Решение по дело №517/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 ал. 1 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „Б.” Е., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. Д. №, представлявано от управителя К. В. Г., чрез А. Ат. Б. и А. Н. П. от АК- гр. П., против постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК. Жалбодателят твърди, че на 07.10.2013 г. му било връчено постановление за прекратяване на изпълнително дело № 614/2011 г. поради пълно издължаване на задълженията, предмет на делото. Поддържа се в жалбата, че постановлението е незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че дължимите суми, предмет на изпълнителното дело били, както следва: 1172 лв.- главница; 385 лв.- направени деловодни разноски по ч.гр. д. № 952/2010 г.; 780 лв.- адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело; 108 лв.- авансови такси, платени на ЧСИ Апостолов и 35.14 лв.- платени допълнителни такси. Към постановяване на постановлението за прекратяване на ИД, постъпилите в патримониума на жалбодателя суми за погасяване на задълженията били общо в размер на 2190.76 лÔ. и останала неизплатена сума в размер на 597.92 лв., от която 525.05 лв.- остатък от главницата и 66.87 лв.- дължима законна лихва за забава, за периода от датата на последното плащане- 11.07.2012 г. до 08.10.2013 г., начислена върху неизплатения остатък от главницата и 6 лв.- разноски по изпълнителното дело. Така, към датата на издаване на обжалваното постановление били налице неиздължени суми на взискателя, поради което изпълнителното производство следвало да продължи до окончателното им погасяване. Липсвали законовите предпоставки за прекратяване на производството, поради което постановлението било незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна. С допълнителна молба с вх. № 4344/13.11.2013 г., адресирана до Окръжен съд- Кърджали, жалбодателят е поискал присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 73 лв., от които 48 лв. платени такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ и 25 лв. платена държавна такса по сметка на Окръжен съд- Кърджали.

Писмени възражения на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК не са постъпили от другата страна.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата и се иска оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК предвижда възможност за взискателят да обжалва, както отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, така и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Поради това, съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Разглеждайки я по същество, окръжният съд намира същата за основателна, като мотивите за това са следните:

В разпоредбата на чл. 433 от ГПК са посочени хипотезите, при наличието на които образуваното изпълнително производство може да се прекрати. Съдебният изпълнител в тези случаи проверява дали е налице някоя от визираните в закона хипотези, след което я обявява посредством постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Право да искат прекратяване на изпълнителното производство имат взискателя- в случаите на чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и длъжникът- в останалите случаи.

В настоящия случай, изпълнителното производство е било образувано от ЧСИ Величко Апостолов с рег. № 827 на 19.07.2010 г. по молба на „Б.” Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. Д. №, представлявано от управителя К. В. Г., чрез процесуалните представители А. Ат. Б. и А. Н. П. от АК- гр. П., с приложен към нея изпълнителен лист от 25.06.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 952/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. По силата на изпълнителния лист е разпоредено длъжникът Н. М. Д. да заплати на кредитора „Б.” Е. гр. С. сумата в размер на 1172 лв.- главница, представляваща част от цялото неизпълнено парично задължение от 5762 лв. по запис на заповед от 02.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 385 лв., от които 25 лв.- държавна такса и 360 лв.- адвокатско възнаграждение.

По молба на взискателя от 18.07.2011 г., с протокол от 20.07.2011 г. изпълнителното дело е прекратено при ЧСИ В. Апостолов и е изпратено на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд- Кърджали за продължаване на изпълнителните действия. При ЧСИ Росен Сираков е било образувано изпълнително дело на 01.08.2011 г. с № 614. С протокол от 03.10.2013 г. ЧСИ Р. Сираков е „приключил изпълнително дело № 614/2011 г. поради напълно издължаване” като служебно е вдигнал наложените възбрани и запори на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК.

От приложените по изпълнително дело № 614/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков констативни протоколи за разпределение по постъпилите суми, съдът констатира, че общия размер на постъпилите по делото суми възлиза на 2477.82 лв. при общо дължима сума съгласно покана за доброволно изпълнение- 2716.81 лв. От постъпилите суми на взискателя били преведени сумите: 290.41 лв., 573.44 лв., 199.74 лв., 219.15 лв., 209.58 лв., 209.10 лв., 208.22 лв., 200.50 лв. и 80.62 лв., постъпила на 11.07.2011 г., или общо- 2190.41 лв. По делото е приложена и молба на взискателя до ЧСИ Р. Сираков от 28.03.2013 г., който поради продължаващо неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, е поискал извършването на опис върху недвижим имот на длъжника. Съдът констатира, че действително на гърба на приложения по делото изпълнителен лист има записване „08.09.2010- 618.94 лв.”, но по изпълнителното дело няма данни, вкл. и констативен протокол за разпределение на суми, така записаната сума, или част от нея, да е била изплатена на взискателя, както се посочва в мотивите на ЧСИ Р. Сираков. С оглед изложеното, съдът приема, че по изпълнителното дело не са налице категорични данни за пълното погасяване на задълженията на длъжника по изпълнителния лист. Или, в случая, ЧСИ е предприел действия на прекратяване на изпълнителното производство без да е била налице която и да е от хипотезите на чл. 433 ал. 1 от ГПК, поради което прекратяването се явява незаконосъобразно. Следва да се посочи и това, че е липсвало основание за прилагане и на чл. 433 ал. 2 от ГПК- служебно вдигане на наложените възбрани и запори. Поради изложеното, действието на ЧСИ от 03.10.2013 г., съставляващо прекратяване на изпълнително дело № 614/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, следва да бъде отменено.

Що се касае до направеното от жалбодателя искане с допълнителна молба с вх. № 4344/13.11.2013 г., за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 73 лв., от които 48 лв. платени такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ и 25 лв. платена държавна такса по сметка на Окръжен съд- Кърджали, съдът приема, че то е неоснователно като направено след срока за подаване на жалба. Освен това, възстановяването на евентуално недължимо платена държавна такса не представлява изпълнително действие и не може да се търси по този ред.

Водим от горното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА протокол от 03.10.2013 г. на ЧСИ Р. Сираков с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд- Кърджали, с който е прекратено изпълнително дело № 614/2011 г. по описа на същия, поради пълно издължаване.

Решението на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/