№ 7843
гр. С, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110171767 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците в условията на разделност при
квоти от 3/4 части за ответника АДР. М. М. и 1/4 част за ответника Р. З. М. дължат на
ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 2487,52 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 452,74
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до
26.07.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответниците,
по силата на което им е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх.
Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността
на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, както следва: 2487,52 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово
разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ххх,
ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до погасяването; сумата в размер
на 452,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
31.08.2018 г. до 26.07.2021 г. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
са подадени възражения в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове
1
за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответниците – АДР. М. М. и Р. З. М., оспорват предявените искове. Оспорват да
е налице облигационна връзка между страните, тъй като ответниците не са нито
собственици, нито ползватели на процесния имот. Твърдят, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира заплащането на цената за услугата
дялово разпределение. Оспорват исковете за лихва, тъй като считат, че не са изпаднали
в забава, доколкото не е отправяна покана до тях за плащане на сумите. При условията
на евентуалност твърдят, че част от задълженията са погасени по давност. Ето защо
молят за отхвърляне на исковете, като претендират и разноски по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т с“ ЕООД, сочи, че не
осъществява дялово разпределение в процесния имот.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 46768/2021 г. по описа на Софийски районен съд се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 38625 от 10.08.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.09.2021
г. Длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение в срока чл. 414,
ал. 2 ГПК, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно – за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, е доставяна топлинна енергия от страна на
ищеца, цената на която възлиза на претендираната в исковата молба сума.
От представения нотариален акт от 23.04.1993 г. се установява, че имотът е
придобит от З Р М. и ответника АДР. М. М., като следва да се приеме, че същите са
придобили имота при равни квоти, доколкото липстват данни за противното. Съгласно
нотариален акт за дарение от 18.07.2019 г. ответникът Р. З. М. е дарил 1/4 част от имота
в полза на ответника АДР. М. М., като в нотариалния акт, подписан от страните по
делото, е посочено, че дарителят Р.М. се е легитимирал като собственик на дарената
част от имота въз основа на наследствено правоприемство от З Р М., съгласно
удостоверение за наследници, изх. № 873/02.11.2005 г. на З Р М.. На следващо място,
след извършеното дарение, ответникът АДР. М. М. се е легитимирала като собственик
2
на целия имот, като е учредила ипотека по отношение на същия, съгласно нотариален
акт от 07.08.2020 г. Следователно и за целите на настоящото произвоство следва да се
приеме, че за процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. ответникът АДР. М. М.
е била собственик на 3/4 части от имота, предмет на делото, а ответникът Р. З. М. – на
1/4 част.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването
му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. Следователно,
имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за
битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител
3
на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът е имал задължение в процесния период да
доставя топлинна услуга за целия имот, а ответниците - да заплащат цената при
условията на разделна отговорност – 3/4 части ответникът АДР. М. М. и 1/4 част
ответникът Р. З. М..
Следователно, по делото се доказва, че ответниците дължат в полза на ищеца
сумата в размер на 2487,52 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за
имот, намиращ се в гр. ххх.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„ТС” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
посоченото и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от който момент се считат предявени исковете за процесните вземания –
10.08.2021 г., с които се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност са
задълженията за главница, изискуеми до 09.08.2018 г., т.е. за задълженията за
м.05.2018 г.
Съгласно извлечението от сметка, неоспорено от ответниците, дължимата цена
за топлинна услуга за м.05.2018 г. е в размер на 56,44 лв.
Следователно, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД следва да се уважат за сумата в размер на 2431,08 лв.,
4
представляваща цена за топлинни услуги за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,
като бъдат отхвърлени до пълния предявен размер от 2487,52 лв. и за периода
м.05.2018 г., поради погасяване на задълженията за този период по давност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинни
услуги за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „ТС” ЕАД, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2019
г. до 26.07.2021 г. ответниците дължат на ищеца лихва за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до
м.04.2019 г., която лихва е в размер на 459,88 лв. (размерът е изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК). Ищецът претендира лихва за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на цена за топлинна енергия в размер на 444,84 лв., поради
което претенцията се явява основателна за пълния предявен размер. Ответниците не
дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово
разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а
ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва
да се уважат за сумата в размер на 444,84 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 26.07.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за
периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., като бъдат отхвърлени до пълния предявен
размер от 452,74 лв. и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2019 г.
По разноските:
При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на 365,50 лв.,
представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на отнетниците е основателно. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответниците следва да бъде намалено до минимума,
предвиден в НМРАВ, а именно – 300 лв. за исковото производство за процесуалния
представител на ответника Р. З. М., 332,91 лв. за заповедното производство за
процесуалния представител на ответника АДР. М. М., 435,82 лв. за исковото
производство за процесуалния представител на ответника АДР. М. М.. Адвокатското
5
възнаграждение на процесуалния представител на ответника Р. З. М. за заповедното
производство е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ, поради което не
следва да бъде намалявано.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника Р. З. М. сумата в размер на 13,13 лв., както и в полза на ответника АДР.
М. М. сумата в размер на 16,82 лв., представляваща разноски в исковото и в
заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. ххх, и АДР. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, дължат разделно при
квоти от 3/4 части за ответника АДР. М. М. и 1/4 част за ответника Р. З. М. в полза на
„Т С” ЕАД, с ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ххх, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
2431,08 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за
дялово разпределение) за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в
гр. ххх, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до погасяването; сумата в
размер на 444,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
до пълния предявен размер от 2487,52 лв. и за периода м.05.2018 г., поради погасяване
на задълженията за този период по давност, и исковете за лихва с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 452,74 лв. и за периода от
31.08.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА Р. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, и АДР. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплатят разделно при квоти от 3/4 части за
ответника АДР. М. М. и 1/4 част за ответника Р. З. М. в полза на „Т С” ЕАД, с ЕИК
ххх, с адрес: гр. С, ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 365,50 лв.,
представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, с ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ххх, да заплати на Р. З. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
13,13 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, с ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ххх, да заплати на АДР. М. М.,
6
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 16,82 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т с“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7