Р Е Ш
Е Н И Е №215
гр.Кюстендил, 16.10.2018
г.
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно заседание
проведено на осемнадесети септември юни
две хиляди и осемнадесета година от І-ви съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА в.гр.д.№ 292/2018 г. по описа
на съда,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е при условията на чл.258-чл.273 ГПК в сила от 01.03.2008 г. То е
образувано по въззивна жалба вх. № 13290/25. 05. 2018 г. на ответниците В.А.Д., с ЕГН ********** и В.А.Р., с ЕГН ********** срещу частта на
РЕШЕНИЕ №312/27.04.2018 г. по
гр.д.№ 338/2018 г. на Кюстендилския районен съд,с която не са допуснати да
участвуват в делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.381.1,
построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителия директор на АГКК, с административен адрс
гр. К., ул. Г.Д. № **, целият с площ от 280 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при съседни имоти с идентификатори: № 41112.503.382;
41112.503.389; 41112.503.390; 41112.503.379; 41112.503.380 и 41112.503.376, представляващ
първи етаж, със застроена площ от 92 кв. м., ведно със
съответстващите му идеални части от общите части на сградата и от поземления
имот с идентификатор № 41112.503.381; както и на сграда с идентификатор 41112.503.381.3, със застроена площ
от 19 кв.м., едноетажна, представляваща сграда за допълващо застрояване,
построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381, заедно с припадащите се идеални части от дворното място в
този поземлен имот, и в частта му, с която е оставен без уважение
иска на М.С.С. за делба на: на поземлен имот (като самостоятелен обект) с идентификатор № 41112.503.381,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителия директор на АГКК, с административен
адрес гр. К., ул. „Г. Д.” № **, целият с площ от 280 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при съседни имоти с идентификатори: № 41112.503.382;
41112.503.389; 41112.503.390; 41112.503.379; 41112.503.380 и 41112.503.376, КАКТО И ИСКА ЗА ДЕЛБА на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.381.1,
представляващ втори
етаж, със застроена площ от 92 кв. м., ведно със съответстващите му идеални
части от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381, заедно с припадащите се идеални части от дворното място в
този поземлен имот; КАКТО И ИСКА
ЗА ДЕЛБА на сграда с идентификатор 41112.503.381.2,
едноетажна представляваща гараж, със застрона площ от
24 кв. м.,
построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381, заедно с припадащите се идеални части от дворното място в
този поземлен имот, като
неоснователен и недоказан. Искането
им във въззивната жалба за съдебния акт на втората инстанция е след
отмяната на първоинстанционното решение , с тяхно участие да се допусне делбата
на всички посочени в исковата молба недвижими имоти.
Срещу решението
е депозирана и въззивна жалба вх.№ 12982/21.05.2018 г. от ищцата М.С.С.
с ЕГН ********** със съдебен адрес:***,чрез
процесуалния й представител по пълномощие адв.Е.Й. от КАК, в частта му,с която
не е допусната делба на:
дворното място- поземлен имот (като самостоятелен обект) с идентификатор № 41112.503.381,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителия директор на АГКК, с административен
адрес гр. К. ул.“Г.Д.“ № **, целият с площ от 280 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при съседни имоти с идентификатори: № 41112.503.382;
41112.503.389; 41112.503.390; 41112.503.379; 41112.503.380 и 41112.503.376, КАКТО И ИСКА ЗА ДЕЛБА на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.381.1,
представляващ втори
етаж, със застроена площ от 92 кв. м., ведно със съответстващите му идеални
части от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381, заедно с припадащите се идеални части от дворното място в
този поземлен имот; КАКТО И ИСКА
ЗА ДЕЛБА на сграда
с идентификатор 41112.503.381.2, едноетажна представляваща
гараж, със застрона площ от 24 кв. м., построена в
поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381,
заедно с припадащите се идеални части от дворното място в този поземлен имот,
като неоснователен и
недоказан.
С отговор вх.№ 15104/13.06.2018 г.
ответницата В.А.Д., с ЕГН **********
признава основателността на въззивната жалба на майка си М.С.С.
и заявява,че съображенията за неправилността на първоинстанционното решение са
изложени в подадената им въззивна
жалба с брат й В.А.Р., с ЕГН **********.
