетение за неимуществени вреди каквото е основание и на трите претенции, възниква
при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени
в чл.45 от ЗЗД, наличие на деяние – действие, представляващо конкретна външна проява
на определено лице – в случая на ответника. Това деяние да е противоправно /въздигнато е от закона в престъпление, по
отношение на втората претенция/. Действието да е извършено виновно – умишлено и
извършител на същото е ответникът. От събраните по делото доказателства по
отношение на първата претенция - за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от извършено деяние по чл.144 а от НК: Видно от влязло в сила решение по анд
№815/2019г. на РРС ответникът е признат за виновен в извършване на посоченото
престъпление в периода 17.04.19г.-31.05.19г., през който системно следил
ищцата, като това би могло да възбуди основателен страх за здравето и. От
показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели П. Н. и Ц. С., се
установява, че в този период ищцата е била много уплашена, притеснена,
депресирана от проявите на ответника, за които същият е бил признат за виновен
по наказателното дело. Същата не е
искала да излиза сама, тъй като често била пресрещана от него, била притеснена
и за болното си дете. Налице са в случая неимуществени вреди - страдания, които
са причинени от деянието на ответника, което е и престъпление по смисъла на НК.
Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост, като вземе предвид характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и
тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на
увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални
страдания. Предвид интензитета на действията на ответника, продължителността им
във времето от около месец, за който е налице и влязла в сила присъда, намира,
че съответно на причинените на ищцата психически страдания свързани с уплаха за
себе си и детето си, страх да излиза и да се придвижва сама, съответно е
обезщетение в размер на 3000лв. Като до първоначалния размер от 5000лв. следва
да се отхвърли като недоказана. Обезщетението се следва ведно със законната
лихва от датата на деянието 31.05.2019г.,
от който момент ответинктт се смята за забава на основание чл.84 ал.3 ЗЗД.
По отношение на втората
претенция за заплащане на сумата 2000лв. за причинени болки и страдания от
нанасянето на лека телесна повреда на 08.05.2019г. От приложеното
съдебно-медицинско удостоверение, както и от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че процесния ден на
ищцата са причинени: оток, червеникаво кръвонасядане, спонтанна и палпаторна
болка върху тялото на долната челюст от дясната страна. Което по своята медико
биологична характеристика обуславя болка
и страдание, действително покрива признаците на лека телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 НК. От показанията на свидетелите Н. и С. е видно, че това
увреждане е било причинено на ищцата, чрез шамар по лицето нанесен от
ответника. Съдът няма причина да не кредитира показанията им в тази част, които
кореспондират със заключението на вещото лице. Предвид начина на извършване на
деянието, вида на причинената травма, която има характер на зачервяване на
мястото, това че ударът с ръка не е бил толкова силен, възстановителния период
е няколко дни, без последици за физическото здраве, за репариране на
причинените неимуществени вреди, които не надхвърлят прекалено рамките на
обичайното негативно преживяване и неудобства предвид посочените по-горе
критерии относими в случая, в съвкупност и с всички предхождащи действия на
ответника спрямо нея, съдът намира че обезщетение в размер на 500лв., се явява справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Като до първоначално предявения размер от 2000лв.
следва да се отхвърли, тъй като не доказаха
претърпени вреди в пъти по-големи от обичайните. Сумата представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на деликта – 08.05.2019г., тъй като в съответствие с чл.84 ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана.
По отношение на третата претенция за заплащане
на сумата 5000лв. за претърпени вреди в резултат от „десетки обиди“ през
периода 17.04.-31.05.19г., са събрани единствено гласни доказателства. Същите
не установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно ответникът
да е отправял обиди в процесния период. Св.С. сочи, че ответникът казал на Т.
да не ходи да подава жалба. Както и че „получила много обаждания по вайбър,
имало и есемеси“. Не става ясно какво е било съдържанието на тези съобщения. Свидетелят
Н. сочи единствено това, че ответникът на няколко пъти бил на места, където е била
и ищцата, следял я, снимал и с телефона си. Не се доказаха такива действия,
отправяни думи или съобщения от страна на ответника, които да са били с такива
съдържание/тук намира за необходимо да отбележи, че приложените мотиви към
присъдата за престъплението по чл.144а ал.1 НК, не могат да се ползват като
доказателство, тъй като това са съображенията на органа постановил присъда във
връзка с престъпление, за което е бил предаден на съд ответника/ Събрани
надлежни доказателства по настоящото производство, за доказване на тази
претенция няма. Поради което намира същата за недоказана и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са
в общ размер на 930лв. съразмерно уважената част от иска, поради което му се
следва сумата 269,70 лв.
Ответникът има право на
разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от
исковете. Следва да се разгледа направеното възражение на ищеца за прекомерност
на размера на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че заплатеното
възнаграждение на представителя на ответника от 900лв. е по отношение и на
трите претенции, предвид приложения договор за правна защита и съдействие от
02.03.2020г., в който не е упоменато разделянето му по искове, поради което е
намира, че е заплатена сума от по 300лв. за защита по всеки иск. Съгласно
Наредба №1/2004 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвид и размера
на всяка една от претенциите е бил
заплатен минималния такъв, към момента на упълномощаването/измененията в
нормативния акт за намалените размери са от 15.05.2020г./ Поради което не е
налице прекомерност на заплатеното възнаграждение. Така от направените разноски
в размер на 940лв., на ответника се следва сумата 667,40лв.
Ответникът следва да заплати на
основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС сумата 100лв. за държавна такса
върху уважения размер на първа претенция за неимуществени вреди.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.З., ЕГН**********, адрес *** сумата 3000лв. /три хиляди и петстотин лева/ обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.144а ал.1 НК извършено за времето от 17.04. до
31.05.2019г., ведно със законната лихва от 31.05.2019г. до окончателното и
изплащане, както сумата 500лв./петстотин лева/ за физически болки и страдания
причинени от нанасянето на лека телесна повреда на 08.05.2019г., ведно със
законната лихва считано от 08.05.2019г. до окончателното и изплащане и сумата
269,70лв./двеста шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ за разноски Като
отхвърля исковете до първоначално предявените размери като неоснователни
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Т.Г.З., ЕГН**********, адрес *** против Д.Х.Д., ЕГН**********, адрес *** за заплащане на сумата 5000лв. причинени неимуществени
вреди от десетки обиди през периода 17.04.-31.05.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Г.З., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Д., ЕГН**********, адрес *** сумата
667,40лв./шестотин шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ за разноски
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 100лв./сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: