Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на тридесети
ноември през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12521 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 59135 от 05.03.2020 г. СРС, 167 с-в, по гр.д.№ 24426/2018 г. е
осъдил М. Г.М. да заплати на „С.А.П.“ ЕООД на
основание чл.45 ЗЗД сумата от 1 853,52 лв., представляваща стойността на
разходи за репатриране на лек автомобил с ДК№ ********от Република Италия до
Република България през 2017 г., сумата от 108 лв., представляващи стойността
на сторени през 2016 г. разходи за отправяне на нотариална покана и на
основание чл.59 ЗЗД сумата от 6 539,68 лв., представляваща стойността на
обезщетение за ползване без основание на лек автомобил с ДК № ********за
периода от 01.05.2016 г. до 16.03.2017 г., като е отхвърлил като неоснователен
иска за обезщетение за ползване без основание на лек автомобил с ДК № ********за
горницата над присъдения размер от 6 539,68 лв. до пълния предявен размер
от 7 439,64 лв. и за периода от 17.03.2017 г. до 30.04.2017 г. и е
отхвърлил като недоказан предявения от „С.А.П.“ ЕООД иск за осъждане на М. Г.М.
да заплати на дружеството-ищец на основание чл.45 ЗЗД сумата от 14 423,38
лв., представляваща стойността на щети по МПС с ДК№ ********.С решението М. Г.М.
е осъден да заплати на „С.А.П.“ ЕООД сумата от 1 509,92 лв. разноски пред
СРС и сумата от 551,25 лв.-разноски в производството по обезпечаване на бъдещ
иск.
С
определение № 20215467 СРС е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК,
обективирано във въззивната жалба на ответника М. Г.М. за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„С.А.П.“ ЕООД в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за ползване без основание на
лек автомобил с ДК № ********за горницата над присъдения размер от
6 539,68 лв. до пълния предявен размер от 7 439,64 лв. и за периода
от 17.03.2017 г. до 30.04.2017 г. и в частта, с която е отхвърлен предявения от
„С.А.П.“ ЕООД иск за осъждане на М. Г.М. да заплати на дружеството-ищец на
основание чл.45 ЗЗД сумата от 14 423,38 лв., представляваща стойността на
щети по МПС с ДК№ ********.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Оспорва
извода на първоинстанционния съд, че вещта е ползвана от ответника през периода
от м.05.2016 г. до 17.03.2017 г., когато тя е иззета от властите на Република
Италия и е присъдил обезщетение за лишаване от ползване на автомобила само за
този период.Излага твърдения, че ползването на вещта без правно основание е от
момента на оттегляне на пълномощията от страна на ищеца, тъй като ответникът е
следвало да върне вещта на нейния собственик /ищецът/.Твърди, че до
получаването на процесния автомобил от властите в Република Италия същият не е
бил във фактическа власт на ищеца и това е релевантният момент, до който на
собственика се дължи обезщетение за неоснователното му лишаване от ползване, и
че без значение е кога вещта е престанала да бъде във фактическото владение на
ответника, а кога владението й е предадено на собственика й и каква е причината
за лишаване от правото му да ползва вещта си.Поддържа становище, че обстоятелството
дали ответникът е предал владението на трето лице, отказал се е от владението
или същото е отнето от него по принудителен ред, не го освобождава от
отговорност.Въззивникът излага доводи, че първоинстанционният съд е тълкувал
стеснително какво следва да се разбира под ползване на чужда вещ, като за
ползване е приел само времето, през което вещта фактически е била в държане на
ответника.Твърди, че за времето, през което вещта е била иззета от
Прокуратурата при ОС-гр.Трапани, Република Италия до предаването й на
собственика, лишаването от ползване се дължи на противоправното поведение на
ответника, и че ищецът не е проявил бездействие.Въззивникът излага оплаквания,
че в частта, с която е отхвърлил иска за заплащане на щетите по процесния лек
автомобил, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като не е указал на ищеца, че не сочи
доказателства по какъв начин са настъпили щетите по автомобила и вследствие
поведението на кое конкретно лице вещта е увредена.Поддържа становище, че
посочените обстоятелства са без значение и че релевантно е обстоятелството, че
уврежданията са настъпили вследствие противоправното поведение на
ответника.Твърди, че ответникът не е въвел възражения, че уврежданията са
настъпили поради обстоятелства, за които той не отговаря.Твърди, че причинна
връзка между деянието и вредата е налице и когато едно деяние не причинява
пряко вредоносния резултат, но създава предпоставки той да настъпи, като го
улеснява или го подпомага.В случая е налице признание на неизгоден за ответника
факт-че през 2015 г. или 2016 г. е претърпял ПТП с автомобила, което се
потвърждава и от показанията на съпругата му, дадени по прокурорската преписка,
т.е. самият ответник е посочил причината, вследствие на която са настъпили
уврежданията по автомобила.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него
част и да уважи исковете.Претендира разноски.