Ответникът Р.С.М. с ЕГН **********
***-ри чрез процесуалният си представител адв.Сл.Л. от КАК оспорва основателността
на жалбите по съображения за правилност на
отхвърлителните части на иска за делба
с първоинстанционното решение, моли за потвърждаването му в тях и за присъждане на сторените му разноски по
делото за въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил на
осн.чл.269 ГПК служебно
провери валидността на
първоинстанционното решение,
допустимостта на обжалваните му части и правилността им съобразно посоченото
във въззивните жалби и закона, за да го
отмени в частта му за отхвърлянето на иска
на М.С. делбата срещу Р.М. за
делба на дворното място- поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381,
да я допусне между тях при квоти по
½ ид.ч. ,да го потвърди в частите за отхвърляне на иска й за делбата
на втория етаж от жилищната сграда и гаража и за не допускане до участие в делбата на В.А.Д.
и В.А.Р. , взе предвид следното:
РЕШЕНИЕ №312/27.04.2018
г. по гр.д.№ 338/2018 г. на Кюстендилския районен съд е валидно и допустимо,тъй
като е постановено в правораздавателната му компетентност от негов законен
съдебен състав по редовно предявени и допустими искове с осн.чл.341,ал.1 ГПК от М.С.С. против В.А.Д. , В.А.Р. и Р.С.М. за допускане между страните на съдебна делба
върху следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 41112.503.381, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес гр. К., ул.“Г.Д.“ № **, целият с площ от 280 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при съседни имоти с идентификатори: № 41112.503.382;
41112.503.389; 41112.503.390; 41112.503.379; 41112.503.380 и
41112.503.376,ведно с построените в него три сгради: жилищна сграда с идентификатор 41112.503.381.1, едноетажна
сграда за допълващо застрояване с идентификатор 41112.503.381.3 със застроена
площ от 19 кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор 41112.503.381.2, представляваща гараж със застроена площ от 24 кв.м.
Разгледани по същество
от въззивните жалби на М.С.С. , В.А.Д.
и В.А.Р. против правилността на отхвърлителните части на първоинстанционното
решение за исковете за делба на втория етаж от жилищната сграда,гаража,
дворното място и участието в делбата им
на вторите двама въззивници ,
основателна е само жалбата на М.С.С. срещу частта му за недопускането до съдебна делба на
поземлен имот с идентификатор №
41112.503.381 ,но само между нея и ответника, за който неправилно районният съд
е приел,че е недопустима делбата му като
неделима съгласно чл.38,ал.3 ЗС обща част на сграда- етажна собственост. Този
извод на първоинстанционния съд е неправилен с чл.38,ал.1 ЗС и необоснован с
установените от доказателствата по делото обстоятелства, че М.С.С. и ответникът Р.С.М. по наследство от родителите им са съсобственици с права по
½ ид.ч. върху първия етаж в жилищната сграда с идентификатор
41112.503.381.1 заедно с припадащите му
се идеални част от общите части на сградата и
от сграда с идентификатор
41112.503.381.3 със застроена площ от 19 кв.м.едноетажна, представляваща сграда
за допълнително застрояване, и само
ответникът Р.М. е индивидуален
собственик по давност
на осн.чл.79,ал.1ЗС на двата самостоятелни обекта- втория етаж от същата
сграда и гаража
в дворното им място. С отговора си на исковата молба Р.С.М. е оспорил исковете
за допускането на делба върху двата самостоятелни обекта: втория жилищен етаж
със застроена площ от 92 кв.м. от
сградата с идентификатор № 41112.503.381.1 и гаража със застроена площ 24 кв.м. и
идентификатор № 41112.503.381.2, с възражение за придобиването им от него към 2000 г. на оригинерно
основание- придобивна давност с начало
от отстъпеното му владение през
1990 година от бившите им собственици С.С.М.,
починал на 19.12. 2004 г.
и Т.Д.М. ,починала на 14.12. 2015 г.,което е упражнявал явно, непрекъснато и несмущавано до
предявяването на исковете за делбата им от М.С.С.. Оспорил е с отговора си
и действителността на извършеното
завещание на
майка си Т.М. в полза на ответниците В.А.Д. и В.А.Р.
