№ 847
гр. Пловдив , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502328 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 278 от ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на М. К. З., действащ като
непълнолетен със съгласието на своята майка и законен представител Г.С.Н.., против
Определение №1225/06.03.2021г., по гр.д.№ 17511/2020, ПРС, с което е прекратено
производството по делото поради липса на компетентност на българския съд да
разгледа повдигнатия правен спор.
Жалбоподателят поддържа, че правото му на защита е нарушено, доколкото
съдът не е посочил нормата, на която основава прекратителното си определение.
Развива доводи, че соченият регламент е приложим в хипотези, различни от
настоящата, при която всички участващи страни са български граждани, касае се за
изменение на вече определена от български съд издръжка на дете, дължима от неговия
родител. Твърди, че с оглед обстановката в света във връзка с пандемията, ищецът и
неговият законен представител , пребивават не малко време в Р България. Счита, че в
случай на липса на доказателства относно обичайното пребиваване на страните, то
следва да се приложи нормата на регламента, съгласно която компетентен е съдът по
общото гражданство на страните. Моли съда да отмени прекратителното определение
и да върне делото за продължаване на производството.
Постъпил е отговор на частната жалба от К. Д. З., с който същата се оспорва
като неоснователна. Поддържа , че правилно съдът е уважил направеното възражение
за липса на компетентност, т.к. в настоящия случай е налице спор с международен
елемент – и родителите и детето пребивават постоянно във Великобритания. Развива
1
подробни доводи за приложението на Регламент №4/2009 ЕО. Моли съда да потвърди
прекратителното определение.
Постъпила е и частна жалба от К. Д. З. против определение № 3337/26.05.2021,
пост. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
определение № 1225/06.03.2021г. в частта за разноските над присъдените 300лв. до
претендираните 1022лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 688,80лв. за превод.
По тази жалба, ответната страна М. К. З., действащ като непълнолетен със
съгласието на своята майка и законен представител Г.С.Н.., е подала отговор, в който
същата се оспорва като изцяло неоснователна. Поддържа, че претендираните разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни, предвид нормативния
минимум от 300лв., колкото е и пресъдил първоинстанционния съд. Поддържа, че
делото не е от фактическа сложност, т.к. производството е прекратено преди
провеждането на съдебни заседания. По отношение на претендираните деловодни
разноски поддържа, че към момента няма произнасяне по доказателствените искания и
съдът не е задължавал страната да представя някакви доказателства в превод, поради
което и счита, че разноски не се дължат.
Съдът като разгледа подадените частни жалби, констатира, че същите са
подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лица, имащи право на жалба, процесуално
допустими са, а по същество са неоснователни:
Производството по гр.д.№ 17511/2020, ПРС е образувано по исков молба на М.
К. З., действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка и законен
представител Г.С.Н.., против К. Д. З. за изменение на определена със съдебно решение
издръжка. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че майката и детето
живеят във Великобритания. Твърди се, че и бащата живее там. В отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за липса на компетентност на българския
съд, поради трайно установена връзка на страните по делото с държава-членка,
различна от Р България.
С обжалваното определение съдът е приел, че в случая приложение намира
подсъдността, определена по Регламент /ЕО/ 4/2009, а именно съдът по постоянното
пребиваване на ответника и детето, при което българският съд няма компетентност,
доколкото страните живеят трайно в Обединеното кралство. Въз основа на този извод е
и постановил прекратяване на производството.