С молба от 11.07.2022 г. /след приключване на устните състезания пред
въззивния съд/ въззивникът-ищец е заявил, че е пропуснал да претендира законната
лихва върху дължимите суми след завеждане на исковата молба и е поискал
въззивният съд да приеме, че се претендира и законната лихва върху дължимите
суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Ответникът по въззивната жалба- М. Г.М. оспорва същата, без да излага
конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от М. Г.М. в частта, с която
е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1 853,52 лв. представляваща
стойността на разходи за репатриране на лек автомобил с ДК№ ********от
Република Италия до Република България през 2017 г., сумата от 108 лв.,
представляващи стойността на сторени през 2016 г. разходи за отправяне на
нотариална покана и на основание чл.59 ЗЗД сумата от 6 539,68 лв.,
представляваща стойността на обезщетение за ползване без основание на процесния
лек автомобил за периода от 01.05.2016 г. до 16.03.2017 г.Въззивникът твърди,
че през ноември 2019 г. е оправдан по воденото срещу него в Република Италия
наказателно производство по сигнал на ищеца, че е продал процесния автомобил на
трето лице без да е бил собственик към момента на продажбата.Твърди, че като
собственик на автомобила не дължи обезщетение за ползване на трето лице.
Твърди, че сумата за репатриране на автомобила е нереално висока.Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от него част и да
отхвърли исковете.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ищецът-„С.А.П.“ ЕООД
оспорва въззивната жалба на ответника.Твърди, че в нея не са изложени конкретни
оплаквания.Изразява становище, че в обжалваната от ответника част
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, и че размерът на
сумата за репатриране е установен от събраните по делото доказателства.Моли
съда да потвърди решението в посочената част.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.244, ал.3 ЗЗД вр. чл.248 ЗЗД вр. чл.233,
ал.1, изр.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„С.А.П.“
ЕООД твърди, че извършва дейност по внос и продажба на употребявани автомобили,
и че с ответника М. Г.М. са били в трайни търговски отношения по повод
закупуване на предлагани от него автомобили от Република Италия.Твърди, че през месец май 2013 г. ответникът му е
споделил, че не разполага с автомобил, което препятства пътуването му извън
страната за закупуване на автомобилите, които им е предложил за покупка и
ищецът му е предложил да му предостави за временно ползване автомобил,
собственост на дружеството.На 17.05.2013 г. ищцовото дружество е упълномощило
ответника да управлява в страната и в чужбина собственият му лек автомобил
марка “BMW”, модел „535D“ с номер на рама WBANC91020B766295.Твърди, че
в деня на съставяне на пълномощното му е предал автомобила заедно с два ключа,
две дистанционни за имобилайзър, документи
в оригинал /свидетелство за регистрация-част I /голям талон/,
свидетелство за регистрация-част II /малък талон/,
гражданска отговорност, полица-каско и талон за преминат технически преглед.Твърди,
че в края на 2013 г. отношенията му с ответника са се влошили, тъй като
последният не е изпълнявал добросъвестно задълженията си, вземал е пари
предварително, започнал е да отлага изпълнението на предплатени от дружеството
сделки и да се укрива по повод на тях, поради което ищецът е поискал връщане на
автомобила.Твърди, че на ответника са били наложени множество административни
санкции за извършени на територията на Република Италия нарушения по ЗДвП, и че
на 20.04.2016 г. му е изпратил нотариална покана с рег.№ 2957/20.04.2016 г., с
която го е уведомил, че на основание чл.38, ал.2, пр.1 ЗЗД оттегля всички
права, дадени му с пълномощното и го е поканил да се яви на 27.04.2016 г. в
15,00 ч. в кантората на нотариус Т.М.и да предаде владението на автомобила
ведно с всички принадлежности, в това число два броя ключа, два броя
дистанционни за имобилайзър, документи в оригинал /свидетелство за регистрация-част
I /голям талон/, свидетелство за регистрация-част II /малък талон/, полица
гражданска отговорност, полица-каско, талон за преминат технически преглед и др.,
както и в 3-дневен срок да заплати сумата от 5 430 евро или 10 632
лв., представляваща наложени на ищеца административни санкции за извършени от
ответника на територията на Република Италия нарушения на ЗДвП.Твърди, че
поканата е получена на 24.04.2016 г.На 27.04.2016 г. е съставен констативен
протокол от нотариус Т.М., че ответникът не се е явил за изпълнение на
задълженията си.За връчване на поканата са направени разноски в размер на 108
лв. с ДДС.През 2016 г. ищецът е подал в СРП жалба срещу М. Г.М. за извършено от
него престъпление-обсебване по чл.206 НК, за което е образувана пр.пр. № 23122
по описа на СРП, като след извършено разследване е образувано ДП № 15374/2016
г.Твърди, че през месец април 2017 г. е уведомен от 08 РПУ, че автомобилът е
бил открит на територията на Република Италия, като ищецът е бил задължен да го
докара на територията на Република България.Ищецът твърди, че за репатрирането
на автомобила е извършил разходи в общ размер на 1 853,52 лв., както следва:
88,80 лв.-заплатени разходи за дооборудване-репатриране на автомобила, за която
сума е издадена фактура № **********/06.05.2017 г. и командировъчна заповед №
01/04.05.2017 г.; 559,92 лв.-заплатено гориво, за което е издадена фактура №
**********/06.05.2017 г. на стойност 41,69 лв., фактура №
**********/06.05.2017 г. на стойност
458,23 лв., фактура № **********/10.05.2017 г. на стойност 60 лв. и командировъчна
заповед № 01/04.05.2017 г.; 539,81 лв.-заплатена такса за билет за ферибот
Гърция-Италия, за която сума е издадена фактура № **********/09.05.2017 г. и
командировъчна заповед № 01/04.05.2017 г.; сумата от 539,81 лв.- заплатена
такса за билет за ферибот Гърция-Италия, за която сума е издадена фактура №
**********/10.05.2017 г. и командировъчна заповед № 01/04.05.2017 г.; сумата от
125,18 лв.-хотелски разходи за престой в Италия, за която сума е издадена
командировъчна заповед № 02/04.05.2017 г.Ищецът твърди, че от момента на
оттегляне на пълномощното до предаването на автомобила ответникът ползва същия
без правно основание и го е лишил от ползването му.Към момента на предаване на
автомобила е установено, че същият е изцяло увреден, като уврежданията се изразяват
в липса на части и повредени такива, като щетите са на стойност 14 561,38
лв. с ДДС и са описани в проформа фактура № **********/05.10.2017 г.С
уточнителна молба ищецът е конкретизирал, щетите по автомобила, изразяващи се в
липсващи части - турбина малка, турбина голяма, тръба на интеркулер,
охладителен блок, ауспух, турбокомпресори, гарнитури турбокомпресор,
изпускателен колектор, емблема преден капак, спойлер задна броня, капачка
теглич, задна броня, антена таван, ремонтен комплект челно стъкло, уплътнение
челно стъкло, кора под, кора под странична, кора под скоростна кутия, радиатор
воден, климатичен радиатор, радиатор интеркулер, датчици парктроник, перка
вентилатор охлаждане, както и увредените части по автомобила-предна броня
/ожулвания с липсващи парчета/, преден капак /смачкан/, врата задна лява
/ожулена/, врата задна дясна /ожулена/, задна броня /ожулвания с липсващи
компоненти/, заден капак /ожулвания с подбивания/, таван / ожулвания с
подбивания/ , фар ляв и десен /счупени стъкла със счупени захващащи механизми/,
челно стъкло /счупено/, стоп ляв и десен /счупени/, подкалник преден ляв и
десен /счупени/.Ищецът заявява, че с неизпълнението на задълженията си
ответникът е станал причина за извършване на допълнителни разходи за
обезпечаване на бъдещи искове в производството по ч.гр.д.№ 88428/2017 г. по
описа на СРС, 124 с-в и ч.гр.д.№ 29/2018 г., СГС, VI с-в/, както следва: 42,50 лв.-ДТ по
сметка на СРС за образуване на обезпечително производство, 20 лв.-ДТ за
обжалване на определението на СРС, 1 500 лв.-платено адвокатско
възнаграждение и 15 лв.-такси за вписване на възбрана върху недвижим имот.Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 14
423,38 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждания по лекия автомобил, сумата от 7 439,64 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на автомобила за периода
от м.05.2016 година до м.04.2017 година, сумата от 1 853,52 лв., представляваща
претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в направени разходи за транспортиране
на автомобила, сумата от 108 лв., представляваща претърпяна вреда, изразяваща
се в разходи за сторени нотариални такси със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
както и разноските по делото вкл. направените такива в производството по
обезпечаване на исковете.