с възражения за нищожността му, поради това,че завещателката при откриване на
наследството й-14.12.2015 г., не е собственик на втория етаж от жилищната
сграда и гаража, поради изтекла в негова
полза придобивна давност по чл.79, ал.1
ЗС през 2000 г.
с начало на десетгодишния
й период от 1990 г.
когато след сключване на брака
му, владението им му е било отстъпено
от бившите им собственици –родителите им
с ищцата -Стоян и Тодорка Манови , и
поради липса на предмет,тъй като имотите в завещанието не са посочени с индивидуализиращите ги признаци,
а наследството й е
включвало и други недвижими имоти. Районният съд обосновано с данните от показанията на св.И.Г. ,М.Г. и А.А. приел правилно с чл.79,ал.1 ЗС ,че ответникът Р.М. от 2000 г.на оригинерно
придобивно основание е собственик на втория етаж от жилищната сграда и гаража,а десетгодишното му владение
върху тях е с начало от 1990 г. ,когато след брака му
родителите им с ищцата С. и Т.М.
,с които ответникът преди да създаде през 1990 г. семейството си е живял
на първия етаж в едно домакинство ,
му отстъпили владението си на
недовършения си , необитаван
втори етаж от жилищната сграда, а също и на гаража, чийто дървен покрив
бил паднал.Действията му от този
момент са демонстрация на двата комулативни елемента от
фактическия състав на придобивната давност
-обективният с непрекъснато
упражнявана и несмущавана фактическа
власт и намерението му свои двата
самостоятелни обекта. Ответникът закупувал материалите и с помощта
на приятелите си св.И.Г. и А. А. през пролетта на 1990 г.започнал с полагане на
електрическата и водната инсталации
във втория етаж,като първо измазали
и поставили дюшеме в една стая ,в която се настанил да живее със съпругата си. Последователно измазали
етажа, направили банята и кухнята ,венецианска мозайка в коридора и
плочки ,сменили с нова дограмата на етажа, и
за две години целият станал обитаем. Ответникът ремонтирал и гаража
, който след като му изкопал канал и поправил срутения му дървен покрив , ползувал повече
от 20 години за автомонтьорската си
работа и част от него за мазе,в което
си поставя зимнината. Безспорно е,че вторият етаж е семейното
жилище на ответника ,в което са родени и отгледани двете
му деца, и от доказателствата е установено,че владението
им с гаража не е било
смущавано от родителите му, а след смъртта им от неговата сестра-ищцата М.С..
Тя не е доказала правоизключващите си
възражения,за придобивната му давност
на вторият етаж и гаража че гореописаните му действия не са владелчески, а съизволителни.След логическия
анализ на свидетелските показания ,на
които кореспондира и изразената й позиция с молба от 02.05. 2017 г. /л.33-34 в
първоинстанционното дело/, за
оспорване придобиването им по давност
,но признаване на неизгодния за нея факт, че не се е противопоставяла до
момента брат й Р.М. да живее в процесния имот и да го ползува,но като
съсобственик, предвид обстоятелството
,че откриването на наследствата
от баща им С.М. е през 2004 г.
и от майка им Т.М. през 2015
г. , а той
на осн.чл.79,ал.1 ЗС от 2000 г. е собственик на втория етаж от жилищната сграда и гаража
,поради което ищцата не е съсобственик по наследяване, районният съд правилно е отхвърлил
неоснователните й искове за делбата им.
Обоснован с доказателствата е изводът на
районния съд,че извършените строителни работи от Р.М. за привеждане на втория етаж в годност
за обитаване от семейството му и на гаража за
пригаждането му да извършва в него автомонтьорската му дейност и го
ползува за мазе не са съизволителни действия, а демонстрират фактическата му власт за своенето им ,след
като през 1990 г.