Настоящата инстанция намира, че постановеното прекратително определение е
правилно и законосъобразно. Исковата молба е подадена на 30.12.2020г., докато
Обединено кралство Великобритания е страна-член на ЕО. Съгласно Регламент (ЕО) №
2
4/2009 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на
съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за
издръжка, същия се прилага към задълженията за издръжка, произтичащи от семейни
отношения / чл.1/. Компетентността на съдилищата е разпределена в чл.3 на същия,
като по искове за издръжка е компетентен съдът по обичайно местопребиваване на
ответника. Въведени са и алтернативни компетентности - съдът по обичайно
местопребиваване на взискателя, или съдът, който по силата на закона на съда е
компетентен да разглежда иск за гражданското състояние на лицата, когато искът за
издръжка допълва този иск, освен ако компетентността не се основава единствено на
гражданството на едната от страните, или съдът, който по силата на закона на съда е
компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка
допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на
гражданството на едната от страните. Следователно в случая не могат да се споделят
доводите на жалбоподателя, че доколкото всички страни са български граждани,
компетентността на съда следва да се определи единствено по признака гражданство
на страната. Отклонения от тази компетентност е възможна при изрична договорка
между страните /чл.4/, каквато в случая не е налице. Следователно, по правилата на
този регламент българският съд не разполага с местна компетентност да разгледа
повдигнатия с предявения иск спор. Предвид направеното възражение, а и с оглед
служебното задължение на съда да проверява компетентността си /чл.10 от Регламента/
, постановеното определение за прекратяване на производството пред българския съд
поради липса на компетентност се явява правилно и законосъобразно.
По отношение на частната жалба против определението, постановено по реда на
чл.248 от ГПК, съдът намира следното : Законодателят е предвидил възможност за
съда, при направено искане от страните, сам да изменя постановените актове само в
частта за разноските. Това производство се развива по реда на чл.248 от ГПК, като
производството по допълване на акт – чл.250 от ГПК се развивал в случаите, в които
съдът не се е произнесъл по цялото искане по основния предмет на делото, а не по
последиците от уважаване или отхвърляне на искането. В случая съдът,
постановявайки определение за прекратяване на производството не се е произнесъл по
разноските в производството. По молба на ответника е изменил определението в
частта за разноските, като е присъдил 300лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, така постановеното определение за правилно и
законосъобразно. Съгл.чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004 МРАВ по делата за издръжка
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300лв. Нормативно е
предвидено по този вид дела възнаграждението да се определя не на база материалния
интерес, каквото е искането на жалбоподателя, а с оглед вида на делото – в случая с
оглед иска за издръжка. Настоящето производство не се отличава с фактическа и
3
правна сложност, прекратено е преди провеждане на ОСЗ, поради което и съдът
намира, че определяне на разноски в минимален размер, с оглед възражението на
другата страна за прекомерност, е законосъобразно и отговаря на целите на закона по
чл.78 от ГПК - справедливо възмездяване на разноските на изправната страна. По
отношение на деловодните разноски – за превод на представени доказателства, съдът
намира, че същите не са били необходими към настоящия етап на производсвото. Към
отговора на исковата молба, в който е направено възражението за липса на
компетентност, са представени и писмени доказателства на английски език със заверен
превод, както и фактура за извършено плащане на сумата от 688,80лв. за превода. На
този етап от производството извършването на превод не е бил необходимо, доколкото
самата страна е повдигнала спор за липса на компетентност. С отговора на исковата
молба , съгл. чл.,131, ал.3 от ГПК е била длъжна да представи само писмените
доказателства, на които ще основе твърденията си, а превода на същите е следвало да
извърши едва при решаване на въпроса дали сезираният съд е компетентен. В случая
не се е достигнало до произнасяне по тези доказателстевни искания, поради което и не
може да се приеме, че сторените разноски във връзка със събирането им, са били
необходими. Липсата на произнасяне на съда дали приема тези доказателства пък
препятства възможността да се извърши преценка дали всички те са относими към
спорния предмет. Ето защо претендираните деловодни разноски от страна на
ответника не могат да бъдат приети като необходими такива, респ. да бъдат
присъждани в негова полза.
Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното определение по реда на
чл.248 от ГПК е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото страните не си дължат разноски.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба М. К. З., ЕГН **********, действащ
като непълнолетен със съгласието на своята майка и законен представител Г.С.Н..,
ЕГН **********, против Определение №1225/06.03.2021г., по гр.д.№ 17511/2020, ПРС
за прекратяване на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба К. Д. З., ЕГН **********, против
Определение №3337/26.05.2021г., по гр.д.№ 17511/2020, ПРС, постановено по реда на
4
чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС седмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5