Ответникът оспорва исковете.Твърди, че с дружеството-
ищец е имал съвместен бизнес, като той е закупувал автомобили от Италия и ги е изпращал
до България, а след продажбата им ищецът му е превеждал платените от продажбата
суми.Твърди, че през 2013 г. е закупил лекият автомобил от представителя на
ищеца-Е.С., като по негово искане му е предал сумата от 15 000 евро на
ръка предвид близките им отношения и съвместен бизнес, но С. не е пожелал да му
прехвърли автомобила по законен ред и му е предоставил писмено пълномощно с
уговорката, че прехвърлянето ще стане в България.Твърди, че със знанието и
съгласието на С. е продал автомобила на в Италия на италиански гражданин.От
2015 г. ищецът е прекратил бизнес отношенията си с него.Оспорва твърденията за
извършени от него административни нарушения.Твърди, че не е предизвикал
извършените от ищеца разходи.
Видно от свидетелство за регистрация № *********, част I, л.а. марка „BMW”, модел „535 D“ с “ рама WBANC91020B766295 с рег.№ ********е
регистриран на 15.06.2006 г. на името на „С.А.П.“ ЕООД.
С пълномощно от 17.05.2013 г. Е.С. в качеството си на
управител на „С.А.П.“ ЕООД е упълномощил
М. Г.М. да го представлява пред органите на КАТ, митници и застрахователи, да
управлява в страната и чужбина фирмен лек автомобил марка „BMW”, модел „535 D“ рама WBANC91020B766295.
С нотариална покана рег.№ 2957/20.04.2016 г. „С.А.П.“
ЕООД е уведомил М. Г.М., че на основание чл.38, ал.2, пр.1 ЗЗД оттегля всички
права, дадени му с пълномощно от 17.05.2013 г. и го е поканил на 27.04.2016 г.
в 15,00 ч. да се яви в кантората на нотариус Т.М. и да предаде владението на
лек автомобил марка „BMW”, модел „535D” с рама WBANC91020B766295 с всички
принадлежности вкл. два броя ключа, два броя дистанционни за имобилайзър,
документи /свидетелство за регистрация-част I /голям талон/,
свидетелство за регистрация-част II /малък талон/, полица гражданска
отговорност, полица-каско, талон за преминат технически преглед и др.С поканата
ищцовото дружество е поканило ответника да погаси задълженията си за наложените
му административни санкции в размер на 5 430 евро или 10 632 лв.Поканата
е връчена на 25.04.2016 г. на Г.А.М.-съпруга
на адресата.
На 27.04.2016 г. е съставен констативен протокол на
нотариус Т.М., в който е отразено, че М.Г.М. не се е явил в нотариалната кантора както в посочения в
поканата час-15,00 ч., така и до 16,00 ч. на тази дата.
Ищецът- „С.А.П.“ ЕООД е подал жалба с вх.№ 23122/14.06.2016 г. до СРП, че М. Г.М. се е
разпоредил със собствения на дружеството лек автомобил марка „BMW”, модел „535D” с рама № WBANC91020B766295 в полза на
трето лице, гражданин на Република Италия.
По делото е представена проформа фактура № 18 от
05.10.2017 г. с издател „А и Н комерс“ ООД и получател-„С.А.П.“ ЕООД за сумата
от 5 877,06 лв. с ДДС за части за автомобил „БМВ 535“ ********: турбина
малка, турбина голяма, тръба интеркулер, демонтаж/монтаж предна броня,
демонтаж/монтаж охладителен блок, демонтаж/монтаж ауспух, демонтаж/монтаж турбокомпресори,
зареждане охладителен блок, антифриз, фреон, масло за хидравлика, гарнитури
турбокомпресор, изпускателен колектор.