когато станал семеен бившите им собственици
родителите им, доброволно му предали владението върху тях и той ги владее
както в периода от 1990-2000 г.- релевантен за придобиването им на осн.чл.79,ал.1 ЗС, така и след него ,без те са оспорвали правата му върху тях.В този смисъл
окръжния съд счита за неоснователни доводите за неправилност на
първоинстанционното решение във въззивната жалба на М.С. и за необосноваността му с показанията на
св.Боряна Боянова и Е. Георгиев,тъй като
те свидетелствуват за факти след давностния срок ,поради което са ирелевантни
и противоречат на депозираните обстоятелства от свидетелите участвували в строителната дейност на Р.М.,че
от 1990 година той със семейството си
живее на втория етаж и е
преградил свободния достъп до него от първия етаж и тавана със заключващи се врати, а също и
на признанието на ищцата с молбата й ,че от 1990 г. и до сега това е
семейното му жилище.Неоснователни са и доводите на въззивницата С. за
необосноваността на първоинстанционното решение с отразените данни
за съсобственост в тях от ½ ид.ч. на Р.М. в имотната му
декларация и кадастралната карта.
Следователно с оглед
установената от доказателствата
съсобственост по наследяване при
права по ½ ид.ч. за ищцата и ответника Р.М. върху първия етаж от жилищната сграда и изключването от делбата на втория й етаж,придобит от него през 2000 г. по давност на
осн.чл.79,ал.1 ЗС , двамата не са собственици на отделни
самостоятелни обекти в сградата.Следователно
между тях не е възникнала етажна собственост и дворното й място не е
обща част на жилищната сграда по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС,поради което
въззивната инстанция отмени неправилното
в тази част първоинстационно решение
и допусна съдебна делба за дворното място при квоти съгласно чл.5,ал.1 ЗН –по ½ ид.ч.за всеки от тях.
Както е разяснено в решение №
54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 на ВКС, І-во г. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК,
преценката дали дворното място е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС се
прави, като се съобрази дали е налице пълна идентичност между етажните
собственици и собствениците на земята.
Когато някой от съсобствениците на терена не притежава отделен обект в
съсобственото дворно място, какъвто в процесния случай със собствеността на
ищцата М.С. върху ½ ид.ч. в първия етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от сградата от 19 кв.м.с допълващо застрояване не може да се приеме, че то е изгубило
самостоятелния си характер и се е трансформирало в обща част, предназначена да
обслужва сградата в режим на етажна собственост,поради което делбата му е
допустима.
Въззивният съд,предвид
непредставянето на доказателства от
въззиваемия Р.М. за сторени разноски за адвокатската си защита пред втората
инстанция, отхвърли искането му за
присъждането им.Предвид неоснователността на въззивната жалба на В.Д. и В.Р. бе отхвърлено и тяхното искане за
присъждане на разноските им пред въззивната инстанция.
Воден от горните
съображения,Окръжен съд-Кюстендил
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№312/27.04.2018 г. по гр.д.№ 338/2018 г. на Кюстендилския районен съд ,в частта,с която е оставен без уважение
иска за делба предявен от М.С.С. с ЕГН **********
с адрес:г*** срещу Р.С.М. с ЕГН ********** с адрес:г***, за делба на: на поземлен имот (като самостоятелен обект)
с идентификатор № 41112.503.381, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителия
директор на АГКК, с административен адрес гр. Кюстендил, ул.“Г.Д.“ № 5, целият
с площ от 280 кв. м.,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседни имоти с идентификатори: №
41112.503.382; 41112.503.389; 41112.503.390; 41112.503.379; 41112.503.380 и
41112.503.376 и вместо него постановява:
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба на поземлен имот (като самостоятелен обект) с
идентификатор № 41112.503.381, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителия директор на АГКК,
с административен адрес гр. Кюстендил, ул.“Г.Д.“ № 5, целият с площ от 280 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, при съседни имоти с идентификатори: № 41112.503.382;
41112.503.389; 41112.503.390; 41112.503.379; 41112.503.380 и 41112.503.376 между съделителите М.С.С. и Р.С.М. при равни права по ½ ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА го в обжалваните му части
за отхвърлянето на иска за делба на втория етаж от жилищната
сграда и гаража , и за недопускане
участието на В.А.Д. и В.А.Р. в делбата
на жилищната сграда и гаража.
Отхвърля исканията на Р.С.М. и В.А.Д. и
В.А.Р. за присъждане на разноските им за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страната пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването й на
съобщението за изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: