№ 2657
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504274 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 85984 от 05.04.2019 г. поправено с решение №
20220833/09.12.2021 г. по гр.д. № 11962/2017 г. по описа на СРС, 26 с-в, е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Т. Ц. Ж., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, сумата от 2780,85 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2016г., доставена в имот с абонатен № *******, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* бл*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 150,26 лв.- лихва за забава
върху главното вземане от 15.09.2015 г. - 20.09.2016 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Н.И."
ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Срещу решение № 85984 от 05.04.2019 г. е подадена въззивна жалба от
ответника Т. Ц. Ж., ЕГН **********, който го обжалва изцяло с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението било постановено в
противоречие с приетото по делото заключение на СТЕ, съгласно което
разпределението на ТЕ от сградна инсталация за отоплителен сезон 2014/2015г. не
1
било извършено в съответствие с нормативните разпоредби – изчисляването било на
база проектна, а не на база инсталирана мощност на отоплителната инсталация. Така
била начислена стойност на ТЕ, която реално не била отдавана и за половината от
исковия период липсвала яснота за правилността на изчисленията. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.11.2020г. чрез процесуален представител моли съда
да отхвърли въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от въззивника адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „ТА-ЕС Н.И.“ ООД, не взема становище по
жалбата.
С постановеното решение № 260223/12.01.2021 г. СГС, ІІ-В въззивен състав е
потвърдил изцяло решение № 85984 от 05.04.2019г., постановено по гр.д. №
11962/2017г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което е признато за установено по
предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал 1 ЗЗД, че Т. Ц. Ж., ЕГН ********** (при
допусната очевидна фактическа грешка относно ЕГН и фамилното име на ответника –
вместо правилното Т. Ц. Ж., ЕГН **********, е посочено Т. Ц. Ж., ЕГН *******),
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 780.85 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2016г.,
доставена в имот с абонатен № *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
бл*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2016г. до
изплащане на вземането, както и сумата 150.26 лв. - лихва за забава върху главното
вземане за периода 15.09.2015г. - 20.09.2016г., вкл. в частта за разноските и е върнал
делото на СРС за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка по реда
на чл. 247 ГПК. Решението е влязло в законна сила на 12.01.2021 г.
С постановеното решение № 20220833/09.12.2021 г. по гр.д. № 11962/2017 г. по
описа на СРС, 26 с-в е отстранена очевидна фактическа грешка в името и ЕГН на
ответника, като вместо Т. Ц. Ж., ЕГН *******, и посочено правилното име и ЕГН на
ответника, а именно: Т. Ц. Ж., ЕГН **********.
Срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на
чл.247 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Т. Ц. Ж. с изложени доводи за
неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят отправя искане за отмяна
на решението и връщане на делото на СРС за отстраняване на очевидна фактическа
грешка. Претендира разноски.
2
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 29.09.2022 г. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „Н.И." ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Очевидната фактическа грешка е уредена в разпоредбата на чл.247 ГПК и
представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в решението. В постановеното решение по реда на чл. 290 ГПК от
10.06.2014 г по гр. дело № 6064/2013 г. на ІV г.о на ВКС, се приема че е допусната явна
фактическа грешка по см. чл. 250 ГПК (192, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм.) -247 ГПК и
тогава, когато грешно са изписани лични данни на страна, както в диспозитива, така и в
мотивите на съдебния акт, щом няма съмнение относно правния субект, спрямо когото
се е произнесъл съда. Това разрешение се възприема и от настоящия състав.
В конкретния случай е констатирано от въззивната инстанция, че в атакуваното
решение е допусната очевидна фактическа грешка относно единния граждански номер
и фамилното име на ответника – посочено е Т. Ц. Ж., ЕГН *******, вместо правилното
Т. Ц. Ж., ЕГН **********. Така цитираните имена и ЕГН са посочени погрешно от
ищеца при подаване на исковата молба. Доколкото обаче в производството по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК ответник по исковете може да бъде само лицето, срещу което е
издадена заповед за изпълнение (респ. неговите правоприемници), а в случая заповедта
по чл. 410 ГПК е издадена срещу Т. Ц. Ж., ЕГН **********, то волята на
3
първоинстанционния съд в атакуваното решение е била да признае за дължими
вземанията по заповедта, издадена по гр.д. № 60964/2016г. на СРС, 26 състав. Спрямо
това лице е проведено и производството пред първата и въззивната инстанция. С оглед
това, съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка в решението. Поради това
и същото е потвърдено с посочване на тази грешка от въззивния съд, а след връщане на
делото на СРС същата е била отстранена по реда на чл. 247 ГПК с постановеното на
09.12.2021 г. решение. Осъществен е фактическият състав по чл. 247 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20220833/09.12.2021 г. по гр.д. № 11962/2017 г. по
описа на СРС, 26 с-в.
ОСЪЖДА Т. Ц. Ж., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „ТА-ЕС Н.И.“ ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4