В спецификация към фактура на „А.-С.“ ООД са описани
щетите на процесния автомобил на обща стойност от 8 684,32 лв. с ДДС.
Видно от фактура № **********/06.05.2017 г. и фискален
бон „С.А.П.“ ЕООД е заплатил на „СФК-Т.“ ООД сумата от 88,80 лв. с ДДС за колан
за автовоз и табела извънгабаритен товар.
Представени са и три броя фискални бонове, от които е
установено, че ищецът е заплатил сумите от 41,69 лв. и 458,23 лв. на 06.05.2017
г и 60 лв. на 10.05.2017 г. за дизелово гориво
Видно от фактура № 12560/09.05.2017 г. и фактура №
12590/10.05.2017 г. ищецът е закупил билети от „Т.Ф.“ ЕООД Игуменица до Бриндизи
и обратно на стойност в размер на по 539,81 лв.
Със заповеди № № 01/04.05.2017 г. и № 02/04.05.2017 г. на „С.А.П.“ ЕООД С.Б.С. и Е.Б.С.са били командирован в Италия-Палермо
за срок от 5 дни за репатриране на
автомобил марка „БМВ” с рег.№ ********с право на дневни за всеки от тях 35 евро
/68,45 лв./ на ден или общо 342,27 лв. и квартирни-съгласно финансов отчет.
Представени са и фактури № 21055820.04.2016 г. и №
21130/27.04.2016 г. на нотариус Т.М. за направени разходи от ищеца в размер на
66 лв. за нотариална покана и 42 лв. за изготвяне на констативен протокол.
С определение от 20.12.2017 г. СРС, 124 с-в, по гр.д.№
88428/2017 г. е отхвърлил молбата на „С.А.П.“ ЕООД за допускане на обезпечение
на бъдещи осъдителни искове срещу М. Г.М..С определение по ч.гр.д.№ 29/2018 г.
СГС, VI-12 с-в е отменил частично определението на СРС и е
допуснал обезпечение на бъдещите искове на „С.А.П.“ ЕООД чрез налагане на
възбрана върху ½ ид.част от магазин № 3 в гр.София, ул. **************.На
12.04.2018 г. е издадена обезпечителна заповед.
Представени са и доказателства за направени разходи от
ищеца в размер на 40 лв.-ДТ за обезпечаване на бъдещ иск, 15 лв.-ДТ по частна
жалба по гр.д.№ 88428/2017 г., 124 с-в и 15 лв.-такса за вписване на възбрани.
По делото е представен и договор за покупко- продажба от
09.11.2015 г. в обикновена писмена форма, подписан от М. М.-продавач и А.Р.-купувач
за продажба на процесния лек автомобил за сумата от 6 500 евро.
Видно от заявление за освобождаване от изземване, модел
42, № 14/17 Е.С. като представител на „С.А.П.“ ЕООД е поискал освобождаване от
изземване на процесния автомобил и връщането му на дружеството като негов
собственик.
С Постановление за освобождаване от изземване и връщане
на иззети вещи от 14.04.2017 г. Прокуратурата към Окръжен съд-гр.Трапани е разпоредила
да се върне МПС марка „БМВ” с рег.№ ********на правоимащия Е.С., законен
представител на С.А.П.“ ЕООД.
Видно от протокол на Държавна полиция, отдел „Пътна
полиция“, екип на съдебна полиция-гр.Палермо автомобилът е бил предаден на
законния представител на ищцовото дружество на 08.05.2017 г. в гр.Теразини
/Палермо/ заедно с документация във връзка с движението на автомобила в
чужбина, състоящи се от българско удостоверение за регистрация № ********* от
01.02.2012 г.
С молба от 14.03.2016 г. М. М. е поискал от Полицейско
управление в гр.Сардзана разрешение за разсрочено плащане на глоби за нарушения
във връзка с управлението на автомобил с рег.№ ********, собственост на „С.А.П.“
ЕООД.
От заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза е установено, че средномесечният пазарен наем за ползване на процесния
автомобил за периода от 20.04.2016 г. до м. април 2017 г. възлиза на 7 439,62
лева, а месечната наемна цена е 619,97 лв.Стойността на уврежданията по автомобила
без да се калкулират повтарящите операции възлиза на 14 423,38 лв.Представената
проформа-фактура и спецификация отговарят на цените на възстановителните
дейности на ремонта и цените на частите и материалите не са завишени.В
проформа-фактурата са нанесени повтарящи се операции по отношение на зареждане
с фреон и антифриз на стойност 138 лв. с ДДС.Стойностите на възстановителните
работи напълно съответстват на пазарните цени за процесния период.Пазарната
стойност на процесния лек автомобил към м. май 2013 г., като се вземат предвид
наличните увреждания е 19 865 лв., а към
м.май 2017 г.-13 033 лв.Размерът на направените от ищеца разходи за
докарване на автомобила от Италия до България експертът е 1 853,52 лв.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е
установено, че в дружеството – ищец не е осчетоводен ремонт на процесния
автомобил. Вещото лице е намерило, че проформа фактура № 18/05.10.2017 г. не е
осчетоводена, тъй като не е първичен счетоводен документ и съгласно ЗСч не
подлежи на осчетоводяване.
Същите представляват оферти, остойностяващи необходимите
разходи за ремонт, които дружеството трябва да извърши за процесния
автомобил.Стойността по проформа фактурата и спецификациите през 2018 г.,
заведени счетоводно през 2018 г. със завеждане на исковата молба са включени по
дебита на сметка 444/1-вземания по съдебни искове. Фактурата и описният лист,
съставен при огледа на автомобила, се съхраняват в документацията на
дружеството като оферта за извършван на ремонт
Разпитаният по делото свидетел С.С.-брат на управителя на ищцовото дружество и служител в същото дружество на
длъжност „продавач консултант“ твърди, че автомобилът е бил собственост на
фирма „С.А.П.“ ЕООД с цел да извършва и закупува автомобили, да посредничи за
тяхното закупуване и продаване с цел
търговия в България.Автомобилът е бил предаден на ответника през месец май 2013
г. на адреса на автокъщата заедно със съответните документи-голям талон, малък
талон, талон за „Гражданска отговорност“, оригинал на зелена карта, ключовете
на автомобила, имобилайзърите, като му е изготвено и пълномощно, с което да управлява
автомобила в страната и в чужбина.На предаването е присъствал свидетелят,
управителят на фирмата и служителят Б. М..За автомобила не е заплащана никаква
сума и не е имало уговорка да бъде закупуван.Не е имало конкретен срок за
връщане на автомобила.След отправена нотариална покана автомобилът не бил
върнат, а в последствие, след репатрирането му от Италия, бил в трагично
състояние.Впоследствие ответникът е търсен няколко пъти да върне автомобила,
той е обещавал, но не е върнал вещта и се е наложило Е.С. да упълномощи
свидетеля да отиде при нотариус за изпращане на нотариална покана за връщане на
автомобила и прилежащите към него документи, ключове и имобилайзъри, на която
ответникът не се е явил.Ищцовото дружество се е свързало с българските
полицейски власти и те са уведомили управителя, че автомобилът е намерен в
гр.Палермо, Италия.Автомобилът е бил транспортиран лично от Е.С. от Италия до
България и е бил в трагично състояние-цялостната му визия е била нарушена,
всички части са били счупени, имало е липси.
Свидетелят Е.К.заявява, че М. не е искал да му продаде
процесния автомобил и впоследствие е разбрал, че колата не е била
платена.Впоследствие М. е продал автомобила на друго лице.
Разпитаният по
делото свидетел Б. М.-служител в ищцовото дружество от 2012 г. до 2016 г.
твърди, че не му е известно да е предавана сума пари за покупка на автомобил от
ищеца.Свидетелят е предал автомобила на М. за ползване.Предаването е станало в
автокъщата.На предаването са присъствали и Е.С. иС.С..
Видно от протокол
за разпит от 23.12.2016 г. на М. М. по пр.пр. № 23122/2016 г. на СРС същият е
признал, че след като му е бил предаден процесният автомобил само той го е
ползвал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение се явява недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по искове
с правно основание чл.45 ЗЗД и в тази част същото подлежи на обезсилване.В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е предал на
ответника за временно ползване собствения си лек автомобил, което обуславя
наличие на облигационно правоотношение по договор за заем за послужване.При
така наведените твърдения претенцията за обезщетение за вреди е с правно
основание чл.244, ал.3 ЗЗД вр. чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД /по
отношение на претенцията за щети на автомобила/ и с правно основание чл.79,
ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД /по отношение на претенциите за разходи за
репатриране на автомобила и за нотариална покана/.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по
основателността на така изложените твърдения на ищеца, а е разгледал и се е
произнесъл по иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, т.е. за наличие на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане и за ангажиране на деликтната, а не
договорната отговорност на ответника, с каквато претенция не е бил сезиран.
Поради изложеното в посочената част на основание чл.270,
ал.3, изр.3 ГПК първоинстанционното решение следва да се обезсили като
недопустимо, а делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на
съда в обезсилената част.
По отношение на претенцията за обезщетение за лишаване от
ползване първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на
предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.Разпоредбата на чл.248 ЗЗД
препраща към чл.233 ЗЗД относно задължението за връщане на вещта, на не и към
нормата на чл.236, ал.2 ЗЗД.Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД
правото да се търси обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването.
От събраните по делото доказателства
се установи, че ищцовото дружество е
собственик на процесния автомобил и е упълномощило ответника да управлява
процесния лек автомобил, като на посочената дата е бил предаден и самият
автомобил.Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели С. и М., които съдът кредитира, тъй като те възпроизвеждат
лични впечатления и не противоречат помежду си, нито на останалите събрани по
делото доказателства.Ответникът също признава, че е ползвал автомобила от
момента на предаването му до изземването му от Прокуратурата при ОС-гр.Трапани
на 17.03.2017 г. без правно основание, тъй като след оттегляне на пълномощното
и отправяне на нотариална покана ищецът е прекратил договора за заем за
послужване.За посечения период ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, тъй
като го е лишил от възможността да ползва собствената си вещ.
За периода от 17.03.2017 г. до
30.04.2017 г. ответникът не е ползвал процесния автомобил, поради което не е
налице един от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД-обогатяването му за сметка на ищеца.Поради изложеното оплакването на въззивника-ищец, че в посочената част обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения е неоснователно и за посочения период искът се явява неоснователен.
Несъстоятелни са и оплакванията на въззивника-ответник,
че като собственик не дължи обезщетение ползване на автомобила за посочения
период, тъй като от събраните доказателства не е установено същият да е
придобил собствеността на процесния автомобил.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се обезсили в частта, с която са
разгледани исковете по чл.45 ЗЗД, като недопустимо, а в посочената част делото
следва да се върне на СРС за ново разглеждане на предявеното основание от друг
съдебен състав от фазата на изготвяне на доклад по делото по чл.146 ГПК.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сумата от 570,65 лв.-разноски за настоящата
инстанция /за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за производството пред
СРС за сумата над 960,86 лв. до 1 509,92 лв., както и разноски за
обезпечаване на бъдещ иск над 432,33 лв. до 551 лв. решението следва да се
отмени.Разноските, направени за разглеждане на исковете в обезсилената част
следва да се разгледат в производството по същество по тези искове.
Настоящият съдебен състав
счита, че е недопустимо едва във въззивното производство, и то след приключване
на устните състезания да се заявява за първи път претенция за заплащане на
законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, тъй като въззивният съд е обвързан от предмета, за който се е
произнесъл първоинстанционния съд.Поради изложеното молбата следва да се остави
без разглеждане като недопустима.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 59135 от 05.03.2020 г. на СРС,
167 с-в, по гр.д.№ 24426/2018 г. в частта, с която са разгледани искове с правно
основание чл.45 ЗЗД като недопустимо и ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за ново разглеждане на
исковете на предявеното основание в обезсилената част от друг състав на същия
съд.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОТМЕНЯ
решение № 59135 от 05.03.2020 г. на СРС,
167 с-в, по гр.д.№ 24426/2018 г. в частта, с която ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски за производството пред СРС за сумата над 960,86
лв. до 1 509,92 лв., както и разноски за обезпечаване на бъдещ иск над
432,33 лв. до 551 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „С.А.П.“
ЕООД с ЕИК ******** за присъждане на
законна лихва върху уважения размер на главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, като недопустима.
ОСЪЖДА М.
Г.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „С.А.П.“ ЕООД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** сумата 570,65 лв. на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните
в частта относно иска по чл.244, ал.3 ЗЗД
вр. чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата 14 423,38 лв. и чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата
от 7 439,64 лв.В останалата част решението е окончателно.В частта, с която е оставена без разглеждане молбата за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба решението има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.